Робер Гаяр
Вале купа (6)

VI

Вратата бавно се отвори. Една дребничка особа се провря през пролуката и тихо затвори зад себе си. Обърна се и се подпря на касата. Беше направо миньонче, но с прекрасно за ръста си телосложение.

Черните й коси се издигаха на перчем над челото и откриваха восъчнобялото й лице. Сред тази белота искряха тъмни като маслини очи, живи и подвижни, с интелигентен и дързък поглед. Едната й ръка бе на гърдите, сякаш да укроти ударите на сърцето, а другата — отпусната надолу — държеше малка тъмна чантичка, която леко се поклащаше.

Роже отбеляза, че тя не носи палто въпреки острия януарски студ, и че полата й бе доста къса — заоблените й колена бяха открити.

Тя пристъпи:

— Е, мръснико! — възкликна. — Твоята хазайка ще ми плати един ден. Тая за каква се мисли? За Хитлер? Едва не ме изхвърли! Представяш ли си, да се отнася с мен като с най-голямата досадница!

— Майка Томази го кара доста направо.

— Та тя е в състояние да ме обвини, че те преследвам, без да се замисли.

Приближи към него с танцова стъпка. Откачи чантичката от китката си и я метна върху леглото. Сложи ръка на кръста си и изпитателно огледа стаята:

— Доколкото виждам, бардакът си е същият! Но те предупреждавам, хич не ми пука! Щом ти се живее в кочина, мен това не ми пречи!

Той не беше продумал. Гледаше я. Лицето й му напомняше нещо. Дребният й ръст също. Сигурно я беше виждал някъде? Но къде? И при какви обстоятелства? Може би беше студентка и се беше засичал с нея някъде из коридорите на Факултета. Но беше се намъкнала в стаята, сякаш беше у дома си. Явно добре познаваше истинския й наемател.

— Затруднена съм да обявя, че ти е особено приятно да ме видиш! — иронично отбеляза тя. — Господи! Какво сърдечно посрещане! Такъв ентусиазъм! Още малко и ще разгадая посланието в очите ти: Върви там, откъдето си дошла! Или се заблуждавам?

Тя безочливо мина покрай него и се тръшна върху леглото.

— Знаеш ли, не идвам с охота, но парите… Останала съм без пукнат грош, Роже! Между другото, надявам се, че си получил картичката ми?

Изведнъж всичко дойде на мястото си.

— Завчера — каза той, като наум си отбеляза: Това значи е прословутата Жаки, любителката на сладкиши!

— Трябваше бързо-бързо да се прибера, за да не ме опандизят за неморално поведение. Така се казва, нали?

Тя вдигна високо добре оформените си крака и ги кръстоса така, че да се покаже крайчето на жартиерите й. Прасците й бяха закръглени и благодарение на дебелите коркови подметки, май се наричаха танк, тя печелеше пет сантиметра.

— И какво — осведоми се той, сядайки небрежно до нея, — добре ли прекара ваканцията? Ще ми разкажеш ли?

— През цялото време се тъпчех със сладкиши. Сигурно съм сложила отгоре поне кило. Но между другото, имах нужда… Не е ли по-добре така? Трупнала съм там, където трябва! Което изобщо не променя факта, че си страхотен мръсник! Остави ме да си мисля, че ще дойдеш с мен… И вместо това получавам бележка, че заминаваш на ски! Какво лицемерие. И като си помисля, че все още не си ме целунал!

Тя превзето нацупи устни и му ги подаде. Той покри устата й със своята и се опита да разтвори устните й. Но тя стисна зъби и се отскубна.

— А, това не! — заяви тя и пооправи дрехите си. — Ти не заслужаваш нищо! Изостави ме, а споменът ми от предишния път е достатъчно лош. И ти го казвам — за пръв и последен път! Ако беше дошъл, може би… не казвам… Бях се зарекла, защото ти така ме нарани, че едва се влачех, когато си тръгвах. Ти си внимателен и мил, но в любовта си само едно мръсно животно!

