Мика Валтари
Черният ангел (14) (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

23 януари 1453

Император Константин се появи със свитата си на стената. В нашия участък той спря, за да погледа как върви работата. Приятелски се разговори с майсторите и техниците. Лицето ми беше изцапано и аз нарочно държах главата си приведена, но след като поговори с другите, той се обърна към мен и каза:

— Прибери се в къщата си. Този труд не е достоен за твоя ранг.

Всичко това не беше случайно. По лицето му разбрах, че пряко волята си ми нарежда. Той не е лицемерен и затуй не търси лицемери у другите. Но е напълно в ръцете на Францес и на останалите нобили. За да ме утеши, добави:

— Ще ти измислим нещо по-прилягащо.

Но това не беше истина и той нямаше нищо предвид. Желаеше само да смекчи унижението ми.

Преди петнайсет години и той беше доста груб и надменен като всички братя от семейството на Палеолозите. Но годините малко са го поочукали. Вече е на четиридесет и девет. Брадата му е посивяла, а лицето му е белязано с бездънна печал много повече от който и да е друг в този град. Бездетен е. Две жени загуби още като много млад.

От смъртта на император Йоан той все замисля трета женитба. Говори се, че поискал ръката на Мурадовата вдовица Мара, на която Мехмед бе разрешил да се завърне при баща си в Сърбия. Но султанската вдовица предпочете да отиде в манастир. Мурад й бе позволил да запази християнската си вяра. Тя дори научи младия Мехмед на всички гръцки молитви.

Години са омекотили Константиновия характер. Сега той е много самотен и всичко в неговия живот се случва със закъснение. Венецианския дож желаеше да му даде дъщеря си и по този начин той щеше да получи огромна подкрепа, но не се решаваше да се венчае с латинка. Владетелят на Трапезунд пък беше твърде беден и вече султански васал.

Най-сетне намериха една варварска принцеса от далечните брегове на Черно море. Владетелят на Грузия изповядва правата вяра и бе обещал значителна зестра, а също така и прочутите си воини за защитата на Константинопол. Но много късно. Францес се завърна от ставбарската си мисия малко преди султанската крепост на Босфора да е готова. Сега проливът е затворен. От черно море не ще дойдат нито принцеса, нито зестра, нито страшни грузински воини.

Константин се е родил под нещастна звезда. Заради унията дори собствения му народ го мрази. Но той не е лицемерен, нито жесток. С избухването на войната позволи да арестуват всички турци в града, но само след три дни ги пусна да си ходят в мир.

И мен биха могли да ме арестуват. И да ме изтезават докато призная това, що искат. Но Константин не им разрешава, а Францес не смее. Аз може би наистина съм султански агент. Такъв мъж не се подлага на изтезание, когато врагът е пред вратите.

Бавен е, много е бавен Константин. И е прекалено чувствителен като василевс. Как ли венецианският император може да слезе от гърба на коня си и с лост да търкаля камъни или да вземе в ръка зидарска мистрия и рамо до рамо с обикновения трудов народ да работи и с примера си да го вдъхновява, както султан Мехмед на Босфорския бряг. Какъв изблик на ентусиазъм ще да последва. Но не, ремонтните работи вървят бездушно, мързеливо и бавно.

А на мен не ми е позволено даже да зидам и да нося киреч за укрепването на тези вечни стени. Не мразя Константин, но ми е трудно да му простя това.

Върнах се в къщата си, изкъпах се, разреших на слугата си да ми измие косата и надянах отново латинските си дрехи.

Щом разказах на Мануил, че съм срещнал император Константин и съм стоял срещу венценосния василевс, той започна лукаво да се подсмихва. Пих вино заедно с него. Той ми разправи за стаята, чиито стени бяха покрити с първите донесени от Рим плочки порфир. Малцина са виждали тази стая. В тази пурпурна одая са се раждали всички византийски императори, а от височината на малък балкон са обявявали на народа за появяването им на света.

— Да пием за императорското ти име, Мануил! Вдигнах наздрвавица аз и напълних пръстената му чаша.

— Да пием за твоето собствено име, господарю Йоханес! — отвърна той и така нетърпеливо отпи, че чак се поля.