Дан Браун
Цифрова крепост (7)

6

Въпреки че Енсей Танкадо бе роден след Втората световна война, той старателно бе изучил всичко, свързано с нея, особено обстоятелствата около кулминацията — експлозията, при която бяха загубили живота си 100000 негови сънародници.

Хирошима, 8:15 сутринта, 6 август 1945 — отвратителен акт на унищожение. Безсмислена демонстрация на сила от една страна, която вече бе спечелила войната. Танкадо бе приел това. Онова, което не можа да приеме, бе, че бомбата го бе лишила от майка. Майка му бе починала по време на раждането му заради усложнения, дължащи се на радиационното заразяване, от което бе пострадала години преди това.

През 1945, още преди Енсей да бъде роден, майка му, като много нейни приятелки, бе заминала за Хирошима като доброволка в центровете за лечение на обгарянията. И бе станала хибакуша — една от поразените. След деветнайсет години, на трийсет и шест годишна възраст, докато лежала в родилното с тежък вътрешен кръвоизлив, тя разбрала, че краят на страданията й наближава. Не знаела само, че смъртта ще й спести най-големия ужас — да види единствения си син с малформации.

Бащата на Енсей така и не видял сина си. Смазан от загубата на съпругата си, унизен от съобщената му новина, че роденото с вродени дефекти дете най-вероятно няма да доживее следващия ден, той излязъл от болницата и повече не се върнал. Предали Енсей Танкадо в дом на осиновители.

Всяка нощ младият Танкадо гледал изкривените си пръсти, вкопчени в куклата за пожелания дарума, и се заричал да отмъсти… да отмъсти на страната, отнела майка му и унизила баща му до степен да се отрече от него. Но не знаел, че предстояло съдбата да се намеси.

Един февруарски ден от дванайсетата година от живота на Енсей някакъв производител на компютри в Токио се обадил в дома на приелото го семейство и попитал дали тяхното дете би се съгласило да участва в групата за изпитания на нова клавиатура, разработвана за деца-инвалиди. Семейството дало съгласието си.

Макар до този момент Енсей Танкадо да не бил виждал компютър, той някак интуитивно знаел как да борави с непознатата машина. Компютърът отворил за детето светове, за които то дори не подозирало. И скоро се превърнал в неговия живот. Енсей растял, започнал да преподава, да печели пари и в крайна сметка спечелил стипендия да учи в университета Дошиша. Прочул се в цяло Токио като фугуша кисай — недъгавия гений.

Междувременно Танкадо бил прочел за Пърл Харбър и военните престъпления на японците. Омразата му към Америка постепенно избледняла. Самият той станал заклет будист. И забравил за детската си клетва да отмъсти — прошката била единственият път към просветлението.

На двайсет години Енсей Танкадо вече имал сред програмистите статута на култова фигура от подземния свят. Ай Би Ем му предложили работна виза и длъжност в Тексас. Танкадо не изпуснал шанса. Три години по-късно напуснал Ай Би Ем, установил се в Ню Йорк и се захванал да пише софтуер като програмист на свободна практика. Било времето на разцвета на криптографията с публично известен ключ. Танкадо създавал алгоритми и трупал състояние.

Като повечето големи създатели на шифроващ софтуер, Танкадо бил обект на ухажване от страна на АНС. Като изключително умен човек, той не пропуснал да отбележи иронията на ситуацията — възможността да работи в самото сърце на правителството на страната, която някога се бил заклел, че ще мрази до края на живота си. Решил да се съгласи на интервю. Дори да имал някакви съмнения, те се изпарили, като се запознал със Стратмор. Двамата поговорили за миналото на Танкадо, за потенциалната му враждебност към Съединените щати, за плановете му. Танкадо седнал на детектора на лъжата и изтърпял петседмичните събеседвания за уточняване на психологическия му профил. Издържал всичко с чест. Омразата му била сменена от любовта към Буда. След четири месеца Енсей Танкадо постъпил на работа в отдел „Крипто“ на АНС.

