Дан Браун
Цифрова крепост (76)

75.

Стратмор попипа беретата в скута си. Макар кръвта му да кипеше, той просто бе програмиран да мисли кристално ясно. Фактът, че Грег Хейл бе посмял да докосне Сюзан Флечър, беше ужасен, но фактът, че вината бе негова, бе още по-неприятен. Сюзан бе отишла във „Възел 3“ по негова идея. Стратмор знаеше как да сдържа емоциите си — случилото се по никакъв начин не можеше да повлияе на подхода му към „Цифрова крепост“. Той бе заместник-директор на АНС. И днес задачата му бе по-критично важна от всеки друг път. Стратмор забави дишането си.

— Сюзан… — Гласът му бе сдържан и спокоен. — Изтри ли електронната поща на Хейл?

— Не — объркано отговори тя.

— Намери ли ключа?

Тя поклати отрицателно глава.

Стратмор се намръщи, дъвчеше долната си устна. Мозъкът му на бясна скорост преценяваше различни варианти. Беше изправен пред дилема. Не беше никакъв проблем да въведе паролата за асансьора си и Сюзан щеше да си тръгне. От друга страна, нуждаеше се от нея тук. Имаше нужда от помощта й, за да намери ключа сред файловете на Хейл. Стратмор още не й бе казал, но намирането на тази информация бе много повече от проява на обикновен академичен интерес… всъщност бе жизненоважно. Стратмор подозираше, че и сам би могъл да конфигурира и пусне програмата за несъответстващо търсене, и кой знае… може би да намери с нея ключа, но вече се бе натъкнал на проблеми с много по-простия за работа трейсър. И не искаше да рискува евентуален неуспех.

— Сюзан — въздъхна той, взел решение. — Искам да ми помогнеш да намеря ключа на Хейл.

— Какво? — Сюзан се изправи и го изгледа диво.

Стратмор се пребори с желанието да стане и той. Знаеше много неща за механизмите за преговаряне и му бе добре известно, че преговарящият от позиция на силата винаги е седнал. Надяваше се след малко тя да седне пак. Но тя не го направи.

— Сюзан, моля те, седни.

Тя не обърна внимание на думите му.

— Седни! — Това вече беше заповед.

Но Сюзан продължаваше да стои права.

— Командър Стратмор, ако все още изгаряте от желание да проверите какво представлява алгоритъмът на Танкадо, никой не може да ви попречи да го направите… сам! Аз съм дотук.

Стратмор наведе глава и пое дълбоко дъх. Беше пределно ясно, че тя ще иска обяснение. И го заслужаваше. Стратмор взе решение — Сюзан щеше да чуе всичко. Молеше се това да не се окаже жестока грешка.

— Сюзан — започна той, — не трябваше да се стига дотук. — Той прокара длан по косата си. — Има някои неща, които не съм ти казвал. Понякога човек, в моето положение… — гласът му едва забележимо потрепна от болезненото признание, — понякога човек в моето положение е принуден да лъже хората, които обича. Днес е такъв ден. — Той тъжно я погледна. — Това, което ще ти кажа… никога не е влизало в плановете да го казвам… нито на теб… нито на никого.

Сюзан потръпна. Лицето на началника й беше крайно сериозно. Явно имаше тайни, до които досега не я бе допускал. Сюзан седна.

Последва дълга пауза, по време на която Стратмор гледаше към тавана, събирайки мислите си.

— Сюзан… — продължи след малко той с глас, който едва се чуваше, — аз нямам семейство. — Той отново върна погледа си върху нея. — Бракът ми… за него просто не заслужава да се използва тази дума. Животът ми бе заложник на любовта ми към тази страна. Животът ми бе работата тук, в АНС.

Сюзан слушаше мълчаливо.

— Както знаеш, скоро ми предстои да се пенсионирам. Но исках да се пенсионирам горд. Исках работата ми наистина да остави следа.

— Но това е неоспоримо — чу се да казва Сюзан. — Нали създаде TRANSLTR.

Стратмор обаче сякаш не я чу.

