Мика Валтари
Черният ангел (59) (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

21 април 1453

Кошмарен ден. Под прикритието на мрака турците са докарали още топове и са засилили своите батареи. Системата им да се целят само в определени точки от крепостната стена се оказва успешна. Следобед една от кулите на Свети Романовата порта се сгромоляса, а заедно с нея голяма част от градската стена. Проломът е значителен. Ако бяха атакували с по-многобройни подразделения, вероятно щяха да проникнат в града, тъй като в срещуположния сектор на външната стена се намира временната палисада която трябва да се подновява всяка нощ. За щастие турците изпращат отряди от по двеста-триста, за да изпробват здравината на защитата в различни точки. Вече нямат време да прибират телата на убитите и огромен брой разлагащи се трупове лежат край външната стена и на местата, където преградният ров се е сринал, та със зловонието си отравят въздуха.

Отделните схватки продължаваха през целия ден, до късна вечер. Султанът е изпробвал здравината на крепостния вал във всяка една точка. Поставил е още топове на високия хълм зад Пера, с които се опитва да обстрелва флотата в пристанището. Най-малко сто и петдесет гюллета са паднали вече там, а когато венецианските галеони се оттеглиха от преградния бараж, за да избегнат обстрела, турските галери го атакуваха и се опитаха да го разкъсат. Овреме бе вдигната тревога и венецианците се върнаха да го защитят. Те успяха да нанесат толкова много поражения сред турските кораби, че последните бяха принудени да се оттеглят. По време на сблъсъка агаряните иззад Пера не смееха да стрелят с топовете, за да не ударят собствените си галери. Султанската флота три пъти напразно се опита да пробие баража.

Изглежда, че Мехмед е пуснал в движение всичките си сили като отмъщение за вчерашната си срамна загуба. Говори се, че препуснал до пристанището на колоните и с железен емирски жезъл в ръка удрял своя адмирал по гърдите и раменете. Адмирал Батоглу беше вече тежко ранен. След като беше загубил едното си око и двеста души от екипажа на флагманския кораб, всичко, което можеше да стори, беше да се оттегли. Без съмнение той е смел мъж, макар и неспособен да командва флота, което стана ясно от вчерашната морска битка.

Султанът пожелал да го посече, но моряците и техните офицери се застъпили за него, изтъквайки личната му храброст. Затуй Мехмед се задоволил да го наложат с пръчки пред очите на цялата флота, докато загуби съзнание. Цялото му състояние било конфискувано, а той бил прогонен от султанския лагер. След като адмиралът загубил око, чест и цялото си имущество, ясно беше, че ще е особено трудно да се намери кандидат за този пост. Въпреки това турската флота е прекъснала своя летаргичен сън и през целия ден е в движение, но без особен успех. Тази активност вероятно удовлетворява Мехмед, който поне изпитва усещането, че атакува града както по суша, така и по море.

Венецианците се страхуват, че засилената активност на флота и постоянните разузнавателни набези по стените са предшественици на генерално настъпление. Нашите хора са по цял ден на постовете си. Никой не може за миг да се отлъчи, нито да свали снаряжението си дори през нощта. Вчерашният триумф в града е последван от униние. Вече никой няма сили да брои топовните изстрели — така непрекъснат е техният тътен. Черен дим покрива небето и почерня къщите.

Всеки ден нови и свежи подкрепления от доброволци пристигат в султанския лагер, примамени от възможността за плячкосване. Между тях вървят християнски и еврейски търговци, които трупат големи печалби, продавайки хранителни продукти в лагера, и чакат да вложат парите си във военна плячка, когато градът падне в турски ръце. Говори се, че цените на каруците и шейните, на впрегатните животни, на магаретата и камилите са се вдигнали неимоверно в очакване на голямата нужда от тях при превозването на заграбените скъпоценности от Константинопол. По-бедните разчитат, че в града ще си намерят достатъчно роби, които на гръб ще пренесат плячкосаното от тях имане чак до Азия.

Всичко това е предвестник на всеобщ щурм. Султанските батареи вече са се специализирали в обстрела на три основни точки във външната крепостна стена, така че голяма част от нея изведнъж да рухне и да засипе преградния ров. Тук-там из града и по стените се наблюдават известни признаци на паника.

Хората от запасните отряди на Нотарас препускат по улиците на града и безцеремонно повличат всеки срещнат годен за бой мъж към стените. Само на жените, децата и старците им е позволено да си стоят в къщи. Дори болните биват измъквани от леглата, тъй като не е ясно дали наистина са болни или просто се преструват от страх. Някои поддържат тезата, че това е война на латинците и на императора и че те не са длъжни да се бият заради тях. В ужаса си много от хората вече са си приготвили скривалища из мазетата, подземията и пресъхналите кладенци, където възнамеряват да се скрият веднага, щом турците успеят да проникнат в града.

Насред цялата тази бъркотия от оплаквания, обвинения и вайкания из града се движи цяла тумба архонти и благородници, които важно бързат напред-назад по улиците с папки под мишниците. Те са се вписали, че изпълняват най-различни задачи и са получили за това писмено удостоверение от императорската канцелария. Не трябва нищо друго, освен да размахат пропуска с цинобъровия печат и стражите са длъжни да ги оставят на мира. През нощта спят по къщите си, гощават се обилно и запълват времето си с разпространяване на най-различни слухове. Особена популярност е спечелило едно старо предсказание, в което се говори, че турците ще проникнат в града чак до колоната на император Константин, където ще бъдат пресрещнати от небесен ангел, който с огнения си меч ще ги прогони чак до Азия. Кой е съчинил това предсказание и кой го е разпространил, не се знае. Но и между архонтите има такива, дето вярват в него.

О, мой град! О, човешка слабост!

Насред нощта в агарянския лагер тъпани бумтят, а от хълма иззад Пера се носи писъкът на зурни.