Мика Валтари
Черният ангел (20) (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Johannes Angelos, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
lavrentii (2008)

Издание:

Мика Валтари. Черният ангел

Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света

Първо издание

Издателство „Книжен тигър“, София, 1995

 

Превод от фински: Туула Паркусярви и Иван Благоев, 1995

Художник Петър Добрев

Редактор Петя Георгиева

Печатни коли 22. Формат 84/108/32. Цена 100 лв.

Предпечатна подготовка: Спектър 365

Печат: ДФ Полиграфически комбинат, София

История

  1. — Добавяне

5 февруари 1453

Получих жребец и доспехи. През първите няколко дни Джустиниани постави на изпитание моите умения. Следвах го при инспекцията на крепостните стени и на онази част от отбранителните отряди, съставени от нетренирани гръцки занаятчии и млади монаси. При вида им той разклати биволската си глава и се разсмя. Джовани преговаря с императора, с Францес, с капитаните на корабите от Венеция и от гръцките острови, с подеста[1] на Пера, с венецианския байло и дори с мързеливия принц Орхан, за да му предостави турските си телохранители при отбраната на града.

Той преговаря с всеки обстойно и без да бърза, разказвайки истории за обсади и походи, в които е участвал. Умее да проправя пътя си през разногласия, завист и предразсъдъци, както огромен кораб разсича с носа си насрещните вълни. Доверяват му се. Длъжни са да му се доверят. Та той е като подпорна колона, върху която ден след ден се изгражда защитата на града. Той пие много вино. На един дъх изпива и най-големите бокали. Торбичките под очите му се подуват, но иначе виното изобщо не му влияе.

Неговата мудност и безкрайните приказки, зад които прикрива опитността и умението си да преценява хората, отначало ужасно ме дразнеха, докато сам не започнах да виждам нещата с неговите подути биволски очи. Сега имам чувството, че наблюдавам машина, проектирана от талантлив математик, която, пусната малко по малко в движение, дрънчи и скърца, но сигурно се придвижва напред. Машина, изрядна в своето предназначение, където всяка част е подкрепена и заздравена от друга.

Принуден съм да му се възхищавам така, както неговите мъже му се възхищават и сляпо му се подчиняват, защото знаят, че не издава напразна заповед.

От мен също има полза. Обяснил съм му подготовката на еничарите, дисциплината им, въоръжението и начина, по който се сражават. Разказал съм му за нрава на султан Мехмед и за най-приближените му люде. За партиите на мира и войната и за разцеплението между млади и стари след смъртта на Мурад, що Мехмед нарочно изостря, за да свали Халил от поста велик везир.

— Той никога не ще забрави как като младо момче бе принуден дваж да се откаже от престола — на дванадесет и на четиринадесет, — тъй като не успяваше да удържи властта, въпреки че баща му я бе преотстъпил изцяло — казах аз. — Това е ключът към неговата горчивина, фанатизъм и амбиция. Тайната мощ зад всичките му деяния. Първия път, когато кръстоносците изненадващо настъпиха към Варна, той беше в Адрианопол, където плака, бесня, получи гърчове от страх и се скри в харема. Така разправят. Ако старият султан Мурад не се беше върнал от Магнезия и не беше за няколко дни събрал из Азия войска, турската империя щеше да падне. Българите и сърбите щяха с готовност да се присъединят към кръстоносците.

— Всичко е съдба — продължих аз. — Ако папската флота не бе закъсняла да затвори пролива. Ако генуезците в Пера не бяха превозили войската на султана през Мармара и не бяха изменили, за кой ли път, на християнските си братя. Говори се, че Мурад им платил по дукат на глава. Ако, ако? нали така, сега всичко щеше да е по другому.

— Само безволев мъж може да седне и да си въобразява какво би било и какво е можело да бъде! — ядосано извика Джустиниани. — Волята на човека е неговата съдба. Каквото и да му се случи. Или на теб ще ти е по-приятно, ако султанът отвори Черно море за венецианските търговци и да задуши Генуа, а?

Тогава чак си спомних, че той по рождение беше генуезец и затуй е длъжен, за право и неправо, да защитава родното си място.

