Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Morgan’s Passing, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Виолета Кюмюрджиева, 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- vesi_libra (2011)
Издание:
Ан Тайлър. Превъплъщенията на Морган
Американска. Първо издание
Превела от английски: Виолета Кюмюрджиева
Рецензент: Вера Ганчева
Редактор: Жечка Георгиева
Художник: Ада Митрани
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Евекил Лападатов
Коректор: Евдокия Попова
ДИ „Народна Култура“ — София, ул. „Гаврил Генов“ 4
ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Николай Ракитин“ 4
Дадена за набор: октомври 1986 г.
Подписана за печат: януари 1987 г.
Излязла от печат: февруари 1987 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 19, Издателски коли 15,96, УИЩ 17,64
Литературна група — ХЛ. 04/95366 23411/5637–285–87
Цена 2,04 лв.
История
- — Добавяне
6
За обяд той приготви спагети, любимото ястие на Бриндъл. Облече се като готвач — мръсна бяла престилка и моряшка шапка — и превзе кухнята, докато Бони и Бриндъл седяха край масата и пиеха кафе.
— Спагети „ала Морган“! — обяви той, размахвайки сноп спагети.
Жените само го погледнаха с празни погледи, очевидно замислени за нещо свое.
— Още от самото начало имах предчувствия — подхвана Бриндъл, — но не позволявах да надделеят над разума ми. Знаеш как става. Кажи-речи, първото, което ми каза онзи ден, когато се появи, бе… Отдръпна се от мен, взе и двете ми ръце в своите, впи поглед в лицето ми и каза: „Не мога да проумея, каза, защо си мисля само за тебе. Да кажеш, че си красавица или някога си била“, ето какво ми каза. „Освен това остарявам, рекох му, а зъболекарят ми твърди, че зъбите ми от година на година стават все по-криви.“ Нищо не съм крила от него. Никога не съм се опитвала да се изкарам такава, каквато не съм.
Бони цъкна с език.
— Не те оценява както трябва — отбеляза тя. — Той е от хората, които трябва да се отдалечат, за да разберат какво чувствуват — да погледнат от миналото или през очите на другите, или да го сложат в някаква рамка, като книга или снимка например. Правилно си постъпила, като си го напуснала, Бриндъл.
Морган почувствува леко прищракване в слепоочията.
— Но тя не го е напуснала, просто е решила да си почине малко от него — рече той на Бони.
Бони и Бриндъл се взираха в празното пространство пред тях. Изглежда, не го чуха.
Миналата пролет бившата съквартирантка на Бони от колежа се разведе след двадесет и седем години брак. Разбира се, ако вземе да смята и съпругите на Били (всички до една го бяха напуснали, някои, без да му оставят дори бележка), както и дъщерята на Морган, Карол, върнала се у дома точно една седмица след сватбата си, в чудесно настроение, за да се настани отново в стаята, която делеше със своята сестра — близначка, преди да се омъжи… Морган знаеше също така със сигурност, че две от най-близките приятелки на Бони смятаха да се развеждат, а едната дори бе говорила вече с адвокат. Безпокоеше се, че разводът е заразителен. Опасяваше се, че Бони може да се зарази от тази болест или по-скоро мода, която искаш да хванеш на всяка цена; Бони щеше да се осъзнае и да го остави. Щеше да отнесе със себе си… какво? Нещо съвсем определено се въртеше в периферията на ума му. Бони щеше да отнесе със себе си комбинацията на секретна брава, така му се струваше — тайна, която той трябваше да узнае, а на нея й бе известна през целия им съвместен живот, без да е полагала някакво усилие. Когато тя се връщаше у дома, след като бе обядвала с някоя приятелка, Морган бързаше да изтъкне недостатъците и задните помисли на приятелката й: „Тя е недоволна по природа; всеки глупак може да го разбере. Как изобщо е могъл онзи дръвник, съпругът й, да се влюби в нея… Не вярвай на нито една нейна дума!“ — говореше й той. О, човек трябва да си отваря очите на четири за приятелките на жена си, всъщност мъжете изобщо не влизаха в сметката, жените бяха опасните!
Той изтрака с лопатката по тигана, за да привлече вниманието на Бони. Направи няколко стъпки от танца на „готвача на аламинути“.
— Яйца върху препечена филия за маса номер четири! — пропя той. — Сандвич с бекон, маруля и домат, без майонеза!
Бони и Бриндъл го изгледаха с еднакви празни, втренчени погледи, без да мигат, като котки.
