Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Станисласки (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Convincing Alex, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 117 гласа)

Информация

Сканиране
maxin (2009)
Корекция
Ludetinata (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Нора Робъртс. Дръзко ченге

Американска. Първо издание

ИК „Колумбина прес“, София, 1996

Редактор: Теодора Давидова

ISBN 954-706-016-3

История

  1. — Добавяне

Първа глава

Сексапилната блондинка в къса и тясна трикотажна рокля леко залитна на твърде високите си обувки, щом зави зад ъгъла. Под яркия грим очите й не се отделяха от колежките й — разноцветни сенки на нощта. По улиците на Ню Йорк цареше пролетно веселие. Но под смеха прозираше отегчение, което нито блясъкът, нито сексапилът можеха да прикрият.

За тези жени бизнесът беше бизнес.

Блондинката сложи в устата си свежа дъвка и намести платнената чанта върху голото си рамо. Слава Богу, че е топло, помисли си. Би било кошмар да се мотае полугола наоколо, ако валеше дъжд.

Знойна чернокожа жена с червен кожен костюм, който щедро разкриваше тялото й, бавно запали цигара и разголи бедро.

— Хайде, миличък — рече, без да се обръща към конкретен мъж. Гласът й бе дрезгав от издухания цигарен дим. — Искаш ли да се позабавляваш?

Някои искат, други не, отбеляза Бес и обходи с поглед улицата. Все пак бизнесът бе доста оживен в тази пролетна вечер. Тя забеляза няколко сделки и различните начини, по които бяха сключени. Жалко, че отегчението бе ключовата дума тук. Отегчението и предизвикателната безнадеждност.

— Сама ли си говориш, скъпа?

— Какво? — Бес премига срещу проницателните очи на чернокожата богиня в червения костюм, която неусетно бе приближила. — Говорех ли?

— Нова ли си? — Тя издуха дима и преценяващо огледа Бес. — За кого работиш?

— За… за никого.

— За никого? — Жената повдигна безмилостно оскубаните си вежди и изсумтя. — Момиче, на тая улица не можеш да работиш за себе си.

— Точно това правя. — Тъй като нямаше цигара, Бес направи балонче с дъвката и го спука.

— Ако Боби или Големия Ед разберат, ще загазиш здраво. — Тя сви рамене. В края на краищата това не беше неин проблем.

— Живеем в свободна страна.

— Момиче, никаква свобода няма тук — разсмя се тя и плъзна ръка по стройното си бедро. — Никаква. — Хвърли фаса си, който отскочи от задната броня на спряло такси и падна на паважа.

Десетки въпроси напираха на устните на Бес. Много й се искаше да ги зададе, ала си напомни, че трябва да действа бавно.

— А ти за кого работиш?

— За Боби. — Жената сви устни и отново огледа Бес от главата до петите. — Ще те вземе. Малко си кльощава в задника, ама ще имаш клиенти. Като работиш на улицата, имаш нужда от защита. — Пък и Боби щеше да й плати допълнително, задето му бе довела ново момиче.

— Никой не защити двете момичета, които бяха убити миналия месец.

Чернокожата жена трепна. Бес смяташе, че умее да отгатва чувствата на хората и зърна за миг болка, съжаление и мъка в очите на събеседницата си.

— Ти да не си ченге? — хладно попита жената.

Бес зяпна от изненада, сетне се разсмя. Въпросът я поласка.

— Не, не съм. Просто се опитвам да си изкарам прехраната. Познаваше ли някоя от тях? От жените, които бяха убити?

— Тук не обичаме въпросите. — Жената рязко отметна глава. — Ако се опитваш да си изкараш прехраната, нека те видим как го правиш.

Бес изпита лека тревога. Жената бе не само привлекателна, но и едра. Освен това събуди подозренията й. Това щеше да й създаде трудности. Но тя се смяташе за съобразителна и схватлива ученичка. Пък и в края на краищата бе дошла тук да работи.

