Елизабет Гейдж
Дамски гамбит (52)

Глава петдесет и първа

2 април 1960 г.

Джули Магнъс се усмихна и притегли главата на Скот Монтийгъл към себе си. Целуна го бавно, като човек, който познава всяка частица от тялото на любимия си.

Намираха се в наетата от него кола пред входа на бащиния й дом. Току-що бяха прекарали една чудесна вечер, като първо вечеряха в едно скромно ресторантче в квартала на театрите, а след това изгледаха някакъв филм, от който тя не видя почти нищо, бидейки прекалено погълната от близостта на Скот.

Джули беше на върха на щастието. Тази вечер бе като всяка от стотиците вечери, които й предстояха да прекара с красивия си съпруг. Щяха да се радват заедно на дребните удоволствия на живота, ръка за ръка, както тази вечер. До края на дните си щеше да гледа Скот в очите и да среща все този поглед, изпълнен с непоколебимо доверие и сигурност, да усеща закрилата на любовта му.

— Ммм… — измърка тя, когато устните им се разделиха. — Как ми се иска… знаеш какво.

Скот се усмихна, притиснал лице до бузата й.

— На мен също — прошепна той. — Така че както казвате вие, американците, ставаме двама.

— Скоро ще имаме много-много време за това — промълви Джули. — Вече просто нямам търпение.

И се сгуши в него.

Правеше я щастлива дори болезненото желание, което изпитваше към него, защото знаеше, че в любовта му най-сетне бе намерила своя тих пристан.

— До утре — каза Скот, хванал и двете й ръце.

— И то колкото се може по-рано — настоя тя. — Цяла нощ ще си мисля за теб.

— Но се постарай да го правиш насън — засмя се Скот. — Искам да си починеш.

— Добре тогава, ще те сънувам.

— Същото важи и за мен. Знаеш ли, понякога се питам дали не можем да разговаряме чрез сънищата си. Да опитаме ли?

— Да, скъпи! Да. Ще ти разкажа всичко. — Очите й неволно се напълниха със сълзи, докато се взираше в лицето му, виждайки там отражението на собственото си щастие. — Лека нощ, Скоти.

— Лека нощ, Джули.

Видя я да отваря вратата и да изчезва в обгърналите къщата сенки. После въздъхна и каза на шофьора да го откара обратно в хотела.

Джули затвори вратата зад себе си и се озърна към фоайето. Изглеждаше мрачно и пусто, тъй като прислугата отдавна вече си бе легнала. Когато се прибираше късно, винаги си отключваше сама, за да не буди потъналия в сън дом.

Усети, че я обзема настроение за спомени, и приседна на застланото с килим стълбище, обгръщайки с поглед безмълвните мебели в салона. Мина й през ум, че тук бе играла като дете и вършила отдавна забравени пакости.

Скоро щеше да напусне този дом завинаги. За нея той щеше да остане само кошмарен спомен, от който за щастие бе успяла да се отърве. Злото в Магнъсовия свят бе предостатъчно, за да убие човек, макар и бавно. И Джули несъмнено би се погубила с алкохола и лошите компании, ако не се беше появил Скот.

Но ето че сега свободата беше близо и тя поглеждаше назад към досегашния си живот тук с нещо много повече от неприязън и отвращение. Ужасни неща бяха извършили с нея в този дом. Ала въпреки това именно тук тя бе изпитала детската радост от откритието, тук бе лелеяла юношеските си мечти, тук интелектът й се бе развил и оформил и пак тук бе получила първите уроци от онзи низ перипетии, изграждащи същността на един находчив и умен млад човек.

И бе оцеляла. Доказателство за този радостен факт беше откриването на Скоти, а едновременно с това и на вратата, през която щеше да се измъкне от тази кал, за да изкове сама своето бъдеще.

Но сега, след като всичко свърши, този дом в известен смисъл щеше да й липсва. Щяха да й липсват дните, когато Гречен, като по-голяма сестра, я водеше на пазар, гиздеше я за бала в „Гроувнър“, когато Джаки помагаше да подреди пъзелите, когато й купи кукла, която пазеше и до днес, водеше я на плуване, на езда и я учеше да играе тенис. Щеше да й липсва дори Мама, която й четеше, а веднъж даже бе пропуснала обичайната си следобедна почивка, на която много държеше заради главоболието си, и я бе повикала в кухнята, за да правят сладкиши.

Да, животът й на Парк Авеню беше сложен, но в известен смисъл и хубав. Защото не всичко в него беше само ад.

Не всичко беше само Татко.

С тази мисъл Джули се надигна и тръгна нагоре по стълбите. Тъмните коридори на къщата се точеха зад гърба й. Отказа се да използва асансьора, защото не й се искаше бученето му да събуди останалите.

