Ан Тайлър
Превъплъщенията на Морган (42)

1

Пепеляшка танцуваше с Принца, притисната в обятията му от кафяв филц, и плавно се въртеше върху бюрото от орехово дърво в кабинета на нечий баща. Над главата й висяха сини лъскави завеси, спуснати от сгъваемата дървена сцена. На гърба на сцената имаше тънка памучна завеса, която не скриваше напълно кукловодите, но публиката бе прекалено прехласната, за да забележи това. Беше много млада — предимно четиригодишна. Детето, което имаше рожден ден, носеше златна книжна корона, напомняща короната на Принца.

— Имайте милост — каза Пепеляшка. — Навярно вече е късно. Сигурна съм, че наближава полунощ.

— Полунощ? Но какво от това? — попита Принцът със своя дрезгав, отсечен глас. — Ще танцуваме до зори! Ще танцуваме и утре.

— Да, но разберете, ваше височество…

Те се бавеха преднамерено. Защо не се чуваше биенето на часовника?

— Часовникът! — прошепна Емили.

С касетофона в ръце, достатъчно далеч, за да бъде достигнат от Емили, Джина пак се бе отплеснала и се взираше замечтано в публиката. Джошуа, поверен на нейните грижи, лазеше под бюрото. Гукаше и лигавеше смотаните конци на една марионетка.

— Дан, дан! — извика в отчаянието си Емили. — Дан, дан, дан!

Някъде по средата тя се улови, че не води точна сметка на ударите на часовника, но се надяваше, че публиката няма да разбере. Чакаше с нетърпение час по-скоро да махне Пепеляшка от сцената, за да се притече на помощ на Джошуа. Щом завесата се спусна, Емили сграбчи детето и го вдигна на ръце. Джошуа носеше само сиви гащички. Малкото му яко телце леко лепнеше; той пусна прозрачна хладна лига по опакото на ръката й.

— Джина, скъпа — рече Емили, — мислех, че ще го гледаш! Не мога да се оправям и с двете неща — да внимавам за Джош и да играя с куклите…

През това време Морган ровеше в куп вещи, струпани на пода.

— Камината, камината — мърмореше той. — Какво стана с камината?

— Видях я за последен път у Джина.

Но Джина бе заета със собствените си мисли. Единадесетгодишна, висока и потайна, премаляла от горещина, тя се беше отпуснала с щръкнали колене на един кожен стол и си тананикаше мелодията на валса, на която бе танцувала Пепеляшка.

— Ето я! — извика Морган. Изправи се с пуфтене, стиснал в ръка картонената камина. Джошуа посегна към нея, но Морган бързо я отдръпна. Постави я в единия ъгъл на сцената. — Ами Мащехата къде е? — попита той Емили. — Къде са сестрите?

— Джина, вземи Джош, моля те!

Джина се надигна с въздишка и пое детето от майка си. То сграбчи лъскавата шнола в косата й. Посегна и към моряшката шапка на Морган, когато той мина покрай него, но не можа да я улови, защото го отнесоха до кожения стол. „Тра-ла-ла“ — пееше Джина, като го люлееше доста силно.

Пред сцената публиката утихна в очакване. Емили свали балната рокля на Пепеляшка. Отдолу се показаха парцаливите й дрехи. Изправи я, готова да започне, и се усмихна на Морган. Той й кимна и вдигна завесата.