Елизабет Гейдж
Дамски гамбит (62)

Глава шестдесет и първа

На сутринта след провалилата се сватба на Джак Магнъс появата на „МК (Магнъс Компютър)-2000“ на пазара предизвика истинска сензация в света на бизнеса. Отзвукът от режисираната от Магнъс рекламна кампания беше толкова голям, че съобщение за новия компютър излъчиха едновременно всички радиостанции, а и трите телевизионни мрежи посветиха обширни предавания на възможностите му и на очакващото го бляскаво бъдеще. „МК-2000“ се превърна в най-големия бизнес хит след появата на телевизията. Самият Антон Магнъс бе интервюиран за предаването „Срещи с пресата“, а работилите върху компютъра служители от Управление за проучвателна и развойна дейност на „Магнъс“ за една нощ се превърнаха в знаменитости.

Замаяни от вихъра на невижданата рекламна кампания, малцина забелязаха, че само две седмици след знаменателното събитие неизвестен конкурентен продукт със странното име „Моли“, произведен от незначителната бруклинска компания „КомпюТел“, на свой ред направи скромния си дебют на компютърния пазар.

Когато уведомиха за това Антон Магнъс, той тайничко се подсмихна. „Моли“ нямаше никакви шансове — „МК-2000“ бе вече изложен в стотици магазини и хиляди клиенти бяха дали заявки за закупуването му. „КомпюТел“ беше сразен, и то по жесток начин.

Но онова, което озадачи Антон Магнъс, бе че „КомпюТел“ не беше завела дело срещу „Магнъс Индъстрис“ по обвинение в кражба на търговска тайна или патентован продукт, фактът искрено го изненада. Той изненада и правният отдел на корпорацията, който месеци наред беше разработвал прецизна и необорима защита против подобен иск.

Прибягвайки до аналитичния си ум на изкусен шахматист, Антон Магнъс се опита да прецени създалото се положение. Ако по някакъв начин младата Болинджър бе узнала за задкулисните игри на Джак и заради това го бе зарязала, то защо тогава не беше дала под съд корпорацията? Това бе първото нещо, което Антон Магнъс беше очаквал от нея. В крайна сметка завеждането на дело бе единственият й шанс да оцелее финансово, тъй като компютърчето й със смешното име „Моли“ едва ли би могло да съперничи на гиганта „МК-2000“.

Какво ли беше намислила?

 

 

За свое огромно съжаление Антон Магнъс много скоро щеше да разбере. Това, което се случи с корпорацията „Магнъс Индъстрис“ през следващите три месеца, щеше да се окаже решаващ етап в историята на американския бизнес.

През първите дни от появата си на пазара „МК-2000“ пожъна огромен успех. Компании от цялата страна се надпреварваха да компютъризират дейността си с така достъпния нов продукт. Всички бяха убедени, че това е то, модерният бизнес, а никой от ръководителите на големите корпорации не искаше да бъде смятан за старомоден. „МК-2000“ се продаваше в комплект с най-подробни инструкции и основни програми, така че клиентът можеше да ползва собствените си кадри, без да се налага да прибягва до помощта на професионални програмисти.

Само месец след появата си „МК-2000“ работеше ефикасно в повече от две хиляди пункта в страната, като междувременно единични бройки бяха разпратени в Европа, Южна Америка и Австралия толкова бързо, колкото позволяваше това производството. Продадени бяха вече пет хиляди конфигурации и „Магнъс“ бързаше да произведе нови десет хиляди, за да отговори на търсенето. Благодарение на „МК-2000“, през следващите три тримесечия корпорацията отбеляза рекордни печалби.

„Магнъс Индъстрис“ се превърна в най-големия производител на офисоборудване в света, измествайки с един удар IBM.

Докато в същото време никой не беше чувал за скромния „Моли“, производство на „КомпюТел Инкорпорейтид“.

И тогава нещата изведнъж се обърнаха.

Месец и половина след като бе инсталирала „МК-2000“, малка компания от Вирджиния подаде оплакване до експертите на „Магнъс“ по повод на безбожния хаос, който предизвиквал компютърът в документацията и финансовите операции. И тъй като политиката на сервизно обслужване на „Магнъс“ бе изключително либерална, компютърните специалисти на корпорацията се втурнаха буквално презглава да поправят безплатно компютъра и да овъзмездят клиента.

Но се оказа, че компютърът не може да се поправи. Цели три дни експертите проучваха хардуера и основните програми, разглобиха и отново сглобиха машината, но така и не откриха нищо нередно.

Всичко изглеждаше в пълна изправност. И въпреки това резултатите бяха наистина катастрофални.

„Магнъс“ предложи на вирджинската компания съвършено нов компютър и тя го прие. Дефектната конфигурация беше бракувана, като отдадоха неизправностите на случайност, дължаща се на негодна платка или изгорял транзисторен елемент.

