Мика Валтари
Черният ангел (22) (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

10 февруари 1453

Срещнах всички освен куропалат Лукас Нотарас. Като че ли нарочно, той живееше колкото е възможно по-далече от Влахернския дворец, в старата част на града, край голямата черква и стария императорски палат, в сянката на Хиподрума. Самоизолирал се е. И двамата му млади сина носят почетни церемониални длъжности при императорския двор, но никога не са там. Виждал съм ги да играят на топка, яздейки коне по игрището на Хиподрума. Те са красиви момчета, белязани от същата мрачна горделивост като баща си. Като върховен командир на имперската флота Нотарас отказва да сътрудничи на Джустиниани и със собствени средства е възстановил и оборудвал петте престарели императорски дромона. Днес, за всеобщо удивление, те вдигнаха котва и, плъзвайки се покрай огромните западни кораби, излязоха от пристанището, разпънаха новите си платна и, построени като за бой, се отправиха към азиатския бряг. Беше сив облачен ден с вятър, що духаше на талази. Моряците не бяха привикнали с платната, а гребците объркваха ритъма, така че греблата постоянно се блъскаха едно в друго.

Последната флота на Константинопол беше в открито море. Венецианските и критските капитани се превиваха от смях и удряха с ръце по коленете си.

Но каква бе целта на това бойно учение? Едва ли беше обикновено упражнение, тъй като дромоните не се завърнаха до вечерта.

Джустиниани препусна към двореца, без да се съобразява с каквито и да било протоколи и отстраняваше стражи и евнуси от пътя си, докато не се намъкна в императорските покои. Държеше се неприлично, за да покаже колко е разгневен, макар че всъщност беше само любопитен. За императорската флота той не дава и пет пари. Един от западните бойни кораби може съвсем сам да я потопи. Това, що го ядосва, е, че като протостратор на града той все пак няма власт над него.

Пред него император Константин се оправда така:

— Куропалат Лукас Нотарас не може да седи със скръстени ръце и да чака. Турците са подложили всичко наоколо на унищожение и са обсадили Селимбрия и другите останали твърдини. Затуй, докато морето е още чисто, той желае да ги удари и да им отмъсти по същия начин.

На това Джустиниани рече:

— Наредил съм да се направят в крепостните стени излази за нападение и много пъти съм молил разрешение да нападна пръснатите околовръст агарянски банди. Те са станали твърде нахални, препускат на хвърлей стрела близодо стените, крещят обиди към моите войни и се заканватда ги скопят. Това много вреди на дисциплината.

— Не можем да си позволим да загубим нито един войник — отвърна Константин. — Турците могат да ги подмамят далеч от стените в капан и да ги избият до крак.

— Поради тази причина аз съм се подчинявал на заповедите ти — каза Джовани. — Но, изглежда, че куропалат Нотарас хич не го е грижа.

— Той съвсем неочаквано обяви, че излиза на маневри — заяви императорът. — Не можах да заповядам на венецианските и на критските кораби да му попречат. Но обещавам, че такова своеволно поведение не ще се повтори.

Францес също се опита да оправи нещата, казвайки:

— Куропалатът сам е оборудвал корабите и плаща на моряците от собствения си джоб. Не бихме желали да го обидим.

Но всеки един от тях знаеше, че всичко това бяха само думи. Джустиниани удари с протостраторския си жезъл по масата и извика:

— Откъде знаеш, че той изобщо ще се завърне с корабите и хората си?

Император Константин наклони глава и тихо рече:

— Може би за всички ще е по-добре, ако не се прибере.

На връщане Джустиниани повтори целия разговор пред мен и заяви:

— Нищо не разбирам от тези сложни гръцки политически маневри. Досега василевсът строго бе забранил да се напада и на всеки шамар от страна на султана по християнски обръщаше другата си страна. Аз естествено разбирам, че той желае пред християнството, а и пред останалия свят да изобличи султана като агресор и да представи себе си като миролюбец. Но защо? Та това и бездруго е ясно на всеки разумен човек. Сега пък куропалат Лукас Нотарас грабва инициативата в свои ръце и започва бойни действия. Той ще се върне, вярвай ми, и то с всичките си кораби, но какво цели, това не мога да разбера? Ти познаваш гърците и може би ще ми обясниш за какво става въпрос.

— Не познавам Лукас Нотарас — отвърнах аз. — Кой ли може да отгатне що става в главата на горделив и амбициозен човек като него? След вълненията пред черквата „Света София“ във Влахернския дворец го смятат за неблагонадежден и протурски настроен. Вероятно затова желае пръв да удари по турците, за разлика от нерешителността на императора.

— Но каква е ползата от подобно нападение по турския бряг? — пъшкаше Джустиниани. — Точно сега, когато дервишите проповядват война из цяла Азия и султанът мобилизира войската си. Какво по-добро би могъл да пожелае Мехмед? Всичко идва като по поръчка.

— Това не може никога да бъде доказано — заключих аз. — Можем само да преценяваме всяко действие само за себе си, докато фактите не докажат обратното.

— Ако някой иска да нападне, трябва да удари изведнъж, неочаквано и с всичка сила, така че да се почувства. Това е първото правило за водене на война. За такъв удар обаче ние нямаме никаква възможност и в това императорът е съвсем прав. Всичко друго е дразнещо предизвикателство.

— Забележи — рекох аз, — Лукас Нотарас, куропалатът на Константинопол, нанася първия удар съвсем неочаквано и с всичките сили, що разполага. Не го критикувай преди да си разбрал какво е постигнал.

Джустиниани ме погледна с подутите си биволски очи, почеса се по врата и рече:

— Ти защо се опитваш да защитиш Лукас Нотарас? По-разумно ще е, ако си държиш устата затворена. Францес ме дръпна настрана, когато си тръгвах, и ме предупреди да те държа под око. Бил си опасен мъж. Имал си свободен достъп до султан Мехмед ден и нощ. По-добре да бъда предпазлив сега, отколкото по-късно да съжалявам. Така ми рече той.

— Но как мога да се съмнявам в човек, който захвърля цяло състояние от скъпоценни камъни — продължи той като че ли сам на себе си. — Не, изсмях му се право в лицето. Защо да имам предубеждение? Защо да не се държа по мъжки, без условия и без съмнения, докато не бъде доказано обратното.

— Аха! — вметнах аз. — Чуй се какво приказваш! Та ти сега сам защитаваш Лукас Нотарас.

Джустиниани избухна в дрезгав смях и поиска вино.

— В пристанището, край портите на Свети Йоханес Корнибос — започна той невинно — съм забелязал една стърчаща от кулата напречна греда. Тя се вижда отдалеч — от залива, от корабите, от Пера дори. На тази греда ще наредя да те обесят, ако се окажеш недостоен за сърдечното ми приятелство. Прецених, че ще ти е по-приятно да висиш от кулата на този твой съименник, отколкото от колоната на Деметриос. Ето, това се нарича приятелство.

След което той ми подаде медно ковчеже с писарски принадлежности и ме произведе в звание щабен офицер. Занапред ще се занимавам с тайната му кореспонденция.