Мика Валтари
Черният ангел (32) (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Johannes Angelos, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
lavrentii (2008)

Издание:

Мика Валтари. Черният ангел

Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света

Първо издание

Издателство „Книжен тигър“, София, 1995

 

Превод от фински: Туула Паркусярви и Иван Благоев, 1995

Художник Петър Добрев

Редактор Петя Георгиева

Печатни коли 22. Формат 84/108/32. Цена 100 лв.

Предпечатна подготовка: Спектър 365

Печат: ДФ Полиграфически комбинат, София

История

  1. — Добавяне

28 февруари 1453

Миналата нощ, под прикритието на северната вихрушка, няколко кораба са избягали от пристанището. Големият кораб на венецианеца Пиеро Давенцо и шест критски съда, заедно с всичкия си товар. Нищо не значат клетвите, целуването на кръста и заплахите с глоби. Капитаните са спасили за корабопритежателите във Венеция и Крит хиляда и двеста каси със сода, бакър, индиго, восък, мастика и подправки.

Освен това са отнесли със себе си стотици богати бежанци, заплатили за пътешествието толкова, колкото им е било поискано. Изглежда, че в продължение на много дни приготовленията в пристанището са били всеобща тайна.

Турците в Галиполи не изстреляха нито едно гюлле по тях и нито една бойна галера не излезе да ги пресрещне. И това е било предварително уговорено от неутрални агенти в Пера. Какво ли го е грижа султана за няколко сандъка с мед и подправки, ако може да намали броя на корабите, с които императорът разполага, и по този начин да отслаби защитата на пристанището.

Куропалатът, върховният адмирал на флота, също е знаел за това бягство и е изпратил с тези кораби дъщеря си на сигурно място. Но и дамите от императорското семейство също са изчезнали от града, макар че никой не знае кога и как са отпътували.

От останалите в пристанището капитани императорът е поискал отново да се закълнат, че няма да отплават без негово разрешение. Какво друго може да направи? Венецианците отказват да разтоварят драгоценните си стоки, което би било единственият сигурен начин да бъдат задържани.