Дан Браун
Цифрова крепост (37)

36.

„Операторско прекъсване?“. Сюзан озадачено гледаше екрана.

Отлично знаеше, че не е въвеждала никаква команда, която би могла да доведе до прекъсване… поне не съзнателно. Но не беше сигурна дали не е натиснала някаква комбинация от клавиши случайно.

— Невъзможно — прошепна тя. Според записа в журналния файл командата за прекъсване бе въведена преди по-малко от двайсет минути. Сюзан помнеше, че единственото нещо, което бе въвела през това време, бе паролата й, когато бе излязла да говори с началника. Абсурдно беше да допуска, че паролата й може да бъде сбъркана от компютъра с команда за прекъсване.

Макар да разбираше, че е чиста загуба на време, Сюзан отвори журналния файл на програмата, заключваща екрана, и провери дали паролата й е била възприета като такава. Както бе очаквала, грешка нямаше.

— И откъде тогава го измисли това операторско прекъсване? — ядоса се тя.

Затвори прозореца на заключващата програма и… неочаквано в последната частица от секундата, преди той да изчезне от екрана, нещо привлече погледа й. Отвори го отново и този път вече внимателно разгледа всички записани данни. Да, имаше запис за заключване, направен в момента, когато бе напуснала „Възел 3“, но времето на съответното отключване не беше наред. Двата записа бяха направени през интервал от една минута. Сюзан бе абсолютно сигурна, че бе разговаряла със Стратмор навън повече от една минута.

Прегледа страницата до края. И онова, което видя, я накара да ахне. Три минути по-късно имаше нова двойка записи „заключване-отключване“. От журналния файл излизаше, че някой е отключвал терминала й, докато тя бе отсъствала.

— Не е възможно! — задави се тя. Единственият кандидат бе Грег Хейл, а Сюзан бе напълно сигурна, че никога не му е предоставяла личната си парола. Придържайки се към здравата криптографска практика, Сюзан бе избрала за парола случайна буквено-цифрова комбинация и никога не я бе записвала, така че вероятността за „отгатването“ й се изчисляваше на 1 към 36 на пета степен, с други думи, възможните комбинации бяха над шейсет милиона.

От друга страна, записите в отворения пред очите й файл бяха недвусмислени. Сюзан стоеше, гледаше ги и се чудеше. Явно Хейл бе правил нещо от терминала й, докато не я бе имало. И това „нещо“ бе да изпрати команда до трейсъра да прекрати работата си.

Въпросът „как“ бързо отстъпи на по-важния „защо“. Хейл нямаше мотив да влиза неправомерно в терминала й. Та той дори не знаеше, че Сюзан е изпратила трейсър. А даже и да знаеше, какво би имал против това тя да открие някой си „Северна Дакота“? Въпросите без отговор се множаха в главата й.

— Добре, първо най-важните неща — каза си тя на глас. С Хейл щеше да се занимае след момент. Съсредоточи се и стартира повторно трейсъра. Терминалът й издаде къс звук и на екрана се изписа:

ТРЕЙСЪРЪТ ИЗПРАТЕН.

Сюзан знаеше, че докато получи информацията, ще минат часове. Изруга Хейл; недоумяваше как, по дяволите, се е снабдил с личната й парола и се питаше с каква цел е прекратил работата на трейсъра й.

Стана и отиде при неговия терминал. Екранът беше тъмен, но лекото просветване по рамката издаваше, че не е заключен. Криптолозите рядко заключваха терминалите си, освен когато си тръгваха от „Възел 3“ за деня. Вместо това просто намаляваха яркостта на мониторите — универсален, негласно спазван от всички знак, че никой не трябва да докосва терминала.

Сюзан посегна към терминала на Хейл и изсумтя:

— По дяволите негласните уговорки. Я да видим какво си намислил?

Тя хвърли поглед навън, увери се, че е все така безлюдно, както допреди малко, и увеличи яркостта на терминала на Хейл. Мониторът излезе на фокус, но екранът оставаше все така празен. Сюзан се намръщи — не беше очаквала това. Неуверена какво да прави, тя извика програмата за търсене и въведе:

SEARCH FOR: TRACER

Беше си изстрел в тъмното, но ако в компютъра на Хейл имаше нещо, отнасящо се до трейсъра на Сюзан, търсачката щеше да го открие. А това можеше да хвърли светлина и върху въпроса защо Хейл бе прекъснал ръчно работата на нейната програма. След секунди на екрана се изписа:

NO MATCHES FOUND

Сюзан помисли малко. Проблемът й бе, че не знаеше какво да търси. Опита пак:

SEARCH FOR: SCREENLOCK

Мониторът присветна за миг и на екрана се появи голямо количество информация без никакъв намек за това, че Хейл съхранява копия на паролата на Сюзан на своя компютър.

