Катлийн Уинзор
Вечната Амбър (18)

XVІІ

Чарлс II се ожени за инфантата Катерина Португалска две години след реставрацията си.

Изборът се спря върху нея от Чарлс и канцлера Хайд — сега граф Кларендън — скоро след завръщането му. Забавянето на сватбата бе политически ход, който целеше да изнуди за по-голяма зестра изпадналата в безнадеждно положение малка Португалия, съвсем наскоро освободила се от Испания, но все още заплашвана от нея. В края на краищата португалците платиха висока цена за брака с английската морска сила: те дадоха триста хиляди лини; правото за търгуване с всички португалски колонии и две от най-ценните си владения — Танжер и Бомбай.

Граф Сандуич бе изпратен с един флот за Португалия да ескортира принцесата до Англия, но самият Чарлс не можеше да напусне Лондон, докато не завърши сесията на парламента, което означаваше няколко дни след като принцесата пристигна в Портсмут. Щом се освободи, той незабавно потегли, като пътува и през нощта. Пристигна там рано следобед и първо се отби в своите апартаменти, за да се преоблече.

Чарлс седна и неговият бръснар насапуниса лицето му, започна да го бръсне с бързи, сръчни движения на наточения бръснач. Под очите му имаше тъмни кръгове, но той изглеждаше щастлив и оживен, дори някак развеселен, защото стаята беше пълна с придворни, а той знаеше, че на всички в главата им е една и съща мисъл.

Те се питаха какъв ли съпруг ще бъде той, как този брак ще засегне положението на всеки от тях и дали наистина, както бе казал, няма да държи никакви метреси, след като се ожени. От своя страна той се радваше да е далеч от Лондон и меланхоличната Барбара, която през последните седмици само се мусеше, мръщеше и плачеше, макар и пред познати да се бе хвалила, че смята да роди второто си дете в Хемптън корт, докато кралят прекарва там медения си месец.

Сега Чарлс погледна Бъкингам, който стоеше до него и галеше по главата кафяво-черно кученце, шпаньол. Бъкингам бе там от няколко дни и вече бе виждал инфантата.

— Добре ли е?

— Добре е — отговори херцогът.

Чарлс се засмя.

— Мисля, че ревнувате, милорд.

Съпругата на Бъкингам бе дребна, неугледна и дебела жена с особени, дръпнати очи и дълъг вирнат нос. Когато бръснарят свърши, кралят стана и се остави да го облекат.

— Е… за честта на нацията се надявам, че тази нощ, няма да ме довърши. През последните тридесет и шест часа не съм имал и два часа почивка и се опасявам нещата да не тръгнат твърде сънливо.

Най-сетне облечен, той си сложи шапката и бързо излезе от стаята, а по петите му се затича сюрия шпаньоли, следвани от сюрия придворни. Бяха му казали, че инфантата е настинала и е на легло. Там именно я намери той — на бели копринени възглавници, с извезан върху тях герба на Стюартите. Облечена бе в роба от бледорозов атлаз с бухнали, стигащи до китките, ръкави. Той поспря на прага, направи поклон и видя очите й да се вглеждат в него — широко отворени, полуизплашени, а пръстите й мачкаха нервно завивката.

Тя бе заобиколена отвсякъде от своята свита, скупчена в двойна-тройна редица около леглото й, сякаш за да я пазят. Имаше шестима свещеници в дълги раса, главите им, подстригани на тонзура, лъщяха, а очите им бяха преценяващи и скептични. Там бяха графините Пеналва и Понтевал, компаньонки на Нейно величество — две грозни, с кален тен на кожата, строги стари жени. Там бяха и шестте почетни госпожици — млади и също толкова мрачни, жълтеникави и противни за окото на англичанина. Вместо свободните, изящни рокли с дълбоко деколте, които бяха на мода тогава, те до една носеха старомодни кринолини с твърди корсети, които в Англия бяха забравени от тридесет години. Ако изобщо имаха бюст, той бе така стегнато притиснат, че изглеждаха съвсем плоски, а полите им щръкваха от кръста на две страни като рафтове, люлееха и се поклащаха тромаво при всяко движение.

