Елизабет Гейдж
Дамски гамбит (64)

Глава шестдесет и трета

„Уол Стрийт Джърнъл“, 1 ноември 1960г.

Рекордно падане на акциите на „Магнъс“

„Силно притеснената «Магнъс Индъстрис» ответница по стотици дела за обезщетение вследствие на неизправностите в прехваления й компютър «МК-2000», срещу която заведе дело и Министерството на правосъдието по обвинение в драстично нарушаване на професионалната етика и измама, приключи третото си тримесечие с най-ниски показатели от двайсет години насам, а единичната стойност на акциите й на борсата падна до 77,82 долара.

Нещастията на гигантския конгломерат хвърлят в смут акционерите му в целия свят, които бързат презглава да се отърват от стабилните до този момент акции на колоса. През последните три седмици външните фактори оказаха наистина огромно влияние върху падането на стойността им.

Вчера говорители на сериозно засегнатата корпорация увериха акционерите й, че затрудненията, възникнали по причина на «МК-2000», са временни и че нейната стабилна икономическа база й гарантира блестящо бъдеще. Носят се обаче слухове за предстояща чистка на най-високо ниво и за упражняван натиск от страна на Борда върху главния изпълнителен директор на корпорацията Антон Магнъс да си подаде оставката, тъй като проектът «МК-2000» бил осъществен именно с неговата благословия.

Въпрос на догадки е дали «Магнъс Индъстрис» ще успее да изплува отново, но е сигурно едно — това е краят на златния век на прочутата корпорация.“

Тежка капка арманяк се отрони върху вестника и бавно се просмука в перестата хартия. Един като че ли несигурен пръст за миг надвисна, над петното, докосна го замислено, след което бавно се отпусна върху бюрото.

Антон Магнъс седеше сам в домашния си кабинет.

Беше пиян. Още от късния следобед бе започнал да се налива с трийсетгодишен арманяк. Взираше се във вестника, но буквите се размазваха пред очите му. Всъщност вече едва виждаше.

Пиянството бе чуждо на Магнъс. За него това беше слабост, която не си бе позволявал нито веднъж през дългогодишната си кариера на бизнесмен. Но тази вечер, след като разбра, че навсякъде по света гърми новината за невиждано ниските приходи на корпорацията му за последното тримесечие, нещо в него се прекърши. Отказа да вечеря, изкачи се почти бегом на горния етаж и се затвори в кабинета си с бутилка коняк, за да помисли.

Но в главата му цареше хаос. Разтърсваше го такъв необуздан гняв, че докато седеше на бюрото и изпразваше чаша след чаша от коняка, който изгаряше вътрешностите му, не съумя да си възвърне дори и най-незначителна частица от невероятната си прозорливост, съпътствала го неразделно през всичките тези години.

За първи път в живота си Антон Магнъс не можеше да се овладее.

И когато за пореден път се опита да анализира положението, в съзнанието му отново се закотви мисълта за неговия крах, предизвикан от онова неизвестно момиченце, което можеше да унищожи много отдавна. Никога, дори и в най-ужасните си кошмари, не бе допускал, че може да бъде победен от един толкова нищожен противник. Но ето че това бе станало, и то пред очите на целия свят. Беше се превърнал в обект на най-жлъчни подигравки по цялата „Уол Стрийт“. Безбройните врагове, които си бе спечелил през годините, днес му се присмиваха.

И то благодарение на Франсис Болинджър.

Разтърсван от нов прилив на ярост, той отпи поредната голяма глътка коняк и в същия миг погледът му попадна върху часовника на бюрото. Стрелките показваха два часа след полунощ. Вече седем часа тънеше в пиянски унес.

Навсякъде в дома цареше пълна тишина. Близките му, несъмнено изплашени от неистовия му гняв, отдавна си бяха легнали, без да се осмелят да му пожелаят лека нощ.

Вдигна сгънатия вестник и го запокити към кошчето за боклук. Не го улучи, въпреки че се намираше само на няколко сантиметра от него. Яростта му избухна с нова сила. Ето че дори и най-покорните предмети се опълчваха срещу волята му.

Изведнъж се сети за Джули.

Не я беше докосвал от нощта на последния им разговор за англичанина. Искаше да й даде възможност да го забрави, преди да отиде отново при нея. Ала след провалилата се сватба на Джак и ужасния обрат, който бяха взели събитията за „Магнъс“, вниманието му се бе насочило другаде. Беше неизменно зает със заседания на Борда и работеше до късна нощ, опитвайки се да предотврати удара, така че просто не му оставаше време да помисли за дъщеря си.

Но ето че сега се сети за нея.

Изправи се. Постоя, облегнат на бюрото, в едната ръка с чаша арманяк, а в другата — с вече почти празната бутилка. И макар да чувстваше, че тялото му се олюлява като небостъргач под напора на вятъра, все още чудесно владееше реакциите си.

Излезе от библиотеката, затътри се по коридора и взе асансьора до четвъртия етаж. Походката му беше несигурна, но въпреки това съумя да не вдигне шум, за да не разбуди спящата къща.

Стигна до вратата на Джули. Беше заключена. Започна да рови в джобовете си, търсейки ключа — любимият си ключ, който за него винаги бе символизирал нейните невинни детски прелести. Намери го по-трудно, отколкото очакваше. Усещането за безпомощност зарили още повече гнева му.

