Мика Валтари
Черният ангел (27) (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

18 февруари 1453

Адрианопол откликна веднага. Султан Мехмед прочел публично писмото на император Константин като доказателство за предателската натура на гърците, след което го стъпкал с крака. Бързоноги султански вестири, обути в железни обувки, са разпратени по всички османски градове. Дервиши и имами проповядват отмъщение. Партията на мира е принудена да се отстрани. Мехмед дори призовава Запада за свидетел:

„Гърците пристъпват една след друга дадените от тях клетви и споразумения, а когато император Константин предаде църквата си на папата, бяха разкъсани и последните връзки между гърци и турци. Неговата единствена цел е да насъска западните страни срещу турската държава. С измамни слова и фалшива искреност той се опитва да прикрие коварните си замисли, но обхванатите от пламъци османски села по бреговете на Мармара осветяват и разобличават варварските му намерения. Византийската похот по нови и нови завоевания е заплаха за нашето съществуване, а гръцкото коварство и жестокост предизвикват оправдано желание за мъст. За да се сложи край на това потисничество и за да се освободим от тази спотаена гръцка заплаха, всеки правоверен е длъжен да се вдигне на свещена война. Този, който все още оправдава гърците, е предател и враг на собствения си народ! Справедливият султански ятаган ще се вдигне, за да отмъсти за посечените, изтезаваните, заробените и изгорените живи наши братя!“

За да изличи всеки намек за нерешителност, султанът бе наредил имената на всички изклани от гърците турци да бъдат четени в петъчната служба от минаретата на всички джамии.

Маневрите на гръцката флота бяха предоставили на Мехмед оръжието, от което той най-вече се нуждаеше, за да разгроми партията на мира, предвождана от великия везир Халил. Сега всеки, който мислеше да се противопостави на войната, трябваше да бъде готов да отговаря за това с главата си, та било и везир от трето коляно.

От военна гледна точка маневрите на флотата бяха абсолютно безсмислени. Те само разбудиха пазещите пролива, така че вече нито един кораб не ще може тайно да се промъкне и да отнесе императорските молби за помощ до западните страни. Макар че каква ли полза от тези молби? Та нали все напразно неговите пратеници са коленичили със сълзи в очите пред европейските владетели. Западът е известен за смъртната опасност над Константинопол, но се отнася към това със завидна безотговорност, въпреки че под стените на този град се решава съдбата на цяла Европа.

Събирането на Дивана в Адрианопол формално е все още тайна. Но сега целият свят знае за войната. Султан Мехмед е изгорил всички мостове зад гърба си. Път за отстъпление няма. В тези ветровити февруарски вечери той обикаля Адрианопол, предрешен като обикновен войник и придружен от доверените си люде. Промъква се на празненствата по обрязването на момчетата, на сватбите и погребенията, за да научи какво говорят хората за него. Подозрителен е, не се доверява на никого и крие мислите си от всички. Ако някой има нещастието да го познае, заповядва веднага да го убият.

Познавам неговия нрав. Най-добре мисли нощем, а безпокойството го прогонва от постелята му. Само че аз вече не го съпровождам?