Мика Валтари
Черният ангел (60) (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

22 април 1453

Страховита неделя. Тази сутрин черковните камбани мълчаха, а на градската стена откъм пристанището се бяха събрали огромни тълпи, които търкаха очи и не вярваха на това, що виждат. Говореше се за магьосничество, за дервиши, които можели да вървят по водата, използвайки плащовете си като платна. Точно срещу черквата „Свети Никола“ и портата на Свети Теодосий пристанището на Пера е претъпкано с турски галери. Никой не може да си обясни как тези съдове са преминали през плаващия бараж и са се появили в гръб на нашата флота. Но брегът на Пера гъмжи от турци, които строят дървени укрепления и разполагат топовете си, за да защитят своите кораби.

Изведнъж вик на изумление се понесе във въздуха. Иззад хълмовете се появи турска галера с разпънати платна и насред думкане на тъпани и вой на зурни се плъзна надолу по хълма, все едно че плаваше по сушата. Теглена и направлявана от стотици мъже, тя се изпързаля по построената от трупи плъзгаща се писта, освободи се от дървеното си скеле и се потопи в залива, нареждайки се до другите бойни кораби, които бяха най-малко петдесет на брой. Тези съдове обаче не са големи — с по осемнадесет или двадесет гребла и от петдесет до седемдесет стъпки дължина.

За двадесет и четири часа султанът и неговият нов адмирал са осъществили тази своя изненадваща маневра. По-късно се разбра, че генуезците от Пера бяха снабдили агаряните с огромно количество трупи, въжета, плъзгачи и свинска мас за намазване на дървената писта. След което с помощта на проектираните от султанските техници влекачни съоръжени, волове и човешка сила османлиите бяха изтеглили корабите си от Босфора по стръмния хълм зад Пера, откъдето ги бяха пуснали да се плъзгат по склона към Златния рог.

Е генуезците от Пера се оправдават, като казват, че всичко било извършено толкова тайно и безшумно, та чак на сутринта сами разбрали за какво точно става въпрос. А за продажбата на дървен материал и мас се оправдават, че за да запазят неутралитета си, са длъжни да търгуват на равна нога както със султана, така и с града. Дори да са знаели каква е работата, едва ли са можели да го предотвратят, тъй като десетки хиляди турски войници са разположени по хълма, за да пазят галерите от нападение по суша.

Героизмът на генуезките кораби от предния ден веднага беше забравен и жителите на града изливаха яда си върху Пера, обвинявайки генуезците там в предателство. Но дори флотата ни да беше узнала навреме за това начинание, едва ли нещо можеше да се направи, защото султанът е разположил топовете си по брега.

Алойзио Диедо спешно свика венецианския съвет в черквата „Света Мария“ за съвещание с василевса и Джустиниани. През това време все нови и нови кораби с разперени платна се плъзгаха надолу по хълма зад Пера. Кормчиите удряха тъпаните си, екипажите крещяха, размахваха веслата и се радваха като деца на това сухопътно „плаване“. Нашата флота беше готова за бой, но безсилна да стори каквото и да е, за да предотврати турския набег.

Съвещанието беше тайно и Алойзио Диедо не покани генуезките капитани, които са все по-огорчени и враждебни спрямо венецианците. Като доказателство за това, колко трудно в този град може нещо да бъде запазено в тайна мога да спомена, че още привечер много от тези, дето квартируват във Влахернския палат, бяха вече запознати със съдържанието на съвещанието.

Някои от венецианците предложили да се предприемат незабавни бойни действия, за да могат техните големи галеони да разрушат турските галери докато са още близо до брега. Предполагаше се, че те едва ли могат да окажат сериозна съпротива, въпреки многобройността си. Но по-предпазливите членове на съвета, в това число и венецианският байло, изпитват трезв респект към султанската артилерия, разположена по брега за защита на османските съдове, и се противопоставили на тази рискована операция, чийто резултат може да потопи или да повреди техните скъпоценни галеони.

Било също така предложено да се извърши ненадеен десант на брега под прикритието на нощта с помощта на две леки галери, но Джустиниани не се съгласил. Турските сили край Пера са прекалено големи, а ние не можем да си позволим да пожертваме нито един човек.

Политическо вето над двете предложения изказал император Константин. Турските галери са закотвени в Златния рог на страната, която принадлежи на Пера. Брегът също е притежание на Пера и ние не можем да предприемем нищо без предварително да се посъветваме с генуеците. Това, че султанът вече грубо е нарушил неутралитета на града, окупирайки неговата приморска ивица, не дава право на Константинопол да постъпва по същия начин. Францес се изказал в подкрепа на василевса и изтъкнал, че Константинопол не може да си позволи конфронтация с генуезците, независимо от това какво прави султанът.

Венецианците се разкрещели и запсували, настоявайки; че със същия успех бихме могли да уведомим Мехмед за нападателните си планове, тъй като генуезците са мошници и предатели на християнството. Само с тяхната тайна подкрепа султанът е могъл да прехвърли корабите си в залива.

