Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 218 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

31.

Сюзан се върна във „Възел 3“. Разговорът й със Стратмор бе изострил до крайност безпокойството й за безопасността на Дейвид. Въображението й рисуваше ужасяващи картини.

— Е? — обади се Хейл. — Какво искаше Стратмор? Романтична вечеря на четири очи с главния си криптолог?

Сюзан го игнорира и се настани зад своя терминал. Въведе паролата си и екранът се събуди за живот. Появи се прозорецът на програмата на трейсъра, който още не бе върнал никаква информация за „Северна Дакота“. „По дяволите помисли си Сюзан, — какво прави толкова време?“

— Виждаш ми се малко напрегната — невинно подпита Хейл. — Някакъв проблем с диагностиката?

— Нищо сериозно — отговори му тя. Но за себе си не беше така сигурна. Трейсърът отдавна трябваше да е приключил работата си. Вече не беше сигурна дали не е допуснала някаква грешка в написването му. Отвори кода и започна да преглежда изписаните на екрана редове — търсеше нещо, което би могло да обясни голямото забавяне.

Хейл я наблюдаваше самодоволно.

— Знаеш ли, исках да те попитам… — почна той. — Какво е мнението ти за неразбиваемия алгоритъм, който Танкадо каза, че разработвал?

Стомахът на Сюзан се сви.

— Неразбиваем алгоритъм? А, да… мисля, че четох нещо за това.

— Доста невероятно твърдение, нали?

— Да — отговори Сюзан. Запита се дали Хейл напълно случайно отваря точно тази тема. — Само че на мен не ми се вярва. Всеки знае, че неразбиваемият алгоритъм е математически невъзможен.

Хейл се усмихна.

— А, да… принципът на Бергофски.

— Подкрепен от здравия разум — отсече тя.

— Кой знае… — театрално въздъхна Хейл. — Има повече неща на небето и земята, отколкото могат да бъдат разбрани от твоята философия.

— Моля?

— Шекспир — поясни Хейл. — „Хамлет“.

— Изглежда, доста си чел, докато си бил в ареста.

Хейл се позасмя.

— Наистина, Сюзан, не ти ли е минавало през ума, че може да е възможно… че може би Танкадо наистина е измислил неразбиваем алгоритъм?

Разговорът започваше да лази по нервите на Сюзан.

— Е, в края на краищата ние не успяхме да го направим.

— А може би Танкадо е по-добър от нас.

— Може — съгласи се Сюзан с престорена незаинтересованост.

— Ние си кореспондирахме известно време — небрежно подхвърли Хейл. — Танкадо и аз.

Сюзан го погледна. Едва успя да скрие смайването си.

— Така ли?

— Да. След като разбрах алгоритъма на „Скипджак“, той ми писа… каза, че сме били братя в глобалната битка за правото на цифрова неприкосновеност.

Сюзан едва скриваше недоверието си. Хейл във връзка с Танкадо! Постара се да изглежда безразлична. Междувременно Хейл продължаваше:

— Той ме поздрави, че съм доказал съществуването на „задна врата“ в „Скипджак“ — нарече го постижение в името на правата на хората по света. Трябва да признаеш, Сюзан, че все пак „задната врата“ в „Скипджак“ си беше доста подла като замисъл. Да четеш всички имейли по света! Ако питаш мен, Стратмор заслужаваше да бъде заловен!

— Грег — повиши тон загубилата търпение Сюзан, която с мъка овладяваше гнева си, — смисълът на „задната врата“ беше в това АНС да може да чете имейлите, които застрашават националната ни сигурност.

— О, така ли било? — невинно въздъхна Хейл. — А слухтенето зад гърба на средния гражданин беше само удачно стечение на обстоятелствата?

— Ние не подслушваме средните граждани и ти много добре знаеш това. ФБР може да подслушва телефони, но това не означава, че подслушват всеки телефонен разговор.

— Ако разполагаха с достатъчно хора, щяха да го правят.

Сюзан реши да не обръща внимание на заяждането.

— Правителствата трябва да имат правото да събират информация, която застрашава общото благо.