Пъхна го в ключалката и го превъртя.

Вратата се отвори.

Влезе. Затвори вратата колкото се може по-тихо и превъртя топката, за да я заключи. Погледна към леглото. Мракът не му позволяваше да различи лежащата в него фигура. Отникъде не идваше никаква светлина.

— Джулиет… — прошепна Антон Магнъс с надебелен език.

Тялото в леглото се размърда.

— Не се приближавай! — долетя до него гласът й.

— Джулиет, бъди разумна — опита се той да я успокои, както винаги.

— Махай се оттук! Предупреждавам те…

Нейният бунт се оказа капката, от която чашата преля. Причерня му пред очите. През последния месец беше преживял най-жестокото унижение в живота си и сега тази пикла нямаше да му попречи да получи онова, което желаеше.

Тръгна към дъщеря си и изръмжа:

— Не ми се прави на недостъпна, госпожице! Още една дума и ще ти извия вратлето!

Седна на края на леглото. Понечи да я погали, но от мрака се стрелна една ръка, която го удари през лицето. Възбуден и побеснял от гняв, той също я зашлеви. И тя отново го удари. В отговор Антон замахна повторно и този път плесницата му беше много силна.

Ненадейно двамата като че ли се нахвърлиха един срещу друг в последна битка. Той усещаше цялата сила на нейната връхлитаща го от мрака омраза, усещаше и мощта на собствения си гняв и на своето безсилие. Разменяха си удар след удар в изведнъж наелектризиралата се тишина в стаята. Но в борбата им се долавяше и някаква интимност, която все повече разпалваше желанието му и която го наведе на мисълта, че обича много, наистина много дъщеря си.

До ушите му неочаквано долетя шум, но той бе вече почти обезумял и се нахвърли върху Джули с цялата ярост на гнева си, изпокъса копчетата на нощницата й и започна да дере гърдите й, мачкайки бясно всичко, до което можеше да се докопа.

Възбудата му бе достигнала връхната си точка и беше готов да я обладае. Понечи да легне до нея. Стори му се, че в ръката й проблесна нещо. Револвер? Невъзможно! Жените от класата на Джули не притежаваха револвери.

В същия миг се сети за младия мъж, когото беше убила. За онзи Маранте. Тогава му каза, че се е отървала от револвера.

Възможно ли е да го беше излъгала?

Но тази мисъл му мина през ум прекалено късно.

Усети как ослепителнобял, нетърпимо горещ взрив разкъсва тялото му и чу оглушителен трясък.

Обзе го неописуема слабост. Видя лицето на Джули, осветено от неизвестно откъде бликнала светлина. В широко отворените й очи се четеше не само ужас, но и триумф.

Тялото му се вцепени и като че ли изпадна в безтегловно състояние. И рухна върху дъщеря си.

Погледна я с гаснещи, изпълнени с омраза очи. И загуби съзнание.

Зад него, на прага на стаята, вперила поглед над безжизненото му тяло в очите на дъщеря си, стоеше Виктория Уедърел Магнъс.

За щастие куршумът, пронизал гърдите на Антон Магнъс, не засегна нито един жизненоважен орган. За сметка на това обаче, увреди гръбначния мозък, последиците от което се оказаха непоправими. След изключително сложна операция, Антон Магнъс напусна операционната напълно парализиран и прикован завинаги в инвалидна количка.

В резултат на злополуката, превърнала го в пълен инвалид, Антон Магнъс беше принуден да напусне поста си на президент на „Магнъс Индъстрис“. Остана член на борда, разбира се, но състоянието му не само не му позволяваше да присъства на заседанията, но и да играе каквато и да било по-значителна роля в живота на създадената от самия него корпорация.

Джак Мангъс стана президент и главен изпълнителен директор на „Магнъс Индъстрис“. Една година след като зае този пост той се ожени за Присила Нолтън, издънка на известната фабрикантска фамилия.

Франси Болинджър стана госпожа Сам Карпентър месец след като „КомпюТел“ бе включена от списание „Форчън“ в списъка на петстотинте най-преуспяващи компании. Тя продължи да изпълнява длъжността президент на компанията и се превърна в една от най-известните бизнес дами, а „КомпюТел“ продължи да се разраства като най-сериозната фирма — производител на компютри в страната и не след дълго откри свои филиали в петнайсет държави.

След злополуката Антон Магнъс заживя в пълно уединение, като прекарваше половин година в дома си на Хилтън Хед Айлънд, а за останалите шест месеца се преместваше в Ню Йорк. За него се грижеше предимно дъщеря му Джулиет, която така и не се омъжи.

Не стана и дума за официално разследване на инцидента с Антон Магнъс.

Следователите, занимавали се най-отблизо със случая, стигнаха до заключението, че раната на гърба на Антон Магнъс е предизвикана от изстрел в упор. Уликите, говорещи за водена борба в спалнята на Джулиет Магнъс в добавка към синините по лицето и ръцете й, породиха сериозни подозрения, че до инцидента се е стигнало след разпра по неизвестен повод между бащата и дъщерята.

Револверът, с който бе произведен изстрелът, не беше открит и следствието бе прекратено под давление на някои високопоставени личности.