Когато кралят се появи на вратата, неговите придворни се натрупаха зад него и занадничаха над раменете му — жените стояха в неподвижно очакване, с тревожно изражение. Португалският етикет бе строг като облеклото им, а девойките, които рядко бяха виждали други мъже извън семейството си, гледаха към другия пол подозрително и недоверчиво. Те вече бяха създали доста главоболия, като отказаха да спят в легло, в което някога е спал мъж, и при появата на някое от тези същества се бяха разбягвали с писъци, покривайки лицата си. Сега не можеха да избягат, стояха и гледаха нервно, отбранително, чувствайки се крайно неловко. Щяха да се почувстват дори още по-неловко, ако се досещаха какво мислят за тях мъжете.

Лицето на Чарлс не се измени и той веднага отиде към нея, пое ръката й и я целуна.

— Моите извинения, мадам — каза на мек испански, защото тя не знаеше английски. — Работата ме задържа до късно снощи. Надявам се, че са ви настанили удобно?

Той се изправи и погледна надолу към нея.

Катерина беше на двадесет и три години, но изглеждаше на не повече от осемнадесет. Косата й беше прекрасна — истински водопад от тъмнокафяви вълни, а очите й, също кафяви, бяха големи и блеснали, благи, изпълнени с лек копнеж, когато го погледна. Те сякаш умоляваха за нежност и да й простят собствените й недостатъци. Защото кожата й беше жълтеникава, а предните зъби леко издадени. Бяха му казали, че не е по-висока от метър и петдесет.

„Все пак — помисли си той — не е лоша като за принцеса.“

Катерина бе възпитана в манастир, където се бе учила да бродира, да се моли и да пее химни, в очакване майка й да й намери съпруг. Когато това стана, Катерина отдавна вече бе минала възрастта, когато се омъжват принцесите, а все още не знаеше нищо за мъжете, до такава степен не познаваше природата им, сякаш те бяха представители на друг вид. Очаквала бе, че ще се научи да обича съпруга си, защото такъв бе дългът й на жена, но сега, едва погледнала Чарлс, тя установи, че вече се е влюбила в него. Всичко в него й изглеждаше прекрасно: красивото му мургаво лице, силното му, стройно тяло, дълбоките, спокойни и ласкави нотки в гласа му, който я обвиваше като топъл прилив и успокояваше страховете, надигнали се в душата й.

На другата сутрин те се венчаха — първо с тайната католическа церемония в спалнята й, а следобед — според ритуала на англиканската църква. След няколко дни отпътуваха за Хемптън корт.

Въпреки многото слухове, че Чарлс бил разочарован от брака си и че бил готов да приеме отново Барбара Палмър, щом тя се възстанови след раждането, Техни величества изглеждаха напълно щастливи и толкова влюбени, сякаш не бяха се оженили по политически причини.

Но ако Катерина бе доволна, други в нейната свита бяха недоволни.

Пеналва, една болнава, късогледа стара мома намрази Англия в мига, когато кракът й стъпи там. Прекалено различна бе от Португалия, за да бъде добра. Жените, реши веднага тя, бяха покварени и дръзки, а мъжете лишени от скрупули и чест и тя се зае да уведоми младата наивна кралица за тези обстоятелства.

— Английският двор — каза строго тя — трябва да бъде дълбоко преобразен, за да стане достоен за Ваше Величество.

Катерина, която не преставаше да се любува на великолепните си апартаменти, издържани в пурпур и сребро, в момента разглеждаше тоалетката и огледалото, направени от тежко ковано злато. Погледна я изненадана, но с леко щастлива усмивка.

— О, възможно е! Не съм чувала в какво състояние е дворът, но съм сигурна, че Негово величество ще се радва на всяка промяна, която бих пожелала — той е така добър към мен!

Тъмните й очи се загледаха в прозореца, към разстилащите се зелени поляни и пъстри лехи цветя, с мечтателно замислено изражение, което явно раздразни Пеналва.

— Вие ме разбрахте неправилно, Ваше Величество! Аз не говоря за мебелировката на двореца, която сигурно е толкова варварска като… — Тя ръкомахаше бързо, защото не харесваше и английския вкус. — Говоря за нравите и поведението на придворните и на дамите.

— Защо — попита Катерина, — какво имате против тях?

— Възможно ли е Ваше Величество да не е забелязала как се обличат тези жени? Те всички ходят полуголи от сутрин до вечер.

— Да — призна тя неохотно, защото не искаше да бъде нелоялна към новото си отечество и съпруга си. — Те са по-други от жените, които сме свикнали да виждаме у нас.

— По-други! Господи! Те са непристойни! Никоя жена с чисти помисли няма да се разголва така пред един мъж, както правят тези същества. Ваше Величество, вие имате възможност да си спечелите благодарността на цяла Англия, като преобразите двора.