— Благодаря за комплимента — засмя се той.

— О! Изобщо не съм дошла за това!

Внезапно тя се смути. Наведе глава, като че ли да избегне погледа му, и съобщи.

— Трябват ми пет хиляди франка!

— Пет хиляди?

Тя кимна утвърдително.

— И за какво?

— За да замина ги отмъкнах от касата на татенцето. За всеки случай, нали се сещаш. Надявах се, че няма да се усети и като се прибера, ще ги върна обратно. Да, ама дъртото магаре забелязало липсата и ми разигра страхотна сцена… И трябваше набързо да съчиня нещо.

Подобно лекомислие беше чуждо на природата му, затова момичето искрено го забавляваше. Прецени, че е жизнерадостна палавница, с обезоръжаваща откровеност и по всяка вероятност с малко мозък.

— Разкажи ми — насърчи я той.

— Обясних му, че имам приятелка в затруднено положение — вдигна рамене тя, изпълнявайки желанието му. — И че съм го направила, за да й помогна. Че е заем. Само малък заем. И че въпросната приятелка ще ми върне парите днес.

— И ти пристигаш, за да ми поискаш заем!

— Просто не виждам кой друг би ме измъкнал.

— А ако не се бях върнал?

Искреността изчезна от погледа й. Като блуждаеща душа.

— Щях да застана пред Катедралата или пред Ротондата. Все щях да хвана някой…

— Древният занаят, значи?

— Е, какво от това?

— Често ли ти се случва?

Тя повдигна рамене. Той бе задал въпроса си безучастно, само от любопитство. Горкото момиче! Трябва да е била хлапе при обявяването на окупацията. И е трябвало да премине през всички лишения на режима: маслото, което вървеше с цена на златото при обущаря; обувките с картонени подметки, които се продаваха в галантерията; цигарите на черния пазар; фалшивите купони за хляб…

Не изглеждаше горда от себе си, но след няколко секунди внезапно възвърна игривостта си.

— Сигурно ще ти е смешно — каза тя. — Когато съвсем съм закъсала, както е сега — защото краят, а често и началото на месеца, е труден… Е, грабвам си ученическата чанта, връзвам си косата и си свличам чорапите. Това ме подмладява с четири години: използвам дребния си ръст, сещаш ли се?… А, не забравям и бялата ученическа якичка. С нея изглеждам на не повече от тринайсет или четиринайсет. Настанявам се на някоя маса, разтварям тетрадката пред себе си и се правя, че съчинявам някакво домашно с молив в ръка. Не се налага да вися много. Винаги се намира по някой отвратителен дъртак, който се настанява до или срещу мен. Ако се тръсне насреща ми, леко си разтварям краката; като че ли без да искам… Няма засечка! Аз си въздишам над уравненията, човекът започва да ме съжалява… Номерът е да се завърже приказка, после всичко идва от само себе си… И така, ще ми дадеш ли пет бона?

Но не му остави време да отговори.

— Не ме оставяй на сухо! Дъртакът бие яката, знаеш. Ръката му е тежка…

— Считам, че ако разбере какви отношения имаш с мъжете на негова възраст, ще се постарае повече. А ти напълно си го заслужила!

— Ти! Звяр! Мръсник! Първо пристигаш тук от някаква негърска страна. Сигурно имаш канибалски наклонности!

И безкрайно доволна от съчиненото, тя избухна в шепи. После хитро го погледна. Черните й очи блестяха.

