Ан Тайлър
Превъплъщенията на Морган (43)

2

— Знаеш ли, че Кейт е у дома? — попита Бони.

— Така ли? — изненада се Емили. — Не знаех. — Тя премести телефонната слушалка на другото си ухо. Опитваше се да бърка яхнията и в същото време да говори по телефона. — Случило ли се е нещо?

Вместо отговор чу дълго, едва доловимо издишване. Съвсем неочаквано Бони бе пропушила на стари години. Не пушеше много умело и, изглежда, винаги всмукваше и издишваше дима в неподходящ момент и по този начин държеше слушателите си в напрежение. Беше придобила и други нови навици. Непрекъснато се записваше в странни философски дружества и женски групи, започваше разни служби без бъдеще и ги напускаше почти веднага, телефонираше на Емили по всяко време на денонощието… Макар че никога не пропускаше да клъвне Морган, когато ставаше дума за него, тя явно не винеше Емили за случилото се. Слава богу, разбира се, но беше и малко обидно. Сякаш Емили беше безсилна, без собствена воля. Когато Бони млъкна, за да издиша за пореден път дима от цигарата си, Емили си представи бръмчащите телефонни жици, които ги свързваха. Дори ако прекъснеше разговора, телефонът на Бони щеше да продължава да бъде свързан с нейния, защото Бони й беше позвънила.

— Боли я гърбът — продължи Бони. — Контузи си гърба, натърти го или нещо такова, когато катастрофира с мъжа си. Дейвид се отърва без нито една драскотина, но Кейт увреди гърба си.

— Какво стана с другия шофьор? — попита Емили.

— Кой друг шофьор?

— Шофьорът на другата кола.

— Дейвид бе шофьорът на другата кола.

— Искаш да кажеш, че Кейт се е сблъскала със съпруга си?

— Да, и си контузи гърба, нали ти казах.

— А, сега разбирам.

— Та я накарах да си дойде у дома, защото мога да се грижа за нея по-добре от Дейвид. Господ ми е свидетел, че имам голям стаж. Освен това ходя и на онези лекции по хранене — напълно различен начин на хранене, диета, която лекува всякакви заболявания. Действува при физически и душевни проблеми, депресии, инфекции, тумори… Може би не си спомняш, но миналата зима, когато нападнаха Моли в Бъфало…

Докато солеше и опитваше ястието, Емили слушаше с половин ухо и размишляваше за всички премеждия, сполетели семейство Гауър; за техните корабокрушения, падения и пожари; за всички събития, през които минаваха като на шега. Техният живот изглеждаше катастрофален на Емили, която изобщо не бе преживяла нито едно премеждие; но при Бони голият навик изглаждаше всичко. Емили се опита да си представи, че и тя достига тази фаза, но не можа.

Дори сега, когато Морган се бе преместил при нея заедно с майка си, сестра си, кучето, с шапките и костюмите си, тя самата като че ли изобщо не се беше променила.