Норма Дж. Смит
Много самотна и секси (1)

1

Клер-Луиз Олдър Фредерик протегна ръка към звънеца на вратата на нюйоркския дом на Лио Перели, но почти веднага я отдръпна. В сините й очи святкаха опасни искри.

„Спокойно, Клер, каза си тя. Преди да застанеш пред Лио Перели, поеми дълбоко въздух. Всъщност той не е виновен, че моята дъщеря се е влюбила в сина му, а освен това е признат гений в музикалния свят — като диригент, цигулар и композитор. Вероятно е заобиколен от прислужници и секретарки. Следователно, ако просто отидеш и му кажеш мнението си, гарантирам ти, че бързо ще се намериш отново пред вратата!“

Клер отново се запита защо дъщеря й бе решила да следва курс по класическа китара в нюйоркската консерватория. Нима в страната нямаше достатъчно други школи? В такъв случай Мерили нямаше да се запознае с Дариъс и тя самата, като майка, нямаше да бъде принудена да се озове в леговището на лъва.

Клер опъна сакото на стария си костюм. Не можеше да си позволи нов. Освен това продължаваше да обича този спортен костюм от ирландски туид, който бе купила през доброто старо време в Лондон. Класическата му кройка никога не бе излизала от мода в родината й. Но дали същото важеше и за Ню Йорк? Нямаше ли да изглежда в очите на един жител на големия град като тромава селянка? Не й ли беше и малко тесен? На тридесет и пет години една жена вече няма фигурата на младо момиче.

Извърна се нерешително и започна да наблюдава потока от коли по Парк авеню. За колебанието й имаше и други причини. Тя боготвореше Лио Перели от години, имаше всичките му плочи. Прекрасната му музика я просълзяваше и я караше да тръпне от блаженство. Как щеше да реагира, когато застане срещу него?

Опита се да приглади с трепереща ръка буйната си червеникава коса, която стигаше до раменете й. Винаги изглеждаше като разчорлена от вятъра. Може би трябваше да отиде на фризьор и просто да забрави сегашното си намерение.

Отново си спомни колко нещастна бе дъщеря й, откакто Перели бе поставил на сина си ултиматума: „Сложи край на връзката си с това момиче, или ще те изпратя в Европа!“ Оттогава Мерили бродеше с разплакани очи из къщи. Клер не можеше да търпи повече. Макар и да не бе въодушевена от факта, че дъщеря й иска да се обвърже толкова рано, според нея бе възмутително, че Перели се е изказал твърде отрицателно за Мерили. Той нямаше никакво право! Още не знаеше какво точно иска да му каже. Но той щеше да си го спомня дълго, след като я изхвърли.

Нямаше защо да мисли за външния си вид. В краката на маестрото лежаха цели тълпи от красиви жени, с които тя не можеше да си съперничи, колкото и да се докарва.

Енергично натисна звънеца.

Три четвърти час по-късно Клер все още чакаше в хола и нервно почукваше с пръсти по облегалката на бароковото кресло.

Прислужник й бе донесъл чаша чай, а някакъв дребен, твърде изтощен на вид, сивокос мъж я бе уверил, че маестро Перели ще дойде всеки момент. Оттогава седеше и чакаше.

Изглежда Мерили имаше право, като твърдеше, че Перели е надменен грубиян, който не зачита обичайните правила за вежливост.

Тя гледаше с присвити очи висящия над входа портрет на „знаменития човек“. В позата му нямаше и следа от скромност. Щом прекрачеше хола, човек заставаше пред фигурата му в естествена големина, нарисувана с маслени бои. Несъмнено той изглеждаше добре. Елегантният фрак и тесните панталони подчертаваха атлетичната му фигура. Художникът добре бе предал прословутата му усмивка и искрящите черни очи. Както и всичко останало. Докато бе жив мъжът на Клер, те много пъти бяха идвали от Западна Вирджиния в Ню Йорк, за да присъстват на някой концерт на симфоничния оркестър под диригентството на Перели.