— Ти също можеш да опиташ юмруците му, но това не се брои… Не съм ти казвала… Е, добре, хубаво ще те изненадам… Представи си, че преди време ни е видял, теб и мен, прегърнати на улица „Суфло“. По начин, който не е оставил капка съмнение по отношение на нашата връзка, както се пише в книгите. Беше побеснял, но не е имал куража да вдигне скандал на улицата. А какво само чух същата вечер! Пък и доста отнесох! Обвини ме, че съм курва, а ти — гаден сводник… Само че, най-смешното, объркал те е с друг. Ти го познаваш този тип, от един факултет сте и малко си приличате. Срещала съм го един или два пъти и самата аз за малко да се излъжа. Забравих му името… Накратко, този тип работи с баща ми в лабораторията на Малан. И старецът ми каза: „Твоят гаден любовник ще ми плати скъпо. Такъв номер ще му извъртя. Ще му съсипя кариерата, ще го накарам да се прости със стажа си!“. И ми отпра страхотен шамар! Голям пердах падна! Но пък аз не го и разубеждавах. Не исках да ти създам неприятности!

Младият лекар потръпна с цялото си тяло и в същото време странна гореща буца заседна на гърлото му. Най-накрая истината щеше да излезе наяве! Но ще разкрие ли факти, че подозренията му през тези два месеца са били основателни?

Той се надвеси над Жаки, за да я разгледа отблизо. Помъчи се да открие общи черти между нея и този, когото считаше за основна причина за бедите си.

— Казах ти вече! Не! — изкрещя тя.

— Само искам да те чувам по-добре — обясни той. — Давай нататък. Разкажи ми за този пердах…

— Не можеш да си представиш каква обработка беше… Още си нося белезите. Не те лъжа, виж!

Тя се изправи и запретна полата си, като откри стегнатите, още юношески бедра в копринени чорапи. После се показаха розови бикини, украсени с тъничка дантела, от която изглеждаха още по-съблазнителни. Повдигна още полата си, смъкна надолу бикините, безсрамно разкри синьо-черните косъмчета и докосна корема си:

— Виж тази синина! Татенцето има страхотен шут! А по гърба си имам поне още няколко.

После осъзна колко непристойно е поведението й и рязко оправи дрехите си, като избухна в смях.

— Ей ти, прасе такова. Плакнеш си очите, а? Но прекаляваш!

Той обаче си мислеше за съвсем друго.

— За Пол Вилермон ли говориш?

— Да, май така му беше името.

Тя отново седна до него с прилежно поставени в скута ръце. Той стана, за да вземе пакета цигари, който бе оставил на масата. Запали сам, после предложи и на нея, но тя отказа:

— Не пуша такива… Откакто се намира трева, трябва да съм ненормална, за да се лишавам от това… И какво става с петте бона?

След смъртта на приятеля си той разполагаше с много пари. Без съмнение много повече, отколкото някога бе притежавал, дори когато родителите му бяха живи.

— Ей сега ще го уредим — отговори той. — Разкажи ми за баща ти. Какво точно работи той?

— Двайсет пъти ти повтарям — изпъшка отегчено тя. — Работи в лабораторията на Малан.

— Не ти ли каза как смята да отмъсти на Вилермон?

— Ти да не мислиш, че с него си споделяме? Но май се готвеше да му скрои някаква мръсотия пред големия шеф… Може би да фалшифицира изпитите. Старият гадняр е напълно способен на това! Има моменти, в които се мисли за доктор. Консултира в квартала, дава съвети… Чакай да ти кажа! Можеш ли да си представиш, че този дърт изрод си беше внушил да ме преглежда… Мене! Чат ли си какво ти говоря?

— Не съвсем.

— Ама че си тъп! Казвам ти, че е голям мръсник! Искаше да разбере дали съм все още девствена и да се увери с очите си. Представяш ли си! Аз съм му дъщеря! Но го пратих по дяволите. Заявих му: „Много отдавна моята скъпоценна паяжина е раздрана. А сега, ако настояваш да ми видиш задника, отивам да подам оплакване в комисариата за кръвосмешение!“. Само да му беше видял мутрата! Но повече не настоя. Добре ли съм действала?

Той я слушаше разсеяно, потънал в мислите си.

— Трябва да съм срещал баща ти в лабораторията, когато съм бил при Вилермон. Той се казва Ардоан, нали?

— Ами разбира се. Като мене.

Тя не видя с каква ярост той стискаше юмруците си.