— Бони, не виждам никакъв чесън — каза той, сменяйки тактиката.
— Използувай чеснов прах.
— Прах! Изсушени люспички чесън? И дума да не става!
— Никой няма да усети разликата.
— Как не се научи да правиш списък на продуктите! — извика той. — Трябва да си организираш домакинството, Бони! Залепи един лист хартия върху вратата на хладилника и записвай всеки привършен продукт.
Бони прекара пръсти през косата си. Жестът й приличаше на тъкане — пръстите й улавяха снопче коса и го сплитаха сръчно зад ухото.
— Ето какво ще направим — обърна се Морган към жена си. — Щом се върнем в Болтимор другата седмица, ще отида с едно бележниче в супермаркета. В него ще начертая всички пътеки между стелажите. Първа пътека: маслини, туршия, горчица. Втора пътека: кафе, чай… нищо няма да пропусна. После можеш да го размножиш на ксерокс в двеста и шестдесет екземпляра. Пръстите й застинаха.
— Колко пъти?
— Пет пъти по петдесет и две. Ще ти стигнат за пет години.
Тя се втренчи в лицето му.
— След пет години ще ти направя нова схема — продължи Морган. — Дотогава могат да настъпят някои промени.
— Да, много е вероятно — промърмори Бони.
Спогледаха се заговорнически с Бриндъл, усмихнаха се една на друга. Това бе такава слънчева и открита усмивка и толкова явно затворническа, че Морган отново се разтревожи. Хрумна му, че те сигурно често си говорят за него зад гърба му. „О, нали го знаем Морган — навярно си казват. — Знаеш го какъв е.“
— Както и да е — продължи той, — исках само да… Нали разбираш, ако отмятаме продуктите по тази схема, пазаруването ще стане проста работа. Всичко ще влезе в релсите си. Не си ли съгласна?
— Да, да.
— Аз ли да ксерографирам схемата?
— Не, скъпи, аз ще свърша това — увери го Бони.
После въздъхна, засмя се по своя характерен начин и изпи последната глътка кафе от чашата си.
— А сега — обърна се тя към Бриндъл — да отидем в града и да купим чесън!
— Няма нужда. Ще използувам на прах — побърза да каже Морган.
Но Бони настоя:
— Разходката няма да ни навреди. Ще вземем и майка ти.
Тя се надигна и погледна под купчината със списания. След това надникна във фурната и накрая в хладилника. Взе си чантата отвътре и целуна Морган.
— Искаш ли да купя още нещо? — попита.
— Можеш да купиш неквасена сметана.
— Имаме сметана.
— Да, но като пристигнат още хора, може би отрано, за закуска…
— Кой ще дойде?
— Мередитови.
— Мередитови ли?
— Аз поне си мисля, че могат да дойдат. Драснах им едно писъмце, нали разбираш, тъй като Бриндъл я нямаше и не знаех, че Били и жена му ще останат за уикенда. Мислех, че ще има достатъчно място. Ами да, разбира се, че ще има! Къде сложихме спалните чували?
— Морган, кога ще се научиш да ме питаш, преди да каниш гости — рече Бони.
— Нали ти харесват! Винаги си казвала, че ти харесват.
— Кого харесваш? — попита Бриндъл. — За кого става дума?
Бони й отговори:
— О, нали си ги… спомняш, Бриндъл, семейство Мередит. Виждала си ги у дома няколко пъти, Лейън и Емили Мередит. Вярно, харесвам ги. Много ги харесвам и двамата, така е, но все пак…
— Аз лично ги намирам за суховати — отбеляза Бриндъл. — Нея поне. Едва ли ще бъде душата на компанията на плажа.
— О, Емили съвсем не е суха, само…
— Пък и не съм те питал за мнението ти — рече Морган на Бриндъл. — Освен това не си спомням да съм те канил в Бетани, така че не виждам на какво отгоре критикуваш поканените от мене гости.
— Престани, Морган! — смъмри го Бони.
— Ще видите, че няма да дойдат — заяви Бриндъл. — Не се тревожи, Бони! Емили едва ли си пада по пясъка. Няма да хареса хаоса тук. Няма да пожелае да влезе в този мръсен, лепкав океан. Познавам нейния тип — няма да дойдат!
После излезе с Бони, тъй ободрена от собствената си прозорливост, че лицето й светеше от удоволствие, сякаш Робърт Робъртс никога не бе съществувал на този свят.