Мика Валтари
Черният ангел (50) (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

11 април 1453

Султанът е наредил да разположат на малки групи по цялата дължина на сухопътната част от крепостната стена малките топове и големите бомбарди. Тежката артилерия е съсредоточена в четири точки: пред Романовата, Карисиосовата и Калигарската порта и пред Влахернския сектор където стените са най-дебели, но където няма преграден ров. Срещу Селимбрийската порта също има три големи бомбарда.

Оръдията са разположени толкова близо до стените, че с просто око могат да се различат лицата на обслужващите ги артилеристи, които са заети с поставянето им върху основа от камъни и греди. Топовете лежат тромаво и безпомощно на земята, но когато се сравнят зейналите им дула с работещите наоколо им хора, човек не може да не уважи ужасната им големина. Стотици мъже пъплят наоколо им като мравки. Едно от кръглите каменни гюллета, които са складирани наблизо, е по-високо от коленете на работещите наоколо артилеристи.

Топовете са защитени с ров и палисади. Никой от латинците не е виждал преди толкова грамадни оръдия. Те ще попилеят цели кораби, пълни с барут, и ще избият стотици турци, когато се пръснат, или поне така твърди Джустиниани, за да окуражи собствените си хора.

Най-големият бомбард, излят от избягалия в Адрианопол Орбан, за който толкова много се говореше през януари, е разположен срещу Калигарската порта, където стените са най-дебели. Изглежда, че султанът вярва в разрушителната сила на своята артилерия. Джустиниани беше любопитен да види това грамадно оръдие и тъй като всичко беше още спокойно, ме помоли да го придружа. Искаше също така да види как са се настанили венецианците във Влахернския палат и при Карисиосовата порта, откъдето тръгва пътят за Адрианопол.

Мнозина от защитния гарнизон бяха напуснали своите места и се бяха събрали на групи, за да позяпат този огромен топ. Дори от града са надошли хора, които са се покатерили по кулите и по покрива на палата да зърнат това чудовище.

Джустиниани широко се ухили и рече:

— Сигурен съм, че тълпата ще оредее веднага, щом турците поставят топовете по местата им и изстрелят първия залп.

Някои сочеха с пръст и твърдяха, че разпознават Орбан, макар че беше облечен в почетен кафтан и носеше на главата си чалма с отличителните знаци началник на артилерията. Гърците го обсипваха с обиди и проклятия, а императорските техници се прицелиха с малките топове и дадоха няколко залпа, за да пречат на турците при монтирането на големия бомбард. Джустиниани забрани да се стреля и да се хаби барут. Много от гърците пребледняха и запушиха ушите си още при тези незначителни изстрели от стените.

Венецианският байло Миното викна на хората си да се строят и дойде да поздрави Джустиниани. С него беше и синът му, който въпреки младостта си е капитан на една от галерите и от любопитство бе дошъл да погледа топовете. Императорският техник, германецът Йохан Грант, също се присъедини към нас. За първи път виждах този известен мъж, за чиито познания и талант бях слушал много. Той е на средна възраст, с черна брада, набраздено от мисъл чело и търсещи, отразили безпокойството на нашето време очи. Зарадва се, като разбра, че говоря малко немски. Самият той говори много добре латински и си служи свободно с гръцкия. Василевсът го е наел на мястото на Орбан и му плаща толкова, колкото Орбан навремето напразно искаше.

Гледайки топа, Грант рече:

— Този бомбард е чудо на леярското изкуство, достигнало до границата на невъзможното. От това по-голямо оръдие едва ли може да бъде овладяно от човека и ако не бях чул, че вече са го изпробвали в Адрианопол, едва ли щях да повярвам, че ще издържи налягането на заряда. Дори хиляда дуката да ми дават, не бих стоял близо до него, когато стреля.

Джустиниани рече:

— Аз, бедният човек, приех защитата на Романовата порта, защото всички други си мълчаха, но сега не съжалявам. Оставям това удоволствие на венецианците.

Венецианският байло, неприятно засегнат от тази забележка, възрази:

— Едва ли може да се очаква някой от нас да остане на стената или в кулата, когато този топ започне да гърми. Ние сме само търговци, доброволци, и при това вече много затлъстели. Аз самият се задъхвам всеки път, когато се изкачвам на стената, и после страдам от сърце.

На това Джустиниани отвърна:

— Нещо все пак трябва да се заплати за Влахернския Палат, но ако пожелаеш, аз на драго сърце ще сменя своята неудобна кула с леглото на императора и обещавам още рано сутринта да се кача на крепостната стена. Нямам нищо против да се разменим.

Червенобузестият байло загледа Джустиниани с недоверие, премери на око могъщите бастиони на Влахернския палат и ги сравни с останалата част от градските стени след което кратко заяви:

— Ти май се шегуваш.

Йохан Грант избухна в смях, след което отбеляза:

— Заедно с императорските техници изчислих, че такъв огромен бомбард не може да бъде задоволително излят, и че, ако все пак съществува, дълго няма да издържи. Ако с него се стреля, той ще изплюва гюллето само на няколко стъпки пред носа си. Това може да се докаже с изчисления. Утре сутринта ще трябва да си направя щит от тези изчисления и да застана на стената точно срещу неговото дуло.

Джустиниани ме дръпна настрана и ми каза:

— Жан Анж, приятелю мой, никой не знае какво ще се случи утре, тъй като светът не е виждал досега такива топове. Напълно е възможно те с няколко залпа да пробият стените, макар че аз лично не вярвам в това. Остани тук и дръж този огромен бомбард под око. Настани се като у дома си в палата, ако венецианците склонят да те приемат. Иска ми се да имам тук доверен човек, на който мога да разчитам, докато установим какви повреди може да нанесе този огромен топ.

Йохан Грант ме взе под свое покровителство, тъй като и двамата бяхме чужденци сред гърците и латинците. Той е мълчалив мъж, а когато говори, е твърде саркастичен. Разведе ме край Калигарската порта, където шепа престарели обущари с присвити от страх гърла седяха и подковаваха войнишки ботуши в опразнените си дюкяни. Всички млади мъже, чираците дори, са по крепостните стени. Обиколихме залите и галериите на императорския дворец, където венецианските доброволци се бяха настанили. Венецианският байло Миното е запазил за себе си спалните на василевса и спи на пухени възглавници под пурпурен балдахин, с извезани по него двуглави орли. Венецианците са докарали прислугата си и цяла купчина жени, които са в непрестанна разпра с гръцкия обслужващ персонал на двореца, чийто език те не разбират.

Отоплителната система на палата, която се състой от огромно количество тръби под подовете, по които циркулира затоплен въздух, изисква невероятни количества топливо и затова императорът още в ранна пролет е забранил тя да се използва, въпреки че нощите все още са много студени. Той желае да пести дървата за печене на хляб и за други нужди — като например за поправка на стените, ако турците наистина успеят да им нанесат сериозни повреди.

С падането на нощта заварих венецианските стражи да палят огън върху полирания мраморен под в церемониалната зала. Мраморът се пропуква, а пушекът потъмнява безценните мозайки по тавана.