Нервно закрачи из стаята, подхранвайки омразата си. Една безсмислена омраза, която нямаше отдушник. Единствената му утеха бе, че подозренията му се оказаха основателни и сега той се наслаждаваше на горчивата радост, че е научил точно кой го е превърнал в жертвата на тази жестока подигравка. Той плащаше за нещо, което не бе направил. И плащаше заради починалия. И ако все още изпитваше някакви скрупули, те се стопиха.

— Ти си симпатично момиче, малката ми — каза той, като се приближи до нея.

— А аз си мисля за петте бона, за които ти все още нищо не споменаваш. Не ги ли занеса тази вечер, направо не ми се мисли… Но ако този път ми посегне, ще крещя! Ще събера квартала!

— Правилно! — одобри той. — Дори горещо ти препоръчвам този начин на действие.

За миг си представи Ардоан, воден от двама полицаи. Видението беше толкова живо, че той почти реши да остави нещата да се развиват в тази насока. Но внезапно му дожаля за Жаки и той извади портфейла си.

— Пет хиляди?

— Да — потвърди тя с внезапно безпокойство. — Но нека бъдем наясно. За онова нещо, ей? Няма да правим нищо… Казах ти защо… А понеже си те знам… Ти никога не даваш, ако в замяна не получаваш. Така че те предупреждавам да не си правиш илюзии.

— Не съм те молил за нищо.

Той отброи пет банкноти и й ги подаде. Объркана, тя търсеше да срещне погледа на Роже. Стоеше пред него изненадана, нерешителна. Не беше очаквала такава лесна победа.

— Без задни мисли? — попита.

— Без! Взимай!

Тя бавно пое банкнотите, като че ли криеха някаква клопка. Разгъна ги, но преди да ги прибере, измърмори:

— Слушай, скъпи, това ме притеснява.

Смущението й бе искрено.

— Това е само заем, който да те спаси от затруднението. От сърце!

Тя му се усмихна мило и с благодарност. Дори за секунда той помисли, че сълза блести върху миглите й.

— Може би, ако не беше така — промълви тя, — щях да ти дам… но… — И остави изречението си недовършено.

После пое дълбоко въздух.

— Трябва да ти обясня — продължи припряно. — Заминах за Антиб със Сюзан. Не знам дали я познаваш. Тя… тя обича жени… Разбираш ли?

— Да си призная, не съвсем…

— Ами! Все пак не си идиот! Тя настоя да вземем само една стая. За икономия уж, и разбира се трябваше да отстъпя…

— Могла си да се досетиш, нали? Ти си знаела с какво се захващаш, когато си тръгнала с нея!

— Почти. Само че… Е, просто ми хареса. О, срам ме е да ти кажа… Но между нас няма тайни, нали?

Той строго я изгледа.

— Тези пет хиляди — попита, — те са за нея, нали? Надявам се, че нямаш намерение да я издържаш?

Жаки въздъхна и наведе глава.

— Добре! Задръж ги — каза той.

Тогава тя стремително се хвърли на врата му и го разцелува по бузите. И тъй като устата й бе съвсем близо до ухото му, тя нежно измърка.

— Не искам да се чувстваш ощетен, скъпи… но да се любим… Не! Но може да правим любов и без да се любим… Разбираш, нали? Ако много го желаеш, или ако имаш нужда… но не по обикновения начин… чакай, как го казваше? Фел… фел… Е, ти знаеш!

— Фелацио^[1]? — каза той и усети, че се изчервява пред това неосъзнато безсрамие.

— Не съм начинаеща. Сам знаеш…

Той я отстрани и леко потупа бузата й.

— Нали си получи парите — каза. — Хайде, тръгвай и не му мисли много-много. И няма нужда да съчиняваш лъжи следващия път.

Той я прегърна през раменете и я изпрати до вратата.

— Опитай да се измъкнеш, без да те види майка Томази. Страшно те мрази.

— А, това ми стана ясно. Благодаря ти все пак. — И му изпрати въздушна целувка.