Но скоро след този бързо забравен инцидент пристигна оплакване отседна чикагска фирма за конфекция. Проблемът се оказа същият. Няколко седмици „МК-2000“ работил чудесно, но след това неочаквано „превъртял“. Размествал неконтролируемо цифри, разпечатвал погрешни разплащателни чекове и объркал кошмарно документацията по асортимента и продажбата.

Специалистите по поддръжката още не бяха пристигнали в Чикаго, когато от цялата страна заваля истински дъжд от оплаквания. И всички те бяха идентични: след като няколко седмици поработел отлично, „МК-2000“ започвал да блокира, да се държи повече от странно и да създава куп проблеми. Работата му непрекъснато се влошавала и нито един техник или програмист не бил в състояние да го поправи.

Когато дъждът от оплаквания се превърна вече в същински потоп, компаниите, които първи бяха направили рекламации, откриха че и новите компютри, получени в замяна на „откачилите“, отново дават дефекти.

Беше свикано спешно заседание на ръководството на Управлението ад проучвателна и развойна дейност и на компютърните специалисти бе наредено да работят денонощно, докато не открият източника на възникналия проблем. А това не беше лесно. Хардуерът на „МК-2000“ беше много сложен и изключително фин. Същото се отнасяше и до програмите, чрез които се подаваха съответните команди.

Но още преди експертите да представят доклада си, една банка в Охайо заведе невиждано дело срещу „Магнъс Индъстрис“ за щети, нанесени и по линия на сметките, чекинга и влоговете в резултат на работата на „МК-2000“. Банката обвини корпорацията в преднамерено изопачена информация относно достойнствата на компютъра, както и в нарушение на клаузите по продажбата му, фиксирани от федералния и щатски закон, в резултат на което същата й е причинила огромни финансови щети.

Скоро дела заведоха и други компании. И невероятно бързо „Магнъс“ се видя принудена не само да изтегли обратно хиляди продадени бройки „МК-2000“, търпейки огромни загуби, но и да поведе чрез правния си отдел отчаяна битка по предявените й искове за обезщетение в размер на стотици милиони долари.

„МК-2000“ претърпя пълен крах. На третия месец от излизането му на пазара управление „Компютри“ вече изплащаше обезщетения на измамените клиенти, а „Магнъс“ буквално изнемогваше под наплива на заведените срещу нея дела. Цялата преса излезе със статии, в които надушилите кръв журналисти безжалостно се надсмиваха над „Властелина на компютърния свят“. „Магнъс“ стана за посмешище. Бизнес изданията гъмжаха от публикации, разкриващи как гигантската корпорация е пуснала преждевременно на пазара недостатъчно изпробван продукт, като в някои от тях дори се изказваха предположенията, че „Магнъс“ е върнала с двайсет години назад развитието на компютърната технология.

Но за всеобщо удивление тези предположения се оказаха погрешни.

Защото в същото време скромният компютър „Моли“ на незначителната бруклинска фирма „КомпюТел“ тихомълком зае на пазара мястото, освободено от „МК-2000“.

Въпреки провала на „МК-2000“, веднъж запозналите се с предимствата на компютърната технология бизнесмени вече бяха разбрали, че тя може извънредно много да улесни живота им. Така че някои от тях бяха посетени от дружелюбните и учтиви търговски агенти на „КомпюТел“, които им обясняваха, че могат да им доставят „Моли“ на значително по-ниска цена от заплатената за „МК-2000“, и то с осигурена безусловна гаранция по отношение на неговите параметри, която освен това включва и редовни безплатни проверки на дейността му, извършвани от експерти на компанията, те решиха да поемат риска.

А „Моли“ работеше наистина безотказно. Не беше разочарован нито един клиент и до края на трите месеца, за които „МК-2000“ от знаменателно събитие бе претърпял невиждан провал, вече бяха продадени седем хиляди и петстотин бройки от „Моли“, като заявките се увеличаваха буквално с часове.

На изгорената земя, останала след „МК-2000“, семената на „Моли“ вече даваха плод.

Сега, след като бе осъществила пробива на пазара, „КомпюТел“ вече можеше да си позволи подходяща рекламна кампания и публикува във всички значителни бизнес издания бляскави реклами под многозначителния надслов „Моли“ — компютърът, който работи.

В същото време всички телевизионни станции в страната започнаха излъчването на остроумен рекламен клип, показващ една свадлива, но изключително компетентна икономка, привела със завидна бързина в ред делата на работодателите си. Неугледната, но чаровна жена — талантлива актриса, избрана за тази роля от Франси и сътрудниците й след дълги и внимателни проучвания — възхваляваше пред камерата достойнствата на някогашната сигурност и с невероятно сериозен глас препоръчваше на всеки бизнесмен, който има глава на раменете си, да закупи „Моли“ и да модернизира дейността си, освобождавайки подчинените си от тъй досадното писарство.

