Елизабет Гейдж
Дамски гамбит (55)

Глава петдесет и четвърта

„Ню Йорк Дейли Нюз“, 2 май 1960 г.

През лятото Магнъс и Монтийгъл ще завържат брачния възел

„Според слуховете Джулиет Бейкър Магнъс, известна отдавна като една от най-щурите свободни жени в града, най-сетне си е седнала на задника. Мъжът, успял да я укроти, е Скот Монтийгъл, лондонски адвокат, с чието авторитетно семейство Магнъсови се познават от години.

Засега се предвижда сватбата да се състои през юли, след което прекрасната Джули и съпругът й ще заминат да живеят в Лондон. Пожелаваме ти много щастие, Джули, но подвизите ти наистина ще липсват на нашия град и…“

Джони Маранте беше оставил прегънатия на съобщението „Дейли Нюз“ на масичката за кафе в апартамента си.

Върху него лежеше зареден тъпомуцунест револвер 38-и калибър.

Стиснал в ръка чаша уиски, Джони с невиждащи очи се взираше в револвера и сгънатия вестник.

Беше на третата чаша. Въпреки че обикновено не прекаляваше с алкохола, този път Джони усети, че статията здравата раздруса нервичките му. А студената напитка като че ли го поуспокои и му помогна да възвърне самообладанието си.

Сети се за Скот Монтийгъл. Педераст, мина му през ум. Безобидно, възпитано англичанче. Каква шушумига! Именно глупакът, за когото винаги си бе мислил, че Джули ще се омъжи.

Устните му се изкривиха в презрителна усмивка, която при мисълта за Джули мигновено изчезна.

Беше я предупредил. Пределно ясно й бе дал да разбере как стоят нещата. Но ето че тя, както свидетелстваше и вестникът, го бе прекарала по всички правила на играта.

И точно затова тази вечер имаше нужда от тези три чаши. Защото разбра, че Джули смята, че нищо не му дължи. Изглежда дори и изпълнението му в спалнята й преди месец не се беше оказало достатъчно убедително за нея. Тя беше една Магнъс и очевидно си въобразяваше, че може да прави каквото си иска.

Време беше да й покаже, че жестоко се лъже.

 

 

Тя почука точно в девет часа.

Джони горчиво се усмихна и стана да отвори. Както винаги идваше при него по малките часове, когато нейният свят преставаше да се интересува от похожденията й. Идваше да мърсува… А тази вечер не бе дошла дори по собствено желание. Беше я предупредил, че ако не дойде, ще си изпати. И ето че бе доприпкала, за да го умилостиви с покорството си.

Отвори вратата и се усмихна.

И в момента, в който я затвори зад гърба й, зверски я зашлеви през лицето.

От силата на удара тя се олюля и политна към дивана. Седна, впила очи в него и притискайки с ръка бузата си. Сетне сведе поглед и видя вестника. И пистолета.

Изглеждаше гузна, изплашена.

— Значи знаеш — промълви.

— Да, любов моя, знам — изсъска той през зъби и пристъпи към нея.

Джули не знаеше какво да му отговори. В очите на Джони се четеше свирепо безумство. Джули разбра, че мислите за нея са го докарали буквално до лудост. Днес, когато бе зърнала съобщението в „Дейли Нюз“, веднага се беше попитала дали и той го е забелязал.

Лежащият на масата пистолет и погледът на Джони я ужасиха. Трябваше незабавно да измисли нещо.

— Изслушай ме, Джони — подхвана Джули. — Няма да заминаваме за Англия, това са просто клюки. Баща ми не иска да напускам страната. Смята да предложи на Скот да започне работа като адвокат в „Магнъс“, а мястото наистина е прекалено важно, за да му откаже. Скот е горд човек и държеше да ме отведе у дома си, но бъди сигурен, че ще клекне. Няма друг избор. Баща ми ще го принуди. Така че както сам разбираш, ще останем в Ню Йорк и ще мога да те виждам винаги когато поискам.

Дори успя плахо да се усмихне. Беше репетирала този момент и искаше да изглежда нахакана и весела, радостна от това, че ще може и занапред да се среща с Джони. Но в действителност беше толкова уплашена и същевременно сигурна в предстоящото си заминаване за Англия, че й бе ужасно трудно да играе.