— Дадено. — Тя се извърна и бавно пое по тротоара. Бедрата й се полюшваха съблазнително. Бес изобщо не се смяташе за кльощава в задника.

Може би гърлото й бе малко пресъхнало. Може би сърцето й биеше малко по-силно. Но Бес Макний се гордееше с работата си.

На близката пресечка забеляза двама мъже и навлажни устни. Този отляво, чернокосият, изглеждаше доста обещаващ.

 

 

— Виж какво, новобранец, идеята е да пипнем една, а може и две. — Алекс огледа тротоара пред себе си. Проститутки, пияници, наркомани и нещастниците, които трябваше да минат покрай тях, за да се приберат вкъщи. — Моят информатор твърди, че онази високата чернокожа — Розали — е познавала и двете жертви.

— Тогава защо просто не я отведем на разпит? — Джъд Малой нямаше търпение да се впусне в акция. Носеше детективска значка едва от четирийсет и осем часа. И работеше с Алекси Станисласки — ченге, което се ползваше с репутацията, че действа бързо и експедитивно. — Или още по-добре, защо не пипнем сводника й?

Новобранци, помисли си Алекс. Защо винаги го слагаха в екип с новобранци?

— Защото искаме да ни съдейства. Ще я пипнем, като заговори някой мъж, тогава ще я арестуваме и хубавичко ще си поговорим с нея, преди Боби да се яви и да й нареди да си затваря устата.

— Ако жена ми разбере, че прекарвам нощта в преследване на проститутки…

— Умното ченге не дава на семейството си никаква излишна информация. — Тъмнокафявите очи на Алекс хладно проблеснаха, когато той изгледа новия си партньор. — Правило номер едно на Станисласки.

В този миг той забеляза блондинката. Беше се втренчила в него. Алекс отвърна на погледа й. Странно лице, помисли си. Сексапилно, въпреки тежкия грим. Очите й бяха яркозелени. Самото лице бе доста ъгловато. Носът бе леко гърбав, сякаш е бил чупен. Някой клиент или пък сводник, мина му през ум, сетне сведе поглед към устните й.

Пълни, прекалено пълни и бляскаво червени. Не му стана приятно, че усети възбуда. Без да се интересува коя е тази жена, с какво се занимава. Леко вирнатата брадичка и изпъкналите скули придаваха на лицето й лукаво изражение, също като на малка лисичка.

Плътно прилепналата трикотажна рокля очертаваше всяка извивка на стройното и стегнато тяло. Винаги си беше падал по жени с атлетично телосложение — ала си напомни точно в какво се изразяваха тренировките на тази непозната.

Във всеки случай не търсеше нея.

Сега или никога, каза си Бес, срещнала погледа на мъжа.

— Ей, миличък… — Макар да не пушеше от петнайсетгодишна, гласът й бе дрезгав. Като изрече наум молитва към боговете, които в момента я слушаха, тя приближи към Алекс. — Искаш ли да се позабавляваш?

— Може би. — Той плъзна пръсти под презрамката на роклята й и с изненада забеляза, че жената трепна. — Но не си представях точно теб, сладурано.

— О? — А сега какво? Като се довери на инстинкта и наблюденията си, тя отметна глава и се наведе към мъжа. Изпита мимолетното усещане, че се притиска към стомана — твърда, непоклатима и много студена. — И какво точно си представяше?

За миг се почувства съвсем разголена. Тъмните очи я пронизваха. Пръстите на мъжа се плъзнаха по кожата й, точно над гърдите. От тях струеше топлина. Докато продължаваше да се взира в него, пред очите й изникна ярка картина — как двамата се любят страстно на тясно легло в някаква тъмна стая.

А това нямаше нищо общо с бизнеса.

За първи път в живота си Алекс виждаше проститутка да се изчервява. Стъписа се, прииска му се да се извини за фантазията, завладяла за миг съзнанието му. Сетне се опомни.

— Просто не си мой тип, миличка.

