Дан Браун
Цифрова крепост (86)

85.

Грег Хейл лежеше свит на кълбо на пода във „Възел 3“. Сюзан и Стратмор го бяха домъкнали дотук и бяха завързали ръцете и краката му с дванайсетжилен кабел за лазерни принтери. Сюзан още не можеше да спре да се възхищава на изкусния маньовър, изпълнен от началника й. „Разиграл е обаждането!“. По някакъв непостижим начин Стратмор бе пленил Хейл, беше спасил живота й и бе спечелил време за пренаписването на „Цифрова крепост“.

Сюзан погледна с нескривано безпокойство вързания криптолог. Хейл дишаше тежко. Стратмор седеше на дивана, положил с видимо неудобство пистолета в скута си. Сюзан отново насочи вниманието си към терминала на Хейл и продължи търсенето на случайни низове.

Четвъртата итерация приключи без резултат и програмата изписа на екрана: „Лош късмет“. Тя въздъхна:

— Може да се наложи да изчакаме Дейвид да намери копието на Танкадо.

Стратмор я погледна неодобрително.

— Ако Дейвид се провали или ако ключът на Танкадо попадне в чужди ръце…

Нямаше нужда да довършва мисълта си. Сюзан разбираше. Докато файлът с „Цифрова крепост“, достъпен в интернет, не бъдеше подменен с модифицираната от Стратмор версия, ключът на Танкадо оставаше потенциално опасен.

— След като направим подмяната — поясни Стратмор, изобщо няма да ме вълнува колко ключа се мотаят някъде. Всъщност колкото повече, толкова по-весело. — Той й направи знак с ръка да продължава. — Но дотогава ще се надпреварваме с времето.

Сюзан отвори уста да потвърди, че напълно разбира сериозността на ситуацията, но думите й бяха заглушени от оглушителен вой на сирена. Тишината в „Крипто“ бе раздрана от предупредителен сигнал, идващ откъм подземните нива. Сюзан и Стратмор се спогледаха изненадани.

— Какво е това? — извика Сюзан.

— TRANSLTR! — Стратмор бе видимо загрижен. — Прегрява! Хейл май е прав, че аварийното захранване не може да подава достатъчно фреон.

— Нали можеше да се самоизключва?

Стратмор помисли малко и каза:

— Явно има някаква повреда.

В тъмнината над „Крипто“ внезапно блесна жълта алармена светлина и започна да пулсира.

— Най-добре ще е да спреш програмата! — извика Сюзан.

Стратмор кимна. Въображението бледнееше пред онова, което можеше да се случи, ако три милиона силициеви процесори прегрееха и се възпламеняха. Стратмор трябваше да се качи при своя терминал, за да прекъсне оттам обработката на „Цифрова крепост“. Нещо повече — трябваше да побърза, преди някой извън „Крипто“ да забележи проблеми и да реши да вдигне тревога.

Стратмор погледна все още намиращия се в безсъзнание Хейл, сложи беретата до Сюзан и извика над воя на сирената:

— Веднага се връщам! — На излизане през дупката в стъклената стена на „Възел 3“ й напомни през рамо: — И намери ключа!

Сюзан погледна недоволно резултата от непродуктивното търсене на ключовата фраза и се помоли наум Стратмор да побърза с изключването на TRANSLTR. Шумът и бляскащите светлини в „Крипто“ бяха като при изстрелване на ракета.

Хейл се размърда на пода. Всеки вой на сирената го караше да се мръщи. Сюзан се изненада, като видя, че е взела беретата. Накрая Хейл отвори очи и видя Сюзан Флечър изправена над него и с насочен в чатала му пистолет.

— Къде е ключът? — попита тя.

Но Хейл имаше проблеми с ориентацията.

— Какво… стана?

— Стана това, че се издъни — обясни му тя. — Казвай къде е ключът.

Хейл опита да помръдне ръце и едва сега осъзна, че са вързани. Лицето му се напрегна от паника.

— Пусни ме!

— Ключът — настоя Сюзан.

— Нямам никакъв ключ. Пусни ме! — И Хейл опита да се надигне. Успя само да се претърколи.

Сюзан отново се възползва от паузата между сигналите на сирената и му извика:

— Ти си „Северна Дакота“ и Енсей Танкадо ти е дал копие на ключовата си фраза. Която ми трябва веднага!

— Ти си луда! — смая се Хейл. — Аз не съм „Северна Дакота“! — И той започна да се дърпа, за да се освободи.

Сюзан гневно възкликна:

— Не ме лъжи. Какво прави тогава цялата тази поща на „Северна Дакота“ в твоя акаунт?

— Нали ти казах! — умолително обясни Хейл, като надвикваше воя на сирената. — Шпионирах Стратмор! Тази електронна поща е пощата, която копирах от акаунта на Стратмор… а тя на свой ред е електронната поща, открадната от КОМИНТ от Танкадо!

— Глупости! Ти никога не би могъл да шпионираш акаунта на началника!