Въпреки огромната си заплата Танкадо отивал на работа със стар мотопед и обядвал на работното си място със сандвич, вместо да отива с колегите си в стола на Агенцията на ребърца и вишисуаз^[1]. Останалите криптолози го боготворели. Бил гениално умен — най-изобретателният програмист, който някой бил виждал. Освен това бил внимателен, почтен, тих и безукорно етичен млад човек. Честността за него била едно от най-важните човешки качества. И точно затова уволнението и последващото му депортиране смаяли всички.

Също като останалите служители на отдел „Крипто“, Танкадо бе работил над проекта по създаване на TRANSLTR с разбирането, че при успешен завършек суперкомпютърът ще бъде използван за разшифроване на имейли само в разрешените от Министерство на правосъдието случаи. И че използването от АНС на TRANSLTR ще бъде регламентирано по горе-долу същия начин, изискващ ФБР да разполага със заповед на федерален съд, за да подслушва телефон. В TRANSLTR трябваше да бъдат заложени програмни модули, за чиято работа щяха да са необходими съхранявани от Федералния резерв и Министерството на правосъдието „отключващи“ пароли, нужни, за да се дешифрира успешно чужд файл. Това щеше да попречи на АНС да прослушва безразборно личните комуникации на спазващите законите частни лица по целия свят.

Само че когато настъпи моментът тази специфична функционалност на използваните от TRANSLTR програмни модули да се реализира, на екипа бе съобщено, че има смяна на концепцията. Поради сериозния недостиг на време, свързан с антитерористичната дейност на АНС, TRANSLTR трябвало да бъде самостоятелно работещо устройство за разшифроване, чиято ежедневна работа щяла да остане под вътрешен контрол.

Това възмути Енсей Танкадо. За него бе пределно ясно, че по този начин АНС на практика ще е в състояние да чете електронната поща на всеки без знанието на кореспондентите. Подобна практика бе все едно да се инсталира подслушвателен чип във всеки телефон по света. Стратмор се опита да накара Танкадо да погледне на TRANSLTR като на инструмент в ръцете на правоохраняващите органи, но не успя. Танкадо бе непреклонен в убеждението си, че по този начин се извършва голямо нарушение на гражданските свободи и човешките права. Той веднага депозира молба за напускане и само часове по-късно наруши подписаната клетвена декларация за опазване на тайна, като направи опит да се свърже с Фондация „Електронни граници“. Танкадо явно бе готов да шокира света с разказа си за секретната машина, пред която нямаше да има никакви тайни. АНС нямаше избор — този човек трябваше да бъде спрян по всякакъв възможен начин.

За нещастие, залавянето и депортирането на Танкадо, отразено широко в онлайн нюзгрупите, се превърнаха в жестоко публично унижение. Противно нежеланието на Стратмор, специалистите на АНС по минимизиране на щетите върху имиджа и целите на АНС — обезпокоени, че Танкадо ще се опита да убеди обществеността, че TRANSLTR наистина съществува — пуснаха слухове, които подкопаха доверието в него. В резултат членовете на глобалната компютърна общност започнаха да странят от Танкадо — никой не искаше да вярва на подозиран в шпионска дейност недъгав човек, опитващ се да си купи свободата с абсурдни обвинения срещу Съединените щати, а именно, че се опитват да разработят машина за разбиване на шифри.

Най-странното от всичко бе, че Танкадо като че ли разбираше последствията от своите действия и възприемаше всичко това като задължителна част на играта на разузнаване. Той с нищо не показа, че се е ядосал, непоколебимостта му като че ли се засили. Докато служителите на охраната го отвеждаха, той с ледено спокойствие каза на Стратмор няколко последни думи:

— Всички имаме право на своите тайни. И аз ще се погрижа един ден това да стане възможно.