Рекламната кампания пожъна небивал успех. Името „Моли“ разсейваше страховете от новия компютър и продаваше почти човешки облик на неизвестната досега технология. Акциите на „КомпюТел“ се покачваха с всеки изминал ден и не след дълго се наложи емитирането на нов пакет акции, чийто курс на свой ред незабавно отскочи нагоре.

Продажбите достигнаха невиждани размери.

И ето че накрая бизнес пресата забеляза скромния пришелец, бележещ успехи там, където се бе провалила могъщата корпорация „Магнъс“. Появиха се статии, посветени на новата фирма и на нейната ефикасна, новаторска система на управление. И „КомпюТел“ изведнъж се нареди измежду компаниите с най-висок рейтинг.

 

 

На 17 септември Антон Магнъс бе уведомен от своя борд на директорите, че няма друг избор, освен да преустанови производството на „МК-2000“, да изплати огромните обезщетения по заведените срещу корпорацията дела и да закрие управление „Компютри“ на „Магнъс Индъстрис“. Начинанието бе завършило с пълен провал. Загубите възлизаха на стотици милиони долари. Акциите на „Магнъс Индъстрис“ отбелязаха главоломен спад, тъй като крахът на „МК-2000“ се бе отразил сериозно и върху останалите отрасли. Време беше да се сложи край на загубите.

Макар и неохотно, Антон Магнъс се съгласи. И капитулацията му се превърна не само в общонационална, но и в международна бизнес сензация. Антон Магнъс четеше всички унизителни статии, някои от които се появяваха редом с бляскавите реклами на „Моли“, който бележеше все нови и нови успехи на пазара. Една от тях, посветена на фиаското на „Магнъс“ бе озаглавена: „Колкото от по-високо паднеш, толкова повече боли“. Друга тръбеше: „От Магнъсовите неволи към триумфа на «Моли».“

Битката беше загубена. Не му оставаше нищо друго, освен да се оттегли колкото се може по-елегантно и да лекува раните си до деня, в който отново ще влезе в бой. Отстъплението беше чуждо на Антон Магнъс, но този път нямаше друг избор.

Разбра, че е победен.

Но не и колко изкусно е изигран, защото тепърва му предстоеше да научи най-лошата вест.

На 1 октомври в списание „Форчън“ беше публикувано специално интервю с Франси Болинджър. То предизвика такава сензация, че най-големите радиостанции го излъчиха в съкратен вариант, като освен това се появи и в редица списания и вестници в цялата страна. Списанията „Тайм“, „Нюзуик“, „Джърнъл“ и десетки чуждестранни издания поместиха обширен биографичен материал за Франси.

Интервюто разкриваше една невероятна история.

В него се уточняваше, че като президент и изпълнителен директор на „КомпюТел“, Франсис Болинджър изобретила и конструирала „Моли“ с помощта на най-добрите специалисти, работещи под нейно ръководство. По време на неговото разработване тя разбрала, че голяма конкурентна компания — в интервюто Франси отказваше да я назове — се готви да открадне изобретението й, прибягвайки до най-модерните технологии в областта на търговския шпионаж, финансовите възможности на конгломерата агресор далеч надхвърляли крехката защита на „КомпюТел“.

„Затова решихме да ги оставим сами да изкопаят гроба си — бе заявила Франси пред репортера. — Знаехме, че «Моли» все още има някои недостатъци, които, макар и сериозни, бяха видими единствено за специалистите. Ето защо взехме специални мерки за охрана на крайния продукт, а предшестващия го прототип оставихме почти неохраняван в склада.

И както можеше и да се очаква — бе продължила тя, — въпросната корпорация открадна именно него и така излезе на пазара преди нас. Но само след няколко седмици техният компютър започна да дава дефекти, дължащи се на грешки в основната схема. За наш късмет бизнесмените в цялата страна продължиха да хранят подчертан интерес към компютъризирането, поради което и пренасочиха вниманието си към «Моли». Междувременно, разбира се, ние отстранихме недостатъците и доусъвършенствахме нашия компютър. За разлика от тях на нас чисто и просто ни вървеше. Именно това ни позволи и да се преборим с един неизмеримо по-могъщ във финансово отношение от нас конкурент, но за сметка на това лишен от каквато и да било професионална етика.“

Франси, естествено, не можеше да разкрие цялата истина, тоест факта, че лично тя съвсем преднамерено бе саботирала основната схема на „Моли“, и то така, че само след няколко седмици работа прототипът непоправимо да дефектира. И никой никога нямаше да узнае за нейното най-блестящо и същевременно най-коварно постижение като програмист.

