Мика Валтари
Черният ангел (39) (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Johannes Angelos, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
lavrentii (2008)

Издание:

Мика Валтари. Черният ангел

Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света

Първо издание

Издателство „Книжен тигър“, София, 1995

 

Превод от фински: Туула Паркусярви и Иван Благоев, 1995

Художник Петър Добрев

Редактор Петя Георгиева

Печатни коли 22. Формат 84/108/32. Цена 100 лв.

Предпечатна подготовка: Спектър 365

Печат: ДФ Полиграфически комбинат, София

История

  1. — Добавяне

19 март 1453

Днес големите бойни галеони влязоха в Кинегионското пристанище с развети платна и под звуците на фанфари и барабани. Моряците и войниците слязоха под строй на брега, взеха лопати, кирки и кошове и, разделени на отряди, всеки под знамето на собствения си кораб, напуснаха очертанията на града при двореца на Хебдомон. Там ги очакваше император Константин, качен на кон и придружен от царските сановници, блестящ в пурпур и злато, с корона на главата, и ги поздрави с добре дошли.

Преградният ров с над сто стъпки дължина бе разделен на обекти и капитаните на кораби забиха знамената си в точките, които им бяха показани. Осем стъпки бяха определени за ширина и дълбочина — работа сравнително лека за две хиляди копачи. По даден от василевса знак наредени в редица слуги избиха дъната на десет бъчви, от които всеки можеше да си вземе по чаша вино. Не беше за чудене, че се хванаха на работа с песни, състезаваха се да копаят и да пълнят кошовете с пръст, които други тичешком отнасяха за укрепването на външната стена. Гледката беше празнична и много народ се насъбра да зяпа. Присъствието на императора въодушеви притежателите на корабите, капитаните и щурманите, та и те се включиха да помагат. Привечер ровът беше почти готов без една малка част, която го отделяше от водата. Този ров естествено не може да бъде сравнен с големия ров, чиито стени са иззидани с тухли, но гръцките работници веднага се захванаха да заздравяват стените му с камъни и греди, за да не се срутят при пускането на водата.