Мика Валтари
Черният ангел (41) (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

25 март 1453

Преди две денонощия султанът е потеглил от Адрианопол. Броени са дните, що ни остават.

Монасите от манастира при кладенеца на Светата Божа Майка, който е разположен извън стените, отказват да го напуснат. Иззад дебелите му дувари с мечове и стрели те са успели до сега да отблъснат всички опити на безчинстващите турски банди да го превземат. До ден днешен за неговата защита бяха отделени десетина войника. Днес те всички бяха изтеглени в града. Не можем да си позволим да загубим нито един от тях. Но калугерите отказват да напуснат обителта, а императорът не желае насила да ги изкара.

Селимбрийската твърдина на брега на Мармара все още се държи, въпреки слуховете в града, че отдавна е паднала в ръцете на агаряните, така, както всички останали кули и крепости по брега и навътре в страната. Нередовните турски пълчища са я обсадили и чакат пристигането на султана.

Под прикритието на нощта оттам успя да се промъкне мъничък кораб и да донесе вест. Питаха могат ли да предадат крепостта. Силите им са малки и не стигат, за да пробият обкръжението и да се доберат до Константинопол. Турските кораби са затворили пристанището. Молят императора да изпрати галеоните да ги приберат. Вятърът обаче не е подходящ. Пък и никой отговорен военачалник няма да рискува флотата си, за да спаси живота на една шепа войници, изпаднали в беда. Те са загубени. Оказвайки съпротива на турците, сами са подписали смъртната си присъда.

Император Константин им изпрати вест, която гласи: „Уповавайте се в Бога! Аз вече с нищо не мога да ви помогна.“