Елизабет Гейдж
Дамски гамбит (38)

Глава тридесет и седма

28 септември 1958 г.

Беше два часът сутринта.

Единствената светлина в апартамента идваше от греещия трийсет етажа под него Ъпър Ийст Сайд.

Далечният тътен на уличното движение се смесваше с леещата се в стаята нежна музика. Мебелите и тапетите като че ли крадешком надничаха иззад сенките, подобно на съпътстващи тайнствен обред езически икони.

Единствените други звуци в стаята бяха разнасящите се откъм леглото въздишки, които можеха да бъдат тълкувани по един-единствен начин.

Жената беше гола. Свалила бе дрехите си преди малко и светлината на лампата обагряше в златисто меката й кожа. Мъжът я наблюдаваше с алчен поглед, защото тя наистина умееше да се съблича — правеше го по неповторимо провокиращ начин, едва докосвайки свличащите се надолу по бедрата й гащета, след което се заемаше със закопчалката на сутиена, докато той на свой ред мудно се плъзваше бавно по кожата й като милувката на нечии лениво-гальовни пръсти.

Преди да съблече дрехите си, тя ги приглаждаше с толкова чувствени движения, сякаш се любеше с тях. Ръцете й се полюшваха, очертавайки малки кръгове по стаената под гащетата кожа, преди да ги пусне на пода, а слабините й потръпваха в полумрака като мамещи пръсти.

Накара го да се съблече преди нея, за да вижда реакцията на плътта му в отговор на танца й. Очите й оглеждаха с възхищение стегнатата му фигура и отново и отново жадно се впиваха в пениса му — корав и пулсиращ в ритъма на привидно свенливите съблазнителни движения на тялото й.

И когато накрая свали от себе си всичко, той вече я желаеше толкова много, че на драго сърце би я насилил да му се отдаде на мига, ако не разбираше, че я възбужда именно тази бавна игра. А той държеше тя също да остане доволна.

Жената угаси лампата и най-сетне се приближи до него — изящна силфида, предлагаща му в дар ласкавото си тяло.

— Миличък — прошепна тя.

Не беше от приказливите. Поне това бе успял да разбере, откакто отношенията им станаха интимни. Но дори и малкото думи, които произнасяше, бяха пропити с такова сладострастие, че човек не можеше да ги слуша, без да усети в слабините си първите тръпки на напиращия оргазъм.

Тя възседна бедрата му и го целуна — дългият й влажен език се плъзна в устата му и заигра в нея. Пръстите й бавно пробягаха по раменете му, плъзнаха се по гърдите надолу към стомаха и се спряха достатъчно близо до пениса, за да го възбудят още повече, ала все още въздържайки се да го докоснат.

Докато коленете й притискаха бедрата му, той чувстваше близостта на срамните й устни, надвиснали току над набъбналия му член, пулсиращ от срамежливо очакване в топлия въздух на стаята. Свързваха ги единствено гальовният й език и легналите върху бедрата му нежни ръце.

— Мммм… — измърка жената. — Така ми харесваш.

И в същия миг тялото й, толкова ефирно и крехко, се притисна към неговото, за да го погали с цялата си дължина. Тя усети как горещият му нетърпелив член докосна стомаха й, докато плавно се отъркваше о него. Целуна го по очите, сетне по бузите и с безучастна усмивка прокара пръсти в косата му, потривайки се в него досущ като коте.

— Мммм… — изтръгна се от гърлото й едва чуто гальовно ръмжене и тя отново плъзна език в устата му, усещайки как твърдият пенис потръпва при допира с кожата й. Вече и двамата бяха превъзбудени и готови да се любят, но тя искаше да го подразни още малко. Несъмнено знаеше какво могъщо оръжие е тялото й. Когато беше облечена, то хитро се спотайваше зад студената й външност, а самата тя изглеждаше затворена и дори уязвима. Човек никога не би и допуснал какво представлява в действителност, докато не я видеше така — гола, предизвикателна и триумфираща в своята чувственост.

Тя леко се надигна и приклекна на пети над него. Съблазнителният й венерин хълм продължаваше да спазва разстоянието помежду им, но този път ръцете й намериха набъбналия пенис и започнаха да го галят. Той чу отронилия се от устните й гърлен стон на задоволство, когато пръстите й обхванаха твърдия ствол.