Сюзан въздъхна. „А с какво си се занимавал днес?“ Тя извика списъка с „последните приложения“, за да открие коя е последната стартирана програма. Беше неговият сървър за електронна поща. Сюзан претърси твърдия му диск и в крайна сметка откри директорията му с електронна поща, дискретно скрита сред куп други директории. Отвори я и се появиха поддиректории: изглежда, Хейл поддържаше многобройни „самоличности“ и акаунти. Сюзан не се изненада, когато видя сред тях анонимен акаунт. Отвори неговата директория, щракна с курсора на едно от старите получени съобщения и дъхът й спря. Текстът гласеше:

ТО: [email protected]

FROM: [email protected]

ГОЛЯМ ПРОГРЕС! ЦИФРОВА КРЕПОСТ Е ПОЧТИ ГОТОВ.

ТОВА НЕЩО ЩЕ ПРАТИ АНС ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАЗАД.

Като насън Сюзан прочете съобщението няколко пъти. После, разтреперана, отвори друго:

ТО: [email protected]

FROM: [email protected]

РОТИРАЩИЯТ ОТКРИТ ТЕКСТ РАБОТИ! НОМЕРЪТ Е В ПОЛИМОРФНИТЕ НИЗОВЕ!

Беше немислимо, но от друга страна, виждаше го с очите си. Електронна поща от Енсей Танкадо. Той беше писал до Грег Хейл. Двамата бяха работили заедно. Сюзан изтръпна пред невъзможната истина, която я гледаше от екрана.

„Грег Хейл е «Северна Дакота»?“

Не можеше да откъсне погледа си от екрана. Мозъкът й отчаяно се мъчеше да намери някакво друго обяснение, но такова не съществуваше. Това беше доказателство, неочаквано и неопровержимо, че Танкадо е използвал променящи се низове, за да създаде функция „ротиращ открит текст“, и Хейл бе съзаклятничил с него с идеята да навреди на АНС.

— Това… — заекна Сюзан, — това… не е… възможно.

Сякаш, за да й възрази, в главата й се разнесе гласът на Хейл: „Ние си кореспондирахме известно време… Стратмор рискува с моето назначаване… ще се махна оттук“.

И все пак Сюзан не можеше да приеме онова, което виждаше. Вярно, Грег Хейл беше непоносим и арогантен… но не и предател. Той беше наясно какво ще направи с АНС „Цифрова крепост“, но нямаше начин да е забъркан в заговор за публикуването на шифъра!

И все пак, осъзна Сюзан, нямаше какво да го спре… нищо освен представите му за чест и почтеност. Замисли се за алгоритъма на „Скипджак“. Грег Хейл веднъж бе провалил плановете на АНС. Защо трябваше да очаква, че нещо би му попречило да го направи пак?

Но Танкадо? Как така параноик като Танкадо се бе доверил на толкова ненадежден човек като Хейл?

Всичко това в момента нямаше значение. Важното бе да извести Стратмор. По странна прищявка на съдбата партньорът на Танкадо се бе оказал под носа им. Питаше се само дали Хейл вече знае за смъртта на Танкадо.

Започна бързо да затваря отворената електронна поща на Хейл, за да може да остави компютъра му в състоянието, в което го бе намерила. Хейл не биваше да заподозре нищо… поне засега. Изведнъж застина от мисълта, че ключът за „Цифрова крепост“ вероятно е скрит някъде на точно този компютър.

Докато приключваше с последните файлове, някаква сянка мина по външната страна на стъклената стена на „Възел 3“. Сюзан вдигна поглед и видя Грег Хейл да се приближава. Сърцето й заби лудо. Той беше почти пред вратата.

— Мамка му! — прошепна тя. Нямаше време да стигне до собствения си терминал.

Вратата зад нея щракна. Сюзан се остави да я води инстинктът и бързо тръгна към малкото помещение, където имаше закуски. Вратата със съскане се отвори в мига, в който Сюзан застана пред хладилника и го отвори. Оставената отгоре му кана за сокове се разлюля от рязкото движение и едва не падна.

— Гладни сме, а? — отбеляза Хейл и тръгна към нея. Гласът му бе спокоен и закачлив. — Дали да не си разделим малко тофу?

Сюзан изпусна сдържания в гърдите й въздух и се обърна към него.

— Не, благодаря. Мисля, че просто ще… — Думите заглъхнаха в гърлото й и тя пребледня.

— Какво има? — изгледа я неразбиращо Грег.

Сюзан прехапа долната си устна и го погледна в очите.

— Нищо — успя да каже. Но това беше лъжа. В другия край на помещението терминалът на Хейл светеше. Беше пропуснала да намали яркостта му.