При тези думи Джустиниани измъкнал двуострия си меч и изревал, че е готов да защитава честта на Генуа срещу един, двама или срещу всичките дванадесет члена от съвета едновременно. Неправилно и нечестно е да се правят планове за каквото и да е, без в тях да бъдат включени генуезките капитани. Техните кораби са изправени пред същата заплаха, както и венецианските, и участват наравно в защитата на града. По този начин венецианците безсмислено се опитват да закърпят наранената си чест. Наложило се императорът да застане срещу него с разтворени ръце и да го укроти, след което със сълзи на очи да се заеме да успокоява възмутените венецианци.

Последен се изказал венецианският капитан Джакомо Коко, който миналата есен беше дошъл от Трапезунд и много ловко се беше промъкнал през Босфора, покрай турските кораби, без да загуби нито един човек. Наглед той е неприветлив мъжага, който предпочита действието пред приказките, но в очите му от време на време проблясва закачлива искра, а хората му го обожават и разправят безкрайни истории за моряшкото му умение и бойните му подвизи.

„Прекалено много готвачи загарят гозбата — казал той. — Ако нещо трябва да се направи, то трябва да бъде извършено веднага, с изненада и без за това да знаят много хора. Имаме нужда само от една галера, защитена с чували, пълни с памук и сено. Под нейно прикритие можем да изпратим няколко лодки, които в тъмното да запалят турските кораби преди изобщо някой да е разбрал за какво става въпрос. Аз се наемам да я командвам, но при условие, че прекратим този разговор и действаме още нощес.“ Неговото предложение е разумно, но василевсът не искал да обиди жителите на Пера. Принципно предложението било прието, но изпълнението му било отложено за известно време, докато бъде обмислено добре и съгласувано с генуезците. Джакомо Коко само свил рамене и се изсмял: „Имал съм повече късмет, отколкото ми е трябвал, но за невъзможното и това е достатъчно. Поне ще имам време да се разкая за греховете си и да приема причастие. Това мероприятие е сигурна смърт, ако не бъде осъществено веднага.“

Джустиниани не ми разказа всичко това, а следното:

— Флотата ще има грижата за всичко. Турските галери в Златния рог не представляват особена опасност за венецианците. Най-много някоя нощ да се промъкнат и да запалят някой от техните кораби, По-лошото е, че на стената откъм пристанището ще трябва да бъдат изпратени нови подкрепления. Досега там имаше само една шепа стражи, но оттук насетне в този сектор трябва да има достатъчно мъже, за да могат да отблъснат нападение откъм залива. Той продължи:

— Миналата нощ султанът несъмнено си извоюва славата на Александър и надмина подвизите на персийския цар Ксерекс из тези води. И друг път кораби са били пренасяни по суша, но никога толкова много и в такива трудни условия. Нека оставим венецианците да се перчат със своите галеони. Аз повече се възхищавам на султанската военна мисъл. Без нито един изстрел, само с помощта на заплахата той ме принуждава да прегрупирам защитата наново и да разредя собствените си сили.

Поглеждайки ме накриво, Джустиниани между другото отбеляза:

— Забравих май да ти кажа. Императорът и аз сме на мнение, че куропалат Лукас Нотарас с приноса си към защитата на града е доказал готовността си за нова задача. Утре ще му бъдат поверени за командване резервите в центъра на града, край черквата на Апостолите, а защитата на крепостната стена откъм пристанището ще поверим на някой друг и ще изпратим нови подразделения.

— Джустиниани — рекох аз, — това той никога не ще ти прости. Чрез него ти обиждаш цялото гръцко население — черквите и манастирите, монасите и поповете — целия дух на Гърция.

— Заради короната на стратег ще трябва да се примиря с тази омраза — отвърна той и ме погледна. — Никога няма да си простя, ако някоя нощ духът на Гърция отиде и отвори пристанищните порти на турците.

Той промърмори нещо на себе си, след което добави:

— Духът на Гърция, а? Точно така. От него трябва да се пазим. От императора също.

Изпълних се с гняв, макар че го разбирах.

Единствената ни радост тази неделя беше, че едно от турските оръдия се пръсна със страхотен трясък, убивайки обслужващия го персонал и поваляйки всички наоколо си. Паузата продължи четири часа, преди топовете в този сектор да загърмят отново.

Много от защитниците ги тресе и имат болки в стомаха. Братята Гуачарди са обесили един гръцки работник, който умишлено си е отрязал пръстите на ръката, за да не работи при поправката на стената.

В крайна сметка това латинска битка ли е или гръцка? Прекрасният Влахернски палат — омърсен от латинците. Венецианските лъвове се веят над пурпурния императорски флаг. Обезоръжените, захвърлени на брега дромони. Най-висшият гръцки благородник — отстранен като началник на военната полиция. От едната страна на василевса — венецианският байло, от другата му страна — отреклият се от вярата еретик, кардинал Исидор. Страхувам се от собственото си сърце! От мислите си се страхувам! В разгара на войната и най-възвишените мисли трудно запазват своя полет!