Мика Валтари
Черният ангел (81) (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

24 май 1453

Този следобед голяма група турци в бляскава процесия се отправи към крепостния вал край Свети Романовата порта. Те размахваха знамена, надуваха зурни и молеха да пуснем в града султански пратеник, който да преговаря с император Константин. В същото време турската артилерия прекрати обстрела и всички войници се завърнаха в султанския лагер.

Джустиниани подозираше измама и не желаеше турският пратеник да види колко лошо бяха повредени стените и колко нескопосани бяха временните палисади. Но когато император Константин се възправи на стената, забеляза, че пратеникът беше неговия личен приятел, емира на Синоп Исмаил Хамза. В продължение на векове семейството на този мъж беше поддържало добри взаимоотношения с византийските императори, макар че малко преди смъртта си старият Мурад се свърза с него, като разреши на Мехмед да се ожени за една от дъщерите на Исмаил Хамза. Въпреки това Константин приятелски го приветства и нареди да бъде пренесен през барикадите. В града той влезе през една от малките вратички.

Веднага след като беше разбрал, че турски пратеник е на аудиенция при василевса, венецианският байло свика Съвета на дванадесетте, отдели двеста войника от стените и ги поведе към императорския щаб. Джустиниани, от своя страна, раздаде провизии и последното останало вино сред бойците си, обикаляше ги един след друг, заплашваше ги с юмрук и им нареждаше:

— Смейте се, по дяволите, смейте се! Или ще ви извия вратовете!

И докато Исмаил Хамза се оглеждаше любопитно, гладейки с ръка брадата си, не виждаше нищо друго освен смеещи се мъже, облечени в броня, които дъвчеха парчета месо и небрежно хвърляха остатъците по земята. Императорът му подаде за целувка ръката си и изказа съжаление, че се срещат при толкова нерадостни обстоятелства.

За да бъдат чути думите му от войниците наоколо, емирът на Синоп ясно и силно рече:

— Благословен да бъде този ден, защото султан Мехмед ме е проводил да ви предложа мир с условия, които запазват вашето достойнство.

При това генуезците на Джустиниани избухнаха в още по-буен смях, макар че на много от тях им се плачеше от изтощение. Протостраторът държеше скрит в ръката си кинжал и обикаляйки войниците си отзад, бодеше по бедрата ония, които не се смееха достатъчно силно.

Исмаил Хамза помоли да разговаря с императора насаме. Без колебание Константин го въведе в квартирата си и без да се вслушва в предупрежденията на своите съветници, се затвори заедно с него в една малка стаичка. В това време венецианският байло, след като беше обградил кулата със своите мъже, се появи заедно със Съвета на дванадесетте и помоли императорът да бъде уведомен, че венецианците са против всякакви едностранни преговори с турците.

Василевсът отвърна, че никога дори и не си е помислял да взема решения зад гърба на своите съюзници, след което свика съветниците си и им разясни условията за сключване на мир със султана. Исмаил Хамза от своя страна сериозно заяви:

— За ваше благо и за благото на вашите люде аз ви приканвам да приемете тези условия, които са най-доброто, което изобщо може да бъде предложено. Вашият град е в отчаяно състояние. Защитниците ви са изнемощели и малко на брой, а градското население е отчаяно. Това е вашата последна възможност. Ако не се предадете сега, султанът ще избие всички мъже до крак, жените и децата ще продаде в робство и ще остави войската си свободно да плячкосва из града.

Венецианците извикаха:

— В името на Исуса Христа, не се доверявайте на султана! Какво може да ви предложи той? Турците и друг път са престъпвали дадената от тях дума. Напразно ли сме проливали кръвта си? Напразно ли най-добрите ни мъже са жертвали живота си по стените, за да задържат трона ти? Не и не! Султанът се колебае, защото не е уверен в своята победа. Защо иначе ще търси с измамни мирни предложения да покори града?

