Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tte Master Stroke, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2010)
Разпознаване и корекция
sonnni (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Елизабет Гейдж. Дамски гамбит

ИК „Колибри“, София, 1995

Американска. Първо издание

Редактор: Жечка Георгиева

ISBN: 954-529-052-8

История

  1. — Добавяне

Глава четиридесет и шеста

Белинда Девъро седеше сама на кухненската маса с обявлението за годежа на Джак и Франси в ръце.

Гледаше го безмълвно, без да съзнава, че по страните й се стичат сълзи.

Сега живееше сама. След раздялата с Джак си бе намерила работа като преподавател по английски език и творческо майсторство в едно частно училище в Ийст Сайд. Беше наела апартамент в привлекателна стара сграда от кафяви тухли в близост до училището и пътуваше всеки ден до Колумбийския университет, където работеше над дисертацията си върху романтичната литература.

Дните й бяха напрегнати и минаваха в преподаване, а след това в ровене в университетската библиотека, като вечер и през уикендите обикновено работеше над дисертацията.

Дори не се и опитваше да се замисли дали не запълва така живота си, само и само за да не мисли за онова, което бе загубила. Просто живееше ден за ден и оставяше бъдещето да реши всичко.

Желанието на Джак да се разведат не я изненада. Бракът им бе толкова ялов, че беше истинско мъчение да продължават да живеят с тази лъжа. И Белинда изпита искрено облекчение при мисълта, че няма да пропилее напразно живота си в това нетърпимо положение.

Беше съкрушена, разбира се. Обичаше Джак от мига, в който се бе запознала с него, и продължаваше да го обича. Да го загуби, за нея означаваше да загуби и част от себе си. Но отдавна бе прозряла жестоката истина, че бракът им не е лек за гибелната болест, каквато беше любовта й към него. И нямаше нищо против да го освободи от присъствието си. По един или друг начин трябваше да се научи да живее сама. И в такъв случай бе много по-добре да уреди живота си без него.

И тъкмо когато за пореден път се отдаваше на това напрегнато, безплодно начинание, погледът й бе привлечен от обявлението в сутрешния брой на „Таймс“.

Фактът, че Джак бе спрял избора си на красивата Франси Болинджър, не я изненада. Женската й интуиция много отдавна й беше подсказала, че тя заема особено място в сърцето му.

И сега, сега най-сетне Джак щеше да бъде щастлив. За жена, която го обича с любовта на Белинда, това все пак беше някаква утеха. След като не можеше да бъде неин, тя наистина нямаше нищо против той да отиде при друга жена, способна да му даде онова, което иска.

Това бяха първите мисли, които й минаха през главата, когато прочете съобщението.

Но не и единствените.

През последните три години беше научила много за Джак, за отношенията му с баща му и за „Магнъс Индъстрис“. Белинда беше интелигентна жена, и то много по-интелигентна, отколкото тя самата си мислеше. Свикнала беше безпогрешно да анализира заплетения контекст и на най-сложните в сюжетно отношение романи и да прозира скритата мотивация и на най-противоречивите характери.

И сега интуицията й подсказваше, че зад този годеж се крие нещо повече, много повече.

Но какво?

Спомни си, че се бе запознала с младата Болинджър на партито у Антон Магнъс в чест на Гречен и бебето. И онова, което най-силно я порази у нея, бе нейната честност и чувството за собствено достойнство. Франси Болинджър беше горд човек.

И бе дълбоко наранена от Джак, така както може да бъде наранена една жена, когато мъж я изостави заради друга — в случая заради Белинда.

Франси бе уволнена от „Магнъс Индъстрис“ точно по времето, когато Джак и Белинда се бяха оженили. Белинда знаеше, че „КомпюТел“, новосъздадената от Франси компания, бе дадена под съд от високоплатените адвокати на Магнъс за накърняване на патентни права. Научи го не от Джак, а в резултат на внимателното четене на „Уол Стрийт Джърнъл“, където беше един от косвените начини да бъде в течение на живота на съпруга си.

Франси Болинджър нямаше по-коварен враг от „Магнъс Индъстрис“ и нямаше човек, на когото би могла да се сърди по-основателно, отколкото на Джак.

Защо тогава го бе приела отново?

В това беше въпросът.

С тази мисъл в главата Белинда остави вестника. Знаеше, че по-късно ще изреже обявлението и ще го залепи в личния си дневник като последен символ на отношенията й с Джак. И то щеше да остане там като трагичен, но необходим знак за повратния момент в живота й.

Но сега затвори очи и се съсредоточи върху образите на Франси Болинджър и на Джак.

Имаше върху какво да помисли.