— Нищо не разбираш! — изрева Хейл. — Там вече бе инсталирана програма за „подслушване“! — Изстрелваше фразите си на откоси между паузите на сирената. — Някой друг го беше направил преди мен! Мисля, че е директор Фонтейн! Аз просто се… прикачих. Трябва да ми повярваш! Така разбрах за плана му да пренапише „Цифрова крепост“! Просто четях анализите му!

Анализи? Сюзан се замисли. Стратмор несъмнено бе оформил плановете си за „Цифрова крепост“ с помощта на „Брейнсторм“. И ако някой наистина бе ровил из файловете му, несъмнено цялата информация би била достъпна…

— Да се пренаписва „Цифрова крепост“ е лошо! — викна Хейл. — Ти много добре разбираш какво означава това — тотален контрол на АНС! — Сирената ревеше и заглушаваше думите му, но Хейл бе като обладан от зъл дух. — Готови ли сме според теб за тази отговорност? Готов ли е изобщо някой? Това е шибано късогледство! Казваш, че нашето правителство се грижи за интересите на гражданите. Чудесно! Но какво ще стане, ако някое бъдещо правителство не приема тези интереси толкова близко до сърцето си? Тази технология е веднъж завинаги!

Сюзан едва го чуваше заради оглушителния шум в „Крипто“.

Хейл се бореше да се освободи. Погледна Сюзан право в очите и продължи да вика:

— Как, по дяволите, могат да се защитят гражданите от полицейската държава, ако онзи на върха има достъп до цялата им лична кореспонденция? Как ще се организират за неподчинение?

Сюзан бе чувала този аргумент много пъти. „А какво ще правим с бъдещите правителства?“, бе стандартният въпрос на ФЕГ.

— Стратмор трябва да бъде спрян! — изкрещя отчаяно Хейл. — Заклех се, че ще го направя. И точно с това се занимавах тук по цял ден: наблюдавах му акаунта, чаках да направи хода си, за да регистрирам по най-автентичен начин подмяната. Трябваше ми доказателство — някаква улика, че е написал „задна врата“. Затова копирах цялата му електронна поща в моя акаунт. Това беше доказателство, че е наблюдавал „Цифрова крепост“. Планирах да предам тази информация на пресата.

Сърцето на Сюзан прескочи. Беше ли чула правилно? Защото това поне звучеше напълно в стила на Грег Хейл. Възможно ли бе? Ако Хейл бе знаел за плана на Стратмор да пусне манипулирана версия на „Цифрова крепост“, той би могъл да изчака целият свят да започне да използва този алгоритъм и тогава да пусне бомбата… заедно с доказателството!

Представи си заглавията:

КРИПТОЛОГЪТ ГРЕГ ХЕЙЛ РАЗКРИВА ТАЕН ПЛАН НА АМЕРИКАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ДА КОНТРОЛИРА ГЛОБАЛНО ИНФОРМАЦИЯТА!

Нима това беше повторение на „Скипджак“? Разкриването на инсталирана от АНС „задна врата“ щеше да направи Грег Хейл по-знаменит, отколкото си бе въобразявал и в най-дивите си мечти. Изведнъж Сюзан се запита дали Хейл не казва истината. „Не — реши тя, — разбира се, че не!“ Междувременно Хейл продължаваше:

— Прекъснах трейсъра ти, защото предположих, че търсиш мен! Помислих си, че си заподозряла, че някой шпионира Стратмор! Не исках да разбереш откъде изтича информация и да свържеш това с мен!

Беше възможно, но малко вероятно.

— Защо тогава уби Чартрукян? — отсече Сюзан.

— Не съм! — отчаяно изкрещя Хейл. — Стратмор го бутна! Видях всичко, защото бях долу. Чартрукян се готвеше да алармира Сис-сек и по този начин щеше да провали плановете на Стратмор за „задната врата“.

„Добър е — реши Сюзан, — има обяснение за всичко“.

— Пусни ме! — примоли се Хейл. — Не съм направил нищо!

— Не си направил нищо ли? — изкрещя Сюзан. Чудеше се защо Стратмор се бави толкова. — Та вие двамата с Танкадо взехте АНС за заложник. Най-малкото докато не го измами. Кажи ми — нападна го Сюзан, — наистина ли Танкадо умря от сърдечен удар, или някой от твоите приятели го ликвидира?

— Ти си толкова сляпа! — изрева Хейл. — Не можеш ли да проумееш, че не съм замесен по никакъв начин? Развържи ме! Преди да е дошла охраната!

— Никаква охрана няма да дойде! — каза тя.

— Какво?! — Хейл пребледня.

— Стратмор те изигра с онова обаждане. Симулира го.

Хейл отвори широко очи. За момент като че ли се парализира. После трескаво започна да се извива.

— Стратмор ще ме убие! Знам, че ще ме убие! Зная прекалено много!

— По-спокойно, Грег.

Сирените изреваха и почти заглушиха думите на Хейл:

— Но аз съм невинен!

