Ан Тайлър
Превъплъщенията на Морган (49)

8

— За тебе всичко е толкова лесно — каза Бони, — защото Морган е вече сигурен в себе си. Знаеш какво искам да кажа. Той е… изкристализирал. Ти го получи като наследство, когато стана стар и уверен. Никога не сте се губили с колата и не сте си крещели един на друг над някоя пътна карта; той винаги ще поема отговорността за всичко.

Емили стоеше права в непрогледния мрак, като вдигаше ту единия, ту другия си крак от хладния и гладък под на кухнята.

— Бони, защо непрекъснато се обаждаш?

— Моля?

— Това е просто неестествено! Защо непрекъснато висим на телефона?

Бони издиша облаче дим.

— Безпокоя се за очите му.

— За очите му?

— Чета една книга. От някакъв японски специалист. Всичко е в очите, пише той. Ако видиш бял ръб под ириса на нечие око, можеш да си сигурен, че този човек е в беда. Физически, емоционално… а ти знаеш очите на Морган. Не бял ръб, ами бялото е колкото цял океан! Долните му клепачи са увиснали като хамаци! Струва ми се, че не се храни с подходяща храна. Необходими му са повече зеленчуци.

— Готвя му достатъчно зеленчуци.

— Знаеш, че обича сладки неща. И пие прекалено много кафе, с толкова много захар, че чак да ти преседне. Смъртоносно! Рафинирана бяла захар, фабрично преработена захар! Чудно, че още е жив. Емили, той трябва да яде брюкселско зеле, пресни ягоди, отглеждани с органични торове…

— Храната на Морган си е много добра.

— Необходимо е да намали консумацията на червени меса и животински мазнини.

— Трябва да свършваме вече, Бони.

— Ако се храни както трябва, не мислиш ли, че ще се държи по-различно? По природа той е добър човек. Отзивчив и откровен. Всъщност откровеността е неговият проблем. Емили, ако го върна при себе си, не мислиш ли, че ще го храня по-добре?