Елизабет Гейдж
Дамски гамбит (6)

Глава пета

„Кой кой е в американските корпорации“

55-о издание.

„МАГНЪС, Костър (Джак), син на Антон Магнъс. Роден в 1923 г. Вицепрезидент, отговарящ за развитието на международните структури на «Магнъс Индъстрис». Завършил колежа «Сейнт Пол», Йейлския университет с титла бакалавър и Харвард с титла магистър по управление на бизнеса. Прекарва три години в Европа и работи като директор на различни филиали на «Магнъс», а след завръщането си през 1953 г. поема поста вицепрезидент.

Силата се за движеща сила в модернизирането на основания от баща му конгломерат, но в същото време напълно способен да изпълнява всяка друга ръководна длъжност. Най-вероятно ще наследи Антон Магнъс като главен изпълнителен директор, а може би и като председател на Борда след окончателното пенсиониране на Магнъс старши. Ползва се със славата на опитен администратор, готов на всичко в името на компанията. До този момент не се потвърждават слуховете за съществуващи между него и баща му непримирими противоречия по повод политиката на компанията и нейното разрастване. Крайно сдържан пред журналисти и колеги по отношение на своите идеи и планове.“

На снимката, придружаваща биографичната справка за Джак Магнъс, се виждаше хубав чернокос младеж, чиято прилика с баща му бе доста любопитна. И двамата имаха тъмни вежди, пронизващи очи и матова кожа. Но докато старият Магнъс изглеждаше масивен и напорист, синът бе обаятелен и фотогеничен. Погледът на Франси се задържа дълго на тази снимка.

Беше си поставила за задача да научи за Джак Магнъс всичко възможно и то от източници както вътре, така и извън „Магнъс Индъстрис“. А това, което разбра за него, едновременно я заинтригува и смути.

На пръв поглед Джак Магнъс като че ли бе създаден по поръчка, за да се превърне в символ на корпорацията в бъдещето така, както баща му я олицетворяваше в миналото. Той бе израснал в компанията и пак там постигнал първите си блестящи успехи. Изяви се като амбициозен и работоспособен ръководител, постигайки висока продуктивност и реализирайки внушителни печалби във всички управления, които беше оглавявал след завършването на специализацията си.

Заради големите си познания и способността да се ориентира в извънредни ситуации той неизменно бе назначаван за ръководител на най-възловите и съответно най-рискови сектори на „Магнъс Индъстрис“. Беше обиколил света, представлявайки баща си и изпълнявайки ролята на свръзка между централата на „Магнъс“ в Ню Йорк и многобройните чуждестранни филиали, които корпорацията непрекъснато откриваше. Говореше свободно няколко езика и се бе утвърдил като експерт по проблемите на бизнеса не само в Латинска Америка, но и в Европа.

В този смисъл Джак бе наистина човек-оркестър, посветил се изцяло на корпорацията, носеща името на рода му, и същевременно надарен млад ръководител, който олицетворяваше репутацията на „Магнъс“ като модерна, интелигентна и действаща с творческа дързост институция.

От друга страна, налице бяха едва доловими признаци, че под бляскавата повърхност нещата между Джак Магнъс и баща му не вървят особено гладко.

В корпорацията Джак се славеше като единак. Винаги когато му възложеха отговорна задача, той подхождаше към изпълнението й по свой начин с цената на остри пререкания със стоящите над него, провеждащи линията на баща му. Тези пререкания понякога прерастваха в лични стълкновения с Антон Магнъс, но бяха прекалено ожесточени, за да им се дава гласност в компанията.

Говореше се, че на Джак като че ли му доставя удоволствие да постига успехите си, пренебрегвайки каналния ред, надсмивайки се над нормите на благоразумието и поемайки невероятни рискове. Още при първата си по-сериозна проява на ръководител, като завеждащ новопридобитата консултантска фирма в Атланта например, той уволнил всички началници, които само две години преди това били одобрени лично от баща му, а на тяхно място назначил хора по свой избор. Това предизвикало острото негодувание на Борда на директорите, но само за една година компанията отбелязала стопроцентово повишение на продуктивността и на Джак му се разминало.

Оттогава действаше по същия начин. Някои смятаха, че умишлено върви срещу течението, за да покаже, че не зависи нито от баща си, нито от методите на управление в стил „Магнъс“. Твърдеше се също, че се отнася собственически към всичко, за което отговаря, и че не обича особено съветите и чуждата намеса.

