Елизабет Гейдж
Дамски гамбит (13)

Глава дванадесета

Ню Йорк, 13 февруари 1956 г.

Облечена в тясна рокля на „Шанел“ без презрамки, достатъчно семпла, за да изглежда най-обикновена в очите на непосветените, докато познавачите веднага разбираха, че имат пред себе си безценен оригинал, Джулия Бейкър Магнъс влезе в едно заведение на Трето Авеню със странното име „При Офелия“.

Беше сама и нямаше никакъв ангажимент за вечерта. Целия следобед бе прекарала в стаята си, чете „Сбогом на оръжията“ и се наслаждава на тишината в къщата. Майка й не посмя дори да й се обади, тъй Като Джули като нищо можеше да повтори сцената от предишната седмица — жесток скандал, при който използва ужасяващо циничен език, счупи една ваза от костен порцелан, изчезна и не се весна у дома цели две денонощия.

Баща й, естествено, беше на работа. Първоначално Джули реши да отскочи до Гречен, за да види бебето, но после се отказа. В нейно присъствие винаги се чувстваше неловко, а и тъй мъничкото и безпомощно бебе ужасно я изнервяше.

Затова се посвети на Хемингуей в тишината на стаята си, като ту се усмихваше на зле прикритата маниерност на писателя, ту се мръщеше в усилието си да се съсредоточи, давайки си сметка за сериозността на онова, за което се беше опитал да пише. Пушеше цигара след цигара, отпивайки от чашата изстинал вече чай. По някое време отвори прозореца, за да проветри и хвърли поглед към минувачите по Парк Авеню.

В четири часа затвори книгата и започна нервно да кръстосва стаята. Не бе в състояние повече да разсейва вниманието си. Напрежението, което цял следобед се натрупваше в нея, всеки момент щеше да избие. Трябваше да се движи, да направи нещо.

По време на вечерята блестящо се престори на уморена, демонстрирайки сравнително добро настроение. Майка й и баща й си говореха за Гречен и семейството и почти не й обръщаха внимание. В един момент Джули забеляза косия поглед на баща си, който слушаше с половин ухо оплакванията на майка й от някакви роднини по линия на Уедърел.

Когато приключиха, Джули се качи в стаята си, облече същата тази рокля, подбра наслуки обеци, огърлица и гривна и се изниза през задния вход. Повървя пеш до ъгъла на 65-а улица, спря едно такси и каза на шофьора да я откара в центъра. Накара го доста да обикаля, докато се озоват в една позападнала част на Трето Авеню, след което му нареди да спре пред някакво заведение.

Сега седеше на бара, пиеше сухо мартини и наблюдаваше посетителите в огледалото на отсрещната стена.

Беше измислила тази игра съвсем наскоро. Наблюдаваше клиентите и по огледалното им отражение и откъслечно долитащите до слуха й разговори се опитваше да установи кой от тях първи ще я заговори. Нарочно бе облякла дрехи, които карат обикновените мъже да се чувстват неловко. Беше се пременила като „примамка“, ала примамка не за всеки, а за човек, достатъчно самоуверен и безразсъден, за да се престраши да я доближи.

Само особняк или чалнат би се отделил от тълпата, за да дойде при нея. Затова сега Джули се взираше хладнокръвно в огледалото, очаквайки Красивия принц да изскочи от тъмнината.

Видя го да приближава, когато беше на няколко метра от нея. Изненада я, защото изникна от ъгъл извън обсега на огледалото. Но по походката и погледа му веднага разбра, че това е нейният човек.

— Да ви почерпя нещо? — попита той със самоуверен плътен глас, белязан с простолюдния акцент на Бруклин. Мелодичен глас, зад който се таеше нещо опасно.

Обърна се и го погледна. Беше млад и поразително красив. Около двайсетгодишен, с внимателно сресана, макар и въздълга коса. Носеше риза, чието най-горно копче бе разкопчано, а през рамо бе преметнал спортно яке. Имаше широки гърди и силни ръце. Предположи, че вдига щанги.

На китката му висеше верижка. Стори й се, че зърна на бицепса му татуировка. Очите му бяха катраненочерни, кадифени. От тях се излъчваше арогантност. Имаше красиви мигли, толкова дълги, че придаваха хлапашко изражение на загорялото му лице, което обаче само подсилваше неговата и без това натрапваща се мъжественост.

Заинтригувана от приликата му с готвеща се за скок пантера, Джули го погледна в очите и отговори:

— Имам си.

На чувствените му устни се появи усмивка. Сега черните му очи я оглеждаха преценяващо. Скръсти ръце на гърдите си. Направи й впечатление колко са тесни панталоните му. Пакетът му бе силно очертан — очевидно обичаше да го излага на показ.

— Една разходчица тогава? — продължи той, без ни най-малко да се обезсърчи от отговора й.

— И къде ще отидем? — вдигна вежда тя, докато погледът й бавно се плъзна по него.

— У вас. У дома — усмихна се той. — Има ли значение?

— Май имате доста високо мнение за себе си? — подхвърли Джули и отпи от мартинито.

