Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tte Master Stroke, 1991 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Цветелина Николова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 42 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- bobych (2010)
- Разпознаване и корекция
- sonnni (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2014)
Издание:
Елизабет Гейдж. Дамски гамбит
ИК „Колибри“, София, 1995
Американска. Първо издание
Редактор: Жечка Георгиева
ISBN: 954-529-052-8
История
- — Добавяне
Глава петдесет и седма
5 юни 1960 г.
До сватбата оставаха десет дни.
Франси най-неочаквано бе посетена в дома си. Гласът по домофона така я изненада, че тя, без да се замисли, натисна копчето, задействащо ключалката на външната врата.
И когато отвори на почукването, видя в коридора Белинда Девъро.
Изглеждаше значително по-слаба, отколкото когато я видя за първи път на Магнъсовото парти в чест на Гречен. По-слаба и по-стара. Но от нея се излъчваше особената привлекателност на независима жена. Беше облечена в най-обикновена пола и блуза. На ръката си бе преметнала шлифер.
Франси колебливо се усмихна.
— Надявам се, че не ви изненадвам в неподходящ момент — каза Белинда. — Посещението ми сигурно ще ви се стори необичайно, но трябваше да дойда. Може ли да вляза?
Франси се отдръпна, за да пропусне гостенката. Присъствието на Белинда в дома й бе повече от неуместно.
Вероятно защото Белинда принадлежеше към обществото на Джак. И като изключеше него, тя беше първата й гостенка от това общество. Колкото и прости да бяха облеклото и обноските й, тя не можеше да прикрие потомствената си школовка, прозираща зад начина, по който седна, по който сключи отпуснатите си в скута ръце и се усмихна на Франси. Беше почти толкова бляскава, колкото и Джак.
И въпреки това той се беше развел с нея и щеше да се ожени за Франси. Невъзможно бе да не си даде сметка за тази ирония на съдбата.
— Ще пиете ли нещо? — попита Франси.
Белинда отрицателно поклати глава и остави на дивана до себе си шлифера, който до този момент държеше в ръка. Очевидно нямаше намерение да се заседява.
— Вие сте красиво момиче — обърна се тя към Франси. — А и сте се разхубавили, откакто се запознахме. Нищо чудно, че Джак е направо луд по вас.
Франси не отговори. Усмивката й беше безпристрастна — не изразяваше нито враждебност, нито тържество.
— Чувствам се доста особено — продължи Белинда. — Вие сте тази, за която Джак ще се ожени, след като си отида, но в известен смисъл вие отдавна ме бяхте изпреварили. Както виждате, знам всичко за вас. Знам за… връзката ви в „Магнъс“, още преди с Джак да се оженим. Знаех, или поне се досещах за начина, по който се разделихте. Предполагам, че ми е било известно много повече, отколкото ми се полагаше. Не че извлякох кой знае каква полза от това.
Франси продължаваше да мълчи.
— И все пак мисля, че идвам преди вас — отбеляза Белинда. — С Джак дълго време бяхме сгодени неофициално. Това, естествено, беше годеж, срещу който той се бореше със зъби и нокти. Но въпреки това налице беше някаква връзка, благодарение на която научих доста не само за него, но и изобщо за Магнъсови.
Последва пауза. Белинда изглеждаше замислена и спокойна. Явно беше дошла, за да й каже нещо важно и държеше да изложи нещата в истинската им светлина. Ала въпреки това отнякъде най-неочаквано бликна една сълза и се търкулна по бузата й. Тя извади носната си кърпичка и изчервявайки се, припряно я избърса.
— Не мога да ви бъда съперница — поде отново тя, — но не бих искала единствено аз да се възползвам от горчивия си опит. Вие стоите на прага на Магнъсовия свят, Франси, и аз дойдох да ви попитам дали сте сигурна, че искате да го прекрачите.
— Дали съм сигурна? — възкликна Франси. — Разбира се, че съм сигурна, госпожице…
— Наричайте ме Белинда.
— Белинда. Естествено, че съм сигурна. Ако не беше така, нямаше да се сгодя за Джак.
— Знаете какво искате, така ли? — прекъсна я Белинда.
Франси бавно кимна.
— Това е задължително за всеки човек — отвърна тя.
Белинда въздъхна.
