Мика Валтари
Черният ангел (24) (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

12 февруари 1453

Флотата все още не се е завърнала.

Турските разузнавателни отряди завладяха твърдината Свети Стефан и екзекутираха гарнизона, що се беше осмелил да се защитава.

Страховита градушка накара всички да потърсят убежище и повреди много покриви. Странни взривове се чуват нощем от подземните водохранилища и земята под краката ни се тресе. Мнозина са видели светкавица да раздира небето без никакъв звук и бляскави дискове да се стрелкат из въздуха.

Освен огромния топ към Константинопол е потеглила цялата султанска артилерия, охранявана от десетхилядна конница.

В Адрианопол, в звездната зала, султанът държал дълга реч пред събрания Диван, с която въодушевил младите, а старите и по-предпазливите накарал да се закълнат, че ще го поддържат. Венецианският байло и подестът на Пера са получили точна информация за съдържанието на речта, в която Мехмед заявил: „Властта на василевса е прекършена! Само един последен напън е необходим и хилядолетната империя на Константин Велики ще рухне. Константинопол, градът на всички градове, може да бъде превзет с щурм благодарение на новите ни оръжия и високия боен дух на войската. Успехът ни ще потвърди предсказанието в Корана, що казва, че най-велик ще е този вожд и най-мощна ще е неговата войска. Но ние трябва да побързаме преди християнството да се мобилизира и да изпрати флотата си на помощ. Часът е настъпил и не ще му позволим да ни се изплъзне!“

Говори се, че преди речта си, посред нощ, Мехмед извикал великия везир Халил, водача на партията на мира, за да изясни отношенията си с него. Везирът не посмял да му противоречи, но той е обигран и предпазлив старец, който наистина вярва, че Мехмед ще се провали и ще предизвика разпадането на турската държава, провокирайки западните държави и нови кръстоносни походи. Затуй той смята, че, противопоставяйки се на Мехмед, най-добре служи на своето отечество. И върши това по всички възможни начини. Още през лятото край брега на Босфора еничарите обидно му подвикваха: „Гръцки аркадаш!“

Имам свободен достъп до преписките в металното ковчеже на Джустиниани и знам със сигурност, че великият везир Халил все още лично си кореспондира с император Константин. Иначе как ще знаем толкова много за турското въоръжение и за начините, по които се финансират приготовленията.

Още с потеглянето на имперската флота василевсът побърза да изпрати последен призив за мир до Адрианопол. Той написа писмото собственоръчно, без да се допита до Францес. Копие от това послание се намира в ковчежето на Джустиниани.

Четох това писмо много пъти и съдържанието му дълбоко ме развълнува и потисна. Много повече от каквото и да е друго действие то изтъква Константин като истински император. Ето какво беше писал той на султан Мехмед:

„Вече е ясно, че предпочиташ войната пред мира. Нека бъде волята ти. Неуспешни се оказаха опитите ми да те уверя в мирните си намерения, макар че доказах своята искреност и се съгласих дори да ти стана васал. Не ми остава нищо друго освен да се обърна за помощ към Бога. Ако Той е решил да предаде града в ръцете ти, аз как ли бих могъл да му се противопоставя? Ако той накара сърцето ти да приеме мира, аз ще се радвам! Но сега те освобождавам от всички обещания и споразумения, що си подписал с мен. Зазидал съм портите на моя град и ще се бия за народа си до последна капка кръв. Царувай щастливо до деня, в който справедливият Бог, нашият всевиш съдия, ще ни повика и двамата пред себе си!“

Това е сухо послание, без обичайната гръцка словесна изящност и без ловките увъртания на Францес, но въпреки това ме сломява. То е истинско писмо на император, но е безсмислено, ах, колко е безсмислено! Мехмед не ще отговори. Но може би Константин, седейки в обезлюдения Влахернски палат, пишеше най-вече за поколенията и може би в своята простота то го представяше по-вярно и от най-точните исторически писания. Не е негова вина, че се е родил под нещастна звезда.