— Не зная как да започна. Може би няма да им се понрави, ако една чужденка…

— Глупости, Ваше Величество! Какво значение има дали на тях ще им се понрави! Вие не сте тяхна поданица! Те са ваши поданици и трябва да разберат това незабавно — иначе вие ще се окажете никой в собствения си двор.

Катерина се усмихна кротко, помисли си, че горката стара дама е тъй загрижена за нейното щастие и вижда зло там, където то не съществува.

— Мисля, че ги оценявате погрешно, милейди. Те всички са тъй красиви, тъй изискани — уверена съм, че трябва да са и добри.

— За нещастие, Ваше Величество, светът не е такъв. Добрите никога не са суетни — за разлика от тези същества. Ваше Величество, трябва да се вслушате в съвета на една възрастна жена, която е живяла дълго и е видяла много. Бъдете господарка в собствения си двор! Научете се да командвате, а не да ви водят, защото те ще ви изоставят заради някой, който умее да командва. И не се знае в това напуснато от бога място дали няма да попаднете на някое твърде злонравно същество. Започнете, Ваше Величество, като махнете тези невъзможни английски дрехи, които ви е дал кралят. Върнете се към вашия обичаен костюм и другите ще бъдат принудени да ви последват.

Катерина погледна смутено роклята си от розово-синя тафта с надиплена пола, бухнали ръкави и деколте, по-скромно от това на повечето дами, но все пак доста смело, си помисли тя. В нея се чувстваше много по-хубава, откогато и да било през живота си.

— Но — запротестира тя меко — на мен ми харесва тази рокля.

— Тя съвсем не ви отива, мила моя. Върнете се към вашите кринолини, иначе тези англичани ще си помислят, че вече са ви спечелили за своя начин на живот. Те са надменна раса, която не проявява никакво снизхождение, нито уважение към всеки, който е бил лесно обезличен от тях. И още нещо, Ваше Величество — не учете техния език. Нека те се научат да говорят с вас на вашия език.

Катерина се бе вслушвала в думите на Пеналва през целия си живот и знаеше, че старата дама изпитва само обич и привързаност към нея. Тя зачете мъдростта на белите коси и същата вечер се появи на банкета в своя поклащащ се кринолин от черна коприна. Отправи бърз, загрижен поглед към Чарлс, за да види дали одобрява промяната, но лицето му беше непроницаемо. Той се усмихна, поклони се и й предложи ръка.

Меденият месец се празнуваше с безкрайни приеми и увеселения. Имаше банкети, балове, борби на петли, пикници, разходки по канала с луксозни кралски лодки, театрални представления с артисти, дошли нарочно от Лондон. През целия ден по стълбищата, в редиците зали и галерии се тълпяха блестящо облечени мъже и жени. Пременени в тъмновиолетово кадифе, син атлаз, златен брокат, те изтрополяваха и прошумоляваха с дрехите си от стая в стая, разхождаха се по алеите, над които се сплитаха габъри, или се носеха лениво с лодки по реката. И гласовете им, които се провикваха, смееха се и бъбреха неспирно, долитаха до Катерина, когато беше сред тях или — то се случваше по-често — когато беше в своите покои, отдала се на молитва или в разговор със своите дами или свещеници. Тя обичаше да ги слуша, защото, макар и сред тях да се чувстваше плаха и самотна, от разстояние те й даваха чувството, че е част от техния весел, жизнерадостен и безгрижен свят.

Не можеше да предположи какво мислят за нея.

— Тя е грозна като прилеп — споделяха помежду си след първия поглед и силно преувеличаваха нейните недостатъци, понеже тя не приличаше на англичанка.

Непрекъснато я одумваха, жените хихикаха и шушукаха зад ветрилата си дори когато тя бе в стаята, защото знаеха, че не може да разбере нищо. И ако кралицата случайно спреше кафявите си очи на някоя от тях и се усмихнеше, те бързо променяха изражението си, за да отвърнат с усмивка, и като правеха лек поклон, те смигваха и смушкваха най-близката дама до себе си.

— Господи! Ами тя изглежда сдържана, сякаш е куче на синджир.

— Проклет да съм, ако почна да се възхищавам от жена с такава мръсна кожа! Защо, по дяволите, не си сложи поне един слой пудра?

— О, господи! Чудовището, което я пази, никога няма да й позволи! Говори се, че тая стара вещица ни смятала за банда неверници и съветвала Нейно величество да внимава, за да не я покварим.

