Елизабет Гейдж
Дамски гамбит (27)

Глава двадесет и шеста

Ню Йорк, 10 април 1957 г.

Джули Магнъс присъстваше на благотворително тържество, организирано от Младежката лига в „Уолдорф-Астория“.

Беше й писнало до смърт и ужасно й се искаше да бъде някъде другаде. В залата бе задушно и цареше неестествена тишина, а госпожа Чилингуърт, вдъхновителката на това ежегодно провеждано мероприятие, държеше безкрайната си реч, посветена на неоправданите деца и на задължението на богатите да подпомагат обществото.

Джули разсеяно отпиваше от чая си и обмисляше как да се измъкне по-рано, когато едно пиколо тихичко се приближи и й подаде бележка.

— Търси ви господин Маранте, госпожице — прошепна той. — Във фоайето е.

Джули погледна бележката. Очите й се замъглиха от гняв.

„Джони, това мръсно копеле! — помисли си тя. — Каква наглост!“

— Явно има някаква грешка — отвърна тя. — Не познавам такъв човек.

— Добре, госпожице — измънка пиколото и се отдалечи.

Джули раздразнено тръсна глава. „Заслужаваш да ти дам един добър урок, жребецо!“, помисли тя злъчно.

Но бележката все пак я разтревожи. И през ум не й минаваше, че Джони ще има нахалството да я безпокои на нейна територия.

Продължи разсеяно да се вслушва в брътвежите на госпожа Чилингуърт. Речта й, слава богу, отиваше към края си, така че скоро щеше да се измъкне.

Пиколото се върна точно в момента, когато се разнесоха първите аплодисменти.

— Господин Маранте продължава да настоява — съобщи той. — Да накарам ли някой от управата да говори с него?

В съответствие със задълженията си пиколото бранеше Джули от човек, който очевидно бе неприятен не само за нея, но и за него. Беше готов да се обади където трябва, за да изхвърлят натрапника от хотела.

Но нещо накара Джули да промени решението си.

— Оставете това на мен — заяви тя.

Извини се й някак плахо се отправи към фоайето.

Когато видя Джони, дъхът й секна.

Облечен в спортно сако, което прилягаше идеално на атлетичното му тяло, без, разбира се, да успее да прикрие социалното му положение, той стоеше в центъра на застланото с килими фоайе и широко й се усмихваше. Носеше тъмна риза, светла вратовръзка и тесен панталон, който по особено неприличен начин подчертаваше мъжествеността му. Когато погледите им се срещнаха, той леко кимна за поздрав.

Джули се обърна и видя, че госпожа Лайдекър, госпожа Бишъп и още няколко жени се отправят към двукрилата врата на залата за танци. Скоро всички щяха да се изсипят във фоайето. Не биваше да губи нито миг.

Приближи се бързо до Джони и попита:

— Как ме намери?

— Адски лесно — усмихна се той. — Толкова много хора те познават, Пепеляшке.

Джули тревожно се озърна. Не можеше да си позволи точно тук да я видят в присъствието на мъж като Джони.

— Ела — каза тя и го дръпна зад една колона в другия край на фоайето.

Когато се скриха от погледа на познатите й, Джули се намръщи и троснато попита:

— Какво търсиш тук?

— Домъчня ми за теб — ухили Джони. — Пепеляшка, изглежда, е забравила своя принц. Да не би да е заради онова нищо и никакво скандалче?

Джули усети, че при близостта му цялата изтръпва, и то тук, на това забранено за него място. Неочакваната му поява я беше шокирала.

Но в следващия миг гордостта й взе връх.

— Махай се! — изсъска тя. — И да не си посмял да ме търсиш отново на подобно място! Знам къде да те намеря, когато ми потрябваш. Всяка жаба да си знае гьола!

Джони сграбчи ръката й в желязна хватка. Погледът му я накара да се вцепени от ужас. В него се четеше едва сдържан гняв, толкова силен, колкото и струящата от тъмните му очи чувственост.

— Дали пък твоите високопоставени фльорци не биха искали да се запознаят с приятелчето ти, с което си прекарваш нощите? — попита той. — Не съм от срамежливите, Пепеляшке.