В погледа, с който Джони я пронизваше, се четеше нагло, цинично недоверие. По всичко личеше, че доста е пил.

— Разбира се, момичето ми — отвърна той. — Както кажеш. Извинявай, че се изпуснах. Напоследък нещо съм се поизнервил. От работа ще да е.

Приближи се до нея и я целуна, след което я прегърна с необичайна за него нежност.

— После ще говорим — каза.

Вдигна я като кукла и я отнесе в спалнята. Положи я върху леглото и я съблече, като свали първо роклята, после чорапите, а накрая комбинезона и гащетата, при това едва ли не с вниманието на грижовен родител, който съблича детето си. Направи го бавно, докато нежната й момичешка голота постепенно се разкриваше пред очите му. Усети миризмата на скъпия й парфюм.

Започна да я гали. Изгаряйки я, огромните му трескаво сухи пръсти се плъзнаха по тялото й, тръпнещи от страст, но едновременно с това нежни, сякаш прикриваха и защитаваха крехката плът. Джули вдигна очи към него, опитвайки се да не издава тревогата си, но дори и тя не можеше да потисне вълнението, което изпитваше при допира му. И когато той престана да я милва, тя вече трепереше от желание.

Издутият му до пръсване тесен панталон ясно свидетелстваше, че той също е възбуден, и ръката й тутакси се плъзна по бедрото му към чатала. Джони се изправи и се съблече. Когато свали и слиповете си, Джули видя огромният му пенис да се извисява насреща й — горд, нащрек. Какъв великолепен самец беше той! Всяка клетка на тялото му бе създадена единствено само за секс — тяло, достойно да бъде увековечено в научен труд, посветен на плодовитостта.

Той се наведе и я целуна между краката. Джули затвори очи, задъхвайки се от екстаз. Езикът, който тъй добре я познаваше, й се наслаждаваше по начин, по какъвто никой друг не би могъл да го стори.

Страхът като че ли я възбуждаше още повече. И тя почти веднага изпадна в първи, после във втори, сетне в трети оргазъм, усещайки, че той незабавно откликва на замайващото я неописуемо удоволствие.

Джони приклекна и разтвори краката й, готвейки се да проникне в нея. Безмълвна, Джули го гледаше със страхопочитание.

Могъщите му ръце повдигнаха таза й, за да го посрещне. Докосвайки я едва осезаемо, той започна да я дразни с члена си, сетне бавно потъна докрай в нея. Изпита усещането, че никога не е бил толкова голям и същевременно никога по-опасен. И неволно изохка.

Джони започна да се движи с бавни тласъци, приковавайки я към възглавниците с всяко свое забиване в нея. Джули изпитваше такава наслада, че почти забели очи.

— Ха така, мъничката ми! — изръмжа той.

И тя вече бе започнала да се гърчи, надавайки сладострастни стонове, когато Джони ненадейно я стисна за гърлото.

Изненадана, Джули не успя да реагира достатъчно бързо. Започна да се задушава. Ръцете му затегнаха хватката си.

— Нямало да заминаваш никъде, а? — изсъска Джони. — Не те бива за лъжкиня, принцесо. Приятелчето Скот заминава, а щом той заминава, значи ще заминеш и ти. Научих го. Джони го научи. Джони си има начини. А сега, ако искаш отново да дишаш, ще ми кажеш истината. Прав съм, нали?

Стискаше я толкова силно, че й прилоша. Пред очите й причерня. Отчаяна, едва-едва успя да кимне.

— Канеше се да избягаш с него, нали? — процеди той яростно. — Излъга ме, нали така?

Тя отново кимна с широко отворени очи, в които се четеше ужас и молба.

— Но сега знам всичко, така ли е? — продължи Джони. — И вече си наясно, че нищо не можеш да скриеш от мен, нали, миличка? Казвай! Така ли е? — повтори той въпроса си и ритмично заблъска главата й във възглавницата.

Обезумяла от страх, Джули кимна за трети път, докато ръцете й конвулсивно дращеха чаршафите. Бученето в главата не й позволяваше да го чува ясно.

