Робер Гаяр
Вале купа (30)

V

— Е, добре! Какво се е случило, скъпи Жозеф. Изглеждате ужасно разстроен!

— Това е точната дума! — възмутен, той се мъчеше да нормализира дишането си. — Това, което искам да ви кажа, е много деликатно. Но считам за свой дълг да ви предупредя, за да се намесите. И то, предполагам, твърдо и незабавно!

— Слушам ви — каза учтиво Роже. — Опитайте се да ми разкажете историята си с възможно по-малко думи. Ще я разбера по-добре и по-бързо.

— Отнася се до Дафне… — заекна той. — Не можах да я видя и за минута. Не ми подари дори един танц! Вижда в този Жан-Луи някакъв по-висш тип, но по доста точки мога да го бия поне сто пъти!

— Тогава го направете, Жозеф!

— Това и възнамерявам да направя. Без значение, че вашата сестра се отнася оскърбително с мен и несправедливо ме презира. Това е смъртна обида! Аз съм безкрайно огорчен.

— Не трябва да обръщате такова внимание на капризите на една жена, Жозеф.

— Нищо не разбирате! Оскърблението е не само към мен, но и към цялото ви семейство! О, не! Не мислете, че преувеличавам. Не съм глупак и имам очи. Ето, само се преместете малко и със сигурност ще видите какво става в дъното на градината, до големия евкалипт!

Роже веднага се сети за Мари-Луиз, после почувства как кръвта се отдръпва от лицето му. Мари-Луиз, Жана Бонда, Моник, Анет… всяка… която и да е, но не и Дафне!

— Говоря за вашата сестра и за Жан-Луи — уточни Жозеф. — Трябва бързо да се намесите. Естествено много дискретно… Господин Денис със сигурност ще бъде покрусен, ако научи за това безсрамно поведение…

— Благодаря за тази съпричастност към семейството ми — сухо каза Роже и като мина пред Жозеф, влезе в къщата, за да си вземе питие.

Нямаше никакво намерение да си играе на шпиони, още повече споменът за неприятното усещане от тази сутрин, когато бе изненадал Дафне в прегръдките на Жан-Луи, не го бе напуснал. Сега правеше сравнение между този спомен и спомена за Мари-Луиз, за нейната постъпка точно в сянката на същия евкалипт. Внезапно усети леко отвращение. Към Дафне, чиято чистота и непорочност бяха само външни признаци. Към Мари-Луиз с добре изиграната й невинност и едва загатната поквара.

Изпразни на един дъх половината чаша, която си бе налял, и изпита наслада от приятното парене на алкохола. Веднага се оживи и стана по-проницателен. Пред очите му отново застана сцената при блатото Соматр с подробности, които досега му убягваха. Очевидното удоволствие на Дафне да бъде милвана, да усеща похотливите опипвания на Жан-Луи, многозначителната нежност в погледите им. И ако се бе възпротивила, когато той започна да разкопчава корсажа й, не беше ли направено това повече от опасения да не ги изненадат в такова неудобно положение?

Видя, че Мари-Луиз прекосява салона. Усмихваше се наляво и надясно. Походката й бе елегантна и правеше впечатление. Да, тя имаше отлични обноски и той се упрекна, че досега не е забелязал колко хубаво е тялото й. При това беше красива и беше доказала опит в страстните целувки, което не хвърляше сянка на останалите й достойнства.

Приближаваше към него. Въпреки очевидната й очарователност, той се подразни от упоритостта й, може би защото му се искаше да остане сам. Допи напитката си точно в момента, когато тя застана до него.

— Скъпи — тихо каза тя. — Тези хора ужасно ме отегчават. Хайде да се измъкнем! Вземи колата и ме изпрати.

Защо пък не? — реши бързо той. Нямаше какво да прави тук… И тази млада жена не беше по-неприятна, от която и да е друга. Явно си беше наумила нещо, а той изпитваше любопитство да узнае какво е то.

— Готова ли си?

— За такъв красавец като теб, винаги! — безсрамно му подхвърли тя и многозначително му намигна. — Къде ще се срещнем?

— Ти мини през градината, а аз ще офейкам през прозореца на стаята ми…

Той стигна пръв до гаража и вече маневрираше, за да изкара колата на булевард „Панамерикен“, когато Мари-Луиз се появи. Двигателят мъркаше на празен ход. Той й отвори вратичката и внезапно се почувства щастлив с това сладостно женско присъствие до себе си. Това момиче, сякаш заредено с еротични съблазни. Потегли на пожар. Не си проговориха. Пътят бе с много завои и на всеки от тях гумите свистяха и вдигаха облаци чакъл.

— Не е нужно да катастрофираме — каза младото момиче. — Бързаш ли? Чакат ли те?