Тя пребледня. Джони не се шегуваше. Знаеше, че е напълно способен да я помъкне към танцувалната зала, за да се представи на познатите й. Джули беше вършила много щуротии, но винаги с момчета от най-добро потекло. Не можеше да допусне Джони Маранте да я влачи из фоайето на „Уолдорф“.

Отчаяно започна да търси начин да го накара да излезе оттук.

— Ще си тръгнеш ли, ако ти обещая довечера да се видим в бара „При Офелия“? — попита умоляващо тя.

Джони дълго я гледа и на лицето му се изписа недоверие, примесено с ирония.

После бавно пусна ръката й.

— В девет и половина! — отсече той. — И не закъснявай, принцесо.

Джули мъчително преглътна и кимна. Джони се усмихна и се отдръпна от нея. Докосна с пръст устните й. Въпреки скандалния си вид изглеждаше тъй красив. Тя изпита неволен прилив на желание, примесено с тревога.

С тънката си интуиция той сякаш разбра какво чувства, защото отново я хвана за ръката. Озърна се към фоайето, после придърпа изящната й ръка към чатала си. Джули цялата пламна, усещайки как огромният му твърд член напира под тесния панталон.

— Джони!… — изсъска тя ужасена.

— Ще се видим в уречения час — подсмихна се той и я пусна.

Джули се обърна и с разтреперани крака побърза да се присъедини към останалите жени.

— Джули! — възкликна госпожа Бишъп. — Побърках се да те търся! Къде се беше загубила?

— Ъъ… Отидох да се напудря — отвърна Джули с пресилена усмивка, като не се осмеляваше да се обърне назад, за да види още веднъж Джони.

— Ела! — подкани я по-възрастната жена. — Искам да те запозная с един човек.

Джули въздъхна и с все още отмалели крака я последва.

Седем часа по-късно беше отново в обятията на Джони.

Покритите с похотливи изображения на голи тела тъмни стени на стаята се люшкаха около нея сред познатата воня на цигари, бира, уиски и прахоляк, примесена с обгръщащия я мирис на изтегнатото до нея тяло на Джони.

Чаршафите бяха меки, силата на обгърналата шията й мускулеста мъжка ръка я омайваше, а целувките, с които изгаряше зърната на гърдите й, караха тялото й да тръпне в очакване.

— Извинявай, че днес ти налетях така, бейби — прошепна Джони и зашари с език по гладката кожа на гърдите й.

— Няма нищо — въздъхна тя и го притисна още по-силно към себе си.

Едва сега осъзна колко много е липсвал на тялото й след нощта на скарването им. В известен смисъл този чужд, безвкусно обзаведен апартамент се бе превърнал в тихо пристанище за чувствата й така, както великолепното му тяло в наслада за сетивата й. С Джони можеше да се отпусне както никога досега.

И почти се радваше, че днес се беше появил. Единствено откритата заплаха, която й беше отправил в „Уолдорф“, би могла да сломи гордостта й и да я доведе тази нощ тук.

— Да не си посмяла пак да се скриеш от мен, малката! — промърмори той. — Прекалено много имам нужда от теб.

— Няма — обеща Джули.

Устните му се втурнаха още по-смело по тялото й, докато мощните му ръце милваха голите й бедра.

Удоволствието замъгли съзнанието й и тя изцяло се отдаде на ласките му. Нямаше и представа какви мисли се въртят в главата му, докато я галеше.

Джони не се беше престрашил да се изтърси в „Уолдорф“ само за да се изперчи.

Направи го, защото нуждата, която изпитваше от Джули, го докарваше просто до лудост. И защото не можеше да понесе болката от раздялата им заради гневния му изблик.

Джули не предполагаше, че зад днешното му арогантно поведение се криеше молба, която самият той не искаше да си признае. Когато я видя да излиза от залата — тъй изящна и красива в леката си пола и ефирна блуза, на Джони му се стори, че тя носи в себе си цял един свят, в който би дал мило и драго да проникне — само и само за да бъде до нея.