— Смятам, че когато е необходимо, трябва да се отдава дължимото — заяви той.

Явно си беше намерила майстора. Грубоватата му външност прикриваше безспорен интелект. И погледът му потвърждаваше това. Интелигентен, но необразован. Излъскан, секси, но не и изтънчен. Все още не беше допуснал нито една граматическа грешка. Джули вече знаеше, че той искрено се гордее с изисканите си маниери. Макар костюмът му да бе ушит с цел да взема ума на жени с няколко класи под нейната и издаваше ограничеността на кръгозора и амбициите му, той подчертаваше формите на едно великолепно мъжко тяло и свидетелстваше за равен на чара му егоцентризъм.

— Кое ви кара да мислите, че си търся компания? — полюбопитства Джули.

— Едно птиченце ми каза — отвърна той.

Тя за миг се замисли. После се обърна, погледна го в очите и попита:

— Доверявате се на инстинкта си, така ли?

— А при вас да не би да е по-различно?

— Навремето Марсел Пруст писа, че животът е една непрестанна грешка.

Той се изсмя. После се наведе към ухото й и заговорнически прошепна:

— Той тук ли е?

И й намигна.

Литературната отпратка не само че не го бе стъписала, напротив — дори го беше развеселила.

Джули неволно се усмихна. Той наблюдаваше движението на устните й, наслаждавайки се на красивото й лице и на уханието на скъпия парфюм, след което каза:

— Вие във всеки случай не сте грешка. Дошли сте точно там, където трябва.

Виждаше подаващите се от разкопчаната яка на ризата му косми, усещаше неговия остър, но същевременно чист и привлекателен аромат. Почти осезателно чувстваше стаилата се в мускулестото тяло сила. Попита се дали външният вид отговаря на съдържанието.

И реши да провери.

— У дома не може — каза.

— Естествено, миличка — изсмя се той. — Но не се тревожи. Светът е пълен с уютни местенца.

Помогна й да слезе от стола. Ръката му беше силна, мъжествена. И това докосване до лакътя бе далеч по-интимно от креватните упражнения с повечето от младоците, които я замъкваха в леглото си.

Когато стигнаха до вратата, тя спря и промълви:

— Не знам името ви.

— Джони — протегна ръка той. — Джони Маранте. На вашите услуги.

Със своята самоувереност сякаш отново й се присмиваше. Биваше си го, няма що.

— А вашето? — поинтересува се той, все така без да пуска ръката й.

Джули се поколеба.

Той се ухили и каза:

— Няма значение, малката. Не си прави труда да си измисляш имена заради мен. Тази вечер те чака по-важна работа.

— Наричай ме Джули — каза тя, засрамена от собствената си свенливост.

— Хубаво име — отбеляза Джони с усмивка, която говореше, че не й вярва, след което отвори пред нея вратата и подхвърли: — Е, хайде, Пепеляшке. Разполагаме само с два часа преди каретата да се превърне в тиква.

Думата „тиква“, излязла от неговата уста, потвърди и последното нещо, което искаше да знае — щеше да бъде добър. Много добър!

 

 

И той не я разочарова.

Откара я със собствена кола в апартамента си на няколко преки от барчето. Обстановката изумяваше с крещящата си безвкусица, по стените висяха актови платна, а цялата мебелировка недвусмислено свидетелстваше, че Джони е заклет женкар. Апартаментът включваше всекидневна, малка кухня и просторна спалня с огромен креват.

Джули така и не успя да разгледа всекидневната, защото още с влизането им той угаси осветлението. Прегърна я през кръста, всъщност малко по-ниско, като едновременно с това я притискаше към чатала си и гальовно гушеше лице във врата й.

„Каква странна прегръдка“, мина й през ум. Стоеше зад нея, обездвижил я напълно със силната си ръка, и обсипваше шията й с топли целувки. Другата му ръка се плъзна по бедрото й и тя усети дъха му, пропит със сладникавия мирис на бърбън и цигарен дим. Пръстите му пълзяха бавно, сякаш в някакъв чувствен триумф по крехкото й бедро, а твърдият му член бе легнал в нежната бразда, разделяща двете полукълба на задника й, при това без да напира, кротко и неподвижно, като че ли просто искаше да й напомни за себе си и за своето предназначение.

От устните й се отрони въздишка и тя неволно притвори очи, усещайки как отмалява.

Джони разбра, че вече е изцяло в негова власт, и побърза да се възползва от преимуществото си. Прегърнал я през рамо, той я отведе в спалнята и внимателно започна да я разсъблича, като сгъна почти грижовно роклята й на един стол и самодоволно заопипва частите на бельото й, докато ги сваляше една по една.

Преди да успее да се опомни, Джули бе вече гола и отново с гръб към него, вперила невиждащ поглед в тъмната улица отвъд прозореца. Усещаше как ръцете му се плъзгат по раменете й, сетне надолу по пръстите, по бедрата, обратно нагоре към кръста, сякаш измерваха миниатюрното й тяло — с ръст малко над метър и петдесет и тегло около четирийсет и осем килограма Джули приличаше на крехка порцеланова статуетка.