Изведнъж, сякаш за да изрази победата си, пронизващият я пенис изригна в нея и тя усети как горещата струя на семето му облива вътрешностите й. Нямаше любов, нямаше помен от удоволствие — изпита единствено гняв.

Пръстите около врата й поотпуснаха примката си. Джули мъчително, на пресекулки си пое дъх. Джони продължаваше да се взира в нея, но тя не посмя да го погледне в очите.

Той рязко се отдръпна, оставяйки в тялото й болезнена празнина. Сетне, с все така щръкнал член, стана и отиде в дневната. След малко се върна, стискайки в едната си ръка препълнена чаша с бърбън, а в другата револвера от масичката за кафе. Краката, изглежда, не го държаха.

Джули го погледна ужасена.

— За какво ти е притрябвал? — попита тя тихо, без да откъсва очи от револвера.

Джони сякаш изобщо не я чу. Известно време мълча, после погледна чашата в ръката си и спокойно попита:

— Ще пийнеш ли нещо?

Дълго време Джули не отговори. Видът на пистолета я беше накарал да се вцепени.

— От същото, от което пиеш и ти — прошепна най-сетне тя с надеждата, че така ще успее да спечели време.

Джони отново излезе, продължавайки да стиска пистолета в ръка, и се върна с още една чаша. Джули отпи. Уискито изгори гърлото й, но по болезнено напрегнатото й тяло се разля приятна топлина. Все така гола под чаршафите, тя най-сетне се престраши да го погледне в очите.

От устните й се отрони отдавна измъчващият я въпрос.

— Какво смяташ да правиш?

Джони замислено отпи от чашата си и хвърли поглед към нея. После остави револвера върху нощното шкафче, погали гърдите й и каза:

— Доста труден въпрос ми задаваш, принцесо, защото все още не съм решил. Честно да ти призная, твоето приятелче ми харесва. Изглежда наистина свястно момче.

Очите на Джули се разшириха от удивление.

— Искаш да кажеш… Искаш да кажеш, че си го виждал?

— Естествено — кимна Джони. — Чудесно си побъбрихме. Ужасно държи на теб, миличка. Готов е да разцелува земята, по която вървиш.

Джули цялата пламна в полумрака: Ненадейният гняв, който я обзе, можеше да се сравни единствено със страха й. И през ум не й беше минавало, че двата независими един от друг пътя на живота й биха могли някога да се пресекат. Самата мисъл, че Джони е разговарял със Скот Монтийгъл, я накара да потръпне от отвращение.

Джони забеляза реакцията й и се ухили.

— Спокойно — промърмори той. — Не съм му споменал дума за нас. Бях изключително тактичен. Това обаче не ми попречи да се попитам как ли би реагирал, ако му бях казал.

— Просто не си посмял!

Думите се изплъзнаха от устата й съвсем неволно. Забеляза, че очите му потъмняха от гняв. Пръстите върху гърдите й ненадейно тъй силно се впиха в плътта й, че тя извика.

После гневът му постепенно отстъпи място на пиянската самоувереност и той отново се ухили:

— Ще бъде жалко, ако се наложи да му видя сметката.

Джули пребледня и с крайчеца на окото си се озърна към револвера върху нощното шкафче.

— Какво?… — прошепна тя.

— Да го убия! — натърти Джони. — Да го очистя! До го гръмна! Загряваш ли, миличка? Да го пратя на оня свят. И край с господин Монтийгъл! Ясен ли съм?

— Шегуваш се… — избъбри Джули.

Джони сви рамене и се подсмихна.

— Баща ти сигурно ще ми бъде благодарен за това.

Думите му ясно свидетелстваха за неговата съобразителност.

Беше напълно прав. Дори самата Джули, очаквала с почти религиозно страхопочитание Антон Магнъс да одобри Скот за свой зет, не си беше позволявала да се пита какви ли бяха истинските чувства на баща й.

Но макар да бе пиян и буквално обезумял от гняв, Джони беше съумял да прозре действителното положение на нещата.

Джули се помъчи да сложи ред в мислите си. Познаваше достатъчно добре Джони и беше наясно с чувствата му към нея. Трябваше да се опита да го успокои преди да е станало късно.

— Джони — промълви тя, — даваш ли си сметка какви ги приказваш? Ще загазиш и тогава може би никога повече няма да те видя, а не бих искала да се стига дотам.