— Извини ме — казах аз. — Разказах само какво се случи. Мурад без съмнение така или иначе щеше да намери начин да прекоси Босфора. Гърците едва ли можеха да му попречат. В продължение на стотици години Константинопол се е приготвял само за отбрана, но не и за нападение. Причината за поражението край Варна е закъснението на християнската флота. Но Мехмед не е забравил страха и срама. Затуй и построи миналото лято твърдината на тази страна, на гръцка територия. „Варна няма да се повтори — заяви той. — Аз трябва да осигуря безпрепятственото прехвърляне на войската си през Босфора, каквото и да става“. Естествено това беше само предлог, но християнството само си е виновно.

— Прав или не — забеляза Джустиниани, — той е затворил Босфора и това е политически факт. За щастие неутралитетът на Пера осигурява свободен достъп на генуезките търговски кораби до Черно море. Венецианците сами си изкопаха гроба, като предоставиха корабите от пристанището в разположение на императора.

— Неутралитетът на Пера е срам за целия християнски свят — възпротивих се аз. — Наистина стените й не могат да се сравнят със стените на Константинопол, но обсадата й би раздвоила силите на Мехмед. Ще спечелим време, а времето работи за нас. В това Францес е прав. Султанът ще трябва първо да завладее Пера и чак след това да започне обсадата на града. Ще претърпи загуби, а унищожението на Пера ще превърне могъщата Генуа във враг.

— Говориш също като грък — пренебрежително рече Джустиниани. — Неутралитетът на Пера осигурява на Запада излаз на Черно море и свободна търговия, каквото и да се случи. Неутралната Пера помага и подкрепя Константинопол по-ефикасно, отколкото ако е разрушена и в ръцете на султана. Чрез нея вратата към преговори е винаги отворена, ако успеем да протакаме достатъчно дълго обсадата и нанесем чувствителни загуби на агаряните. Без оръжието и продоволствията, що идват оттам, ние сме загубени. От Пера узнаваме всичко, дето се случва в Адрианопол. Дори по време на обсада бихме могли чрез Пера да узнаваме за настроенията в султантския лагер, а това за обсадените е безценно предимство.

— Чрез Пера — възразих аз — султанът узнава всичко, що става в града.

— Константинопол е огромен град — обясни той. — Разбира се, аз ще бъда принуден по време на обсадата да обеся няколко рибари, търговци и евреи и това е съвсем нормално. Но изтичането на информация от толкова голям град е невъзможно да се предотврати. Това щеше да ти е известно, ако имаше малко повече опит. Така че в този смисъл е все едно на коя страна е Пера. Пресметнах, че предимствата от неутрална Пера са повече, отколкото ако беше на наша страна.

Той ме сграбчи за врата и ме раздруса. Юмрукът му тежеше като желязо.

— Предизвикваш напразно бръщолевене — предупреди ме той. — Само си губим времето. Пък и не съм задължен да ти откривам основанията си за неща, що не зависят от нас. Позволих ти да постъпиш на служба при мен, а това означава, че аз заповядвам, а ти изпълняваш. Безропотно! Беше започнал да разправяш за султан Мехмед.

Надвих огорчението си и продължих:

— Втория път ветераните се разбунтуваха. Еничарите започнаха да безчинстват. Отказаха да се подчиняват на това нервно слабичко момче, което не умееше да ги поведе на война. Разграбиха и подпалиха пазара в Адрианопол. Мехмед още веднъж бе принуден да се крие в неприкосновения харем. Халил по своя инициатива повика обратно Мурад и това Мехмед никога не ще му прости.

— Ти не познаваш Мехмед — казах аз вече за кой ли път, както напразно бях казвал на много други. — Нараненото самочувствие на момчето може да се превърне в мощ, що покорява царства. Запомни, че това се случи два пъти. От тогава Мехмед си е взел урок. Неговата амбициозност е без граници. За да изличи срама от миналото, той е длъжен да докаже, че е по-могъщ от всичките си праотци и Константинопол е средството. Неговото завладяване той планира отдавна, без да има ни ден, ни нощ покой. Още преди смъртта на баща си бе научил плана на града наизуст и можеше по памет да начертае която и да е част от него. Дори със вързани очи не ще се заблуди в Константинопол. Говори се, че като по-млад е посещавал града предрешен. Владее гръцки и познава християнските обичаи и молитви.