Имаше и такива, които се питаха дали Джак, този вироглав син, някога изобщо ще поеме юздите на компанията. Други допускаха, че след като държи толкова много на свободата си, не е изключено да започне свой собствен бизнес. Но никой не можеше да обясни защо, ако случаят е наистина такъв, се е задържал толкова дълго в „Магнъс“. Съвсем наскоро бе надхвърлил трийсетте.

Този въпрос оставаше без отговор. Но бунтът на Джак срещу баща му бе породен и от други причини. Общоизвестен факт беше, че като тираничен баща Антон Магнъс вече е избрал съпруга за сина си. Поставяйки на първо място интересите на корпорацията (на които навремето бе подчинил не само собствената си женитба, донесла му милионите на Уедърел, но и брака на дъщеря си Гречен с член на династията Троубридж), още преди няколко години той предопределил за сина си Белинда Девъро. Сродяването с петролната империя на Девъро, която се канеше да разпростре пипалата си и върху комуникациите, се очакваше да бъде най-голямата победа, която „Магнъс Индъстрис“, сама по себе си гигант, щеше да удържи на този етап от историята на американския бизнес.

Ала до този момент бракът не само че не бе сключен, но и очакваното от шест години обявяване на годежа на Джак и Белинда Девъро все още бе под въпрос. В същото време Джак не правеше нищо, за да опровергае славата си на непоправим женкар, поради което мнозина смятаха, че не възнамерява скоро да се ожени не само за Белинда Девъро, но и за която и да било друга.

Продължаваше да е все същият упорит и всеотдаен ръководител, който вече имаше своето място в Борда, но с нищо не показваше, че има намерение да наследи баща си като главен изпълнителен директор на „Магнъс Индъстрис“. Нито пък да се ожени. Поне засега.

Проучвайки живота и дейността на Джак Магнъс, Франси започна да има чувството, че едва ли не го познава лично. Джак бе умен мъж, а и предпазлив. Той попиваше всичко, на което можеше да се научи в „Магнъс Индъстрис“, запазвайки си правото на избор. Може би един ден наистина щеше да поеме ръководството на „Магнъс Индъстрис“, но само ако сметнеше това за необходимо. Не бе изключено да се ожени и за Белинда Девъро, ала само ако той решеше. Джак постепенно съсредоточаваше в ръцете си все по-голяма власт и влияние, като не позволяваше на никого да го поучава. В това отношение бе същинско копие на стария Магнъс — упорит, своенравен и предприемчив, но именно тези качества му помагаха да противостои на баща си.

Не бе трудно човек да си представи огорчението на Антон Магнъс от поведението на сина му. Но Джак прекалено много приличаше на баща си, за да се подчини безропотно на волята му.

Това беше една от двете причини, накарали Франси да прояви толкова голям интерес към Джак Магнъс.

Втората, чисто практическа, бе, че в момента той отговаряше за всички филиали на „Магнъс“ в Европа.

След войната Антон Магнъс си бе поставил за основна задача да закупи колкото се може повече намиращи се пред банкрут европейски компании. Фактът, че познаваше чудесно европейската икономика, както и непрекъснато увеличаващата се покупателна способност на „Магнъс Индъстрис“, му бяха позволили да положи основите на истинска финансова империя, която щеше да се утвърди като водеща в бизнеса през следващите десетилетия, предопределящи небивал икономически подем във възстановяващата се след войната Европа.

И нямаше нищо чудно в това, че Антон Магнъс бе назначил за координатор на контактите и сътрудничеството между непрекъснато множащите се европейски филиали на компанията собствения си син — човека, на когото можеше да има най-голямо доверие. През последните пет години Джак бе насочил усилията си именно в това направление, прекосявайки нееднократно Атлантика, за да докладва пред Борда резултатите от дейността си.

Джак се справяше блестящо не само със задълженията си на началник, но и с всяка непредвидена ситуация. Ала колкото и странно да звучеше, дори невероятните му способности не можеха да прикрият факта, че нещата в Европа не вървят както трябва.