Наблюдаваше го изпитателно, дебнейки реакцията му. Въпреки замъгленото си от алкохола и гнева съзнание, Джони я слушаше внимателно.

— Слушай, Джони! — продължи тя умолително. — Трябва да разбереш! Защото тогава не би и помислил да проваляш нещата. Скот е идеалното разрешение. За мен… За двама ни. Ще намеря начин да остана тук. Няма да замина за Англия. Мога да накарам Скот да направи така, както аз искам. Но ти трябва да ми повярваш, Джони: Скот е единственото разрешение! Той, разбира се, никога няма да бъде това, което си ти за мен. Но е единственият изход! Не мога да ти обясня защо, но е така. Трябва да ми повярваш! Моля те!…

Джони поклати глава.

— Точно тук грешиш, миличка. Единственото ти разрешение съм аз! Джони е единственият ти изход! Ясно ли е?

Джули го погледна в очите. Явно нямаше да може да го убеди. Той беше изцяло под властта на омразата и гнева си.

— Искаш ли да се ожениш за мен? — изхлипа тя в отчаянието си.

Джони я изгледа някак странно.

— Няма начин, малката! — изригна ненадейно от гърдите му див смях. — Не мога да живея с теб. Ще ми развалиш стила на живот. Вие, богатите фльорци, сте все от един дол дренки.

Джули се смръщи недоумяващо и попита:

— Но тогава защо да не се омъжа за Скот?

Наивността й накара Джони отново да поклати глава.

— Не искам изобщо да се омъжваш! — отсече той. — Ясно ли ти е, пиленце? Никой, освен Джони, няма да се наслаждава на прелестното ти тясно путенце. И нито един от онези педеруги от хайлайфа няма да се празни в него, за да му раждаш деца. Поне докато съм жив.

И Джули разбра. Той искаше да бъде само негова. За Джони нямаше значение, че тя никога няма да се омъжи, че никога няма да намери любов и щастие. Пет пари не даваше, че животът й в Ню Йорк, в бащиния й дом бе за нея истински ад. Интересуваше се единствено от собственото си удоволствие и от ревността си.

Невъзможно беше да му обясни какво всъщност означаваше за нея Скот Монтийгъл. Скот бе единственият й шанс да заживее нормално. А ето че Джони с усмивка й предлагаше неизвестно, изпълнено с ужас и падение бъдеще. Бъдеще, в което, без сам да знае това, щеше да си я поделя с Антон Магнъс. Джони изобщо не подозираше, че отдавна е измамен от собствения й баща.

При тази мисъл някаква неведома сила изведнъж тласна ръката на Джули към револвера на нощното шкафче. Сграбчи го и го насочи към гърдите на Джони.

— Няма да ти позволя да съсипеш живота ми! — изсъска тя и в гласа й прозвуча смъртоносна заплаха.

Джони се усмихна.

— Разглезено, богато курвенце! — изръмжа той. — Въобразяваш си, че всичко ще ти се разминава все така безнаказано. Хайде, натисни спусъка, щом си толкова печена!

Отново проявяваше завидна съобразителност. Предизвикваше я да направи най-решителната крачка в живота си. Заради него тя от месещ насам балансираше на ръба на гибелна пропаст и ето че сега той я подканваше да скочи в нея.

— Хайде! Да видим дали ти стиска. Обзалагам се, че баща ти ще бъде много горд с тебе. Хайде де! Ето ме!

И като приклекна, излъчвайки гърди срещу дулото, заяви:

— Ще се постарая твоят Монтийгъл да научи всичко за нас двамата, котенце! И то до най-гадните подробности. Ще направя всичко възможно да разбере що за птица всъщност е Пепеляшка. В края на краищата това може да му бъде само от полза. Така де, как ще те направи щастлива, ако не знае кое те кара да се подмокряш?

Джули го гледаше с широко отворени очи. Оръжието в ръката й трепереше.

— Сигурен съм, че и баща ти ще ми бъде благодарен — добави Джони.