— Дойдох, за да ви кажа едно нещо. Може да не ви прозвучи много благородно, а несъмнено не би било редно и точно аз да го кажа, но когато му дойде времето, искам да си спомните, че съм идвала. Държа да направя поне това, ако не друго. Разбирате ли ме?
Франси кимна и попита:
— Какво искате да ми кажете?
— Джак може да изглежда по-различен от баща си — започна Белинда. — Но това, което прави един човек Магнъс, е много по-сложно. Двамата са замесени от едно и също тесто, държа да знаете това. Искам да влезете в техния свят с отворени очи.
Тя се изчерви. Като че ли се засрами от думите си, но същевременно изпита и облекчение. Сякаш я бяха изгаряли, докато накрая не се беше престрашила да ги изрече.
Франси дълго и изпитателно гледа гостенката си. Очите й така настойчиво пронизваха Белинда, че руменината й бързо премина в мъртвешка бледност.
И тогава отговори. Думите й изненадаха Белинда.
— Ако не се омъжа за Джак — отчетливо произнесе тя, — ще го приемете ли обратно?
Белинда погледна встрани, след което очите й отново се впиха във Франси. Понечи да каже нещо, но се въздържа и дълго обмисля думите си, преди да отговори.
— Джак никога не ме е обичал. Или поне не така, както един мъж обича съпругата си. Просто изпълняваше задължителните движения. Правеше го елегантно, дори щедро, но за мен всяка минута представляваше истинско мъчение. Дали ще го приема обратно? Би било лудост, ако го сторя! Това би означавало сама да се обрека на вечна агония. И все пак, ака трябва да бъда искрена, може и да го приема. Не защото би било правилно, а защото… Е, защото любовта е способна на най-невероятни неща. — Тя замълча за миг, после продължи, вече по-решително: — Но ви моля да ми повярвате, че не съм дошла тук, за да ви разубедя да се омъжите за него и така да го спечеля отново! Каквото и да се случи, той не би се върнал при мен. Можете да бъдете сигурна в това.
— Тогава защо дойдохте? — попита Франси.
Белинда се замисли за миг и отвърна:
— За успокоение на собствената си съвест. Достатъчно честен ли е отговорът ми?
Устните на Франси се извиха в усмивка, едновременно състрадателна и решителна.
— Едва ли имате проблеми със съвестта си — каза тя. — Но ако това ще ви успокои, нека ви кажа следното, Белинда: известно ми е всичко, което трябва да знам за Джак Магнъс. — Замълча, след което попита: — Сега изяснихме ли си всичко?
Белинда кимна. Мислеше си за папката в бюрото у дома си, съдържаща снимки, доставени й от наетата от нея частна детективска агенция, на които се виждаше Джак Магнъс в леглото с млада жена на име Дейна Селинджър, работила с Франси в „КомпюТел“ и уволнена най-ненадейно при съмнителни обстоятелства.
Преди да дойде тук, Белинда почти беше решила да вземе снимките със себе си, но в последния момент нещо я спря. Сега разбра, че е била права. От една страна, не беше много уместно точно тя да представя подобни улики; от друга, смътно се досещаше, че Франси няма нужда да научава това, тъй като чудесно знаеше какво върши.
Белинда се усмихна някак странно, стана, насочи се към вратата, спря, протегна ръка и каза:
— Желая ви щастие. И съм искрена. Ако… Ако някога почувствате нужда от приятел, можете да разчитате на мен. Не се колебайте, ако се наложи. Е, вярвате ли ми?
— Да — отвърна Франси, стискайки й ръка. — Благодаря.
Отвори вратата и проследи с поглед отиващата си жена. Въпреки че явно се вълнуваше, в походката й личеше увереност. Нещо подсказваше на Франси, че Белинда е много по-близо до момента да си възвърне Джак, отколкото предполагаше.
И преди вратата на асансьора да се затвори, погледите на двете жени отново се срещнаха. В очите на Белинда се четеше едновременно облекчение и стаена болка, докато погледът на Франси беше спокоен, бдителен и все така състрадателен.
Когато асансьорът най-сетне тръгна, Франси изведнъж почувства жестока умора. Побърза веднага да си легне и проспа тъй необходимите й осем часа. В сънищата й отново и отново я навестяваше измъченото лице на Белинда, изместван от време на време от образите на Джак и баща му.
И тези сънища не бяха приятни. Но когато се събуди, Франси се почувства освежена.
Очакваше я много работа.