С високите си обувки тя бе почти колкото него. Прииска му се да изтрие тежкия пласт грим и да види какво има отдолу.

— Мога да бъда и друг тип — подхвърли Бес, доволна от съобразителния си отговор.

— Ей, приятелко. — Розали приближи и прегърна Бес през раменете. — Няма да бъдеш алчна и да вземеш и двете момчета, нали?

— Аз…

Платен боклук, помисли си Алекс и насочи вниманието си към Розали.

— Заедно ли работите?

— Тази вечер. — Тя премести поглед от Алекс към партньора му. — А вие двамата?

Джъд бе загубил дар слово. Би предпочел да се изправи срещу въоръжен престъпник в тъмна уличка. И просто не бе в състояние да докосне тази едра и красива жена, когато в съзнанието му като неонова реклама проблясваше доверчивото лице на съпругата му.

— Аха. — Той въздъхна и опита да изглежда самоуверен като Алекс.

Розали отметна глава и се разсмя, сетне пристъпи напред и се притисна в Джъд. Той инстинктивно отстъпи назад, когато червената кожа на ръкава й обви врата му.

— Май си новак в тая работа, сладур. Защо не оставиш Розали да те ориентира?

Тъй като партньорът му изглежда внезапно се бе разболял от ларингит, Алекс се намеси:

— Колко?

— Ами… — Розали не си даде труда да погледне Бес, която бе мъртвешки пребледняла. — Тази вечер със специална отстъпка. Ще ни имате и двете за стотачка. През първия час. — Тя се наведе и прошепна нещо в ухото на Джъд. Той избъбри нещо неразбрано в отговор. — След това може отново да преговаряме.

— Не съм… — започна Бес, ала усети пръстите на Розали да се забиват в голото й рамо като остри малки ками.

— Мисля, че това е достатъчно — рече Алекс и извади значката си. — Дами, арестувани сте.

Ченгета, със сладостно облекчение осъзна Бес. Докато Розали изразяваше мнението си с една-единствена яростна ругатня, Бес с мъка се удържаше да не избухне в див смях.

 

 

Чудесно, помисли си Бес, докато я въвеждаха в полицейския участък. Беше арестувана за проституция, животът не можеше да бъде по-хубав. Тя се усмихна, докато се опитваше да огледа всичко, без да изпусне и най-дребната подробност. Разбира се, не й се случваше за първи път. Както казваше винаги, тя приемаше работата си сериозно. Но не бе идвала в този район. Не и в центъра на града.

Беше мръсно, всъщност мрачно, реши тя, докато си водеше бележки наум и си мърмореше тихо. Подове, стени, прозорци с решетки. Всичко бе покрито с хубав живописен слой мръсотия.

Освен това вонеше. Тя вдъхна дълбоко, за да не забрави острата миризма на човешка пот, горчиво кафе и силен дезинфектант.

Беше и шумно. Застанала нащрек тя различи телефонен звън, ядни ругатни, ридания и потракване на пишещи машини.

Господи, о, Господи, помисли си. Щастието наистина й се беше усмихнало.

— Не си на туристическа обиколка, миличка — напомни й Алекс и я побутна да побърза.

— Съжалявам.

Силното вълнение в очите й беше толкова не на място, че той се втренчи смаяно в нея. Сетне поклати глава и махна към стола. Бе предоставил на новобранеца да разпитва Розали. Щом се доберяха до нещо, той щеше да поеме нещата в свои ръце. Щеше да използва чара си, заплахи или каквото му се стореше по-целесъобразно, за да я накара да проговори за двете си убити колежки.

— Да започваме — рече той и се настани зад олющеното и затрупано с папки бюро. — Знаеш упражнението.

Тя се бе загледала в младеж със скъсано джинсово яке и подпухнало от бой лице.

— Моля?

Алекс само въздъхна и нагласи формуляра в пишещата машина.

— Име?

— О, аз съм Бес. — Жената протегна ръка тъй непринудено и сърдечно, че той за малко да я поеме.

