Елизабет Гейдж
Дамски гамбит (46)

Глава четиридесет и пета

„Ню Йорк Таймс“, 21 януари, 1960 г.

Обявен годежът на Магнъс и Болинджър

„Годежът на госпожица Франсис М. Болинджър, дъщеря на г-н Маркъс Болинджър и покойната Хелън Болинджър, и господин Костър Магнъс от Ню Йорк е обявен. Предвижда се сватбата да се състои през юни.

Госпожица Болинджър е завършила Пенсилванския университет и понастоящем е президент на нюйоркската кампания «КомпюТел». Господин Магнъс е възпитаник на Йейлския и Харвардския университети и до своето напускане в началото на годината на «Магнъс Индъстрис» поради пренасочване в друга област е бил вицепрезидент на корпорацията, отговарящ за международното развитие.“

Франси и Джак се бяха притиснали толкова силно един към друг, че целите им тела пламтяха от прегръдката.

Седяха на дивана в апартамента на Джак. Преди много време именно тук Франси бе изложила за първи път проекта си за компютъризация на европейските филиали на „Магнъс Индъстрис“. Колко далеч бяха от този момент! Оттогава сякаш бе изминал век.

Като мъж Джак никога не беше привличал Франси повече, отколкото сега. Силните му ръце буквално я смазваха и тя усещаше с цялото си същество изтръпналото му до нежните й форми тяло. Целувките му я опияняваха, докато езикът му вкусваше изгарящите я сладостни вълни.

Но точно когато зърната на гърдите й започнаха да напират изпод разделящата ги един от друг дреха, Франси успя да се освободи и с едва забележима усмивка простена:

— Ах! Моля те, Джак. Стига толкова.

Джак се взираше в нея с поглед, в който се четеше едновременно болка и наслада.

— Човек не може да ти устои — промълви той. — Никога не ми е било толкова трудно да се контролирам.

Тя го погледна в очите и се усмихна.

— Малко остана.

И двамата спазваха правилата. Щяха да се оженят най-рано след пет месеца. Въпреки че Джак щеше да получи развод след около две седмици, „Моли“ все още се намираше в последната фаза на доусъвършенстване и нямаше да може да излезе на пазара преди юни. А Франси бе заявила съвсем недвусмислено на Джак, че няма да се омъжи за него, докато не завърши големия си експеримент, било то за добро, или за лошо.

И Джак, макар и неохотно, беше приел условието й.

— Виж какво, бъдеща госпожо Магнъс — отбеляза той, прокарвайки пръсти през косата й. — Никой никога не е изпитвал по-силно желание нещо да бъде завършено, така както аз горя от нетърпение да приключиш с твоя „Моли“. Понякога ми се струва, че ще се пръсна преди да си изкарала вятърничавата си машинария на пазара.

— Правя всичко, което е по силите ми — стрелна го с поглед Франси, отпускайки се назад.

Джак обожаваше стройното й, гъвкаво тяло; тази вечер тя носеше панталон и пуловер, които я правеха по-съблазнителна и по-желана от всякога.

— Едва ли някой знае това по-добре от мен — въздъхна той. — Прекарваш по осемнайсет часа дневно в твоя проклет склад и си по-недосегаема и от самия Антон Магнъс.

— Но не и дотолкова преуспяла — пошегува се Франси.

— Няма да е задълго — отвърна Джак. — Имам хубави предчувствия за бъдещето. Очаква те голяма кариера, малката. В бизнеса съм вече толкова години, че съм напълно сигурен в това.

Тъй като работата поглъщаше цялото й време и не можеше да се вижда често с Джак — а и слава богу, защото прекараните заедно вечери неизменно завършваха с момент, в който се налагаше да полагат неимоверни усилия, за да обуздаят страстта си! — Франси вече го бе запознала достатъчно с общия замисъл и дизайна на „Моли“, за да го накара да повярва в неговото бъдеще.

Джак беше решил да отгърне нова страница в живота си, откривайки инвестиционна компания, и успя да убеди Франси, че „Моли“ ще бъде идеалният двигател в начинанието му.

— Да не говорим, че ще ти стана клиент — заяви той, — но освен това имам доста голямо влияние както в града, така и в цялата страна. Мога да ти осигуря много работа и ще го направя.

— Сигурна съм, че ще имам нужда — усмихна се Франси.

Бе споделила с Джак опасенията си, че „Моли“ очевидно е изпреварил времето си, а оттам стойността на компютъра и страхът на клиентите да боравят сами с него биха могли да доведат до провала на целия й план.

— Важното е, че задоволяваш една крещяща нужда — окуражи я Джак. — Компаниите в страната робуват на отдавна остаряла финансово-документационна система, а да не говорим за счетоводството. Светът на бизнеса буквално плаче за нещо по-ефикасно, което би намалило съществено прахосването на работна сила и разходите. „Моли“ ще му дойде направо като по поръчка. Естествено, че е изпреварил времето си, но преди години същото важеше и за телефона, и за телекса, и за радиото. И точно в това е красотата на постигнатото от теб, Франси — ти вече си прекрачила в бъдещето!