Филиалите на „Магнъс“, много от които представляваха стари компании с нов персонал или пък едва свързващи двата края новосъздадени дружества с неопитни ръководители, бяха пръснати в редица страни и поради това ги деляха различни езици, валути и обичаи. Много от тези държави бяха участвали във войната като противници. Между изпълнителните директори на тези компании липсваше доверие и това правеше ефективното взаимодействие и сътрудничеството помежду им трудно, а понякога и невъзможно.

В нова Европа — такава, каквато си я представяха държавите членки на НАТО — икономическото коопериране щеше да е необходимост. И Антон Магнъс бе твърдо решен да използва подема на Стария континент, за да извлече изгода за собствената си корпорация. До този момент обаче европейските филиали на „Магнъс“ се държаха по-скоро като непознати в леглото, ако не и като врагове, отколкото като войници в армията на корпорацията. Тяхното разрастване като че ли още повече изостряше враждебните отношения помежду им. И те колективно отчитаха загуби, защото не използваха възможността да се подпомагат взаимно с материали, информация и други средства, които поради липсата на координация оставаха недостъпни.

Европейските филиали наподобяваха глутница състезателни кучета, чиито каишки безнадеждно се бяха заплели в краката на компанията майка.

Това положение, прекалено объркано, за да може да бъде прикрито дори и в най-оптимистичните отчети на „Магнъс“ пред акционерите, привлече вниманието на Франси и то в момент, когато до болка се нуждаеше от нов стимул. Благодарение на дългите години, посветени на изучаването на чужди езици и на теорията на бизнеса, Франси разбираше, че хаосът в европейските филиали на „Магнъс“ не носи задължително отрицателен знак. Той несъмнено би могъл да бъде овладян, стига да се открият подходящите лостове, за да бъде анализиран, а после и канализиран. В свободното си време, на каквото напоследък се радваше в управлението на Уилбър, Франси се зае да търси практическия изход от положението, което острият й ум теоретично вече бе налучкал.

Прекара дълги часове в проучване на европейските филиали. Изчете цялата вътрешна информация и всеки публикуван в пресата ред за клоновете на „Магнъс“ във Франция, Великобритания, Швейцария, Белгия, Холандия, Западна Германия, Италия, Испания и Португалия. Запозна се с управленческата им структура, с продуктивността им, с разходите им, с хаотичните им конкурентни взаимоотношения и с едва креещото им делово сътрудничество. Филиалите включваха банки, предприятия, сметни фирми, мини, магазини за търговия на дребно, компании за товарни превози, хотели и дори фирми, работещи в областта на шоубизнеса. Заедно те наподобяваха невероятен по пъстротата си калейдоскоп, олицетворяващ в умален вид бързо развиващата се, но объркана европейска икономика.

На Франси почти й се зави свят от толкова много информация. Но затова пък я привлече предизвикателството и все по-осезаемото усещане, че собственият й умствен багаж е напълно способен да й предложи разрешение на проблемите.

И съвсем неочаквано, при това съвсем навреме, на помощ й дойде един от основните елементи в образованието й — познанията в компютърната област.

Хрумна й, че проблемите, пред които са изправени европейските филиали, могат да бъдат разрешени чрез компютъризирано администриране на взаимоотношенията им. В края на краищата електронният език нямаше нищо общо с човешкия изказ. Той придаваше конкретна форма на всичко, до което се докоснеше, и даваше възможност информацията да се обработва по съвършено нов начин. За компютъра различията в езиците и валутите далеч не бяха такава пречка, каквато представляваха за обикновения човек.

Ако европейските филиали се „навържеха“ чрез компютъризирана система, контролираща заплатите, балансите, материалите и дори персонала, съществуваше възможност само за няколко месеца да се постигне онази ефикасна координация, и то въпреки географските разстояния и езиковите бариери, чието осъществяване по какъвто и да било друг начин щеше да отнеме години.

С всеки изминат ден Франси все повече се въодушевяваше от идеята си. През незаетото си със служебни ангажименти време непрекъснато размишляваше върху нея, а вечер прекарваше дълги часове в четене на всичко, което би й помогнало да я конкретизира. Наскоро централата на „Магнъс“ се бе сдобила с нов мощен компютър „УНИВАК“, инсталиран на четирийсет и петия етаж. Но до този момент машината почти не се използваше, тъй като компютърната технология бе толкова нова, че ръководството все още не бе намерило начин за ефективното й приложение в корпорацията.