От вестниците Клер знаеше, че Перели е от италиано-френски произход. Роден бе в Италия. След ранната смърт на бащата майка му се бе върнала при родителите си във Франция, за да работи в семейния ресторант. Юношата сам започнал да се учи да свири на концертино. Някакъв богат посетител го чул, разбрал, че е талантлив и го взел под своя закрила.

Младежът се бе превърнал в мъж, който живееше изключително за музиката — и за жените, естествено. За всеобща изненада се беше женил само веднъж. За майката на Дариъс. Но ако се вярваше на слуховете, бе спал в повече легла, отколкото един друг прочут негов сънародник — мистър Казанова.

Клер въздъхна и изпи последната глътка студен чай. Лио Перели положително я караше да чака нарочно. Доста трудно бе да уговори със секретаря му този разговор. Очевидно той нямаше интерес да се срещне с нея и вероятно тайничко се надяваше, че тя сама ще си отиде. Но зле я познаваше!

Впрочем къщата съвсем не бе безлюдна. Клер имаше чувството, че се намира в някаква музикална зоологическа градина. Горе, на площадка, към която водеше мраморна стълба, приятен сопран пееше ария от италианска опера. Тъй като от време на време прекъсваше и пак започваше отначало, Клер заключи, че се касае за урок по пеене. Точно срещу нея струнен квартет упражняваше Брамс. От съседно помещение до ушите й достигаше изпълнение на флейта.

Клер бе твърде притеснена, за да се наслаждава на всичко това. Какво нахалство бе да я накара да чака толкова дълго! Но стига вече! Стана и се запъти към столовата.

Неочаквано сопранът замлъкна, чуха се високи гласове, някаква врата се хлопна силно и по стъпалата профуча импозантна брюнетка в палто от визон.

Тя мина важно с пламтящи очи и развълнувани гърди покрай Клер. Прошумоля коприна. Остана облак екзотичен парфюм.

Горе се отвори врата, Клер погледна натам и го видя. Той бе по жилетка, дойде до парапета и гневно подвикна нещо на италиански след жената. Звучният му глас отекна в големия хол.

При вида на Лио ръцете на Клер овлажняха. Сърцето й лудо заби. Гърлото й пресъхна. Знаеше, че е висок и внушителен. Но като го гледаше сега отдолу, стори й се като някакъв великан.

Той я забеляза едва когато Клер колебливо отстъпи от подножието на стълбите. В гласа му още се чувствуваше гняв, когато запита:

— Коя, по дяволите, сте вие?

Грубият тон върна Клер към действителността и й припомни дългото чакане. Вместо да се уплаши, тя побесня. Изправи се предизвикателно със своите метър шейсет и един сантиметра, отметна глава назад и го изгледа студено:

— Имах уговорена среща с вас преди един час.

Перели сбърчи чело и прокара ръка през косата си.

— Момент — каза той, изчезна и се появи почти веднага с морскосиньо сако в ръка, което навлече по стълбите.

Клер го изгледа и установи, че откакто го бе видяла за последен път преди шест години на диригентския пулт, времето очевидно не бе оставило следи по него. Знаеше от вестниците, че страстно обича да играе тенис и реши, че поради това фигурата му бе така безупречна. Междувременно трябва да бе станал на четирийсет, а нямаше и следа от шкембе.

Слязъл долу, Перели с енергично движение отметна косата от челото си и погледна сърдито Клер с дълбоките си черни очи.

— Казахте, че имате уговорена среща?

Клер преглътна един остър отговор. Сигурно се беше ядосал с певицата. Известен беше с избухливия си темперамент. Ако сега се обърнеше към него сърдито, положително нямаше да постигне нищо. Тя си наложи да се усмихне и каза със сладък глас:

— Аз съм майката на Мерили Фредерик.

Лио повдигна вежди и я изгледа учудено: костюма й с класическа кройка, гердана от перли и също такива обеци, чантата и обувките от фина кожа.

— Вие сте госпожа Фредерик?

