Мика Валтари
Черният ангел (64) (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

1 май 1453

Положението ни започва да става безнадеждно. Войските на султана строят огромен понтон през Златния рог, чак до брега на Пера. Досега бойните единици на хълма зад Пера трябваше да поддържат връзка с главните сили и да получават подкрепления, като заобикалят целия залив. Понтонът се охранява от гигантски закотвени плаващи платформи, върху които са поставени топове, за да не позволяват на нашите кораби да пречат на неговото строителство. Веднага след като бъде завършен, турските галери ще могат да обстрелват необезпокоявано стените откъм пристанището.

Агаряните обстрелват и атакуват непрестанно временните барикади, построени там, където има разрушения в стените, и това ни носи много загуби. Нашата защита слабее, а в султанския лагер ден след ден се сипят нови чети доброволци от Азия.

Виното е на свършване, а цените на хранителните продукти по пазарите са се вдигнали над възможностите на бедните. Затова днес императорът е конфискувал всичкия хляб, за да може той да бъде раздаден по равно на всички. Старейшините на всеки квартал са длъжни да осигуряват храна и всичко необходимо за отбранителите, строителите и техните семейства, така че никой не трябва да напуска поста си, за да търси храна.

Командващият резервите е длъжен всеки ден да обикаля стените и да проверява поименно присъстващите в отделните участъци. Това обаче не засяга латинците — само гърците.

Около Карисиосовата порта голямата стена се е срутила на много места. Състоянието на външната стена също е лошо, но турците не са успели още да я преминат в нито една точка. Досега нашите мъже успяваха всяка нощ да почистват преградния ров от хвърлените в него дървета и камъни, които после бяха използвани за построяването на палисадите.

По продължение на външната стена се носи отвратителна воня на разлагащи се трупове, а много от защитниците са загубили слуха си от топовните гърмежи.