— Не познаваш Мехмед — повторих аз. — Едва двадесет и две годишен е, но още по времето на бащината му смърт той не беше вече юноша. Принцът на Караман по стар обичай веднага вдигна бунт и само от любопитство завладя няколко турски провинции в Азия. Те дори са нещо роднини. Мехмед събра войска и за две седмици се появи с еничарите си на границата с Караман. Принцът счете за разумно да се подчини и препусна да го срещне, обяснявайки през смях, че само се пошегувал с желанието си да изпита младия султан. Мехмед се е научил да прикрива чувствата си и вече не дава воля на емоциите си. Може да се разцепи от яд, но дори това той върши умишлено и преднамерено, за да сплаши противниците си. Превърнал се е в актьор, какъвто никога не съм срещал. Да го беше видял миналото лято насред строителите, с навити ръкави, с побелели от варта коси и пот, стичаща се по лицето му. С примера си принуди старите, везирите и богатите да се надпреварват и да поемат разноските по стените и кулите. Те охкаха и пъшкаха привечер, скубеха си брадите и не можеха да разберат какво ги бе накарало да постъпят така неразумно. Твърдината му излезе много евтино. Такъв е султан Мехмед.

Думите ми имаха известно въздействие върху Джустиниани. Вероятно по-голяма част от разказаното му е известно, но едва ли го е чул от устата на очевидец.

— Разкажи ми за еничарите — подкани ме той. — Нямам предвид обикновените войници, а командирите им.

— Еничарите, естествено, желаят война — обясних аз. — Та това е тяхната единствена професия. Те са синове на християни, възпитани като мохамедани и затуй много по-фанатизирани от самите турци. Не им е позволено да се женят, да напускат лагера си, нито пък да овладяват друга професия. Разбира се, те бяха вбесени, когато принцът на Карман сам се предаде в ръцете на султана и по такъв начин ги лиши от възможността да воюват. Мехмед ги остави на воля да изливат яда си и да ритат тенджери и тигани из стана, а сам той за три денонощия се затвори в шатрата си. Търговците на роби му бяха продали млада гръцка робиня, осемнадесетгодишна островитянка, красива като росна зора. Името й беше Ирене. С нея султанът прекара три дни и нощи, без изобщо да се показва. Еничарите беснееха и крещяха обиди около шатрата му. Не им беше по вкуса султан, що предпочита любовните наслади пред войната и занемарява молитвите си заради една робиня. Офицерите вече не можеха да ги обуздават, а най-вероятно не се и опитваха.

— Чух за този случай — прекъсна ме Джустиниани. — Той е доказателство за безсмислената жестокост на Мехмед.

— Жестокост, но не безсмислена — продължих аз. — Това беше точно преценен жест на голям актьор. И докато еничарите ритаха съдините си и беснееха, той внезапно се появи от шатрата си с роза в ръката, с подпухнали от сън очи, превъзходно играещ ролята на засрамен младеж. Еничарите се запревиваха от смях, щом го видяха, и започнаха да го замерят с пръст и конски фъшкии, като внимаваха все пак да не го ударят, и викаха: „Какъв султан си ти, дето сменя сабята си с роза!“ А той им отвърна: „Ах, братя, братя, не знаете какво говорите. Ако можехте само да я зърнете, нямаше да ме задявате.“ Еничарите само още повече се ядосаха и закрещяха: „Покажи ни я, тая твоя гъркиня, покажи ни я, за да ти повярваме!“ Мехмед само се прозина глупаво, влезе в шатрата си и издърпа оттам за ръката уплашеното полуголо момиче, що от срам се мъчеше да скрие лицето си с ръце.

— Това не ще мога никога да забравя — продължих аз.