— Ти ми обеща компенсация — шеговито й припомни той. Но тонът му не оставяше никакви съмнения. — И бързам да я получа. Много просто!

Тя не отговори. Роже намали скоростта. Вероятно наближаваха Тюрго, когато младото момиче се изкашля, прочисти гърлото си и приглушено каза.

— Спри за момент. Иска ми се да се порадвам на гледката. От тук се вижда луната над Жереми. Обикновено в този час тя е обвита с бял облак, сякаш има шапка…

— Пътят не е много широк.

— Виждаш ли онова дърво, ей там — вдясно. Има отбивка за черен път и е по-широко.

Той се подчини от любопитство. Нямаше желание да я ухажва повече, защото някои дреболии, наглед незабележими, го държаха нащрек. Не искаше да си усложнява живота и да дава храна на сплетните в страна, в която само дебнеха за някоя нова клюка.

Забеляза черния път, зави в последния момент и леко отърка бронята в стъблото на едно дърво. Не разбра защо тя избухна в смях. Натисна рязко спирачките, изключи двигателя и попита.

— Искаш ли да слезем? Мисля, че така сме с гръб към луната.

— Много сме си добре така! Дай ми цигара!

Той протегна пакета към нея. Тя запали със запалката от таблото и изпусна облак дим.

— Да си побъбрим — предложи.

— Ами започвай, слушам те.

Тя дълбоко дръпна от цигарата и пламъчето бегло освети чертите й. Роже досега не бе обърнал внимание на ситните лунички, които изпъстряха челото й. Тя му се усмихваше и изведнъж се наведе към него, протягайки се като котка.

— Кажи ми, излиза ли вече с Люси? Както тази вечер с мен?

— Що за въпрос?

— Просто те дразня! Още ли я обичаш? Вие бяхте толкова влюбени един в друг. Ако вярвам на хорските приказки, трябва да си страдал ужасно. Мъчно ми е за теб…

Помисли си, че ако каже още една дума, ще я удари. Тонът й, намеците й го озлобиха. Това ли целеше?

Хвърли цигарата си и протегна ръка към контактния ключ. Но тя го спря, хващайки китката му.

— Извини ме — прошепна. — Ядосах те… Не ми се сърди. Някой ден сигурно ще ти обясня и тогава ще разбереш защо ти говоря за Люси…

Тя се притисна до него и приближи лицето си.

— Целуни ме! — помоли го.

Той не помръдна. Само се засмя и каза.

— Бих искал да те целуна на светло, за да видя дали се изчервяваш и трепкаш с мигли. Толкова умело го правиш.

— Целуни ме! — настоя тя и обгърна врата му, за да го привлече към себе си.

Той й позволи, но остана безучастен. Видя лицето й съвсем близо до своето. Очите й горяха от желание. Устните й жадно се впиха в неговите и той с изненада установи, че целувката й е дяволски опитна, животински естествена. Целувка, която нямаше нищо общо с тази в зеления листак в бащината му градина. Тази целувка беше едно изгарящо сладострастие, родено от неподправена порочност. В нея нямаше нищо отблъскващо, защото олицетворяваше невинността на едно дидактично изкуство, развивано и усъвършенствано от опита.

Вътрешността на устата й бе като узрял на слънце плод. Имаше тръпчивия и свеж вкус на възкисела ябълка. Избухлива смес, помисли си той.

Нежно обхвана ръцете й и я притисна. Бе победен. Вече не разсъждаваше. Тя майсторски го бе подготвила. За втори път тя получаваше върховна наслада, така че ако изпълнеше обещанието си, това нямаше да бъде една страстна прегръдка, а краткотраен разврат, наложен от жажда за притежание. Уморена прегръдка, бърз и успокояващ спазъм.

Тя първа го пусна и се отдръпна, за да си поеме дъх. Избърса устните си с опакото на ръката. Фаровете на колата осветяваха банкета на пътя и отражението им очертаваше бегло силуетите им във вътрешността на колата.

— Какво ще кажеш за това? — с чувство на победителка попита тя.

— А аз все още хранех някакви илюзии по отношение на теб…

— Какви?

— Мислех, че си девствена. Че си някоя от онези фанатички, радетелки за нравственост, които са луди за мъже, но са решени до смърт да се бранят… най-малко…

— А ти откъде знаеш, че не съм девствена?

— Жена, която се целува като теб, рано или късно пада в собствения си капан. Сигурно си като Лизбет… аз наричам това полудевственица… Палите фитила на мъжа и това ви възбужда. Дори се наслаждавате, но не позволявате нещо повече от някое и друго интимно опипване. Или се лъжа?