— Вижте! Как влюбено поглежда краля! Уф! Кълна се, че ми се повдига, като видя някоя жена така да си губи акъла пред своя съпруг — и то пред хора, посред бял ден!

— Това наистина е доказателство за доброто възпитание на Негово величество, щом може така търпеливо да я понася.

— Е… обзалагам се, че представлението не ще трае дълго. Каслмейн роди миналата седмица. След две седмици тя ще дойде тук — и тогава ще видим.

Барбара Палмър бе получила титлата графиня Каслмейн преди около шест месеца.

— Носи се слух, че кралят отдавна й обещал да я направи придворна дама на кралицата, когато се ожени…

— И тя твърди, че той ще го стори и че тя си знаела защо!

Колкото и да ненавиждаха Барбара заради нейното високомерие и горделивост и въпреки силната ревност, която бушуваше в другите жени, все пак тя беше една от тях и те се бяха обединили срещу тази новодошла, която ги оскърбяваше със своята скромност и усамотение, с упорството си да се придържа към модата на своята страна и с настойчивата преданост към католическата църква. Но Катерина бе засегнала не само лекомислените и циниците. Като показа от самото начало благосклонност към канцлера Кларендън, тя неблагоразумно си бе навлякла враждебността на най-честолюбивите, най-способните и най-влиятелните мъже в двора.

Катерина не можеше да знае всичко това. И въпреки многократните предупреждения на Пеналва тя виждаше в новите си поданици единствено жени, облечени в красиви рокли, с лъскави златни коси и самодоволен вид — жени, на които тя завиждаше, макар и да знаеше, че е некрасиво да завижда, — и мъже с любезно, непринудено държане, които се свеждаха в поклон над ръката й, сваляха шапка, когато тя се появяваше, но техните непроницаеми лица не й говореха нищо. Тя все още се страхуваше малко от Англия, но беше така влюбена в своя съпруг и имаше такова пламенно желание да му угоди, че се стараеше да скрие страха и чувството си на несигурност. Мислеше, че върши това успешно.

И тогава една вечер, докато я гласяха за лягане, лейди Съфок, лелята на лейди Каслмейн и засега единствена английска дама в нейната свита, подаде на кралицата лист хартия, на който бе написан списък имена.

— Това са лицата, предложени за придворни дами на Ваше Величество — каза тя. — Ще благоволи ли Ваше Величество да подпише?

Катерина, облечена вече в бялата си копринена нощница с богати дипли, пое списъка и отиде до малкото си писалище. Взе перо и се наведе да сложи подписа си, когато внезапно над рамото й се появи ястребовият нос на Пеналва.

— Не подписвайте, преди да го прочетете, Ваше Величество! — прошепна тя.

Катерина я погледна леко изненадана, защото смяташе, че щом кралят е избрал тези дами за свитата й, те не могат да не бъдат подходящи. Но старата компаньонка вече четеше имената полугласно:

— Лейди Прайс. Лейди Уелс. Глава на придворните дами: Бриджит Саудърсън. Придворни дами: Каслмейн…

При последното име гласът й се повиши възмутен, рязък и лицето й се извърна към Катерина.

Това бе единственото име, което означаваше нещо за кралицата. Защото, преди да отплава, нейната майка — която й бе дала толкова малко съвети за това, как да бъде щастлива в качеството си на съпруга или кралица — я бе предупредила никога да не допуска до себе си лейди Каслмейн. Вдовстващата кралица й бе казала, че лейди Каслмейн е безсрамна лека жена, към която кралят проявявал възмутителна благосклонност през ергенския си живот.

— Как! — възкликна Катерина ужасена. После се огледа, долови хладния поглед на лейди Съфок и се обърна с гръб към нея. — Какво да правя? — прошепна тя, като се преструваше, че разучава списъка.

— Да задраскате името на това същество, разбира се! — С бързо движение тя грабна перото, което Катерина бе изпуснала, топна го в мастилницата и й го подаде. — Задраскайте го, Ваше Величество!

Катерина се поколеба още един миг с разтревожен и оскърбен израз. После решително задраска името с няколко тъмни, дебели черти, докато напълно го заличи. Имаше чувство, че като постъпва така, премахва тази заплаха за своето щастие. След това се обърна към преводачката си:

— Кажете на лейди Съфок, че ще й върна списъка утре сутринта.