Измори се, докато се добере до стаята си на четвъртия, най-горния етаж. Вероятно минаваше два. Все още чувстваше целувката на Скот върху устните си. И бе все така опиянена от представата, която той й даваше за самата нея: чиста, млада и красива. Подобно на ученичка изгаряше от нетърпение да си легне и да се наслаждава на мислите за него, докато сънят я вземе в обятията си. От утрешния ден, когато отново щеше да го види, я деляха само девет часа. Тази увереност бе за нея като дар божи и я изпълни с почти благоговейна признателност за щастието, с което бе дарена. Пипалата на Магнъсовия свят постепенно отслабваха хватката си. Свободата я зовеше.

Отвори стаята си, пристъпи в полумрака, затвори вратата зад себе си и превъртя ключа. Прииска й се на нея да има и резе, но Татко бе нареждал да го махат всеки път, когато се беше опитвала да го постави. Ръководен от свои съображения, естествено. Доводът му беше, че тъй като Джули е неуравновесена и буйна, би искал прислужниците да имат достъп до стаята й в случай, че започне да се държи странно.

Но тази вечер Джули не мислеше за баща си. В полумрака бавно свали роклята си, комбинезона и сутиена. После протегна ръка към лампата, за да потърси нощницата си.

Но преди да успее да напипа ключа, нечия ръка ненадейно се стрелна към лицето й и запуши устата й, заглушавайки писъка, изтръгнал се от гърдите й.

Веднага разбра, че е Джони. Познаваше толкова добре дивата, остра миризма на тялото му, колкото и чувственото ухание на собствената си страст.

През последните няколко седмици толкова упорито си беше налагала да не мисли за него, че това й бе станало навик. Правеше всичко възможно да избягва самотните излизания и бе подкупила секретарката, за да отговаря на господин Маранте, че е извън страната, в Европа. За нея Джони беше минало. И колкото повече наближаваше мигът, в който щеше да напусне този свят, за да последва Скоти, толкова по-скоро от Джони щеше да я разделя вече океанът, новата култура и общественото положение. Той, и слава богу, потъваше все по-дълбоко в спомените й, където му беше и мястото.

Но Джули го бе подценила. И сега, макар и късно, разбра, че той не я беше забравил.

Тя се бореше мълчаливо в мрака, мятайки се бясно, за да се освободи. Съзря шнура на звънеца за прислугата и се опита да го достигне, но крехкото й телце не можеше да надделее Джони. Беше я склещил в ръката си като в менгеме. Поискаше ли, би могъл да я убие с едно свиване на мускулите.

Не можеше да пророни дума. Нямаше как да изрази протеста си, освен като се мята безпомощно в хватката му. А Джони като че ли се наслаждаваше на принудителната й неподвижност и на мълчанието й. Джули почти осезателно долавяше възбудата му от факта, че се намира в стаята й, дълбоко в недрата на бастиона на Магнъсовата мощ, където тя с насмешка го беше предупредила, че никога няма да успее да проникне.

Досети се за присъщата му изобретателност и хитрост. Никак не беше чудно, че е съумял да проникне тук. Би трябвало да го очаква. И да вземе мерки.

В отчаянието си се опита да го ухапе, но огромната му ръка смазваше устата й и зъбите й не можеха да го достигнат.

Подчинявайки се на изтънчената си чувственост, Джони вече я държеше по друг начин, превръщайки оковите на мощната си хватка в почти сладострастна прегръдка. Усети, че я притиска все по-силно към гърдите си и както в мига на първата им близост, почувства натиска на възбудения му член в твърдите полукълба под кръста си. Безпомощното й положение и могъщата му, яростна хватка все повече наподобяваха прелъстяване. И въпреки смазващите устата й железни пръсти и желанието да се разкрещи, да го изхвърли оттук дори с цената на разбуждането на целия дом, Джули не можеше да не усети тръпката на собствената си капитулация, докато той я притискаше все по-силно и по-силно. Джони чувстваше как ужасът й постепенно преминава във възбуда и по приглушения смях, заклокочил в гърдите му, тя разбра, че това ужасно му допада.

Лявата му ръка, която до този миг държеше в плен и двете й китки, изведнъж ги пусна, след като я бе завлякъл в средата на стаята, където тя не можеше нито да докосне, нито да събори каквото и да било. После нежно се притисна към корема й и се плъзна нагоре, за да погали гърдите й. Пръстите му с лекота достигнаха и двете й зърна, защото тя бе миниатюрна, а ръката му — наистина огромна.

Притискащият се в задника й член стана по-настойчив, по-интимен. В грубата близост на тялото му се долавяше онази му вещина, онзи особен негов талант да предвижда реакциите й, преди още да са се зародили. Сега ръката му се плъзна по корема й, погали пъпа и продължи надолу, безпогрешно налучквайки бикините, които бяха последната й защита от него.