При тези думи револверът изгърмя сякаш от само себе си. Оглушителен и кратък трясък изпълни апартамента, който почти веднага се стопи в носещия се отвън грохот на минаващите камиони, на клаксоните и сирените, но продължи да отеква като взрив на бомба в съзнанието на Джули, докато тя се взираше в Джони.

Той я гледаше изненадано. Нещо в позата му и подсказа, че е тежко ранен, но неговата самонадеяност все още не му позволяваше да рухне.

— Така, така, така… — промърмори той и изви вежди, като че ли се възхищаваше на смелостта й. — Подцених те. Ти наистина си достойна дъщеря на баща си. Така ли е, принцесо? Абсолютно…

Дъхът му изведнъж секна. Тялото му рязко се изопна. Закашля се. От устата му бликна кръв и оплиска голото тяло на Джули и мръсните чаршафи. Успя да се изправи. Все още се усмихваше, но в очите му вече се четеше почти хлапашки по своята невинност и неподправена болка ужас. Погледна раната на гърдите си.

Опита се да каже нещо, но устата му се изпълни с кръв и очите му се изцъклиха. Протегна ръка към нея, сякаш с едно последно докосване искаше да покаже, че се е излъгал в надеждите си, да покаже колко е прав, колко непростимо е нейното предателство и колко жестоко трябва да бъде наказана.

Ала в същия миг от зениците му погледна смъртта, заличавайки с празнотата си всяко човешко измерение. Джони падна по очи. Ръцете му конвулсивно се сгърчиха, а бликналата от устата му кръв окъпа леглото и голите крака на Джули.

Тя не можеше да откъсне поглед от него. Ръката й все още стискаше револвера.

— Господи! Аз го убих…

От гърдите й неволно се изтръгва стон на мъка и ужас. Джони бе винаги толкова жизнен. А ето че сега с неговите устни смъртта се хилеше с такава злоба, каквато никога не беше предполагала, че може да съществува.

Джули се отдръпна от трупа и се сви на леглото. Видя как петната от прокапалата от краката й кръв върху чаршафите бързо се уголемяват.

Но в този миг ужасът отстъпи място на инстинкта й за самосъхранение и тя си даде сметка за положението.

Револверът бе все така в дясната й ръка, а лявата притискаше към гърдите си.

По оръжието и по стъклото върху нощното шкафче имаше отпечатъци от пръстите й. Както и из целия апартамент, разбира се. Но не и върху размазаната по чаршафите кръв. Все още.

И нямаше и да има. Ако внимаваше.

Умът й работеше трескаво.

Това, което трябваше да направи, бе да се махне оттук, отнасяйки със себе си револвера. Щеше да мине известно време, преди полицията да намери Джони. Може би няколко дни. Щяха да открият алкохол в кръвта му. И следи от женско присъствие в леглото.

Щяха да предположат, че е имало скандал — пиянска свада между долнопробен бруклински женкар и някоя от приятелките му, завършила със стрелба.

Но нямаше да открият револвера.

Щяха да претърсят апартамента за отпечатъци. И щяха да открият много — Джони бе водил тук десетки жени.

Сред тях щяха да бъдат и отпечатъците на Джули.

Джули обаче нямаше досие в полицията. Всемогъщият Антон Магнъс се беше погрижил за това, въпреки че неведнъж я бяха задържали за простъпки, извършени в пияно състояние.

На идване не бе я видял никой. Портиер, естествено, нямаше. Не беше изключено един или друг от наемателите в огромния блок да я беше зървал преди, но никой не знаеше коя е тя, така че нямаше да направят разлика между нея и другите гаджета на Джони.

Полицията щеше да насочи вниманието си към останалите му приятелки. А някои от тези момичета непременно имаха досие. И това беше обяснимо. Полицията щеше да ги издири и да ги разпита. Най-логично бе да заподозрат именно тях.

Но така и нямаше да открият достатъчно доказателства, за да ги арестуват. И накрая щяха да свият рамене и да решат, че един дребен изнудвач си е получил заслуженото след разправия с приятелката си или с подобен нему мошеник. Полицията не разполагаше нито със средства, нито с възможности, за да си направи труда да открие убиеца, още повече че Джони беше дребна риба. Така че след няколко дни или най-много седмици щяха да прекратят следствието. С тези мисли в главата Джули се отдръпна още по-далеч от бездиханното тяло. Огледа се, проверявайки дали върху кървавите петна има отпечатъци от краката й. Нямаше.