Франси успя да си издейства разрешение да използва компютъра за свои цели. Започна да експериментира една специална програма, разработена с цел създаването на ефикасен интерфейс между европейските филиали. Работата напредваше бавно и мъчително. Но точно такава тя напълно подхождаше на нейния аналитичен ум и вродена упоритост. Само след няколко седмици Франси бе вече твърдо убедена в изключителната полза от програмата.

Преливаща от ентусиазъм, тя се зае да оформи на основата на тайния си проект ясно и лаконично предложение за реорганизация в Европа, така, както бе направила и за ръководеното от Рей Уилбър управление. Чертаеше графики и диаграми, обобщаващи по блестящ начин най-сериозните проблеми в маркетинга и финансите, пред които бе изправено европейското направление. И най-важното, доусъвършенства основната програма, с която работеше, и изготви обширно изложение върху вътрешната логика и практическите признаци, които обосноваваха дейността му.

Целта й бе да представи разработената от нея система под такава форма, че не само лесно да се усвои и от най-неизкушените умове в областта на мениджмънта, но и да звучи професионално. Възнамеряваше да изложи плана си по такъв начин, че да спечели на своя страна всеки, на когото го покаже.

А това означаваше на първо място Джак Магнъс.

Франси знаеше за него достатъчно, за да предвиди скептичната му реакция. В края на краищата той вече пет години се бореше с европейския хаос и едва ли щеше да погледне с добро око на един аутсайдер, и то начинаещ, който си позволява да го поучава в собствената му област.

От друга страна обаче основното достойнство на Джак Магнъс през последните десет години бе неговият новаторски подход. Беше известен с навика си да избира най-неочаквания, най-необичайния път за разрешаването на даден проблем. Така че дори и да се подразнеше от факта, че го поучава новак, несъмнено щеше да се заинтересува от оригиналната идея за излизане от трудното положение.

И най-същественото — Джак Магнъс се ползваше в корпорацията с особено широки пълномощия. Ако идеята на Франси му допаднеше, той бе в състояние да спомогне за нейното осъществяване по-бързо и по-решително от когото и да било другиго в „Магнъс Индъстрис“. А това беше разковничето в плана на Франси.

На 10 ноември Франси оформи окончателно предложението си за създаването на електронен интерфейс, контролиращ финансите и управленческата дейност на европейските филиали на „Магнъс“.

Отсега нататък можеше да действа по един-единствен начин. Предвид йерархията в „Магнъс“, като жена никой никога не бия изслушал. А ако се опиташе да придвижи предложението си по каналния ред, то със сигурност нямаше да му обърнат внимание.

Трябваше да изложи идеята си на самия Джак Магнъс.

Но това не бе никак лесно. В компанията Джак бе изключително важна, почти митична личност, чиято загадъчност се конкурираше единствено с тази на баща му. Беше член на Борда и непрекъснато водеше тайнствени съвещания с богати и високопоставени лица.

И въпреки това, ако искаше да промени незавидното си положение в „Магнъс“ и да излезе от коловозите на рутината, Франси трябваше да намери начин да привлече вниманието му и да го накара да я изслуша.

След като внимателно обмисли възможностите, тя избра умерения, но директен подход. Адресира докладна записка до Джак Магнъс в качеството си на специален съветник на Рей Уилбър в управление „Местни продукти“.

„Драги господин Магнъс,

През последните няколко месеца работя върху проблема за създаването на компютърен интерфейс между европейските филиали, на «Магнъс Индъстрис». Както ви е известно, отношенията между тях са доста обтегнати както от финансова, така и от управленческа гледна точка. Проучванията ми доведоха до разработването на конкретен план за реорганизация на комуникационната система между въпросните клонове, основаваща се на компютърната технология.

В приложените нагледни материали са уточнени параметрите на хардуера и програмните спецификации, необходими за създаването на предлаганата от мен система, а също начина на приложение и вероятната печалба за следващите три финансови години. Бих се радвала, ако отделите внимание на предложението ми. И решите ли, че представлява интерес за вас, моля да ми се обадите.

Искрено ваша: Франсис Болинджър, специален съветник на началника, управление «Местни продукти», 2235 Б, вътр. тел. 415.“

Франси постави внушителната купчина материали и докладната си записка в плик за вътрешна кореспонденция и го изпрати в кабинета на Джак Магнъс.

Пое дълбоко дъх, седна и зачака.