Наместо това тихо изруга.

— Фамилия?

— Макний. А ти си?

— На работа. Дата на раждане.

— Защо?

Той я стрелна с поглед.

— Защо какво?

— Защо искаш да знаеш?

Търпението му се изчерпваше. Той потупа с пръст формуляра.

— Защото тук е оставено място, което трябва да попълня.

— Добре. На двайсет и осем съм. Зодия Близнаци. Родена съм на първи юни.

Алекс пресметна и написа годината.

— Адрес.

Естественото любопитство я накара да разрови документите и папките върху бюрото, докато той не я плесна по ръката.

— Ужасно напрегнат си — отбеляза Бес. — Сигурно защото работиш под прикритие.

По дяволите тази усмивка, помисли си Алекс. Беше дръзка, сексапилна и съвсем не глупава. Интелигентните зелени очи също биха могли да го подмамят. Но тя изглеждаше като проститутка и ухаеше като проститутка. Макар че…

— Слушай, кукло, аз задавам въпроси, ти отговаряш.

— Груб, циничен, упорит.

Мъжът вдигна вежда.

— Моля?

— Бърз личностен анализ. Искаше адреса ми, нали? — Тя продиктува адрес, който накара Алекс да я изгледа изненадано.

— Хайде по-сериозно.

— Дадено. — Готова да се подчини, Бес подпря ръце на ръба на бюрото.

— Адрес — повтори той.

— Току-що ти го казах.

— Зная колко е наемът на жилищата в този район. Сигурно си скъпо платена. — Мъжът замислено плъзна поглед по тялото й. — Може би външния ти вид лъже. Но едва ли изкарваш достатъчно на улицата, за да си позволиш такъв наем.

Бес бе възмутена от обидата. И най-лошото бе, че посвети повече от час на грима си. Освен това си даваше сметка, че има хубава фигура. Господ й бе свидетел, че поддържаше форма с усилени тренировки три дни в седмицата.

— Там живея, полицай. — Бес гневно изсипа огромната си платнена торба върху бюрото.

Алекс изумено я наблюдаваше как рови из купчината. Козметиката беше достатъчна, за да напълни малко магазинче. И съвсем не беше евтина. Шест червила, две пудри, няколко спирали и кутийки със сенки за очи. Моливи за очи с всички цветове на дъгата. Между флакончетата имаше два комплекта ключове, квитанции от кредитни карти, кламери, дванайсет химикалки — беше ги преброил — няколко счупени молива, стенографски бележник, две книги с меки корици, кибритени клечки, кожено тефтерче за адреси с инициалите Е. Л. М., телбод — той дори не се запита за какво й е — книжни носни кърпички, смачкани хартии, миниатюрен касетофон. И пистолет.

Алекс го измъкна от купчината и се втренчи в него. Воден пистолет.

— Внимавай — предупреди го тя и най-сетне откри портфейла си. — Пълен е с амоняк.

— С амоняк?

— Преди носех флаконче със сълзлив газ, но това върши чудесна работа. Ето. — Доволна от себе си, тя разтвори портфейла си пред носа му.

На снимката можеше и да е тя. Косата беше къса, къдрава, подстригана шик, червеникавокестенява, а не светлоруса. Обаче носът, брадичката… И очите. Той се намръщи, загледан в шофьорската книжка. Адресът беше същият.

— Значи имаш кола?

Тя сви рамене и започна да прибира нещата обратно в чантата си.

— И какво от това?

— Жените като теб обикновено нямат кола.

Тъй като възражението беше съвсем основателно, Бес застина.

— Имам шофьорска книжка. Не е задължително всеки, който има книжка, да има и кола, нали?

— Не, не е задължително. — Алекс дръпна портфейла от ръката й. — Свали си перуката.

Тя леко я потупа и се нацупи.

— Как разбра?

Мъжът се протегна през бюрото и сам я свали от главата й. Бес се намръщи и прокара пръсти през късите червени къдрици. — Искам да ми я върнеш. Взета е на заем.