— Ти ми достави удоволствие — каза тя, — достави ми истинско удоволствие в градината. Преди малко също… Толкова много те желаех! Искала съм те още преди да се върнеш! Говореха само за теб, това ти придаваше такъв ореол… И после се уплаших, че може да ни изненадат, че може да ни прекъснат… Разтреперих се цялата, а ти дори не забеляза!

Той подигравателно се изсмя и си взе нова цигара. Когато поднасяше запалката си към нея, тя го спря.

— Имаме достатъчно време!

Вдигна високо полата си и прехвърли крак над лоста за скоростите, за да се плъзне по-близо до него. Изпъна се назад и му предложи устата и шията си. Беше страхотно съблазнителна с прекрасно оформените си крака, отворени широко, мамещи в копринените чорапи.

Явно позата й не беше преднамерена, защото свенливо го помоли да загаси фаровете. Той игриво отказа.

— Напротив, за да се насладя напълно на гледката, трябва да включа и вътрешното осветление… Разрешаваш ли?

— О, не!… Пак ще се изчервя.

Разсмяха се едновременно.

Тя тайничко сигурно се надяваше, че той яростно ще се нахвърли върху нея и ще я обсипе с ласки, които изглежда много харесваше. И наистина го очакваше. Но беше прекалено отворена, прекалено готова. Той оставаше пасивен. Всяка изтичаща секунда се превръщаше в оскърбление. Само че Роже отказваше да бъде играчка на тези хлапачки — порочни, невротизирани и леко ненормални, които обичаха да си играят с огъня, предизвикваха пожар и губеха интерес.

Той спокойно запали цигара и учтиво попита, като откъсна погледа си от разтворените й крака.

— Обеща да ми обясниш защо преди малко толкова настойчиво ме разпитваше за Люси?

— А! Ето за какво мислиш! — укори го тя. — Ох! Това чудо ми пречи! — възкликна и премести крака си от другата страна на лоста.

Движението й беше ядосано. Но веднага се успокои. Явно името на Люси оказваше върху нея странно въздействие — служеше за нещо като филтър, имаше магична сила. Изглеждаше готова да обясни, но не се решаваше, може би търсеше подходящ начин да започне. Внезапно избухна в смях и скри лицето си в шепи.

— Смея се — обясни тя, — защото се мислех за непорочна. Отдавна вече не съм девствена, знаеш ли? Не съм изключение, поне не кой знае какво, нали? В тази страна момичетата дори не изчакват да влязат в пубертета… Не че си търся оправдания, не са ми нужни. Първият ми любовник казваше, че девствеността не е качество — тя отново се заля в смях. — А като ти говоря по този начин, ти какво си мислиш за мен?

— Че си пряма. Аз харесвам прямотата. Понякога отпуска…

Тя взе ръката му и силно вкопчи пръстите си с разбиране и съпричастност.

— Казах ли ти, че съм следвала в Кингстън в Ямайка? Родителите ми особено държаха да науча английски, но това беше възможно само на две места, по-точно само в Кингстън или Маями имаше добри учебни заведения. Изпратиха ме в Кингстън. Бях на шестнайсет… Стана случайно. Със сигурност и в Маями щеше да бъде същото… Моля те, дай ми цигара…

Той извади една, запали я и я сложи в устата й. Тя кръстоса краката си и покри с полата си коленете. Замълча, все едно беше на посещение в салон за гости.

— Историята ми е невероятна — продължи. — Но имаше ужасни последствия за мен. Не можеш да се запазиш на шестнадесет години в учебно заведение, където младият преподавател по английски е красив като бог… А! Влюбих се лудо в него, до безумие. Мисля, че той също се влюби и всичко свърши с това, че започнахме да вършим глупости.

— Какви глупости?

— Той живееше в къща близо до колежа. Не беше трудно да се измъквам от спалното помещение и да отивам при него.

— Започнали са приказки?

Тя поклати отрицателно глава.

— Не. Една нощ влязох при Джон, без да взема обикновените предпазни мерки. Чувствах се малко като у дома си, нали разбираш? И се озовах право срещу жената на директора. Тя също си падаше по Джон и упорито го преследваше. Била му е любовница, но откакто е започнал с мен, я е пренебрегвал. Последва това, че младият прелъстител, красив като бог, бе изхвърлен от колежа. Е, това е!

— А какво беше твоето наказание?

— Родителите ми даваха луди пари! Така че работата се потули. И никога не се заговори за тази история. Но аз страдах! Колко жестоко страдах! Когато Джон замина, останах като сред пустиня. Чувствах се опустошена, мислех за самоубийство.

— Но в крайна сметка прекрасно си оцеляла — каза той, но тя не усети иронията в думите му. — Не виждам обаче каква е връзката на тази история с Люси.