Половин час по-късно Чарлс дойде и както обикновено я завари сама, коленичила пред олтара, издигнат до голямото ложе, покрито с алено кадифе. Изчака тихо, но окото му вече бе съгледало листа на писалището, както и черната решетка върху името на лейди Каслмейн. Не каза нищо и когато тя се обърна и му се усмихна, той приближи и й помогна да стане. Когато се наведе да я целуне, усети как дребното й телце отбранително се наежва.

Няколко минути разговаряха за пиесата, която бяха гледали вечерта — представлението „Вартоломеев панаир“, изнесено от кралската трупа, — но през цялото време Катерина нервно се питаше как да подхване разговор за списъка и си пожелаваше той пръв да спомене за него. Най-сетне отчаяна, когато той се извини, че отива в тоалетната стая, тя заговори бързо:

— О сир да не забравя. Лейди Съфок ми даде тази вечер списъка — ето го там. — Преглътна и си пое дълбоко дъх. — Аз задрасках едно име. Сигурна съм, че знаете кое — добави тя бързо с лека нотка на предизвикателство в гласа, защото Пеналва я бе предупредила да му покаже веднъж завинаги, че с нея повече ле бива да се отнасят така.

Чарлс спря и погледна небрежно през рамо, защото тъкмо минаваше край писалището. Обърна се бавно лице в лице с нея.

— Имате ли нещо против една дама, която никога не сте виждали?

— Чувала съм за нея.

Чарлс сви рамене, поглади мустак с единия пръст и се усмихна.

— Клюка — каза той. — Хората много обичат да клюкарстват.

— Клюка! — възкликна тя потресена, че той се държи с такова безочливо пренебрежение, когато е бил заловен в такъв недостоен опит. — Това не може! Как! Моята майка ми каза…

— Съжалявам, мила, че личните ми работи са известни тъй далеч. И понеже сте така добре осведомена за моите простъпки, надявам се, че ще ми повярвате, като ви кажа, че този епизод принадлежи към миналото. Не съм виждал дамата, откакто сме се оженили, и не възнамерявам да имам повече нищо общо с нея. Аз само ви моля да я приемете, за да не бъде изложена на унижения, които иначе сигурно ще бъде принудена да търпи отстрана на дами и господа, които доскоро се наричаха нейни приятели.

— Не ви разбирам, сир. Какво друго заслужава подобна жена? Та тя не е била нищо друго освен ваша… ваша наложница!

— Винаги съм бил на мнение, мадам, че метресите на кралете са толкова достойни за уважение, колкото съпругите на останалите мъже. Не искам от вас да я направите своя приятелка, Катерина, нито дори да я държите около себе си, а само да й бъде позволено да носи тази титла. Това би направило живота й по-лесен — и едва ли би могло да ви нарани, мила!

Той се усмихна, опитвайки се да я убеди, но бе изненадан от нейното упорство, защото никога не бе подозирал, че тази тиха, обожаваща го малка жена е с толкова силна воля.

— Съжалявам, Ваше Величество, но трябва да откажа. С радост бих сторила всичко друго, каквото пожелаете — но това не мога. Аз ви моля, Ваше Величество, постарайте се да разберете какво би означавало това и за мен.

 

 

Седмица по-късно под предлог, че тръгва на лов, Чарлс отиде да види Барбара в близкото имение на чичо й. Току-що бе пристигнала, и му бе изпратила едно отчаяно, смирено и умолително писмо. То впрочем го трогна много по-малко, отколкото уханието, което излъчваше — този тежък, прелъстителен дъх на мускус, който тя винаги разпръскваше около себе си.

Задъхана от тичането, тя го посрещна тъкмо когато влизаше в голямото преддверие, декорирано с еленови рога, старинни брони и огнестрелни оръжия. Той я погледна и видя една жена, по-красива от онази, която помнеше — паметта му беше къса за такива работи, — с блестящи виолетови очи, коса, обградила лицето с буйни къдрици, облечена в рокля от тъмночервена коприна, която много й отиваше.

— Ваше Величество!

Тя направи дълбок реверанс и грациозно сведе глава. Затвори очи и въздъхна леко, когато той се наведе и я целуна небрежно по бузата. После го хвана под ръка, влязоха в къщата и тръгнаха по стълбището, което водеше към главните покои.

— Изглеждате много добре — каза той, като решително не обръщаше внимание на явните усилия да го плени. — Надявам се, че раждането не е било трудно.