Но ефектът от него вече бе влязъл в историята.

Интервюто имаше невероятен успех. Едно от последвалите го заглавия гласеше: „Давид побеждава Голиат“, друго: „Разкрити задкулисни компютърни игри на Магнъс“, а трето: „Франси — убиецът на титани“.

На всички журналисти беше ясно кого има предвид Франси, обвинявайки открито нелоялен конкурент в кражбата на търговска тайна и патентован продукт. „Магнъс“ се прочу като чудовищен конгломерат, опитал се да унищожи по-слабия си, но по-достоен конкурент, заради което си е получил заслуженото.

 

 

Когато прочете тези статии, на Антон Магнъс му причерня.

Незабавно свика на извънредно съвместно заседание ръководството на Правния отдел и Борда на директорите. Юридическият мозъчен тръст на корпорацията беше инструктиран да заведе дело срещу по-малката компания с цел да я принуди да заплати обезщетение за загубите на „Магнъс“, дължащи се на провала на „МК-2000“, в качеството й на косвен виновник за него.

Но правистите отрицателно поклатиха глава.

— Не можем да съдим „КомпюТел“ за пробно разработване на дефектен продукт, знаейки, че ще го откраднем — заяви главният юрисконсулт. — Ако заведем дело, ще се наложи да признаем, че наистина сме го откраднали, което не можем да си позволим.

— Добре — отсече Антон Магнъс. — А не можем ли да ги осъдим за клевета на основата на нейното позорящо ни интервю? Юристите ни би трябвало да са в състояние да спечелят поне такова дело.

Главният юрисконсулт отново поклати глава.

— Госпожица Болинджър отказва да назове имена — отбеляза той. — В действителност тя в нищо не ни обвинява. И ако реагираме на блъфа й, това би означавало сами да се признаем за виновни. И тогава тя ще ни срази в съда.

Антон Магнъс кимна към един от помощниците си — млад мъж, който погледна в папката с бележки пред себе си и попита:

— Не можем ли да излезем с контраобвинение в смисъл, че не ние, а те са откраднали нашия продукт? Позицията за атака може да ви се стори неизгодна, но не забравяйте, че за нас работят най-способните юристи в страната. В крайна сметка ние изпреварихме „КомпюТел“ в пласмента.

Юрисконсултът за пореден път поклати глава и отговори:

— От една страна, трябва да имаме предвид, че техният компютър работи, а нашият не работи. Искът ни ще изглежда повече от несериозен и ще станем за смях. От друга страна, ние не разполагаме със съответната документация, за да докажем, че първоначалната идея е била наша, а не тяхна. И причината за това — добави той, като се изкашля — е, че тя наистина е тяхна. — И с въздишка заключи: — Искрено казано, сър, ние просто ще загубим. Единственият ни изход е да седим и да чакаме, докато духовете се успокоят. И още нещо: би трябвало да сме доволни, че досега „КомпюТел“ не е завела срещу нас дело за нарушаване на професионалната етика и за кражба на търговска тайна.

Антон Магнъс изгледа свирепо насядалите около масата.

Беше загубил.

Освободи Борда и юридическите съветници.

Нямаше върху какво да излее изгарящата го ярост. Малката Франси Болинджър, същата онази кръгла нула, която възнамеряваше да смаже като муха, беше измамила не само могъщата корпорация, но и самия Антон Магнъс.

И което беше още по-унизително, бе използвала клетия глупак Джак като пионка в изкусната си игра. Беше го допуснала отново до себе си, беше направила така, че учудващо лесно да открадне тайните й и да ги предостави на корпорацията, но много хитро се бе постарала компютърът да работи не за „Магнъс“, а единствено за нея. А това говореше за наличието на съвършен технически ум.

Но същевременно и за невероятно тънък усет към човешките слабости и за неумолим стремеж към отмъщение. Оказваше се, че през цялото това време Франси Болинджър е водила с една крачка всички останали. Проваляйки най-хитроумния план на корпорацията, тя максимално я беше използвала. И днес спокойно наблюдаваше как новият й компютър жъне все по-големи успехи и се наслаждаваше на факта, че единственият изход на „Магнъс“ бе да гледа отстрани и да ближе раните си.

Антон Магнъс бе намерил майстора си. Най-голямата му сила бе превърната в негова слабост. Бастионът на неговото могъщество се бе превърнал в картонена кула.

И никак не се изненада, когато малко след като светът на бизнеса научи за спирането на производството на „МК-2000“, получи нова анонимна телеграма.

Тя гласеше:

„ДРАГИ ГОСПОДИН МАГНЪС, ШАХ И МАТ.

ДАМСКИ ГАМБИТ“

В този момент Магнъс позна най-жестокото унижение в живота си.

Голиат беше сразен.