— Разбира се. — Той я хвърли на бюрото и се облегна на скърцащия си стол, като отново огледа жената. Ако тя беше проститутка, той беше Кларк Гейбъл. — Каква си ти, по дяволите?

Време беше да изясни нещата. Даваше си сметка за това. Ала нещо в този мъж я накара да продължи играта.

— Аз съм обикновена жена, която се опитва да си изкара прехраната, полицай. — Така щеше да постъпи Джейд, беше сигурна в това. А тъй като Джейд бе нейно творение, Бес беше твърдо решена да следва нейното поведение.

Мъжът отвори портфейла, прехвърли банкнотите. Тя носеше повече, отколкото беше двуседмичната му заплата.

— Точно така.

— Имаш ли право да правиш това? — попита тя по-скоро с любопитство, отколкото с раздразнение. — Да ровиш в личните ми вещи?

— Миличка, в момента ти си моя лична вещ. — В портфейла имаше и снимки, на някои от които присъстваше и тя. Освен това носеше членски карти на множество организации, между които Грийнпийс, Федерацията за опазване на живата природа, Амнести Интернешънъл и Съюза на писателите. Това му напомни за касетофона. Когато вдигна малката играчка, забеляза, че лентата се върти. — Да приключваме, Бес.

Господи, толкова е чаровен, мина й през ум, докато му се усмихваше.

— Да приключваме с какво?

— Какво правеше на улицата с Розали и другите момичета?

— Вършех си работата. — Когато очите му се присвият по този начин, помисли си Бес, е направо неустоим. Нетърпелив, малко груб, неспокоен, но способен да се владее.

Страхотен.

— Дадено. — Тя се наведе напред, решена да бъде напълно откровена. — Разбираш ли, всичко е заради Джейд и нейния проблем с раздвояването на личността. През деня е съвестен адвокат — придържа се стриктно към закона — а нощем излиза на улицата. Блокирала е в съзнанието си случилото се между нея и Брок, свързано със спомен от детството, който започва да изплува на повърхността. Неспособна е да издържи на напрежението. На път е да се самоунищожи.

Както се бе намръщил, очите му изглеждаха почти черни.

— Коя, по дяволите, е Джейд?

— Джейд Съливан Карстеърс. Не гледаш ли телевизия през деня?

— Не. — Главата му започваше да бучи.

— Нямаш представа какво пропускаш. Сигурно ще ти допадне сюжетната линия Джейд-Сторм-Брок. Сторм е ченге и се влюбва в Джейд. Емоционалните й проблеми и влиянието, което Брок има над нея, усложняват нещата. Сетне прави спонтанен аборт, отвличане. Естествено, Сторм има собствени проблеми.

— Естествено. Давай по същество.

— О, извинявай. Увлякох се. Пиша за „Тайни грехове“. Дневна драма.

— Сценаристка си на някой от ония сълзливи сериали?

— Аха. — За разлика от повечето свои колеги, това определение не я притесняваше. — И обичам да преживея ситуациите, в които поставям своите герои. Тъй като Джейд ми е любимка…

— Да не си откачила? — кресна Алекс и приближи лицето си към нейното. — Имаш ли представа какво правиш?

Тя премигна невинно.

— Проучване?

Той изруга отново и Бес осъзна, че изпитва удоволствие да наблюдава как мъжът нетърпеливо прокарва пръсти през гъстата си черна коса.

— И колко далеч възнамеряваше да стигнеш в това проучване?

— Как… — Очите й весело проблеснаха. — Е, не чак толкова далеч.

— Какво, по дяволите, щеше да правиш, ако не се бях оказал ченге?

— Щях да измисля нещо — усмихна се Бес. Той имаше прекрасно лице — златиста кожа, тъмни очи, прекрасни скули, чувствени устни. — Моята работа е да измислям. И когато те зърнах, си помислих, че изглеждаш безопасен. Искам да кажа, не ми приличаше на мъж, който… — Как да го кажа най-деликатно, зачуди се тя. — Който си плаща за удоволствието.

