Мика Валтари
Черният ангел (65) (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

4 май 1453

Посред нощ, в непрогледна тъмнина, носена от силен попътен вятър, една бригантина с дванадесет доброволци се измъкна от пристанището. Облечени в турски дрехи и с османския флаг на мачтата, те се опитват да се измъкнат от Дарданелите. Нашите наблюдатели на кулата в Пера са изучили внимателно флаговите сигнали на влизащите и излизащите турски кораби, така че има известна надежда начинанието да е успешно. Мисията е много важна. Тя има за цел намирането на венецианските кораби, под командването на Лоредано, които, както ни убеждава венецианският байло, са тръгнали да ни се притекат на помощ.

Но тази постоянно съществуваща флота от архипелага щеше отдавна да е пристигнала в Константинопол, ако изобщо беше тръгнала насам. Вероятно Върховният сеньорат се страхуваше, че корабите му можеха да попаднат в капан, ако тръгнеха към нас. А без протекцията на тази флота венецианските търговски постове по гръцките острови щяха да станат лесна плячка за турците. Тук едва ли щеше да има и един венецианец, ако императорът, въз основа на съществуващите договори, не беше заплашил с глоби и принудил всички кораби от Черно море да останат и да вземат участие в защитата на града.

Обнадеждаващи слухове се носят из града за огромна флотилия, която е на път да ни избави, и за мобилизирането на голяма унгарска войска, която е готова да удари турците в гръб. Де да беше вярно всичко това! Не, Западът ни е забравил.