Дан Браун
Цифрова крепост (48)

47.

— Шифър, който ни струва един милиард? — насмешливо попита Мидж, докато вървяха по коридора. — Добре си го измислил.

— Не, кълна се.

Тя го изгледа подозрително.

— Дано не е някакъв опит да ме извадиш от роклята.

— Мидж, никога не бих… — започна той възмутено.

— Знам, Чад, не ми напомняй.

След трийсет секунди Мидж седеше на стола на Бринкерхоф и разглеждаше отчета на „Крипто“.

— Видя ли? — попита той, надвесен над рамото й и за по-сигурно посочи с пръст числото. — Тези СРР? Един милиард!

Мидж се засмя.

— Тези разходи ми се струват малко завишени, не мислиш ли?

— Да — ухили се и той. — Съвсем мъничко.

— На мен ми изглежда като делене на нула.

— Какво?

— Делене на нула — повтори тя и прегледа останалата част от данните. — СРР се изчисляват като частно: общите разходи, разделени на броя на разшифровките.

— Естествено — безизразно кимна Бринкерхоф и се постара да се въздържи от надничане в деколтето й.

— Когато знаменателят е нула — обясни Мидж, — частното става безкрайност. Компютрите не обичат безкрайностите, така че слагат само деветки. — Тя му посочи съседната колона. — Видя ли това?

— Да. — Бринкерхоф се вгледа в разпечатката.

— Това са изходните данни за производителността. Виж броя на разшифровките.

Бринкерхоф послушно проследи пръста й по колоната.

БРОЙ НА РАЗШИФРОВКИТЕ = 0

Мидж почука с нокът върху числото.

— Точно както подозирах: делене на нула.

Бринкерхоф изви въпросително вежди.

— Значи всичко е наред, така ли?

Тя сви рамене.

— Просто означава, че днес не сме разбили нито един шифър. TRANSLTR сигурно почива.

— Почива? — попита със съмнение Бринкерхоф. Работеше за директора от достатъчно време, за да знае, че не се предвиждат никакви почивки, а най-малко от всичко точно за TRANSLTR. Фонтейн бе платил два милиарда долара за чудовището-разбивач и сега искаше да изцеди от него всичко възможно. Всяка секунда бездействие на TRANSLTR означаваше пари в канализацията.

— Ъъ… Мидж? — обади се Бринкерхоф. — TRANSLTR не почива. Работи денонощно. Знаеш го много добре.

Тя пак сви рамене.

— А може на Стратмор да не му се е висяло снощи тук, за да му подготви задачите за през уикенда. Вероятно знае, че Фонтейн го няма, и е избягал по-рано, за да отиде на риба.

— Зарежи това, Мидж. — Бринкерхоф я погледна с укор. — Остави човека на мира.

Не беше никаква тайна, че Мидж не харесва Тревор Стратмор. Стратмор бе опитал коварно да пренапише „Скипджак“, но го бяха хванали по долни гащи. Въпреки смелата му инициатива АНС бе платила висока цена. ФЕГ бе набрала сила, Конгресът бе престанал да вярва на всяка дума на Фонтейн, а най-лошо от всичко — АНС бе загубила значителна част от анонимността си. Изведнъж се навъдиха домакини от Минесота, които започнаха да се оплакват в „Америка Онлайн“ и „Продиджи“, че АНС сигурно чете имейлите им — сякаш АНС даваше пет пари за подробностите в тайна рецепта за захаросан ямс.

Издънката на Стратмор бе струвала скъпо на АНС и Мидж се чувстваше отговорна — не че можеше да предвиди неговата акция, но в крайна сметка ставаше дума за неоторизирано действие, предприето зад гърба на директор Фонтейн — а Мидж получаваше заплата да пази този гръб. Политиката на Фонтейн да не се намесва го правеше уязвим, а това на свой ред правеше Мидж неспокойна. Но директорът отдавна се бе научил да се държи в сянка и да оставя умните хора да си вършат работата — точно така постъпваше и със Стратмор.

— Мидж, знаеш много добре, че Стратмор не е от онези, които бягат от работа — възрази Бринкерхоф. — Той шпори TRANSLTR като див звяр.

Мидж кимна. Дълбоко в себе си тя знаеше, че да се обвинява Стратмор в протакане е нелепо. Този човек бе сред най-целеустремените. Той носеше злините на света като личен кръст. Замисълът със „Скипджак“ бе лична идея на Стратмор — смел опит да се промени светът. За нещастие, като много благородни начинания, и този кръстоносен поход бе завършил с разпятие.

— Окей — призна тя, — наистина съм малко несправедлива към него.

— Малко? — Бринкерхоф присви очи. — Стратмор е затрупан с поръчки за TRANSLTR. Не виждам как ще остави компютъра да бездейства цял уикенд.

