Ан Тайлър
Превъплъщенията на Морган (47)

6

— Решила съм да стана писателка — каза Бони. — Винаги съм имала влечение към писането. Пиша разказ, съставен изцяло от тридесетгодишни чекови кочани и стари счетоводни книги на домакинството.

— Що за разказ ще се получи? — попита Емили учудено. Седна на най-близкия кухненски стол, без да сваля телефонната слушалка от ухото си.

— Ще останеш изненадана от начина, по който се развива сюжетът. Имам предвид чековете за обменния сервиз за детски пелени, после за детските градини, за началните училища… но тъжно е да гледаш колко евтин е бил животът едно време. Не мога да повярвам, че съм похарчила десет долара и шестнадесет цента за бакалски продукти през втората седмица на август 1951 година. Морган видя ли личната ми обява?

— Каква обява?

(Разбира се, той я бе видял.)

— Във вестника. Само не ми разправяй, че е престанал да чете личните обяви във вестниците.

— Да не би да си дала обява във вестника?

— Тя гласи: Морган Г.: Всичко знам. Не го ли е видял?

— Морган не е в състояние да чете всяка дреболия във вестника.

— Помислих си, че ще го раздразни! — каза Бони. — Колко ли неприятно ще му стане, като разбере, че всичко се знае!

Тя бе права. Стана му неприятно. Каза: „Какво означава това? Разбира се, давам си сметка, че Бони има пръст в тази работа, но… мислиш ли, че може да е някой друг? Не, разбира се, че е Бони. Какво иска да каже — «Всичко знам»? Какво знае? Какво има предвид?“

— Той обича да си въобразява, че живее анонимно — продължи Бони.

— Струва ми се, че бебето плаче.

— Понякога — Бони не обърна внимание на думите й — се питам дали има смисъл да виня него. Той си е такъв, какъвто е, нали така? Това е в гените или… Никой от семейството му не ми е изглеждал съвсем наред. Не познавах баща му, разбира се, но що за човек трябва да е бил? Да се самоубие без никаква основателна причина! Ами дядо му… и неговият пра правуйчо? Вуйчо Оуен, черната овца на семейството. Какво ли е необходимо, за да станеш черната овца на семейството? Чудно ти е, а? И те сигурно не знаят. Това е било по времето, когато са живеели в Уелс. Вуйчо Оуен ги поставял в такива неудобни положения, че го изпратили в Америка. Като „емигрант лентяй“ — така се наричали емигрантите, които живеели от парите, изпращани от близките им.

— Трябва да привършим разговора — прекъсна я Емили.

— Когато корабът влязъл в пристанището на Ню Йорк, вуйчо Оуен така се развълнувал, че започнал да танцува по цялата палуба — продължи Бони. — Като зърнал Статуята на свободата, просто полудял от радост. Заподскачал нагоре-надолу твърде близо до парапета, паднал зад борда и се удавил. — Тя прихна. — Не ми ли вярваш? Това е документиран факт! Наистина се е случило.

— Бони, трябва да излизам.

— Удавил се! Скица! — И тя продължи да се смее, като сигурно клатеше глава и триеше очи, докато Емили я слушаше.