Обзе я странно вцепенение. Започна да осъзнава, че на всяка цена трябва да го прогони оттук, но без да събужда къщата. Не можеше да му позволи да се озове пред родителите й, тъй като резултатът от подобна среща беше непредвидим.

Но Джони сякаш прочиташе мислите й в мига, в който се зародяха в главата й, и като че ли се наслаждаваше на страха й да не ги видят заедно. Желязната сила на прегръдката му отслабна. Докосванията му станаха по-плавни, по-чувствени.

Джули усети нежния допир на устните му до ухото си, които намериха онова местенце под него, докосването до което незабавно предизвикваше в тялото й сладостни тръпки.

Чу глухия му глас в мига, в който езикът му погали това място.

— Какво става, Пепеляшке? Да не би да са ти го отперили вече?

Пръстите му се плъзнаха под бикините и той започна да я гали, долавяйки отговора между краката й, въпреки че те трепереха.

— Ммм… — изсумтя той. — Браво, момичето ми!

Джули ахна и направи нов, конвулсивен опит да се отскубне.

Безуспешно. Джони беше прекалено обигран. Тя все така не можеше нито да извика, нито да се откопчи. Оставаше й просто да се задушава в мощната му хватка като в тенджера под налягане, усещайки как възбудата й нараства, докато той я опипва, дразни я и й се надсмива с напиращия отзад ужасяващ твърд член, долавяйки как тя се отпуска все по-немощно в ръцете му.

Джони бавно свали бикините й. Сетне, държейки я все така здраво, я заблъска към леглото. Сантиметър по сантиметър я приведе към кувертюрата, продължавайки да я притиска плътно, така че членът му все тъй осезателно да се втрива в отвърстието между краката й.

Джули усещаше как собствената й слюнка се стича по бузите й, докато ръката му продължаваше да смазва устата й. Спомни си онази кошмарна нощ, когато се бяха любили и бе чувствала в целувките им вкуса на собствената си кръв. Сети се за умението на Джони да превръща всичко — нежността, омразата, насилието и дори кръвта, в чист секс. Това бе неговият талант и сега той го прилагаше по възможно най-жестокия и най-унизителен начин.

— Реши, че си се отървала от мен, а? — прошепна той. — Май не е толкова лесно, нали, принцесо? Джони си го бива, така ли е?

Джули лежеше върху леглото — изящна, крехка нимфа в ръцете му. Бикините се бяха усукали около коленете й. Разбра, че Джони започва да се съблича. Долови неповторимия му мъжки аромат, примесен с миризмата на алкохол, на тютюн и на просташкия му, но възбуждащ одеколон. Всичко това обаче бледнееше пред неистовия мирис на обзелото го желание.

А някъде под цялата тази смесица, подобно на частица от друг свят, се разнасяше нежното чисто ухание на Скот Монтийгъл, потиснато, но не и напълно изместено от ужасяващата животинска похот на Джони.

Сложността на всичко това, неговата противоречивост й дойде прекалено много. Лежеше, скована от веригите на покорството и собственото си примирение. Безпомощна, тя усещаше могъщите му ръце да я галят, да пълзят навред по нея, изсмуквайки влагата на тялото й. Даде си сметка, че краката й се разтварят, че силните му пръсти шарят по вътрешността на бедрата й, поспирайки се от време на време, за да укротят коленете й. Езикът му се плъзна към ухото й — ласкав, душещ, настървен.

— Така те искам, момичето ми! Знае то, на батко момичето, къде му е най-хубаво. Нали така?

Нямаше мъж на този свят, който да познава тялото й по-добре от Джони. И нямаше да има. И въпреки че бе планирала живота си без него, не очакваше друг мъж да я познава така. Дълбоко в себе си Джули съзнаваше, че колкото и да бе странно, Джони щеше да остане за нея съкровен и скъп спомен. Защото всяка жена, независимо от съдбата си, е създадена за мъж като Джони, който в даден момент ще я опознае изцяло, ще проникне и в най-потайните кътчета на нейната страст и вдъхвайки им живот, ще я превърне в свой роб.

Затова сега нямаше значение, че се бори за онзи, другия живот и че се стреми да се отърве завинаги от Джони. Той знаеше, че в този миг, така безводно просната върху леглото, тя му принадлежи и щеше винаги да му принадлежи. Нейният протест и борбата й бяха чисто и просто изява на пълната й капитулация пред него.

И сега, все така скована в безмилостната му хватка, тя усети как твърдият му член нежно си пробива път, насочвайки се към нея; как за миг се спря, а след това бавно и победоносно проникна в същината й, улеснен от собствената й страст. Джули изстена от удоволствие, все още съпротивлявайки се, но вече не физически.