— Окей, окей — с досада го спря Мидж. — Грешката е моя. — Тя сбърчи вежди и се замисли защо TRANSLTR не е разбил нито един шифър цял ден. — Нека направя една справка — каза тя и запрелиства разпечатката. Откри каквото търсеше и прекара пръст по колонката с числа. — Прав си, Чад. TRANSLTR работи под пълна пара. Първичните показатели даже изглеждат леко завишени… например имаме преразход с половин милион киловатчаса от полунощ насам.

— И какво означава това?

Мидж изглеждаше озадачена.

— Не знам. Не съм сигурна. Изглежда странно…

— Искаш ли да преизчислим данните?

Тя го погледна неодобрително. Две неща стояха извън съмнение, когато ставаше дума за Мидж, и едното от тях бе верността на данните, които подаваше. Бринкерхоф я изчака да прегледа отново числата.

— Хм… — изсумтя тя накрая. — Статистиката за вчера изглежда напълно нормална: 237 разбити шифъра, СРР — $874. Средно време на шифър — малко над шест минути. Първични данни — в нормата. Последен шифър подаден за обработка… — Тя се запъна.

— Какво има?

— Много странно — каза Мидж. — Последният файл в опашката за вчера е подаден в 23:37.

— Е?

— Ами, TRANSLTR разбива средно по шифър на шест минути. Така че обикновено последният файл за денонощието се подава по-близо до полунощ. Тук обаче нещата не изглеждат… — Мидж отново млъкна и след малко ахна.

— Какво! — подскочи Бринкерхоф.

Мидж гледаше разпечатката и не можеше да повярва на очите си.

— Този файл… Дето е бил въведен снощи преди полунощ…

— Да?

— Още не е разбит. Подаден е в 23:37:08… но за него няма време на разбиване. — Мидж трескаво разрови разпечатките. — Както за вчера, така и за днес!

Бринкерхоф сви рамене.

— Може би са пуснали тежка диагностика.

Мидж поклати глава.

— Толкова тежка, че да продължава осемнайсет часа?! Не ми се вярва. Освен това коментарът към файла показва, че става дума за външен файл. Трябва да се обадим на Стратмор.

— У тях? — преглътна Бринкерхоф. — В събота вечерта?

— Не — каза Мидж. — Доколкото познавам Стратмор, той не е оставил нещата на самотек. Обзалагам се, че е тук. И нещо ми говори, че не се лъжа. — Интуицията на Мидж бе второто нещо, което никой не подлагаше на съмнение. — Хайде — каза тя и стана, — да видим дали съм права.

Бринкерхоф последва Мидж до офиса й, където тя седна на стола си и започна да управлява Големия брат с виртуозността на пианист.

Бринкерхоф вдигна поглед към стената от монитори, на чиито екрани беше застинал гербът на АНС, и тревожно попита:

— Ще шпионираме из „Крипто“?

— Нищо подобно — отрече Мидж. — Бих искала да беше възможно, но „Крипто“ е извън системата. Там няма видео. Няма и звук. По заповед на Стратмор. Всичко, до което имам достъп, е статистика на влизанията и основни данни за TRANSLTR. Имаме късмет, че разполагаме и с толкова. Стратмор искаше пълна изолация, но Фонтейн настоя да остане събиране поне на основната информация.

— В „Крипто“ нямаме видео? — Бринкерхоф я погледна неразбиращо.

— Защо питаш? Искаш да знаеш дали двамата с Кармен няма да намерите там повече усамотение?

Бринкерхоф изсумтя нещо неразбираемо. Мидж чукна още няколко клавиша.

— Сега изтеглям справка за използването на асансьора на Стратмор… — Тя погледна екрана за секунда и после удари с кокалчетата на пръстите си по бюрото. — Тук е. И в момента се намира точно в „Крипто“. Виж тук… На това му казвам оставане след работно време — влязъл е вчера рано сутринта и оттогава асансьорът му не е помръднал. Освен това няма регистрация на картата му на входа. Тук е, няма съмнение.

Бринкерхоф въздъхна облекчено.

— Добре, щом Стратмор е тук, значи всичко е наред, нали така?

Мидж се замисли за миг и след кратко колебание каза:

— Може би.

— Може би?

— Трябва да му се обадим и да проверим.

Бринкерхоф простена:

— Мидж, говорим за заместник-директора. Сигурен съм, че след като е тук, държи нещата в ръцете си. Да не поставяме всичко под съмнение…

— О, Чад, кога ще пораснеш? Не разбираш ли, че просто си вършим работата? Има проблем със статистиката и ние се опитваме да разберем първопричината. Освен това — добави тя — бих искала да напомня на Стратмор, че Големия брат бди. Това може да го накара да се замисли, преди да планира някое от тъпите си героични изпълнения, целящи да спасят света. — Мидж решително взе слушалката и започна да набира номер.

Но Бринкерхоф беше неспокоен.

— Мислиш ли, че наистина си струва да го безпокоим?

— Не аз го безпокоя — отговори Мидж и му подхвърли слушалката. — Ти ще го направиш.