Клер имаше чувството, че се смалява пред изпитателния му поглед. Лио се покашля:

— Съжалявам, че днешната ми програма се обърка. Простете ми!

Дълбокият му глас предизвика студени и горещи тръпки по гърба й. Без да иска, коленете й омекнаха. Този мъж бе страшно привлекателен!

Изглежда той можеше да чете мисли. Във всеки случай очите му заблестяха толкова самодоволно, че Клер се стресна и помисли: „Не така, приятелче!“

Той я въведе в салон, обзаведен в сиви тонове, посочи дивана срещу камината и каза:

— Моля, седнете.

Тя се огледа и нарочно не седна на дивана, а на един стол. Лио отиде до барчето и напълни две чаши с бяло вино. Може би то щеше да охлади гнева й. Клер стисна устни.

Лио се приближи и й подаде една от чашите.

Клер измърмори „благодаря“, погледът й се прикова в ръката му — хубава ръка, може би прекалено фина за мъж, с дълги, чувствителни пръсти, способни да изтръгват божествени звуци от цигулката… вероятно и от жените.

За миг тя напълно потъна в мислите си. Колко ли хубаво е да бъдеш обичана от този мъж? Да усещаш тези ръце върху себе си? Да те целува тази чувствена уста? Боже мой! Какво правеше? „Мисли си за нещо неприятно, Клер, или си загубена — каза си тя. — Този арогантен тип дори не те попита какво искаш!“

Той седна на един стол срещу нея, кръстоса крака и отпи от виното. Изглежда се вслушваше в музиката, която проникваше от съседните помещения.

Колко неучтиво, помисли си Клер. Присъства физически, но душевно отсъства. Най-после той прояви готовност да й се посвети:

— За какво желаете да разговаряте с мен, госпожо Фредерик?

Вместо да отговори, Клер отпи глътка вино, сетне остави спокойно чашата на изящната масичка до себе си. Едва тогава погледна Лио и отвърна:

— Искам да поговоря с вас за нашите две деца.

Той стисна устни:

— За какво точно става дума?

— Доколкото зная, вие не гледате с добро око на приятелството на сина ви с дъщеря ми.

Перели я изгледа за миг замислено:

— Мила госпожо Фредерик, в края на краищата двамата са още прекалено млади за солидно обвързване, нали? — след това й се усмихна така очарователно, че без да иска Клер се запита колко ли жени този поглед е накарал да помислят за раздяла със съпрузите си.

Макар и да съзнаваше, че по принцип той има право, че тя споделяше същото мнение и бе дошла тук, за да уговори как да предпазят децата си от някоя глупост, тя стисна устни. Спомни си думите, които Лио бе казал на сина си, а Мерили случайно бе дочула: „Имам големи планове за тебе, Дариъс. Една връзка с малката китаристка от провинцията само би ти попречила.“ Клер успя да се усмихне:

— Всъщност на мен не ми е приятно да се намесвам в живота на дъщеря си, но се боя, че в момента Мерили е малко… объркана. Тя е в трудна възраст. Много съм доволна, че сте против една женитба. Аз съм на същото мнение.

Лио повдигна вежди:

— Така ли?

Клер усети, че се изчервява. Какъв арогантен тип! Не му и минаваше през ума, че някой може да отблъсне сина му. Ще му даде да се разбере!

— Точно така. Сигурно знаете, че двамата са от съвсем различен произход. Мерили произхожда от стара фамилия на американски политици. От нея се очаква да се омъжи съобразно общественото си положение. Трябва да знаете, че нашето семейство — дядото на Мерили беше сенатор — би било ужасено, ако тя се омъжи за сина на един музикант — Клер гордо вирна брадичка.

Във всеки случай сега тя привлече цялото внимание на Лио Перели. При думите й той трепна, сетне се изправи на стола си. Лицето му стана тъмночервено:

— Значи смятате, че синът ми не е достатъчно добър за дъщеря ви?