— Исусе Христе… — отново въздъхна Хейл, — говориш като че ли Стратмор ти е промил мозъка. Знаеш отлично, че ФБР не може да подслушва всеки разговор — трябва да имат съдебна заповед. Но манипулиран стандарт за шифроване означава, че АНС би могла да подслушва всеки, винаги, навсякъде.

— Прав си… би трябвало да можем да правим това! — Гласът на Сюзан бе станал нетипично остър. — Ако не беше разкрил онази „задна врата“ в „Скипджак“, щяхме да имаме достъп до всеки код, който бихме имали нужда да разбием, а не само до онова, с което може да се справи TRNASLTR.

— Ако аз не бях намерил „задната врата“ — възрази Хейл, — щеше да го направи някой друг. Аз просто ви спасих задниците. Можеш ли да си представиш как щеше да се разсмърди, ако „Скипджак“ бе вече приет за широка употреба, когато гръмнеше новината?

— Мога — отвърна рязко Сюзан. — А сега са ни се лепнали параноиците от ФЕГ, убедени, че вграждаме „задна врата“ във всичките си алгоритми.

— Ами… не го ли правим? — невинно попита Хейл и когато Сюзан го изгледа смразяващо, побърза да отстъпи: — Добре де… по този въпрос вече е безсмислено да се спори. Построихте си TRANSLTR, имате си светкавичен източник на информация. Можете да четете каквото искате, когато пожелаете и… никой не ви задава въпроси. Вие победихте.

— Да не би да искаш да кажеш „Ние победихме“? Доколкото знам, работиш за АНС.

— Не е за дълго — подсмихва се Хейл.

— Не ми давай надежди.

— Говоря сериозно. Ще се махна оттук.

— Е, това ще ме съсипе.

Сюзан се улови, че иска да наругае Хейл за всичко, което вървеше наопаки. Искаше да му накрещи за „Цифрова крепост“, за проблемите си с Дейвид, за това, че е тук, а не в Смоуки Маунтинс… само че нито едно от тези неща не бе по негова вина. Единствената вина на Хейл бе в това, че беше непоносим. Сюзан усещаше, че трябва да е по-благородна от него. В крайна сметка в задълженията й на старши криптолог влизаше да се грижи за атмосферата на работното място, да образова хората, да бъде за пример. Хейл беше млад и още наивен.

Сюзан го погледна. Усещаше безсилие, че човек с неговия талант, вместо да бъде находка за „Крипто“, все още не е осъзнал важността на задачата пред АНС.

— Грег — каза тя вече съвсем спокойно, — днес съм притисната от важни задачи. Признавам, ядосах се, когато те чух да приказваш за АНС като някой, дето наднича отвън през прозореца. Тази организация е създадена с една цел да опазва сигурността на нашата страна. Да, това може да предполага раздрусване на някое и друго дърво в очакване понякога отгоре да падне гнила ябълка. Но аз мисля, че повечето граждани с готовност биха пожертвали част от правата си, ако знаят, че срещу това „лошите“ няма да могат да разиграват коня си. — Хейл не казваше нищо. — Рано или късно — продължи Сюзан — народът на тази нация ще почувства необходимост да повярва някому. Около нас има толкова много добри неща… но в доброто е размесено и доста зло. Някой трябва да има достъп до едното и до другото, и да отдели доброто от злото. Това е нашата работа. Това е нашият дълг. Независимо дали това ни харесва, или не, между демокрацията и анархията има една слаба вратичка. И АНС охранява тази вратичка.

Хейл кимна замислено.

— Quis custodiet ipsos custodes? — И като видя неразбиращия поглед на Сюзан, побърза да обясни: — Латински. От „Сатири“ на Ювенал. Означава „Кой ще пази пазачите?“.

— Не разбирам — призна Сюзан. — „Кой ще пази пазачите?“

— Да. Ако ние сме пазачите на обществото, тогава кой ще наблюдава нас и ще се грижи да не станем на свой ред опасни?

Сюзан кимна, не знаеше как да реагира. Хейл се усмихна.

— Така Танкадо подписваше всичките си писма до мен. Това беше любимата му максима.