Досети се смътно — защото удоволствието, което тя му доставяше, го накара да притвори очи — че го насочва към влагалището си. Сега меката, ласкава плът, която милваше пениса му, принадлежеше вече не само на пръстите й, но и на сладкия плод между краката й. Започна бавно да го вкарва в себе си — отначало сантиметър, после два — с изумително вещи пръсти, сетне изведнъж го извади, масажирайки плавно главичката, след това също тъй неочаквано го вкара отново, този път малко по-дълбоко, дразнейки го с умелата си игра така, че той вече не знаеше кое са пръстите й, кое влагалището.

— Ъъ-ох — простена жената, когато възбудата го накара да се притисне в нея. Разбра, че тя се усмихва. — Не бързай толкова.

И продължи да го дразни, да мърка съблазнително, допускайки го всеки път все по-дълбоко в себе си и надсмивайки му се със самата си плът, която го притежаваше, без да му се отдава, докато той вече не можеше да се сдържа.

Сграбчи я жадно през кръста така, че изгарящият му от нетърпение член да потъне колкото се може по-дълбоко в нея. Тя едва чуто възкликна с престорена уплаха и едновременно от удоволствие. Този момент бе също част от нейната игра и тя знаеше, че това го влудява.

Пенисът му потъна докрай и яростно заблъска в нея. Тя се отзова на страстта му със стонове и леки възклицания — винаги приглушени от загадъчната й сдържаност, защото наистина беше мълчаливо момиче, което обаче ги правеше още по-сладострастни, уподобявайки ги с интимно, гузно шушукане, чиято цел бе да проникне до мозъка на костите му и да го накара да се пръсне от възбуда.

С нея бе трудно да не стигне веднага до оргазъм. Насладата, която изпитваше от играта й, беше толкова перверзна, че семето му напираше да блъвне мигом в алчно потръпващите й дълбини. Налагаше си да мисли за други неща, за да може да й се наслаждава по-дълго.

Това не го затрудняваше особено. Имаше много идеи, много планове и всеки от тях бе посвоему също толкова вълнуващ, колкото и една красива жена. Светът очакваше той да го завоюва, но не се предаваше нито така непринудено, нито толкова лесно като това чувствено момиче. Съпротивляваше се и битката за овладяването му бе далеч по-коварна и по-трудна от бързо постигнатата с нея плътска наслада.

Но тя беше част от света и в това се криеше цялата красота на момента. Тялото й, шепотът й, ласките й бяха неделима част от онова, другото, неизмеримо по-голямото предизвикателство.

И той се стремеше да мисли за това колкото се може по-дълго, ала ръцете й шареха по тялото му, напипвайки с безпогрешен усет известните й вече ерогенни зони, но и нови, неведоми точки, за чието съществуване той не бе и подозирал до момента, в който тя ги докоснеше.

Един нежен пръст се плъзна по вътрешната страна на бедрото му и свенливо докосна люлеещите се топки, преди да продължи нагоре към корема и да погали пъпа му, при което цялото му тяло се разтърси в гърчовете на неудържим спазъм. Лукавото гласче продължаваше насърчително да мърка:

— Хайде… Още малко… О, миличък!…

Той потъна още по-дълбоко в нея и от гърлото й се изтръгна стон, в който ясно се долавяше перверзния кикот на похотлива наслада. Видя нежните гърди да потръпват в полумрака, когато изви снага над него; видя съблазнителните очертания на бедрата й. Свободно падащата й копринено тънка коса се мяташе по раменете и гърба й в такт с люлеещата се напред-назад прелестна глава. Беше в стихията си. Всичките й сетива се бяха слели в симфонията на неописуемото плътското удоволствие. Тя живееше заради това.

— Мммм… Ох! Чакай… Още!…

Искаше повече, искаше всичко, искаше членът му да остане все така твърд цяла нощ. Но това бе краят. Горещият гъдел на последната вълна вече се надигаше дълбоко в него и той знаеше, че нищо не може да я спре. Голотата й, нежното мъркане, пръстите, устните, сластните потръпвания на вагината й му бяха дошли твърде много.

Сграбчи я за бедрата и се заби в нея с всичка сила. Тялото му се люшна под удара на невероятен по силата си спазъм, докато тя, задъхана, затрепери като лист под напора на изригващата в нея на дълги горещи струи сперма. Пръстите й конвулсивно се гърчеха върху раменете му и тя неистово тресеше таз, изплаквайки с глухи стонове удоволствието си, че той е в нея.

Когато всичко свърши, жената се отпусна неподвижно на гърдите му и остана там, докато той продължаваше все така да пулсира дълбоко в нея. Усещаше полукълбата на задника й, бедрата й и пръстите му алчно се наслаждаваха на гладката й като седеф кожа, притиснала се до неговата.