Беше толкова ядосан, че му се искаше да я напляска. Идеята му се стори изключително примамлива.

— Ами ако се беше излъгала в преценката?

— Не се излъгах — изтъкна тя. — За момент се разтревожих, но всичко свърши добре. По-добре отколкото очаквах, дори, защото ми се удаде възможност да се возя в полицейска камионетка.

Беше толкова сигурен, че нищо вече не може да го изненада. Като едва сдържаше яда си, процеди през зъби:

— Две проститутки са мъртви. И двете са работили в този район.

— Зная — бързо рече тя, сякаш това обясняваше всичко. — Това е една от причините да избера именно този район. Възнамерявам да поставя Джейд…

— Говоря за теб — рязко я прекъсна той и я накара да трепне. — За теб. Празноглава безотговорна сценаристка, която си мисли, че може да се мотае в къса рокля и половин тон грим, сетне да се прибере вкъщи в луксозния си квартал и да измие всичко.

— Безотговорна? — Това беше единственото определение, което смяташе за обидно. — Слушай, полицай…

— Ти слушай. Стой далече от моя район и повече не се обличай като уличница. Прави проучването си от книги.

Тя вирна брадичка.

— Мога да ходя, където си поискам и да нося каквото пожелая.

— Така ли мислиш? — Имаше начин да й даде урок. Прекрасен начин. — Чудесно. — Той стана, хвана я за лакътя и измъкна платнената чанта от ръцете й. — Да вървим.

— Къде?

— Към килията. Ти си арестувана, забрави ли?

Бес се запрепъва с високите си обувки.

— Но нали току-що ти обясних…

— Всеки ден преди закуска чувам далеч по-добри истории.

— Няма да ме затвориш в килия. — Бес беше сигурна в това. Напълно. Докато решетките се затвориха пред лицето й.

 

 

Трябваха й около десет минути, за да превъзмогне шока. Когато дойде на себе си, Бес реши, че събитията не са взели чак толкова лош обрат. Бе ядосана на ченгето — който и да беше той — но в същото време би трябвало да му бъде благодарна за уникалната възможност, която й предостави. Беше в килията заедно с няколко други жени. Можеше да ги поразпита, да попие атмосферата.

Когато една от съкилийничките я осведоми, че има право на един телефонен разговор, тя веднага настоя да й бъде предоставен апарат. Доволна от напредъка си, седна на твърдата пейка да поговори с новите си познати.

Трийсет минути по-късно вдигна глава и зърна своята приятелка Лори Бейнс, с която заедно пишеха сценариите. Жената бе застанала до униформен полицай.

— Бес, тук изглеждаш като у дома си.

— Беше страхотно — ухили се Бес и стана, щом пазачът отключи вратата.

— Ей! — извика една от съкилийничките й. — Казвам ти, че тази Вики е вещица и Джефри трябва да я изрита. Амелия е жена за него.

Бес се обърна и намигна.

— Ще видя какво мога да направя. Чао, момичета.

Лори не се смяташе за превзета и тесногръда. Освен това беше безкрайно търпелива, както изтъкна пред Бес, докато вървяха по коридорите и нагоре по стълбите към приемната.

— Но все пак ми е трудно да понеса да ме събудят в два часа през нощта, за да те измъквам под гаранция от затвора — добави тя и притисна пръсти към зачервените си очи.

— Извинявай, но беше страхотно. Почакай да ти разкажа.

— Имаш ли престава как изглеждаш, скъпа?

— Аха. — Бес безгрижно се повдигна на пръсти. Столът зад бюрото на Алекс беше празен. — Не знаех, че толкова много от работещите момичета гледат сериала. Но нали работят най-вече нощем. Извинете… — Тя хвана за ръкава един от минаващите по коридора детективи. — Къде е полицаят, който работи на това бюро?