После чу съсък на цип, шумолене на дрехи и дъхът й секна, защото разбра, че той също се съблича.

Обърна се и съзря голите им тела в огледалото. Стоеше зад нея. Виждаше тържествуващия, щръкнал между краката му член. Беше огромен. В напрегнатото му очакване имаше нещо мелодраматично, граничещо с цинизъм. Ала това го правеше още по-съблазнителен.

Топлите му длани се отпуснаха върху раменете й и започнаха нежно да ги масажират. Устните му докоснаха меката част на ухото й в същия миг, когато членът му се отърка о слабините й.

— Хайде, Пепеляшке! — прошепна той. — Балът започва.

За първи път Джули Магнъс бе изненадана от мъж. Джони се оказа изкусен съблазнител. За разлика от непохватните пияни младоци, които я мачкаха на задните седалки на колите, и от зализаните жиголо, с които се обграждаше, за да ядосва семейството си, Джони се оказа любовник от класа, когато трябваше да доведе една жена до оргазъм.

Беше всеотдаен в ласките си, твърд и мъжествен. И неутолим в желанието си да притежава всяка частица от тялото й. Но подхождаше към него бавно и постепенно, уверявайки се, че го владее и до най-съкровените му кътчета, че го е приела и дори нещо повече — че жадува за него, преди да е доставил удоволствие и на нея, и на себе си.

Твърд и победоносен, той разтвори краката й и внимателно проникна в нея, усещайки как бедрата й в страстен порив се сключват около кръста му, докато той навлизаше все по-надълбоко. Почти веднага я разтърси непреодолима тръпка, сякаш той вече бе открил извора на оргазма й, преди самата тя да осъзнае, че приближава.

Само по себе си дори и най-малкото движение приличаше на изнасилване, или по-скоро на обезчестяване — той знаеше колко високо стои Джули на социалната стълбица, знаеше, че с него тя всъщност се принизява и искаше да й даде урок.

Не изискваше от нея да го гали — нито веднъж не насочи ръката или устните й към себе си. Той беше господарят, а тя робинята, отдадена изцяло на покорството си и на задъханите си умолителни стеналия за още, още, още…

Опиянена от насладата, която той й доставяше, Джули изгуби представа за времето. А възторгът й набъбваше ли набъбваше, подхранван от всеки пореден оргазъм до мига, когато усети, че той се забива болезнено дълбоко в своите последни напъни, все така бавно и брутално, убеден, че тя не е на себе си от удоволствие.

— О, господи — изстена Джули и неистово се разтърси, притискайки се към него, обхванала с две ръце бедрата му, за да го притегли още по-дълбоко в себе си. — О, господи…

— Кротко, малката — прошепна той ухилен. — Кротко, малката.

При тези думи, изпълнени с насмешливото снизхождение и самоувереността на мъжкаря, за когото женската природа няма тайни, тялото й се разтърси за последен път, сякаш ударено от електрически ток, и от устата й се изтръгна възторжен вик, докато ръцете й шареха по тялото му.

— О… — прошепна тя и зарови лице в гърдите му, все още не можейки да си поеме дъх, макар че всичко отдавна бе свършило.

— Какво има? — попита Джони.

— Никога не са ме… — Джули се опита да намери по-подходяща дума, но безуспешно, и продължи: — Никога не са ме изчуквали така.

— Нали затова съм тук, малката — прошепна той и притисна устни към челото й.

— Бива си те — въздъхна тя. — Направо си страхотен.

— Както обичам да казвам — върна се той към ироничния си грубоват начин на изразяване, — трябва да се отдава дължимото винаги, когато е необходимо.

Джули измърка от удоволствие и се пресегна към слабините му. И изведнъж, за първи път, откакто се помнеше, не се почувства на висота и попита:

— А аз бях ли…

Неувереността й го накара да се изсмее. Сега вече знаеше, че е успял да я постави там, където искаше да я постави, защото бе съумял да проникне през гордостта й до стаената дълбоко в нея трепереща девственица, току-що преоткрила чрез неговата плът собственото си целомъдрие.

— Ти си едно малко сладурче — отвърна Джони. — Просто ти трябва истински мъж.

Докато думите му проникваха в съзнанието й, той се усмихна, целуна я по бузата и додаде:

— Спокойно, Пепеляшке. Остави ми стъклената си пантофка и аз пак ще те направя щастлива.

— Надявам се — промълви тя с неподправена искреност.

Никога не се беше чувствала така. Спомни си отражението на красивото му лице в огледалото на бара, докато се приближаваше към нея. Бе очаквала някой, който да бъде чисто и просто по-смел от другите, или пък по-безразсъден.

Но действителността беше надминала очакванията й.

Подобно на Пепеляшка бе попаднала в един чужд свят — в свят, където я очакваха непознати опияняващи удоволствия, а може би и опасности, за които все още не подозираше.

Защото онова, което правеше Джони Маранте толкова привлекателен, бе именно опасността, която криеше в себе си.