Останаха така няколко опияняващи минути. А после, когато той се отдръпна от нея, тя постепенно започна отново да се затваря в себе си, възвръщайки обичайната си студена, необщителна външност. Потупа го, за да му благодари за удоволствието, което й е доставил, но това потупване не беше нито гальовно, нито дори фамилиарно. Отново бе самостоятелната, независима и интересуваща се единствено от себе си жена. Умелата й игра отпреди малко имаше за цел само да го възбуди. В нея нямаше обич, а само плътско желание, ако не и нещо много по-сурово.

Проследи я с поглед, докато изчезна в банята. Чу шума на течаща вода. Когато се върна, беше все още гола, но в движенията й нямаше и помен от чувственост. Бяха непринудени, спокойни, енергични.

Тя седна на ръба на леглото и започна да си обува чорапите. Когато се изправи, за да потърси гащетата, гледката на открояващите се на голата й плът чорапи така го възбуди, че замалко не я повали отново под себе си.

Тя обу гащетата, после закопча миниатюрния сутиен. Не го погледна нито веднъж. Беше се вглъбила в себе си, досещайки се може би къде й предстои да отиде и каква работа трябва да свърши тази нощ и на следващия ден. Напоследък беше ужасно заета. Дори нощем трудно успяваше да се измъкне, за да се види с него.

Намери комбинезона си, облече го, после намъкна роклята — красива, свободно падаща рокля в бледи тонове. Опипа косата си, търсейки фибите, отиде отново в банята, застана пред огледалото, оправи грима си, завърза косата и сложи червило, като през цялото време самокритично се оглеждаше.

Върна се при него и приседна на ръба на леглото. Не бе направила никакъв коментар по отношение на факта, че все още не се е облякъл, защото знаеше, че обича да я наблюдава как тя прави това.

Погледна го и се усмихна.

— Кога ще ми се обадиш? — попита той.

— Когато имам нещо за теб.

— Но не и по-рано? — изви вежди той.

— Може би. Ако си добро момче.

За миг замълчаха. Тя докосна с пръст първо носа му, сетне брадичката и накрая зърната на гърдите му, описвайки пълен кръг, преди да плъзне ръка надолу към пениса му. И тъкмо се канеше да го хване, когато мъжът я спря.

— Ще ми се да ми обясняваш малко по-ясно как стоят нещата — отбеляза той.

— Кои неща? — учуди се тя.

Изящната й ръка все още се стремеше към слабините му. Усети как китката й се изопва в пръстите му.

— Например, кога? — уточни той. — След колко време?

— Положението става все по-натопорчено — поклати тя глава с усмивка.

Умишлено му даваше двусмислен отговор, намеквайки както за стоящата пред нея задача, така и за члена му, който при допира й отново бе започнал да възвръща формата си.

— Знам — въздъхна той.

Безсмислено беше да я притиска.

— Не мога да направя нищо повече от това — каза жената. — Още нищо не е сигурно. Нещата се променят толкова бързо. Буквално с всеки изминал ден. А и не съм в течение на всичко.

Запита се дали да й вярва.

— Умница е, нали? — попита.

— Да — въздъхна тя. — Безспорно.

— Обади ми се във вторник — продължи той, — независимо от това дали имаш новини за мен. — И с усмивка добави: — Приятно ми е, когато ми се обаждаш.

Жената мълчаливо кимна, взирайки се като че ли с носталгия в члена му. От устните й се отрони кратичка, типично женска въздишка, след което тя стана.

— И запомни — предупреди я той, — в никакъв случай не ми звъни в кантората. Никога!

Жената сви рамене, явно засегната от думите му. Сякаш не беше разбрал, че може да й има пълно доверие.

Взе чантата си и извади от нея очилата. Те неизменно бяха първото нещо, което сваляше, и последното, което слагаше. С тях тя окончателно се оттегляше зад хладнокръвната, безчувствена маска, която й беше от изключителна полза в нейното натоварено всекидневие.

— Лека нощ — промълви жената.

Мъжът кимна. Беше му неприятно, че си тръгва толкова скоро, но знаеше, че тя не може да отсъства дълго от работното си място. Едно-единствено необяснимо отсъствие би могло да й коства не само нейната, но и неговата глава.

— Лека нощ, Мата Хари — подхвърли той.

Усмихвайки се на шегата му, тя взе палтото си и излезе от апартамента.