— Лъжеш! И аз разполагам с доказателството! — Сюзан заобиколи кръга от терминали. — Помниш ли трейсъра, който прекъсна? — попита тя, като спря пред своя терминал. — Е, аз го изпратих пак. Я да видим дали вече не е върнал някакъв резултат.

И наистина, мигаща икона на екрана й казваше, че трейсърът е върнал резултат. Тя взе мишката и отвори съобщението. „Това ще подпечати съдбата на Хейл — помисли си. — Хейл е «Северна Дакота».“ Прозорецът се отвори. „Хейл е…“

И застина изумена. Това трябва да беше някаква грешка… трейсърът бе намерил друг… възможно най-невероятния човек…

Тя се подпря с ръка на терминала и прочете повторно изписаното на екрана. Информацията бе същата като онази, която Стратмор бе казал, че е получил, когато той пуснал трейсъра! Сюзан бе решила, че Стратмор е направил грешка, но за себе си бе уверена, че е конфигурирала всичко правилно.

И въпреки това информацията на екрана бе невъзможна:

NDAKOTA = [email protected]

— ЕТ? — попита Сюзан, въздъхна и тръсна глава. — Енсей Танкадо е „Северна Дакота“?

Беше абсурдно. Ако данните бяха верни, Енсей Танкадо и партньорът му бяха един и същи човек. Изведнъж Сюзан усети, че не може да разсъждава. Периодичният вой на сирената сякаш накъсваше мислите й. „Защо Стратмор не изключи най-после това проклето нещо?“

Хейл се извиваше на пода, мъчеше се да се обърне към нея.

— Е? Какво казва? Трябва да знам!

Сюзай не му обръщаше внимание. „Енсей Танкадо е «Северна Дакота»…“

Опита се да пренареди парчетата на мозайката по начин, позволяващ да се получи картина. Ако Танкадо беше „Северна Дакота“, значи бе пращал електронна поща до себе си… което означаваше, че „Северна Дакота“ не съществува. Партньорът на Танкадо беше мистификация.

„«Северна Дакота» е призрак — каза си тя. — Дим и огледала“.

Какъв гениален замисъл! Явно Стратмор бе наблюдавал тенис мач в едната половина на корта. Понеже топката се връщала, той предположил, че от другата страна на мрежата има някой. Но Танкадо бе играл срещу стена. Бе превъзнасял достойнствата на „Цифрова крепост“ в имейли, изпратени до себе си. Беше писал писма, беше ги изпращал до анонимния ремейлър и няколко часа по-късно римейлърът му ги бе връщал.

Сюзан осъзна, че това е просто очевидно. Нямаше друг начин. Танкадо бе искал Стратмор да го шпионира… искал беше той да чете електронната му поща. Енсей Танкадо си бе направил застрахователна полица, без да се налага да доверява някому ключовата фраза. Разбира се, за да бъде фарсът максимално автентичен, Танкадо бе използвал таен акаунт — достатъчно таен, за да не събуди подозрения, че работата е нагласена. Танкадо е бил партньор на себе си. „Северна Дакота“ не съществуваше. Енсей Танкадо действаше сам.

Сам!

Ужасяваща мисъл преряза съзнанието й: „Танкадо е можел да използва фалшивата кореспонденция, за да убеди Стратмор в каквото си поиска“.

Спомни си първата си реакция, когато Стратмор й бе споменал за неразбираемия алгоритъм. Тогава се бе заклела, че такова нещо е невъзможно. Усети тежест в стомаха си. Добре, в такъв случай с какво доказателство разполагаха, че Танкадо действително е създал „Цифрова крепост“? Само някакви хвалби в измислени имейли? А, и разбира се, TRANSLTR. Компютърът бе вкаран в цикъл, продължаващ вече над двайсет часа. Сюзан обаче знаеше, че има други програми, които биха могли да ангажират цялата изчислителна мощ на TRANSLTR за толкова дълго — програми, много по-лесни за написване от неразбиваем алгоритъм.

Вируси.

През тялото й премина ледена тръпка. Но как можеше в TRANSLTR да попадне вирус?

Като глас от гроба, Фил Чартрукян й съобщи отговора: „Стратмор е заобиколил «Гонтлит»!“

Изведнъж Сюзан прозря истината. Стратмор бе свалил файла с „Цифрова крепост“ от сайта на Танкадо и се бе опитал да го въведе за анализ в TRANSLTR. Но „Гонтлит“ бе отхвърлил файла, защото бе открил в него потенциално опасните полиморфни низове. При нормални обстоятелства това би било достатъчно да събуди подозренията на Стратмор, но в случая той бе прочел с очите си имейла на Танкадо до „Северна Дакота“: „Номерът е в полиморфните низове!“ Убеден, че е безопасно да зареди „Цифрова крепост“, Стратмор бе заобиколил защитата на „Гонтлит“ и бе изпратил файла в TRANSLTR.

— „Цифрова крепост“ не съществува — ахна тя. Танкадо бе хвърлил въдица за глупаци… и АНС се бе хванала на стръвта.

В този момент отгоре се разнесе дълъг страдалчески вик. Гласът беше на Стратмор.