Тя се засмя радостно и притисна ръката му — мила и весела, както някога преди Реставрацията.

— Трудно ли! О, господи! Нали Ваше Величество знае как е при мен! Предпочитам да имам бебе, отколкото пристъп на треска! О, но почакайте да го видите! Той е толкова красив — всички казват, че цял прилича на вас!

Това не бяха казвали за първото й дете.

В параклиса чакаше епископът заедно с лорд Оксфорд, лейди Съфок и бебето. Когато свърши кръщелният обред, Чарлс се полюбува на сина си, взе го на ръце с вид на човек, който знае как да се отнася с бебета. Но скоро детето заплака и го пратиха в детската стая. Останалите се запътиха към един малък уединен салон, където ги чакаха вино и торти. Тук Барбара ловко го отведе настрани под предлог да му покаже един кът от градината.

Тя обаче скоро се отвърна от розите и разцъфтелите липи.

— И сега вие сте женен — въздъхна тя тихо и го погледна с натъжени, нежни очи. — И чух, че сте много влюбен.

Той стоеше и я гледаше мрачно. Очите му пробягнаха по лицето й, косата, надолу по гърдите и тънката, пристегната талия. Долови лекото прелъстително ухание на нейния парфюм и очите му потъмняха. Рафиниран сладострастник, Чарлс бе закопнял за жена, чиито чувства може да възбуди и която е способна да възбуди неговите. Катерина го обичаше, но нейната невинност и инстинктивна сдържаност бяха започнали да го отегчават.

Той пое бързо въздух през зъби и стисна челюсти.

— Много съм щастлив, благодаря ви.

Едва доловима, подигравателна усмивка премина по лицето й.

— Радвам се за вас, сир. — После въздъхна пак и погледна тъжно през прозореца. — О, не можете да си представите колко нещастна бях в Лондон, след като заминахте! Дори портиерите и чираците по улицата ме обиждаха! Ако не бяхте ми обещали да ме направите придворна дама… господи, не знам какво бих сторила!

Той се намръщи, защото точно от това се бе опасявал и очаквал. Естествено нейната леля й бе разказала всичко.

— Сигурен съм, че преувеличавате, Барбара. Мисля, че ще се справите чудесно въпреки всичко.

Тя бързо изви глава, черните й зеници се разшириха.

— Какво искате да кажете с това — „въпреки всичко“?

— Хм, за съжаление моята съпруга задраска името ви. Каза, че не ви иска за своя придворна дама.

— Не ме иска! Как, това е смешно! Защо да не ме иска? Аз съм от достатъчно добър род, надявам се! И какво зло мога да й сторя аз?

— Никакво — отвърна той категорично. — Но въпреки това тя не ви иска. Тя не разбира нашия начин на живот тук, в Англия. Казах й, че бих…

Барбара го гледаше поразена.

— Вие сте й казали, че няма нужда от мен! — повтаряше тя шепнешком, ужасена. — Как сте могли да сторите подобно нещо?

Очите й се изпълниха със сълзи, тя повиши глас въпреки бесните знаци, които й правеше лейди Съфок, и в него зазвучаха истерични нотки.

— Как можахте да постъпите така към една жена, която е пожертвала доброто си име, била е изоставена от своя съпруг и подхвърлена на презрението на света… само за да ви даде щастие! О-о-о!…

Обърна се и облегна чело на прозореца, притиснала с юмрук устата си. После сподавено прохлипа.

— О, да бях умряла, когато се роди детето! Изобщо не бих поискала да живея, ако знаех, че така ще постъпите с мен!

Чарлс я гледаше по-скоро с досада, отколкото със съчувствие или угризение на съвестта. Единственото му желание беше нещата да се уредят някак — дали щеше да спечели Барбара или Катерина, за него нямаше значение. „Можеше да се защитят и двете гледища — помисли си той, — но една жена никога не желае да види повече от едната страна на въпроса.“

— Добре — каза той. — Ще поговоря отново с нея.

Но той предпочете да повери тоя деликатен въпрос на канцлера, въпреки че старият човек протестира живо, защото смяташе, че Каслмейн заслужава да бъде изпратена в изгнание отвъд океана. Кларендън излезе от аудиенцията, като бършеше зачервеното си лице и клатеше глава. Той понакуцваше слабо, за да облекчи засегнатия от подагра десен крак. Чарлс го чакаше в кабинета си и канцлерът се упъти натам. Но докато този нисък, закръглен и докаран човечец минаваше през галериите, той бе следван от усмивки и шушукания. Борбата между Техни величества забавляваше целия двор.