— Лъсналите темета на еничарите и на всяко по един дълъг кичур коса, тъй като в яда си бяха хвърлили чалмите наземята и ги бяха тъпкали с крака. Сладострастното лице на Мехмед и неговите жълти звероподобни очи. Девойката, що бе по-прекрасна от Караманската пролет. Султанът насила отдели ръцете й от лицето, смъкна всичките й дрехии я блъсна към еничарите, които се отдръпнаха, поразени от нейната съвършена красота. „Напълнете очите си — извика той! — Гледайте и признайте, че е достойна за вашия султан!“ От гняв лицето му потъмня, захвърли розата и заповяда: „Донесете ми ятагана!“ Девойката коленичи на земята, сведе глава, опитвайки се с ръце да прикрие голотата си. С ятаган в ръка Мехмед хвана момичето за косата и с един замах отсече главата му, така че кръвта от шията й опръска по-близо стоящите еничари. Те извикаха от изумление, невярващи на очите си, и сляпо се заблъскаха в другарите си, опитвайки се да се отдалечат колкото се може по-далече от султана. А той извика: „Ятаганът ми е готов да пресече дори връзките на любовта! Имайте вяра в него! — а след това — Къде е вашият бей?“ Еничарите повикаха командира си, който се криеше в собствената си шатра. Мехмед откъсна сребърната командирска огърлица и го удари с всичка сила в лицето, при което му разби носа и му изби едното око. Но еничарите страхливо мълчаха и никой не се опита да го защити.

— Те вече не се бунтуват — рекох аз. — Мехмед реорганизира войската им и я подсили, против всички стари правила, с шест хиляди от собствените си „соколи“. Повишаването в ранг става по възраст и затова не можеше да уволни всички стари офицери, макар че още същата вечер екзекутира много от тях. Но можеш да бъдеш сигурен, че им е подготвил „почетни места“ при обсадата на Константинопол. Той ще извлече полза от тази обсада. Под стените ни първи ще паднат онези офицери и ветерани, които е набелязал в паметта си. Мехмед никога не прощава за нанесена обида, но се е научил да изчаква.

Размислих се дали да продължавам и дали Джустиниани беше способен да разбере какво се опитвах да му кажа. Затуй добавих:

— Мехмед не е човек.

Джустиниани сбръчи чело и втренчи в мен кръвясалите си биволски очи. Сърдечният гръмогласен смях заседна на гърлото му.

— В Мехмед няма нищо човешко — повторих аз. — Може би той е ангелът на мрака. Може би той е Този, що идва. У него се откриват всички белези.

— Не ме разбирай погрешно — побързах да добавя. — Ако все пак е човек, той е някакъв нов вид човек. Такъв, дето досега не се е раждал. С него започва ново летоброене, което ще роди нови люде, на него подобни. Владетели на царства, владетели на мрака, що в своето упорство и горделивост ще отхвърлят небесата и ще владеят над земята. Те не вярват в нищо, което не могат да докажат със собствените си очи. В сърцето си не признават ни божи, ни човешки закони, защото тяхната собствена цел е всичко за тях. Адски огън и хлад носят те на света и с тяхна помощ подчиняват природните сили. Не ги плашат нито морските дълбини, ни небесните висини. А след като са покорили земята и морето, те ще си построят криле и в извратената си жажда за познание ще литнат към звездите и ще ги покорят. Мехмед е първият от тях. По какъв начин си въобразяваш, че можеш да му се противопоставиш.

Джустиниани се почеса по главата:

— В името Христово — оплака се той, — не ни ли стига това, че фанатизираните монаси в този град проповядват края на света! Трябва ли и един от собствените ми офицери да има видения и устата му да бълва глупости! Слепоочията ми ще се пръснат, ако само продумаш още една дума.

Но той вече не говори за Мехмед като за буен хлапак, който в неопитно упорство възнамерява да удари главата си в стената. Станал е още по-предпазлив и е предупредил офицерите си много да не се хвалят по кръчмите и да не подценяват турската мощ. Даже веднъж посети католическата служба, покорно се изповяда и прие опрощение, макар че кардинал Исидор се беше заклел и обещал, че щом приеме службата протостратор в отбраната на града, се освобождава от всичките си грехове. За да бъде съвсем сигурен, Джустиниани помоли тази клетва да му се даде писмено и оттогава я носи винаги със себе си.

— Сега си имам нещо, което да покажа на свети Петър, когато почукам на райските порти — оправдава се той. — Дочух, че поради една или друга причина старецът е станал много строг към нас, генуезците. Вероятно венецианците са го подкупили.

Бележки

[1] Подест — висше административно лице в много градове-държави на Италия.