Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Digital Fortress, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Златарски, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 219 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2004
Оформление на корица: Петър Христов, 2004
Издание:
Автор: Дан Браун
Заглавие: Цифрова крепост
Преводач: Иван Златарски
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски (не е указан)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-922-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553
История
- — Добавяне
- — Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Цифрова крепост | |
| Digital Fortress | |
| Автор | Дан Браун |
|---|---|
| Първо издание | 1998 г. САЩ |
| Издателство | Бард |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| Вид | роман |
| Следваща | Шестото клеймо |
| ISBN | ISBN 9844831039 |
„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.
73.
Дейвид Бекър имаше усещането, че лицето му е напръскано с терпентин и запалено. Претърколи се на пода и примижа през плувналите си в сълзи очи към момичето, което вече бе преполовило разстоянието до въртящата се врата. Тичаше бавно, защото влачеше по плочките натъпканата си пътна чанта. Бекър опита да се изправи, но установи, че не може. „Не бива да я изпусна!“
Опита се да извика, но в дробовете му нямаше въздух, само влудяваща болка.
Бекър разбираше, че в мига, в който тя мине през вратата, ще я загуби завинаги. Опита да я извика, но гърлото му пламтеше.
Тя почти бе стигнала до въртящата се врата. Бекър се изправи, пое глътка въздух и направи няколко неуверени крачки след нея. Тя се мушна в първото отделение на вратата и задърпа чантата за дръжката.
— Чакай — успя да извика той. — Чакай!
Момичето забута вратата, тя започна да се завърта, после се заклещи. Блондинката ужасена се обърна и видя, че причината е пътната й чанта. Клекна и трескаво я задърпа.
Бекър се втренчи в размитото цветно петно пред себе си парче червен плат, единственото, което различаваше. И тръгна към него, протегнал ръце напред.
Сантиметри преди да докосне вратата, късчето червен плат се скри в пролуката и изчезна. Вратата се завъртя и пръстите му уловиха само празния въздух. Момичето хукна навън с чантата.
— Меган! — извика отчаяно Бекър и падна на пода. Безмилостни игли бодяха очите му. Гадеше му се. Гласът му отекна в празната зала.
— Меган!
Не знаеше от колко време лежи, но чуваше съскането на флуоресцентните лампи на тавана. Край него не помръдваше нищо. Но през тишината пробиваше някакъв глас. Някой му говореше. Той се опита да надигне глава от пода. Светът беше разкривен, наклонен гротескно настрани и течен. Гласът се разнесе отново. Той примижа и този път успя да види някаква фигура.
— Господине?
Този път Бекър позна гласа. Беше на момичето. То стоеше, притиснало пътната чанта към гърдите си, и изглеждаше по-изплашено, отколкото когато бе бягало от него.
— Господине? — повтори Меган. — Аз не ви казах името си. Откъде го знаете?