Робер Гаяр
Вале купа (31)

VI

С широко разтворени крака на „магарето“ Анет излагаше вътрешността си за преглед. Лекарят вършеше своята работа: спекулум, стъкълца за натривка. Мълчеше. Стана и остави образците за лабораторни проби върху дървена поставка. Натисна звънеца и като запали цигара, се върна до пациентката.

— Можеш да станеш, ако тази поза те притеснява. Сега остава само да изчакаме резултатите.

Тя събра крака и скочи на пода. Комбинезонът й беше много къс, в крещящо розов цвят, но от толкова тънка коприна, че отдолу прозираше добре напълнения сутиен.

— Сериозно ли е? — попита тя.

— Нека първо видя пробите… Ето го и Ерар. Лаборантът взе стъкълцата, без да погледне към Анет, докато Роже уточняваше.

— Потърсете гонококи, стрептококи, стафилококи, колибактерии. Няма да се учудя, ако откриете и вагинални сапрофити.

Ерар потвърди с кимване и излезе.

— Седни — каза Роже. — Безсмислено е да се въртим в кръг от евентуални диагнози. След няколко минути ще разберем със сигурност…

— Все пак можеш да ми кажеш…

— По-точно исках да те питам. Защо си говорила за този преглед на доктор Бокали?

Тя вдигна рамене.

— Бокали ме ядоса. Некадърник. Исках да го накарам да разбере, че в твое лице има достоен конкурент. И за да го ядосам още повече, казах му, че ще позволя само на теб да ме оперираш.

— Постъпила си глупаво! Не само че безплатно ми създаваш врагове, но от утре целият остров ще е наясно с гинекологичните ти проблеми.

— Толкова неща са се изговорили за мен, че сега всяка клюка се забравя за ден-два…

Ерар отвори вратата:

— Докторе, бихте ли дошъл да погледнете?

Роже последва помощника си. Двамата излязоха. Когато след десетина минути лекарят се върна, имаше загадъчен вид. Седна до Анет и настойчиво я загледа. Първо грациозната извивка на челюстта, по-нежна там, където се съединяваше с шията, после нежните страни, правия нос. От нея лъхаше невинност и доброта.

Роже многозначително се усмихна, когато тя разтревожена го попита.

— Е, сега можете да ми отговорите, нали?

— Анет… вие трябва да ми се доверите, да ми отговорите съвсем откровено.

Кръвта се оттегли от скулите й.

— Готова съм — каза тя, изглеждаше изплашена.

— Кажи ми — небрежно попита той, — скоро имала ли си по-невъздържан полов акт… или по-точно имала ли си полово общуване с непроверен мъж. Можеш, разбира се, да ми отговориш, че човек никога не е сигурен в чистотата на партньора. Но все пак може да имаш някакви съмнения… Помисли си.

— Ами — запъна се тя смутено. — Не мисля… не, не смятам… Знаеш, имам навика да разглеждам отблизо посветените… И не само заради собственото си удоволствие. Но нищо не съм забелязала.

— Добре. Случва ли ти се да мастурбираш?

Този път тя се изчерви, тъй като той несъзнателно бе задал въпроса си с по-висок глас.

— Понякога… Какво има? Както всички, предполагам… Но не разбирам…

— Моля те, бъди откровена. Имаш ли и други навици? Имаш малка раничка. От твърд предмет. Може би остър.

Лицето й стана алено. Той я насърчи с кимване.

— Да — призна съвсем тихо, почти неразбираемо. Толкова се срамуваше. — Шише. Сигурно съм се наранила… — после грубо заяви. — Въпреки всичко, тялото си е мое. Ще правя с него каквото си искам!

— Разбира се! Разбира се! Не те укорявам. Твоето състояние се нарича нимфомания. И ти си вкарала в тялото, което си е лично твое, сапрофити. От недостатъчно чистите манипулации, които са благоприятствали развитието на специфични микроорганизми. И резултатът е остро гнойно възпаление на влагалището… Ще те лекувам… Но отсега — поне за известно време — трябва да бъдеш много послушна. Възпалението на влагалището е първата крачка към допълнителни маточни инфекции, някои от които са доста сериозни.

Тя стана. Неясна усмивка играеше върху устните й.