— Има връзка! Днес разбирам защо Люси се омъжи за Сирил…

— Хайде де! — възкликна той и се засмя. — Сега още по-малко разбирам какво общо имат двамата с твоята история!

— Сирил е черен!

— Е и какво?

Тя въздъхна и помълча малко, сякаш за да събере спомените си.

— В Кингстън аз също познавах един негър — най-после сериозно пророни тя. — В неделя излизахме на екскурзия. Водиха ни до Сините планини или до Синята лагуна. Там директорът имаше малка плантация. Един ден се загубих сред кафеените храсти… И там имаше негър, който работеше… Беше млад, срамежлив… Боже, колко беше свенлив! Понякога съм истинска уличница! Аз го свалих… Нещо като изнасилване… Но просто не издържах повече, нямах сили да мисля повече за Джон… Този негър, казваше се Исандър, бе силен, подчиняваше ми се като куче. Подлудяваше ме… След това цял месец треперех, умирах от страх. Мислех, че съм забременяла…

Тя отново замълча и изхвърли догарящата цигара през прозореца.

— Сигурно съм ненормална, щом ти разказвам всичко това. Кой знае какво мнение ще си съставиш за мен. Но се надявам, че няма да разкажеш на никого тайната ми!

— Разбира се. И после?

— Станах толкова нетърпима, че помолиха родителите ми да си ме приберат. Това е.

— По дяволите, аз все още не виждам връзката между твоите любовни авантюри с негъра ти и Сирил.

— Добре! Отлично знаеш, че тук белият има право да притежава всички негърки, метиски и мулатки, които пожелае. Никой не би възразил. Но една бяла жена? О, на нея не й е позволено да има никакви връзки с цветнокож мъж. Не само че ще стане жертва на всякакви хули, но направо ще я изхвърлят от обществото! Ти нали знаеш нещичко по този въпрос! Да не би да не се изхрачи върху Люси?

— Стара история! — измърмори той. — Нямам никакви расови предразсъдъци!

— Всички така казват! Но ти също със сигурност ще ме презираш отсега нататък. Ще видим. Ще ме презираш, както презря и Люси.

— Не презирам никого, имам си достатъчно други занимания.

— Ако ти кажа, че когато бял мъж ме погледне по-настойчиво, имам чувството, че ме гледа, защото е разбрал какво съм правила с Исандър? Като че ли ми е изписано на лицето. Тогава започвам да се изчервявам, да треперя. Абсурдно е, нали?

Замълчаха. Някаква кола се спускаше шеметно по склона, гумите свистяха и боксуваха, като че ли водачът бе изгубил управление. Но явно овладя колата, защото се стрелна като вихър и постепенно шумът от двигателя заглъхна. Мари-Луиз почака още малко, след което попита.

— Е? Не се ли отвращаваш от мен?

— Приближи се — заповяда той, протегна ръце и потърси устните й. — Ела да ти отговоря!

Имаше чувството, че поривът, който я хвърли към него, съдържаше повече благодарност, отколкото желание. Сигурно тя се къпеше в щастие, след като бе споделила тайната си. Защо се бе изповядала пред него? За да се успокои, да се освободи от комплексите си? Но беше щастлива, че Роже не е променил оценката си.

Страстно, с полузатворени очи, те сляха устните си.

Езиците им трескаво се изучаваха. Тя се задъхваше. Цялото й същество излъчваше съгласие. Той галеше коленете й и ръката му бавничко започна да се изкачва нагоре по бедрата. Нямаше никаква съпротива. Както с Джон и Меандър. После тя свободно и нетърпеливо разтвори бедра. Без никакъв свян. Известно време се опознаваха, късче по късче, опитваха се, вкусваха капка по капка от удоволствието.

Роже започна да се изнервя, но продължаваше страстно да я гали, когато тя го отстрани.

— Скъпи… Ще ни бъде по-удобно на задната седалка…

— Няма, тясна е… И няма за какво да се хванеш…

— Няма значение. Остави ме аз да го направя. Ще видиш, че няма да се мотая. Ще бъда бърза като светкавица.

Тя отвори вратичката и слезе. Той я последва. Продължиха да се целуват прави навън. Мари-Луиз плъзна внимателно крака си между неговите с влудяваща ласка.

— Ела бързо — каза тя. — Бързо! Готова съм. За всеки случай сложих бикините си в чантата… Отпусни се… но бъди внимателен.

Той я покри с тялото си и тя веднага замърка, залюля го между краката си, но това не продължи дълго. С бясно въртене тя потръпна, изстена, после заби острите си нокти в гърба му. Само няколко тласъка му стигнаха, за да се присъедини към удоволствието й. Той на свой ред ускори ритъма и най-накрая се отпусна, като измъкна кърпичка от джоба си.