— Е? — запита кралят, стана от мястото си, в момента пишеше писмо на Менет, която беше вече мадам, херцогиня Орлеанска и трета дама във френския двор.

— Тя отказва, Ваше Величество. — Канцлерът седна, пренебрегвайки етикета, защото беше уморен, отчаян и го болеше кракът. — За такава дребна женица, с такъв кротък и покорен вид… — Той отново избърса влажното си лице.

— Вие какво й казахте? Казахте ли й, че…

— Казах й всичко. Казах й, че Ваше Величество вече няма връзки с тази дама, нито възнамерява да има. Казах й, че Ваше Величество изпитва най-голяма обич към самата нея и че ще й бъдете много добър съпруг, ако приеме това единствено нещо. О, моля ви, Ваше Величество, не ме пращайте повече! Тази работа не е по вкуса ми — знаете моето мнение.

— Не ме интересува вашето мнение! — каза Чарлс остро, въпреки че обикновено изслушваше с ленива и търпелива усмивка всички критики, които канцлерът му отправяше за неговите обноски, нрави и интелект. — В какво състояние беше тя, като излязохте?

— Тя бе така потънала в сълзи, че трябва вече да се е разтопила.

Вечерта Чарлс влезе в стаята на своята съпруга с предизвикателен и решителен вид. Той бе имал властна майка; несъзнателно бе избрал властна любовница; но нямаше никакво намерение да се остави да бъде воден за носа в своя дом. Сега го интересуваше не толкова съдбата на Барбара Палмър, колкото да убеди жена си, че той, а не тя, ще взима решенията. Катерина го посрещна с не по-малко предизвикателен израз — въпреки че само преди час се бяха усмихвали любезно един на друг, докато слушаха хора от италиански кастрати, евнуси.

Той й се поклони.

— Мадам, надявам се, че сте готова да проявите благоразумие.

— Готова съм, сир… ако и вие сте готов.

— Това е единствената ми молба към вас, Катерина. Ако я удовлетворите, обещавам ви, че ще е последното трудно нещо, което изобщо ще поискам от вас.

— Но единственото ви желание е най-трудното, което един мъж може да поиска от своята съпруга! Не мога да го сторя! И няма да го сторя!

Неочаквано тя тропна с краче и извика така гневно, че той се смая.

— И ако заговорите отново за това, ще си отида в Португалия!

Тя го погледна втренчено и после избухна в плач, обърна се с гръб и закри лице с длани. В продължение на един безкраен миг и двамата мълчаха. Катерина се мъчеше да сподави риданията си, отчаяно се питаше защо той не отиде при нея, защо не я вземе в прегръдките си и не й каже, че съзнава колко невъзможно е да приеме отхвърлената му развратница за своя придворна. Той й се бе сторил така добър, благороден и нежен и тя не можеше да разбере какво се бе случило, за да се измени така. Явно щом той толкова държеше тази жена да получи мястото, значи продължаваше да я обича.

С нараснала упоритост след това предизвикателство Чарлс се видя да прекарва живота си като отстъпчив, послушен съпруг на един тираничен, малък деспот. Сега беше най-подходящият случай да й покаже, че той ще бъде господарят в собствения си дом.

— Добре, мадам — каза той накрая. — Но преди да си тръгнете, мисля, че ще бъде разумно най-напред да узнаете дали вашата майка ще ви приеме — и за да разберете това, първо ще изпратя вашите придворни там.

Катерина се обърна бързо и го изгледа удивено, не вярваше на ушите си. Тези мъже и жени от нейната собствена родина бяха единственото нещо, на което можеше да се уповава в непонятната ужасяваща страна. Сега, когато и Чарлс беше против нея, тя повече от всякога имаше нужда от тях.

— О, моля ви, сир! — Вдигна умолително ръце.

Той се поклони.

— Лека нощ, мадам.

След няколко дни, развеселен и облекчен, дворът видя да заминава по-голямата част от грозната свита на Катерина. Защото Чарлс бе позволил да останат само Пеналва, свещениците и няколко прислужници в кухнята. Той не си даде труд да изпрати дори едно писмо, с което да даде обяснения, но се надяваше, че вдовстващата кралица ще разбере недоволството му — защото в последния момент тя бе изплатила по-голямата част от зестрата в захар и подправки вместо в злато.