Ченгето преглътна хапката от сандвича си с пушено пиле.

— Станисласки?

— Трудно име. Тук ли е още?

— В стаята за разпити е.

— О. Благодаря.

— Хайде, Бес, трябва да ти приберем нещата.

Бес се подписа за чантата и съдържанието й, като непрестанно се оглеждаше за Алекс.

— Станисласки — повтори си. — Дали е полско име, как мислиш?

— Откъде да зная, по дяволите? — Загубила търпение, Лори повлече приятелката си към вратата. — Да се махаме оттук. Пълно е с престъпници.

— Зная. Страхотно е! — Тя се засмя и прегърна Лори през кръста. — Събрах идеи за следващите три години. Ако решим Илана да бъде арестувана за убийството на Рийд…

— Не знаех, че Рийд ще бъде убит.

Бес въздъхна и се озърна за такси.

— Лори, и двете знаем, че Джим няма да подпише нов договор. Иска да опита на големия екран. Премахването на неговия образ е най-добрият начин да обогатим сюжетната линия на Илана.

— Може би.

Бес крадешком извади най-силния си коз.

— През последния месец рейтингът на „Нашият живот, нашата любов“ се е вдигнал с два пункта.

Лори само изсумтя.

— Говори се, че доктор Аманда Джеймисън ще има близнаци.

— Близнаци? — Лори затвори очи. Ариел Къркуд, която играеше психиатър в конкурентния сериал, беше най-популярната телевизионна звезда. — Трябваше да са близнаци — промърмори Лори. — Добре, Рийд умира.

Бес си позволи бърза победоносна усмивка, сетне ускори крачка.

— Както и да е, докато бях вътре, си представях елегантната сдържана доктор Илана Уорфийлд Стафорд Карстеърс в затвора. Страхотно, Лори. Ще бъде страхотно. Иска ми се да беше видяла ченгето.

Стигнаха до ъгъла, ала никъде не се виждаше такси.

— Какво ченге?

— Това, което ме арестува. Невероятно сексапилен!

Лори имаше сили само да въздъхне.

— Само на теб може да ти се случи да те арестува сексапилно ченге.

— Наистина. Гъста черна коса. И очите му са почти черни. Много проницателни. Хубаво лице и прекрасни устни. Добре сложен. Малко грубичък. Като боксьор, може би.

— Не започвай пак, Бес.

— Нищо не започвам. Мога да смятам един мъж за сексапилен и привлекателен, без да се влюбя в него.

Лори я стрелна с поглед.

— И откога?

— От последния път. Заклех се, не помниш ли? — Тя се усмихна, забелязала приближаващо такси. — Интересът ми към този Станисласки е чисто професионален.

— Така да бъде — предаде се Лори и се качи в таксито.

— Кълна се — вдигна дясната си ръка Бес. — Нали искаме да разберем по-добре Сторм, да му създадем минало и всичко останало. Така че понадникнах в главата на това ченге. — Тя даде на шофьора своя адрес и адреса на Лори. — След като Милбрукския маниак напада Джейд, Сторм вече няма да бъде в състояние да потиска чувствата си към нея. Трябва да измислим повече за него. Ако Илана наистина бъде арестувана за убийството на Рийд, това ще донесе доста усложнения в живота на Сторм — фамилната лоялност срещу професионалната етика. А щом веднъж се изправи срещу Брок…

— Ей. — Спрял на червен светофар, шофьорът се извърна и изгледа жените изпод козирката на бейзболната си шапка. — За „Тайни грехове“ ли говорите?

— Да — грейна Бес. — Гледате ли го?

— Жена ми го записва на касета всеки ден. Вас двете обаче май не съм ви виждал.

— Ние не участваме — обясни Бес. — Пишем сценария.

— Ясно. — Доволен, мъжът натисна газта, щом светлината се смени. — Нека ви кажа какво мисля за онази измамница Вики.

Бес се наведе напред и заспори с него. Лори затвори очи и се опита да компенсира загубения сън.