Елизабет Гейдж
Дамски гамбит (51)

Глава петдесета

6 март 1960 г.

Беше неделя сутринта.

Франси стоеше с Джак в огромното централно помещение на бруклинския склад, където се сглобяваше „Моли“.

Нямаше други хора. Всички служители се наслаждаваха на почивката си, включваща съботната вечер и неделната сутрин — единствените им свободни часове в седмицата. Днес следобед всички отново щяха да бъдат на работа, включително и Франси.

Предишната вечер бяха прекарали само двамата с Джак, като първо бяха вечеряли, а след това отидоха на театър. Гледаха „Моята прекрасна лейди“. От една година Франси не беше стъпвала в театър, а да не говорим за кино. Цялото й време минаваше в напрегната работа.

Беше се съгласила да се срещнат с Джак тази сутрин за закуска и някакъв вътрешен подтик я накара да му предложи да дойдат тук.

— Няма да е зле да видиш чудовището, което поглъща живота ми — подхвърли тя.

Отключи и влязоха в празния склад. В помещението цареше идеално поддържан хаос. Беше пълно с всевъзможни кабинки, маси и работни стендове, които до един изглеждаха занемарени и разхвърляни. Но Франси много добре знаеше, че това са работни места на несравними в своята област експерти, които само след няколко месеца щяха да изкарат на пазара един блестящ и ефикасен продукт.

Тя показа на Джак последния прототип на „Моли“, поставен в средата на наредени в кръг пултове. Машината беше монтирана в емайлирана алуминиева кутия, която й придаваше модерен и дори доста шикозен вид. А на големина, както Сам бе й предсказал, бе приблизително колкото хладилник.

„Моли“ бе снабден с монитор, магнитна лента, принтер и контролна клавиатура, която много приличаше на клавиатурата на една обикновена пишеща машина. Компютърът изглеждаше красив и някак достъпен.

— Искахме да изглежда дружелюбен, а не да всява страх — поясни Франси и изреди някои от основните му достойнства: — След като купи „Моли“, всеки бизнесмен ще е в състояние за не повече от ден да обучи някой от служителите си да борави с него. После този служител може да обучи останалите. В цената ще бъде включен и осигурен от нас безплатен курс. Брошурата, която подготвяме, ще бъде разбираема дори и за най-невежия в областта на техниката клиент. Целта ни е да разсеем тайната около компютрите. — Показа на Джак помощните материали, рекламните чертежи и брошурите за продавачите и добави: — Опитваме се да сключим сделка с две големи търговски вериги за продажба на дребно на офис оборудване. Междувременно възнамеряваме да открием и наши магазини и сервизи на стратегически места, сиреч в най-големите градове в страната. Е, като на тръни сме, разбира се.

— Затова пък вече имате един сигурен клиент — засмя се Джак. — С нетърпение очаквам да се науча да работя на „Моли“.

— Искаш ли да видиш как става? — попита Франси.

Двамата седнаха пред компютъра и тя му демонстрира някои от основните му функции. Разреши му дори да опита клавиатурата.

— Тайната на „Моли“ се крие в основната програма — довери му Франси. — Точно тя позволява на машината да реагира и на най-елементарните, подадени от оператора команди. А когато монтираме някои специални помощни програми, съставени в съответствие с нуждите на съответните отрасли в бизнеса — номенклатура, сметки и т.н. — те ще влизат във взаимодействие с основната програма и „Моли“ сам свършва работата. Ако искаш, мога да ти го обясня и по-подробно?

— Не, благодаря — разсмя се Джак. — Компютрите са твой периметър. Те не са за моя мозък. Просто искам да поема ролята на една доста тъпичка секретарка, която седи и натиска клавишите, след като ти си свършила цялата работа. — Погледна часовника си и добави: — Не е зле да тръгваме. Времето ни свърши.

Притисна я в обятията си. Макар и страстна, в прегръдката му се долавяше и известна тъга, защото знаеше, че до следващия уикенд ще я види за не повече от няколко часа.

— Толкова се гордея с теб! — прошепна той. — Направила си всичко съвсем сама. Очевидно зад добродушната ти външност се крие наистина страхотна воля.

— О, не, не го направих съвсем сама — усмихна се Франси. — Помагаха ми много хора.

— Имах предвид друго — поклати глава Джак. — Човек като мен постига всичко доста лесно. Разполагах с всички преимущества: най-реномираните училища, най-доброто обучение по отношение на това, с което се занимавам. Още преди да завърша, мястото ми в „Магнъс Индъстрис“ вече ме чакаше. Направих това, което се очакваше от мен. Но ти, ти идваш отникъде, и сама изкова съдбата си. Не те сломи дори мощта на Магнъс. И просто не можеш да си представиш колко те уважавам заради това.

Притисна я отново към себе си и пламенно я целуна, Франси почувства как цялото й същество откликва на целувката му и сякаш отстрани видя как при допира на телата им плътта й се възпламени подобно на раздухан въглен. Но за първи път в живота си усети, че може да потуши този пламък и да не му позволи да я обземе.

И се овладя.

— Хайде, да вървим — каза Джак неохотно. — Ако остана още малко, ще се превърна в разгонен бик. И тогава, тъй както си е разхвърлян, твоят склад ще стане съвсем на пух и прах.

Франси го хвана за ръка и го поведе към изхода.

Не видя как погледът му пробяга по ъглите на тавана и се спря на ключалката на входа, когато излязоха.

Миг след това вече бяха в колата и потеглиха към Манхатън.