Но този свят беше неин, а не негов. И дори когато за миг го напуснеше с изкривено от гняв и срам лице, тя пак оставяше Джони извън него. Джули бе недосегаема принцеса, която го прострелваше с убийствени погледи през сътворената от самата нея непреодолима пропаст. Болката, пронизала го при тази мисъл в момента на появата й, отново събуди негодуванието му и му вдъхна смелост да се представи във фоайето на „Уолдорф“ като истински мъж.

Ала дори и сега, държейки я в обятията си, не му беше лесно да изпълнява ролята на пълновластен господар, който си играе с плътта й. Защото при повторното им сближаване цялото му същество бе обгърнато от благодатната вълна на облекчението.

Запита се как е издържал толкова дълго без нея. Запита се и дали ще може да издържи, ако това се наложи.

Но нуждата, която изпитваше от нея, бе несъвместима със собственото му безмерно честолюбие. Мисълта да се изтипоса пред онези високопоставени пачаври в качеството на най-пошла атракция изобщо не беше по вкуса му. Стана му неприятно, припомняйки си вдигнатите им вежди и снизходителните погледи, когато разбраха, че е някакво долнопробно приятелче на Джули. В изисканото, гъмжащо от безупречно облечени хора фоайе на „Уолдорф“ Джони се почувства не само неловко, но и далеч не намясто.

Заради Джули бе напуснал собствения си свят. Беше го направил, защото знаеше, че не може да отиде да я потърси в дома й, както и че тя съвсем съзнателно няма да му позволи да припари до нея където и да било другаде.

Втресе го само при мисълта за унижението, на което се беше подложил, за да си я възвърне.

Но ето, сега беше при него. И Джони възнамеряваше да се наслади докрай на този факт и същевременно да направи така, че тя напълно да сподели насладата му, докато накрая започне да го моли за онова, което само той можеше да й даде.

— Хайде, принцесо — прошепна той и нежно разтвори краката й. — Да забравим миналото и да се позабавляваме.

Чу стоновете на безусловната й капитулация, когато пръстите му докоснаха интимните кътчета на тялото й. Надигна се, легна върху нея и много бавно, милиметър по милиметър, вкара члена си докрай.

Погледна я и видя как лицето й се сгърчи под порива на внезапен оргазъм. Очите й бяха затворени, а ръцете й изящно обгръщаха бедрата му. И веднага разбра колко много й е липсвал.

Но от него ли се нуждаеше тя? От Джони човека ли имаше нужда, или от безличната вещина на тялото му?

Изписаното на лицето й удоволствие не му помогна да разбере това.

Под напора на обзелите го при тази мисъл гняв и безсилие той така свирепо задълба в нея, че тя отново изстена. И с този стон сдържаният толкова време екстаз се взриви и се сля с нейния. Двамата още по-яростно се вкопчиха един в друг, подтикнати от нужда, каквато до момента не бяха изпитвали, но все така слепи за чувствата на другия.

И въпреки това всеки от тях разбра, че в живота на другия се е появило нещо съдбоносно. А това усещане, изживявано самостоятелно, вместо да го споделят, породи у тях невкусвана досега страст.

Обхванат от последен спазъм, Джони почувства, че всеки момент ще свърши и заби члена си още по-дълбоко. Чертите на лицето му се изкривиха от разтърсващия го екстаз. Ужаси се, когато осъзна колко много от себе си дава на една жена. Изпита усещане за обреченост.

Тя се изопна като струна, за да го посрещне. Миниатюрното й телце се затресе в ръцете му. Удоволствието, което изпитваше Джули, бе удоволствие като че ли от друг свят. Дълго не можа да дойде на себе си и да си даде сметка къде се намира. Сега съществуваше единствено мъжкото тяло, което я обладаваше.

А после, когато сладката болка най-сетне стихна, действителността връхлетя върху нея с цялата си тежест. И докато любовникът й галеше голата й плът с вещите си ръце и покриваше челото й с целувки, Джули се замисли за леглото, в което сама себе насадила, и се запита дали ще може да се измъкне от него толкова лесно.