Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Forever Amber, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 91 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2010 г.)
Разпознаване и корекция
dave (2010 г.)

Издание:

Катлийн Уиндзор. Вечната Амбър. Първи том

Английска, второ издание

Технически редактор: Елена Шинева

Коректор: Спаска Трайчева

Художник: Георги Трифонов

Издание на списание „Съвременник“ — София, 1990 г.

 

 

Издание:

Катлийн Уиндзор. Вечната Амбър. Втори том

Английска, второ издание

Технически редактор: Елена Шинева

Коректор: Спаска Трайчева

Художник: Георги Трифонов

Издание на списание „Съвременник“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

LXVII

Амбър беше ядосана почти колкото Чарлс заради това, че Мосю беше принудил Менет да остане в Дувър, тъй като нямаше никакво желание да напуска Лондон. Колеба се до последния момент, но когато кралицата замина, последва я и тя. Беше нещастна и неспокойна, докато траеше посещението на Менет. Копнееше да се върне в Лондон, за да види Брус по какъвто и да е начин.

Щом се завърна в двореца — защото беше задържала апартаментите си там и често отсядаше в тях, — тя изпрати един паж да се осведоми за действията на лорд Карлтън. Нетърпението и нервността я правеха раздразнителна. Критикуваше всичко, дори и роклята, която мадам Рувиер й беше ушила, оплакваше се, че този ужасен кочияш я бе обърнал в парцал и ще го изгони. Кълнеше се, че никога не е виждала такава уличница, като тази френска гъска Дьо Керуай.

— Какво прави този малък нехранимайко? — питаше тя с яд. — Ето вече два часа откакто е излязъл. Ще накарам да го набият.

А когато чу зад себе си тихия му глас, изтича към него.

— Е, добре! — викна тя. — Така ли изпълнявате службата си?

— Много съжалявам, ваша светлост, но в Алмсбъри Хаус ми казаха, че негово благородие бил на пристанището. (От август насам корабите на Брус бяха направили две пътувания до Америка и обратно и той ги подготвяше за трети курс. Предвиждаше се да хвърлят котва в някое френско пристанище и тогава Корина и той щяха да се качат заедно с мебелите, които възнамеряваха да купят в Париж.) Но когато отидох там, него вече го нямаше. Казаха ми, че бил отишъл да обядва с някакъв търговец от Сити, и никой не знаеше кога ще се върне.

Амбър наведе глава, сложила ръка на тила си. Беше ужасно притеснена и отчаяна.

— Но лейди Карлтън си е вкъщи — прибави малкият слуга с желание да помогне.

— Е, и? — викна Амбър. — Какво ме интересува? Върви си и не ме безпокой повече!

Той я поздрави почтително и излезе, но Амбър вече му беше обърнала гръб, погълната от собствените си грижи и планове. Беше решила да види Брус на всяка цена, макар да беше очевидно, че той не желае никаква среща. Изведнъж си спомни думите на пажа:

„Лейди Карлтън си е вкъщи.“

Тя щракна с пръсти и скочи.

— Нан, кажи да приготвят колата! Ще посетя лейди Карлтън!

Нан я погледна смаяно, а Амбър плесна гневно ръце.

— Не стой така със зяпнала уста! Направи каквото ти казах и побързай!

— Но, госпожо, току-що изпъдих кочияша — възрази Нан.

— Е, добре! Нека го настигнат. Днес все още е на служба при мен!

Грабна маншона, ръкавиците, маската и ветрилото си и излетя след Нан. Научила за завръщането на майка си, Сюзън дотича от детската стая. Амбър се наведе и я целуна набързо, като й каза, че излиза. Сюзън поиска да тръгне с нея и когато Амбър й отказа, започна да плаче и властно да тропа с крак:

— Искам да дойда!

— Няма да дойдеш, малко, лошо момиче! Млъкни или ще те напляскам!

Сюзън млъкна изведнъж и я погледна така обидена и изненадана, че Амбър почувства угризение. Коленичи, прегърна я, целуна я нежно и каза, че ще се качи вечерта в стаята й, за да кажат молитвата заедно. Все още с влажни очи, Сюзън се усмихна, когато Амбър й махна за довиждане.

Но докато седеше в преддверието да чака Корина, Амбър съжали, че е дошла.

Защото, ако Брус се върне и я намери тук, щеше да се разгневи и това щеше да унищожи шансовете й да се сдобрят. Прималя й, стана й студено, вътрешно се разтрепери само при мисълта, че ще се срещне с тази жена. Вратата се отвори и Корина влезе леко учудена. Тя поздрави, благодари й учтиво за визитата, а после я покани да минат в салона.