Тя му благодари за насърчителните думи и дори си позволи да му довери някои допълнителни подробности, свързани с възможностите и дизайна на „Моли“. Приятно му беше да я слуша, признавайки в същото време, че техническите й познания далеч надхвърлят неговите, за да може да схване цялата сложност на постижението й.

— След като се оженим и хората ме попитат с какво се занимава жена ми, ще заявявам, че си експерт по компютрите — отбеляза той. — Звучи наистина добре. От друга страна, бих могъл да твърдя, че съм женен за предприемач, който е едновременно президент на собствената си компания. И това май повече ми харесва.

И както винаги, когато станеше дума за женитбата им, не можеше да се сдържи да не я прегърне и да не попита:

— Но кога най-сетне ще дойде този ден? Никога в живота си не съм чакал толкова много.

— Не е далече — успокояваше го тя.

Ала шепотът й в ухото му и близостта на устните й до неговите му пречеха да се владее и той я притискаше към себе си за поредната омайваща, влудяваща целувка, която възбуждаше до крайност и двамата.

Когато не разговаряха за „Моли“ или за новата инвестиционна фирма на Джак, говореха за предстоящата си женитба. Обсъждаха къде ще живеят и къде ще прекарат медения си месец. Джак беше наел нов апартамент на Пето Авеню, от който се разкриваше чудесна гледка към Сентрал Парк. И те вече го обзавеждаха, научавайки все нови и нови неща за вкусовете си. И двамата бяха на мнение, че жилището им трябва да изглежда модерно, да бъде шик и без излишна натруфеност. А в редките си свободни часове обикаляха картинните галерии и мебелните магазини.

Меденият им месец щеше да включва круиз до Вирджинските острови с дълъг престой на един от Карибските острови, където Джак бе намерил вила, осигуряваща му десетдневно пълно уединение с неговата нова съпруга.

Оставаше им само да изчакат излизането на „Моли“ на пазара, след което щяха да се радват на дълго чаканата свобода и да бъдат винаги заедно, да бъдат мъж и жена.

Джак беше приел без възражения условията на Франси, но странният факт, че се намира в такава близост до тази прелестна жена, без обаче да може да свали дрехите от великолепното й тяло и да я обладае, го изкарваше извън равновесие. Нещо повече — той нерядко го връщаше към юношеството му, към онова безвъзвратно отминало време, когато за него момичетата представляваха тайнство, спотайващо се под воала на младостта си и на неговата собствена девственост. Време, когато младежите идеализираха девойките и с часове си фантазираха какво ли не за тях.

Сега изпитваше същото към Франси. Макар при някогашните им страстни срещи вече да бе вкусил сладостта на тялото й, днес това време оставаше скрито сякаш под було. От Франси се излъчваше някаква тайнственост. И когато най-сетне се оженеха и тя станеше негова, Джак щеше да се люби с нея все едно за първи път.

Но очакването буквално го убиваше. С всеки изминал ден желанието, което изпитваше към нея, ставаше все по-силно, все по-непреодолимо. Същевременно обаче красотата й нарастваше като че ли право пропорционално на терзанията му и той се поздравяваше с почти невероятния си успех, че това прелестно, талантливо и умно същество ще бъде негово.

И може би тъкмо по тази причина не можа да се сдържи да не се поинтересува за интимния й живот след първия им годеж.

— Знам, че нямам право да те питам — подхвана той. — Но имало ли е… Искам да кажа, имаше ли някой друг?

Франси го погледна в очите с откровеност, която го стъписа, отвърна:

— Аз съм свободна жена, Джак.

— Така е. Не съм прав, извинявай — промълви нежно Джак. — Забрави, че съм го споменавал.

— Но нека преди това отговоря на въпроса ти: не, нямаше.

Отговорът й беше прост и искрен.

Джак засия от щастие.

— А и откъде време за удоволствия — усмихна се Франси, — при положение, че „Моли“ ми отнема осемнайсет часа на ден?

Той я притисна в обятията си. И странно, но при едничката мисъл, че някой друг би могъл да я желае тялото, което държеше в ръцете си, му се стори по-близко, отколкото навремето. Дори в целувките й се долавяше нещо особено, някакъв друг привкус, който я правеше по-привлекателна. И Джак си даваше сметка какво е преживяла през последните години и колко много е узряла.

При запознанството им тя беше по-скоро момиче, отколкото жена. Умна и самоуверена, но невинна. А сега от нея се излъчваше онзи характерен за зрялата жена дълбок и загадъчен чар; сега чувствеността й бе десетократно по-силна и беше много по-трудно да й се устои.

Казваше си, че наистина ще се пръсне от изгарящото го желание, ако проклетият й компютър не напусне чертожната маса и не излезе на пазара колкото се може по-скоро.

И двамата чакаха, притиснати един към друг и разделени единствено от времето и от онази пропаст, която неизбежно разделя мислите на две човешки същества.