Исмаил Хамза много се обиди от това и рече:

— Ако имате поне малко разум в главите си, ще се убедите, че положението на Константинопол е безнадеждно. Единствено от хуманност и за да ви спести ужасите на едно покоряване с щурм султанът предлага императорът незасегнат да се оттегли с всичките си богатства, с целия си двор и всичката си прислуга. Тези жители на града, които искат да го последват, могат да вземат всичко, що притежават, със себе си. На тези, които останат, султанът им обещава живота и неприкосновеността на имотите. Императорът ще се оттегли в Морея като султански васал и султанът ще защитава неговите интереси срещу всякакви агресори.

Венецианците бяха започнали вече да викат и да удрят по щитовете си, за да заглушат гласа му. Ала василевсът наведе глава и продума:

— Вашите условия са унизителни и несправедливи. Дори да можех, достойнството ми на император нямаше да ми позволи да ги приема. Но аз не мога, тъй като никой тук не е в състояние да предаде града. Ние сме готови да умрем и ще пожертваме живота си без хленчене.

Той изгледа с мрачно презрение викащите венецианци които бяха готови да се бият до последния грък. Та нали огромните им галеони бяха в пристанището и с тях имаха възможност да се спасят, когато всичко бъде загубено.

Султанът е знаел, че Константин няма да приеме условия като тези. Но заради партията на мира и войската, която е недоволна от неуспеха на обсадата, той е принуден да прибегне до този план, за да покаже на своите поданици опърничавостта на гърците. Но и той е смъртен и неговото сърце е слабо.

Ако градът е завладян от болезнено безпокойство и страх, несигурността, която изпитва султан Мехмед, е също толкова непосилна за превъзмогване. Той е заложил всичко и не му остава нищо друго освен да победи или да се предаде. Срещу него е не само градът, а и мнозина в собствената му войска.

Поради тази причина султан Мехмед сега е най-самотният човек в света. По-самотен дори от император Константин, който вече е направил своя избор.

По същата причина и аз съм свързан сега със султан Мехмед в тайно братство: мъчно ми е за него и ми се иска още веднъж да видя непроницаемото му лице, упоритата му брадичка и очите му на див звяр с жълтеникаво пламъче в зениците. Иска ми се да поговоря с него и още веднъж да се убедя, че не желая да живея в това време, в което той и нему подобни ще управляват света.

Той е бъдещето. Той ще победи. Ала в бъдеще, в което е властелин Мехмед, не си струва да се живее.

— Смейте се! Смейте се! — изкомандва Джустиниани своите генуезци.

И когато емирът на Синоп си тръгна, те не преставаха да се смеят — тези мъже с почернели от барут лица, очукани доспехи и окървавени превръзки. Те се смееха, смееха се от дъното на своите сърца, мразейки Джустиниани, който постоянно ги подтикваше към свръхчовешки усилия. Мразят го и го обичат. Някъде дълбоко в съзнанието им се мярка една мечта за лозе и бяла къщурка по склоновете на остров Лемнос. За гръцки работници роби из плодородни полета. За правото на господаря върху девствеността на красивите селски момичета и за даваните в тяхна чест угощения от великия стратег.

В очите със сълзи на изтощение те се захласваха в безсилен смях и се втурваха обратно по крепостните стени, докато турците се отдалечаваха на гърбовете на своите коне с развети знамена и писнали зурни. И когато стотици топове отново загърмяха насреща ни, Джустиниани се наведе и взе един кокал от земята. По него имаше още месо. Той го поизчисти от полепналия пясък и го заглозга. — Короната на велик стратег се оказва доста скъпа — забеляза той. — Загубил съм вече доста от собствената си плът и кръв, а победата все още не се вижда. — Не, победата не се вижда — повтори той и загледа отвора в крепостната стена, който беше вече повече от хиляда стъпки широк и защитен само от издигнатите камари пръст, трупи, наръчи от клони и камъни и от големи кошове, пълни с чакъл, като бойници за стрелците.

Днес е четвъртък, а утре ще е светият ден на исляма. Може би няма да доживея до следващия четвъртък. Мехмед се подчини на законите на Корана и предложи мир, преди да превземе града с щурм. Времето за генерално настъпление е узряло. „Тази войска е най-силната и този принц — най-могъщият, и той ще завладее Константинопол.“ Ние сме вратата към Запада. Последният западен пост срещу Изтока. Когато стените рухнат, телата ни ще са последната, единствената останала преграда.