— Е, успокои ли се? — попита той.

— Това заразно ли е?

— Ужасно! Но аз успях да се отърва, нали? — заключи той весело.

Седна на бюрото, за да напише рецептата.

— Ще ти предпиша нещо, което ще успокои болките ти и преди всичко малко ще охлади темперамента ти. Ела пак след няколко дни. Мисля, че в страната пристига някаква американска научна мисия, за да проучи фрамбезията. Носят известно количество пеницилин. Ще се опитам да осигуря няколко милиона единици, специално за теб.

Тя се облече за секунди. Вече не беше смутена. Тръгвайки си, целуна Роже по бузата, за да му благодари, че е отказал хонорара за прегледа.

— Докторе, пощата! — обяви Асефий звънливо и хвърли върху бюрото малък пакет писма.

Той вдигна глава и видя дебелите й чувствени устни, намазани с плътен слой блестящо червило. Хилеше се до уши. Носеше широка блуза, почти като нощница, но тази дреха по странен начин очертаваше гордо вирнатите й гърди. Тя му се усмихна в отговор, щастлива, че е обект на такъв преглед, и добави.

— Госпожица Куаку се обади, докато преглеждахте.

— Какво искаше?

— Ще ви потърси пак.

— Благодаря.

Той отмести погледа си, за да я подсети с това, че трябва да си излезе. Повечето писма бяха медицински проспекти или рекламни брошури от Порт-о-Пренс. Но един плик привлече вниманието му. Беше от американски завод и съобщаваше, че поръчаният офталмоскоп е изпратен с кораб. Натоварен на борда на канадския „Манитоба“ с курс Порт-о-Пренс.

Най-после апаратът, толкова необходим за специалността му, пристигаше. И най-доброто беше, че моделът е осъвременен с най-новото от гледна точка на техниката, навлязло в този тип апарати след войната. При други обстоятелства би се зарадвал безкрайно. Но той веднага помисли за слепеца, който сигурно очакваше пристигането на офталмоскопа с огромно нетърпение, без обаче с нищо да го показва.

Това бе страхотна бариера — с всичките ужасни и необратими последици — която трябваше да прескочи. Като че ли със собствените си ръце трябваше да смъкне маската от лицето си. Каза си, че между един преглед и една операция има огромна разлика. Но тогава зейналата пропаст му се стори още по-дълбока. Кой щеше да осигури трансплантанта? Откъде да го намери?

Телефонът рязко зазвъня. Той вдигна слушалката.

— Доктор Денис? — чу се женски глас.

— Да?

— Мари-Луиз е… — Последва мълчание. — Само не казвай, че си ме забравил. Прекарах една ужасна нощ, въртях се на всички страни и си мислех за теб… Мечтаех за теб. Ще се увия около теб като въже… като истинска змия…

— Вземи успокоително или приспивателно… А през деня се поразходи. Насам-натам, просто се измори физически…

— Ти подиграваш ли ми се? Не е много учтиво след… нашата вечер…

— Какво направи, след като се разделихме?

Отначало тя онемя. Усети, че дъхът й секва. После смелостта й се върна.

— Ти! Имаш въпроси? Да не би да си ревнив?

— А ако съм?

— Е, добре, добре… Но знаеш колко неприятни са ревнивците.

— Отлично. За случая ти, скъпа. Намери си някакво занимание, защото аз съм затънал до гуша в работа. Обади ми се тези дни.

Докато оставяше слушалката чу, че го нарича простак. Въздъхна. Какво си въобразяваше тази нещастница? Това не и бе първата авантюра. Сама си призна. Нито последната. После помисли за Лизбет, за Анет, за Елен… дъщерята, която нямаше да забави дълго завръщането си, за Люси… Всички тези жени бяха повече или по-малко невротизирани от климата, от нравите, от безделието, от начина на живот, може би от храната и напитките. Защо да не се възползва от това? Но нямаше да се остави току-така да го хванат в капан… На никаква цена…

Той взе писмото от американския завод и примирено вдигна рамене. Имаше добра новина за господин Денис. Носеше му надежда, но трябваше особено да внимава и да не прекали с дозата…

Свали престилката си и наметна сакото. Тръгвайки, каза на Ерар, че ще обядва в Песион Вил.