Отношенията помежду им бяха обтегнати в продължение на дни.

Катерина прекарваше повечето време в своите покои, а когато се явяваше, тя и Чарлс едва си проговорваха. Когато придворните се срещаха в градината или на боевете между петли, те се питаха един други:

— Ще ходите ли следобед на Кралския турнир?

Младите и веселяците желаеха победа на Барбара Палмър, защото тя представляваше техният начин на живот; по-възрастните и по-благоразумните съчувстваха на кралицата, по им се искаше тя да разбира по-добре мъжете и съжаляваха, дето не е била научена, че с такт човек може да постигне това, което не може да постигне с викове и заплахи. Както обикновено, Чарлс допускаше съвети и от двете страни, но въпреки че изслушваше учтиво всички, той, както винаги, не се оставяше да му повлияят. По всеки въпрос, който смяташе от значение за собственото му удобство, той взимаше решения сам — така постъпи и сега.

Кралица Хенриета-Мери съобщи, че ще посети отново сина си. Чарлс нямаше никакво желание когато дойде тя, да завари съпругата му намусена, а домът му в безпорядък. Решен да уреди спорния въпрос веднъж за винаги, той повика Барбара да дойде в Хемптън корт.

През един топъл следобед в края на юли приемната на Катерина бе претъпкана, а мнозина, които не можеха да си пробият път, стояха в чакалнята. Във въздуха се носеше остро напрежение, което се чувстваше, но не можеше да се обясни. Може би то се дължеше на това, че Чарлс още не беше се появил. Против волята си тя го очакваше неспокойно и току поглеждаше над главите на придворните към вратата. Защото, дори когато Чарлс не й обръщаше внимание, тя се утешаваше просто от обстоятелството, той присъства. Сега се почувства самотна и изоставена, насилваше се да се усмихва, прехапваше долната си устна, за да не трепери, и преглъщаше тежко, в гърлото й бе заседнала буца.

„О! Никога да не бях идвала в Англия! — мислеше си отчаяно. — Да не бях се омъжвала! Как бих желала отново да съм си у дома! Бях щастлива тогава…“

В паметта й се върна с копнеж споменът за ленивите, тихи следобеди в манастирската градина, окъпана в горещото португалско слънце, когато седеше с четката и палитрата си и се опитваше да улови резкия контраст между белите стени и сините сенки. Или когато бродираше и се вслушваше в мелодичния шепот на молитвите откъм параклиса. Какъв спокоен, сигурен свят бе това! Завиждаше на онази Катерина за нещата, които не е познавала.

Тогава внезапно го съзря и гърбът й настръхна. Студена вълна я заля, а тъгата и бляновете й изчезнаха. Тя се оживи, зарадва се, макар да знаеше, че той няма да й обърне внимание. Лека усмивка докосна устните й. „Колко е висок — помисли тя — и колко красив! О, аз го обичам!“ Тя почти не забеляза жената, която, облечена в бели дантели, искрящи от сребърни пайети, вървеше до него.

Те влязоха и салонът потъна в напрегната тишина — всяко око дебнеше, всяко ухо бе настроено да чуе. Едва когато Чарлс с нисък, но съвършено отчетлив глас произнесе името на дамата, Катерина се обърна да я погледне и поднесе ръката си за целувка, защото дамата бе коленичила на едно коляно.

В този миг тя усети, че някой я улавя за рамото, и чу как Пеналва изсъска на ухото й:

— Това е Каслмейн!

Ръката на Катерина неволно се отдръпна и тя погледна към Чарлс — изненадано, невярващо, въпросително. Но той я наблюдаваше с твърд, хладнокръвен поглед и цялото му студено, предизвикателно изражение сякаш казваше: „Посмей сега да откажеш!“ Тогава тя погледна лейди Каслмейн, която се бе изправила, и видя като в проблясък едно красиво лице, което никога нямаше да забрави: устните леко извити, а очите блеснали победоносно и насмешливо.

Изпита внезапно слабост и й прилоша. Зави й се свят, ушите й забучаха така, че заглушиха всеки друг звук и стаята потъмня пред погледа й. Тя се олюля напред от стола, но бе задържана от притеклите се два пажа и графиня Пеналва, която хвърли към Чарлс поглед, изпълнен със студена непримирима омраза. По лицето на краля се изписа внезапен ужас и той неволно вдигна ръка нагоре. Но бързо се опомни, отстъпи назад и застана мълчаливо, докато извеждаха кралицата от стаята.