Амбър се изправи колебливо, готова да изрече някакво извинение и да избяга, но когато Корина се отправи към салона, я последва. Корина носеше широка копринена рокля в нежни топли розови и сини цветове. Черните й коси падаха свободно на раменете и тя ги беше закичила с две или три туберози; друга китка от любимите си цветя беше прикрепила на корсажа си.

„О, колко те мразя! — помисли Амбър с внезапна ярост. — Мразя те! Презирам те! Бих искала да те видя мъртва!“

Явно беше, че въпреки кроткия нрав и доброто си възпитание Корина не изпитваше по-добри чувства към своята посетителка. Беше излъгала, като каза на Брус, че не вярва на писмото, и самото присъствие на тази жена с кехлибарено пъстри очи и коси с меден цвят я ужасяваше. Почти беше убедена, че докато са живи, нито една от тях няма да бъде напълно спокойна. За миг погледите им се срещнаха — две смъртни неприятелки, две жени, влюбени в един и същ мъж.

Съзнавайки, че трябва да каже нещо, Амбър заяви колкото може по-естествено:

— Алмсбъри ми каза, че скоро ще заминете?

— Щом бъде възможно, госпожо.

— Предполагам, че с радост ще напуснете Лондон?

Не беше дошла да приказва празни приказки, да прави прикрити намеци или да се усмихва лицемерно. Осеяните й със златисти точици очи бяха студени, искрящи и безмилостни като на котка, която дебне плячката си.

Без да се смути или обърка, Корина отвърна на погледа й.

— Да, наистина съм радостна, госпожо. Но не поради причините, които предполагате.

— Не зная какво искате да кажете?

— Съжалявам. Мислех, че ще разберете.

При тези думи Амбър показа ноктите си. „О, мръсница! — помисли тя. — Ще ми платиш за това. Зная как да те накарам да се изпотиш!“

— Изглеждате ми твърде самодоволна, госпожо, за жена, чийто съпруг й изневерява.

От изненада очите на Корина се разшириха. Тя замълча за миг, а после попита спокойно:

— Защо сте дошли, госпожо?

Амбър се наведе напред, стиснала ръкавиците между пръстите си, с присвити очи и тихо, като наблягаше на всяка дума, отвърна:

— Дойдох да ви кажа нещо. Дойдох да ви кажа, че каквото и да мислите, той все още ме обича. И ще ме обича винаги!

Амбър скочи, премина бързо няколкото крачки, които ги отделяха, и се изправи пред нея:

— Не се правете на глупачка! Не искате да ми повярвате, защото ви е страх. Той никога не е преставал да се среща с мен!

Раздразнението й растеше заплашително.

— Срещахме се два-три пъти седмично в мебелирана къща в Мегнай Ярд. Всеки път, когато мислехте, че е на лов или на театър, той беше с мен! А нощите, когато мислехте, че е в Уайтхол, той прекарваше с мен!

Тя видя как Корина пребледнява и едно мускулче започна да играе до лявото й око. „Ето — помисли си Амбър, — обзалагам се, че сега се засегна…“ Затова беше дошла: да я измъчи, да нарани най-съкровените й чувства и да я унижи с доказателството за изневярата на Брус. Искаше да я види оскърбена и съкрушена. Искаше да я види жалка и смазана, каквато беше самата тя.

— Е, какво ще кажете за неговата вярност?

Корина я изгледа с някакво изпълнено с ужас отвращение.

— Струва ми се, че у вас не е останала и следа от почтеност.

Устните на Амбър се изкривиха присмехулно. Тя не съзнаваше колко е грозна в момента, но всъщност това не я интересуваше.

— Почтеност! Какво е почтеността! Плашило за врабчета, това е всичко! Ако знаете каква глупачка бяхте в нашите очи през последните месеци! Щяхме да се пръснем от смях. О, не се заблуждавайте! Той се смееше заедно с всички нас.

Корина стана.

— Госпожо — каза студено тя, — никога не съм виждала по-невъзпитан човек от вас. Сега наистина вярвам, че сте излезли от калта. Държането и езикът ви го потвърждават. Учудва ме само, че сте могли да родите дете като Брус.

Амбър отвори уста от изненада. Лорд Карлтън никога не й беше казвал, че жена му знае истината за Брус. Значи е знаела! Но никога не е казала нито дума комуто и да било, не е отказала да се грижи за него и, изглежда, го обичаше искрено, сякаш беше нейно дете.

Господи! Тази жена беше дори по-глупава, отколкото предполагаше!

— Значи знаете, че той е мое дете! Е, добре! Сега ме познавате и се питам как ви се нрави това, че един ден моят син ще стане лорд Карлтън и всичко, което мъжът ви притежава ще принадлежи на моя син, а не на вашия. Какво ще кажете? Нима сте толкова добродетелна и благородна, та се показвате безразлична?

