Мика Валтари
Черният ангел (48) (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Johannes Angelos, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
lavrentii (2008)

Издание:

Мика Валтари. Черният ангел

Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света

Първо издание

Издателство „Книжен тигър“, София, 1995

 

Превод от фински: Туула Паркусярви и Иван Благоев, 1995

Художник Петър Добрев

Редактор Петя Георгиева

Печатни коли 22. Формат 84/108/32. Цена 100 лв.

Предпечатна подготовка: Спектър 365

Печат: ДФ Полиграфически комбинат, София

История

  1. — Добавяне

7 април 1453

През нощта пред Селимбрийската порта бяха въздигнати на показ обезобразените и набити на колове тела на тези, що се бяха сражавали докрай за защитата на Селимбрия. Коловете и труповете бяха четиридесет на брой.

Откъм Пера се носи слух, че султанската флота в продължение на два дни напразно се опитвала да превземе последната останала твърдина на островите в Мармара. Вчера адмиралът на агарянската флота наредил да натрупат огромни купища дърва около кулата и изгорил защитниците й живи.

Гърците знаят как да умират, защитавайки всяка педя от своята разпадаща се империя.

Варвари от изток, варвари от запад. На границата между два свята последният Христов град се бие за своя живот, без надежда за помощ, без да търси слава. Голи обезобразени тела, набити на колове и покрити с рояци от мухи?

Облечен от главата до петите в желязо, една глава по-висок от всички, Джустиниани се разхожда и се смее — подвижна кула с подпухнало лице и безмилостни очи. Днес, след като видях набитите на колове тела на селимбрийските защитници, аз го мразя.

Ще се бием без надежда и без вяра в бъдещето. Дори да победим султана, Константинопол ще е мъртъв град, жив труп във властта на латинските варвари.

Гръцката кръв в мен крещи. След като не може да обладае земното царство, тя изгаря от страст по вечното и нетленното. Жадува да замени мирското с божественото.

В името на своята вяра, за своята кръв и за Христа аз съм готов да умра!

През целия си живот презирах, ненавиждах и бягах от омерзението и фанатизма. Сега те ярко светят в моето сърце.