Трепетите на това бунтуващо се сърце в нежната, податлива плът, изпълниха Джони с възторг. И той, притискайки устни към ухото й, бавно задълба все по-дълбоко и по-дълбоко, докато членът му продължаваше неудържимо да набъбва и Джули се загърчи в ръцете му, изгаряна от порочна страст. Пронизаното й от члена му тяло наподобяваше тялото на дете и страстта й изглеждаше трогателно невинна, докато с всеки спазъм тя изпадаше все повече и повече под властта му.

Джули осъзна, че той е разбрал това и се усмихва, притиснал лице в бузата й. Бе усетил както винаги, че тя е близо до оргазма, че е възбудена до краен предел. И долови, навлизайки още по-дълбоко в нея със силата на всеки свой все по-перверзен и похотлив тласък, разтърсващите я един след друг спазми — нежни, женствени и безпомощни.

А когато разбра, че е разбил защитата й, че всички бариери пред него са паднали, Джони плавно навлезе в нея докрай, докарвайки я до лудост от възбуда, и най-сетне си позволи на свой ред да свърши. От гърдите й се изтръгна глух, безумен стон. В очите й бликнаха сълзи, които рукнаха по страните й и намокриха пръстите му.

Когато всичко свърши, Джони стана нежен. Защото сега вече можеше да си го позволи. Разхлаби хватката си, подхващайки я през корема, и пръстите му ласкаво зашариха по гърдите й, по ключиците и раменете, докато твърдият му член продължаваше да я изпълва.

Джули вече не се опитваше да се съпротивлява. Джони беше постигнал своето. Бе проникнал в дома й, в спалнята й, в тялото й. И то под носа на дворцовата стража на Магнъс, в самата бърлога на страховития й баща.

Джули се опита да възвърне самообладанието си.

— Трябва да си вървиш — каза тя. — Ще ни спипат.

— Достатъчно дълго ме избягва, принцесо — поклати глава Джони. — Наложи ми се доста да се потрудя, докато се промъкна тук. Ще си отида призори. Но дотогава ще трябва да посвириш на плъховете.

Сърцето й се сви. Значи искаше да постигне пълна победа заради онова, което му бе причинила. Искаше да продължи да й се наслаждава, искаше от нея да разбере, че е изцяло в негова власт.

Гола в обятията му, Джули се отказа дори и да помисли за бягство. Ужасяващият член, потънал дълбоко в нея, държеше да се възползва докрай от положението. Джони желаеше да получи неопровержимо доказателство, че тя му принадлежи. Горещата му ръка я потупа по бедрото, пръстите му се плъзнаха още по-надолу и той отново я притисна към себе си. Ако се съдеше по часовника, предстояха й още дълги мъчителни часове.

— Не се тревожи — промърмори Джони. — Ще се омета, преди някой да се е сетил да те потърси. Разбра ли сега? Мога да идвам и да си отивам, когато поискам, но нямам намерение да ти създавам главоболия, малката. Аз съм на твоя страна и трябва най-сетне да го проумееш.

Изведнъж, в порив на неочаквана жестокост, той я сграбчи за косата и зарови главата й във възглавницата.

— Ясно ли ти е, любов моя? — изсъска.

Тя отчаяно закима с глава. Беше готова на всичко, само и само той да се махне и да не се стигне до скандал.

— Много добре! — похвали я Джони. — Сега ще си поиграем още малко, а след това ще си отида. И никой нищо няма да разбере.

Джули отново кимна.

— Но трябва да бъдеш наясно с едно, принцесо! — продължи той вече с по-груб тон.

Тя го погледна недоумяващо.

— Ти принадлежиш единствено на мен и на никого другиго! А най-малко на онова смотано англичанче Монтийгъл. Най-малко на него! — Изсмя се глухо и страшно. — И да не съм чул повече за женитба! Никаква Англия, душко! Оставаш тук, където мога да те имам, когато пожелая! Ясно ли е?

Очите й се разшириха от ужас. Не отговори. Ръката, сграбчила косата й, я стисна още по-здраво и яростно разтърси главата й.

— Нали разбираш, миличка, че никога няма да ми избягаш? — изръмжа Джони. — Аз съм твоят прекрасен принц. Твоят Ромео, сладурче! И смятай за мъртъв всеки мъж, който се изпречи на пътя ми! Разбрахме ли се?

Джули беше прекалено шокирана, за да намери някакъв отговор на безумните му заплахи.

— Е? — настоя той и отново натика лицето й във възглавницата.

Въпреки че й бе почти невъзможно да помръдне глава, Джули успя отново да кимне покорно.

Късно, твърде късно си даде сметка какво представляваше за Джони и колко опасен бе той всъщност. Пътят към света, който се разкриваше пред нея, бе преграден от могъщите му ръце, стиснали в мъртва хватка нежното й тяло, от ужасяващата сила на волята му, а може би и от любовта му.

Отчаяна, Джули остана безмълвна, докато ръката на нейния любовник галеше шията й.