— Знаете много добре, че това е невъзможно, докато законността на раждането му не бъде доказана.

Сега двете бяха застанали съвсем близо една до друга, очи в очи, усещаха диханието си. Амбър почувства как я обхваща неудържимото желание да я хване за косите, да издраска лицето й, да унищожи красотата й, дори да я убие. Но някакво чувство, за което и сама не си даваше сметка, я задържа.

— Моля ви, госпожо, напуснете дома ми! — каза Корина с така стиснати от гняв устни, че едва се движеха.

Изведнъж Амбър се разсмя. Това беше необуздан, истеричен смях, плод на яростта и на потисканото нервно напрежение.

— Чуйте я! — викна тя. — Да, отивам си, но никога няма да отида достатъчно далеч от вас!

С припрени, резки движения взе маншона и ветрилото, което бе изпуснала, и се обърна още веднъж, за да изгледа Корина. Вече не се владееше, цялата трепереше и най-сетне каза почти несъзнателно онова, което мислеше от дълго време:

— Тия дни ще раждате, нали? Спомнете си тогава за мен. Да не си въобразявате, че той ще стои като куче край леглото ви, докато…

Видя, че очите на Корина се притварят бавно. В същия миг един груб и гневен мъжки глас прозвуча в стаята:

— Амбър!

Обърна се и видя Брус, който идваше срещу нея, величествен в своя гняв. Спря за миг, сякаш искаше да избяга, но той я улови за рамото, а с другата ръка й удари плесница. За миг тя почти бе заслепена от удара, но като зърна пламналото му лице над своето, разбра, че в яростта си би могъл да я убие.

Съвзе се бързо, отчасти от страх, поради силния инстинкт за самосъхранение, но и поради това, че всякакъв самоконтрол отдавна я беше напуснал. Започна да се брани като див звяр, да крещи, да дращи и да го удря с юмруци, нареждайки всички груби ругатни от своя репертоар. В този момент желанието й за отмъщение беше толкова силно, че би го убила, ако можеше. Завладяна от всички страдания, понесени заради него, от своята ревнива омраза към Корина, тя се бе превърнала в зло, опасно и демонично създание.

След първата вълна на ярост Брус бе успял напълно да се овладее. Той се опитваше само да я вразуми, но настървението удвояваше силите на Амбър и той с мъка я задържаше.

— Амбър! — викна той. — Амбър, за бога, успокой се!

Едната страна на лицето му бе издрана и кървеше. Перуката и шапката му бяха паднали. Роклята на Амбър беше разкъсана, косите й разрошени. Корина ги гледаше безмълвна от ужас, прималяла от страх и унижение. Изведнъж той улови косите на Амбър и дръпна така силно главата й назад, че тилът й изпука. Тя извика от болка и в следващия миг юмрукът й се стовари право в лицето му. Очите на Брус светнаха и като хвана врата й с двете си ръце, започна да го стиска между здравите си пръсти. Лицето на Амбър стана тъмночервено. Опитваше се неистово да се освободи, но езикът й увисна от устата, а очите й се подбелиха. Не можеше да вика.

Корина изтича.

— Брус! — изкрещя тя. — Брус! Ще я убиеш.

Той, изглежда, не чуваше, но Корина се нахвърли върху него с юмруци, докато той най-сетне я пусна.

Амбър се отпусна като безжизнена маса. С безкрайно отвращение — както към нея, така и към себе ся — Брус се обърна и вдигна ръцете си, с все още изкривени пръсти, и ги загледа, сякаш не бяха негови. Корина го наблюдаваше нежно, със състрадание, в което имаше нещо майчинско.

— Брус — каза най-сетне кротко. — Брус, струва ми се, че трябва да изпратиш да повикат акушерката. Болките зачестиха…

Той я погледна с мътен поглед, после съзнанието му се върна бавно.

— Болките са зачестили?…

В гласа му прозвуча страдалческо разкаяние. Изведнъж я грабна на ръце и я отнесе на леглото в другата стая. Кръвта, която беше опръскала ризата и горната му дреха, изцапа роклята и бузата й. Той я изтри с разтреперана ръка, после изтича от стаята.

Две-три минути Амбър лежа в безсъзнание на пода. Докато идваше на себе си, имаше чувството, че лежи в топло и удобно легло. Опита се да се завие по-добре. Трябваше да мине известно време, за да разбере къде се намира и какво се бе случило. Опита се да седне. Кръвта пулсираше в ушите и очите й, гърлото я болеше и беше замаяна. Изправи се много бавно и застана с наведена глава, сякаш окачена на някаква кука, когато Брус се върна в стаята. Тя вдигна очи, а той спря за миг до нея.

— Върви си! — каза тихо през зъби. — Махай се!