Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Черният ангел
Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света - Оригинално заглавие
- Johannes Angelos, 1952 (Пълни авторски права)
- Превод от фински
- , 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- lavrentii (2008)
Издание:
Мика Валтари. Черният ангел
Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света
Първо издание
Издателство „Книжен тигър“, София, 1995
Превод от фински: Туула Паркусярви и Иван Благоев, 1995
Художник Петър Добрев
Редактор Петя Георгиева
Печатни коли 22. Формат 84/108/32. Цена 100 лв.
Предпечатна подготовка: Спектър 365
Печат: ДФ Полиграфически комбинат, София
История
- — Добавяне
19 март 1453
Днес големите бойни галеони влязоха в Кинегионското пристанище с развети платна и под звуците на фанфари и барабани. Моряците и войниците слязоха под строй на брега, взеха лопати, кирки и кошове и, разделени на отряди, всеки под знамето на собствения си кораб, напуснаха очертанията на града при двореца на Хебдомон. Там ги очакваше император Константин, качен на кон и придружен от царските сановници, блестящ в пурпур и злато, с корона на главата, и ги поздрави с добре дошли.
Преградният ров с над сто стъпки дължина бе разделен на обекти и капитаните на кораби забиха знамената си в точките, които им бяха показани. Осем стъпки бяха определени за ширина и дълбочина — работа сравнително лека за две хиляди копачи. По даден от василевса знак наредени в редица слуги избиха дъната на десет бъчви, от които всеки можеше да си вземе по чаша вино. Не беше за чудене, че се хванаха на работа с песни, състезаваха се да копаят и да пълнят кошовете с пръст, които други тичешком отнасяха за укрепването на външната стена. Гледката беше празнична и много народ се насъбра да зяпа. Присъствието на императора въодушеви притежателите на корабите, капитаните и щурманите, та и те се включиха да помагат. Привечер ровът беше почти готов без една малка част, която го отделяше от водата. Този ров естествено не може да бъде сравнен с големия ров, чиито стени са иззидани с тухли, но гръцките работници веднага се захванаха да заздравяват стените му с камъни и греди, за да не се срутят при пускането на водата.