— Нека да няма недоразумения. Зная, че в някои среди много ви ценят — Клер направи многозначителна пауза. — Но Дариъс е едва в началото на кариерата си и според мен е прибързано да му се предсказва голямо бъдеще като концертиращ пианист. Кажете честно, колко музиканти печелят достатъчно за препитание? Освен, разбира се, изпълнителите на рок!

Ръцете на Лио стискаха облегалото на стола така, сякаш бе принуден да се държи здраво, за да не скочи и да я удуши. Когато неочаквано стана, Клер преглътна. Той измърмори нещо, което прозвуча като потиснато проклятие, после отиде до бара, напълни отново чашата си и я изпразни на един дъх.

Тя се запита дали да продължава тази игра. Имаше опасност Лио всеки миг да експлодира. Положително не беше свикнал някой да говори с него по този начин.

Клер прецени положението. Още не беше приключила с него. Тепърва щеше да си пати той, задето се беше подиграл с дъщеря й.

— Надявам се, че няма да приемете това така тежко, господин Перели — тя въздъхна. — Не е лесно да възпитаваш детето си сама. Трябва да държа очите си отворени, кой се интересува от Мерили. В края на краищата след няколко години, когато стане на двайсет и една, тя ще наследи значително имущество. Разбира се, мнозина ще тичат подире й.

Състоянието съвсем не беше толкова голямо, но това не засягаше Перели.

Лицето на Лио потъмня още повече. Той сякаш поиска да каже нещо, но не можа да издаде нито звук.

Клер продължи невъзмутимо:

— Младите са винаги толкова импулсивни. Вероятно си мислят, че това е любов — тя се усмихна. — Имам една идея. Елате за няколко дни през лятната ваканция в нашата ферма. Когато децата разберат, че са от съвсем различни светове, сами ще дойдат до заключението, че от подобен брак никога не може да излезе нещо добро.

Клер напрегнато зачака отговора на Лио. Чувствуваше се напълно господар на положението. Нима програмата на големите артисти не бе определена с години напред? Той нямаше да приеме поканата й.

Лио се извърна, кръстоса ръце на гърдите си и изгледа Клер така настойчиво, че внезапно я обля гореща вълна. Тя нервно попипа перления си гердан.

Очите му заблестяха весело, сякаш отново бе прозрял мислите й, устните му се разтеглиха в иронична усмивка:

— Отлична идея!

— Означава ли това… че ще дойдете? — попита Клер смаяно. — А вашата… програма?

— За щастие бях планирал обща ваканция с Дариъс. Всъщност искахме да отидем във Флорида. Но ще предпочета да дойда за няколко дни при вас. Кога ще ви бъде удобно?

Клер бе ужасена. Лио Перели бе приел поканата й! Ами сега?

— Наистина ли ще дойдете? — заекна тя. — Ние живеем много скромно, за да не кажа примитивно…

Лио повдигна развеселен едната си вежда:

— Изгарям от желание да опозная простия селски живот. В края на краищата добре е да знаещ как изглежда страната, в която живееш. Посочете вие датата…

Юздите се бяха изплъзнали от ръката й. Лио явно й се надсмиваше. Клер си пое дълбоко въздух и започна трескаво да размишлява. За оттегляне беше вече твърде късно.

— Мерили ще съобщи подробностите на Дариъс — успя да каже тя накрая. — Сега трябва да си вървя — и стана.

— Ще ви изпратя — той пристъпи към нея и взе ръката й. Докосването му я накара да потръпне. — Впрочем искам да се реванширам за поканата — рече той. — Утре вечер след концерта давам прием и сърдечно ви каня да присъствате.

Гласът му прозвуча така изкусително, че Клер трудно се въздържа да не го погледне замечтано. Преди обаче да промълви „Да, да“, тя се спъна в една гънка на китайския килим. Дошла на себе си, тя отвърна:

— Напускам Ню Йорк утре сутрин.

— Тогава ще се видим отново у вас — той взе ръката й и я целуна. — Отсега се радвам — усмихна се и отвори вратата.

Клер се смути още повече. Тя измърмори нещо неразбираемо и избяга навън, на Парк авеню.