Бавно и внимателно стана от леглото. Отиде на пръсти в банята и изми кръвта от краката си, като се стараеше и тук да не оставя отпечатъци.

Върна се в спалнята, взе чашата с бърбън от нощното шкафче и я отнесе в кухнята.

На мивката видя няколко мръсни чаши. И тогава и хрумна нещо.

Хвана бутилката уиски с носната си кърпичка и я изля в две от тях. Другите остави така, както бяха, с утайката от някогашното им съдържание. Прихващайки ги една след друга най-внимателно, за да не заличи отпечатъците от пръстите на онзи, който последен се беше докоснал до тях, тя ги пръсна по масичките в спалнята и дневната, за да създаде впечатлението, че в апартамента е имало няколко души.

Изпразни и изми чашата, която сама бе използвала, и все така, стараейки се да не оставя отпечатъци, я остави в шкафа с чистите чаши и чинии.

Върна се в спалнята и я огледа. При вида на трупа на Джоний се повдигна, но мисълта, че й предстои да свърши още някои неща, й помогна да преодолее отвращението. Взе револвера и го пъхна в чантичката си. Облече се, събирайки дрехите си от пода, където Джони ги беше захвърлил. За щастие по тях нямаше следи от кръв.

Полицията щеше да насочи вниманието си към чашите, които беше пръснала из стаята. Щеше да предприеме издирването на хората, които бяха пили от тях. Беше се погрижила за чашата и револвера — единствените вещи, които биха могли да свидетелстват за присъствието й тук тази нощ.

Сети се за Скот Монтийгъл. Заради него беше убила човек. Направила бе първата крачка, за да спаси съвместния им живот, щастието им. Сега трябваше да довърши започнатото.

Погледна за последен път Джони. С изцъклените си очи и с проснатото си върху леглото мускулесто тяло с подвити крака й заприлича на мъртво животно. Куршумът бе излязъл през гърба му, оставяйки ужасяваща разкъсана рана.

Все още с цяло тяло чувстваше допира на ръцете му. Само преди десетина минути той бе жив, обсебен от любовта си към нея.

Някакъв първобитен инстинкт подтикна Джули да довърши започнатото. За последен път огледа хладнокръвно стаята. Беше пълна със следи, оставени от нея, но знаеше, че полицаите няма да успеят да проследят нишката, тъй като тя водеше началото си от свят, намиращ се на светлинни години разстояние от този коптор.

И тъй като мястото й не беше тук, никога нямаше да я свържат с него.

Беше чиста.

Посегна да отвори вратата, но в последния миг се въздържа. Погледът й се бе спрял на масичката, върху която лежеше нюйоркският „Дейли Нюз“, отворен на страницата със съобщението за годежа й със Скот Монтийгъл.

Върна се в стаята, взе вестника, сгъна го и отново се спря пред вратата.

Предпазливо излезе от апартамента, след като по-напред се увери, че в коридора няма жива душа. Постара се да не оставя отпечатъци нито по вратата, нито по топката на бравата. Продължи по коридора и се измъкна на безлюдната улица. Прекоси пеша няколко пресечки, за да се застрахова, че никой не я следи. После се качи в първия автобус, без да обръща внимание на маршрута му.

След около миля слезе и взе метрото до Лексиштън Авеню в центъра на града, откъдето се прехвърли на такси. Каза на шофьора да я закара до „Пиер“. А оттам измина последните пет пресечки до дома си пеша.

Изваждайки портмонето си, за да плати, тя напипа револвера в чантичката. За миг я обзе ужас, но се сети за Скот и ръцете й престанаха да треперят. Сега тя се бореше за него, бореше се за общото им бъдеще.

Промъкна се в стаята си и взе горещ душ. После скри револвера. Пъхна се под завивките и дълго време лежа разтреперана.

Беше станала убийца. Ето докъде я беше довел разпуснатият й живот. Но в края на тунела я чакаше Скот Монтийгъл със своята усмивка и с любовта си. Нямаше да допусне никой и нищо на този свят да ги раздели.

С тази мисъл Джули Магнъс се унесе в дълбок безпаметен сън.