— През последните години работата ни в АНС ставаше все по-трудна и по-трудна. Изправихме се очи в очи с врагове, които не бях подозирал, че може да ни предизвикат. Говоря за гражданите на Съединените щати. Адвокати, фанатици на гражданските права, ФЕГ… да, всички те играят някаква роля, но става дума за нещо повече. Говоря за хората. Те загубиха вяра. Станаха параноични. Започнаха да виждат в нас врага. Хора като мен и теб, хора, които наистина държат интересите на страната близко до сърцата си. И изведнъж ние се озовахме в положението да се борим за правото да служим на тази нация. Вече не сме пазители на мира. Превърнахме се в подслушвачи, в нарушители на правата на хората. — Стратмор въздъхна дълбоко. — За нещастие има наивни хора на този свят, хора, неспособни да си представят ужасите, срещу които ще се изправят, ако ни нямаше. Аз искрено вярвам, че зависи само от нас да ги спасим от собственото им невежество.

Сюзан чакаше да чуе нещо по същество.

Началникът й измъчено се взря в пода, после я погледна.

— Сюзан, изслушай ме — нежно й се усмихна той. — След малко ще ти се прииска да ме прекъснеш, но аз те моля да ме доизслушаш… Вече от около два месеца се опитвам да разшифровам имейла на Танкадо. Както можеш да си представиш, бях шокиран, когато за пръв път прочетох в писмата му до „Северна Дакота“ за неразбиваемия алгоритъм, наречен „Цифрова крепост“. В началото не вярвах, че това е възможно. Но с всяко следващо писмо Танкадо бе все по-убедителен. Когато научих, че е използвал полиморфни низове, за да напише код с ротиращ ключ, осъзнах, че той е на светлинни години пред нас — това беше подход, неизпробван от никой тук.

— Но защо да го правим? — обади се Сюзан. — Та в това почти няма смисъл.

Стратмор стана и неспокойно закрачи, без да изпуска вратата от поглед.

— Преди няколко седмици, когато научих за търга за „Цифрова крепост“, най-сетне повярвах, че Танкадо е напълно сериозен. Знаех, че ако той продаде алгоритъма си на някоя японска софтуерна компания, това ще е краят за нас, и се опитах да намеря начин да му се противопоставя. Обмислих дали да не поръчам убийството му, но с цялата тази публичност около алгоритъма и последните му обвинения срещу TRANSLTR, това автоматично би ни направило първите заподозрени. И тогава ме осени… — Той се обърна към Сюзан. — Осъзнах, че „Цифрова крепост“ не трябва да бъде спиран.

Сюзан го гледаше, без да разбира. Стратмор продължи:

— Изведнъж видях в „Цифрова крепост“ уникална възможност. Разбрах, че с няколко промени „Цифрова крепост“ може да работи за нас, вместо срещу нас.

Сюзан никога не бе чувала по-абсурдно нещо. „Цифрова крепост“ си беше неразбиваем алгоритъм и щеше да ги унищожи.

— Ако — продължи Стратмор — само ако можех да направя малка промяна в алгоритъма… преди да бъде освободен за всеобщо ползване… — И той хитро я погледна.

Беше й нужен само миг…

Стратмор забеляза смайването й и възбудено обясни плана си:

— Ако разполагах с ключа, можех да отворя с негова помощ нашето копие на „Цифрова крепост“, след което щях да вмъкна модификацията.

— „Задна врата“ — прошепна Сюзан, забравила в един миг лъжите на началника си. — Също като в „Скипджак“.

Стратмор кимна.

— Тогава щяхме да подменим безплатната версия на Танкадо с променената от нас. И понеже „Цифрова крепост“ е японски алгоритъм, никой никога не би заподозрял някаква намеса на АНС. Единственото, което трябва да направим, е да извършим подмяната.

Сюзан осъзна, че планът е повече от гениален. Той беше… достоен за Стратмор: да способства пускането на алгоритъм, способен да устои на атаката на компютрите на АНС!

— Пълен достъп — продължаваше да мечтае Стратмрр. „Цифрова крепост“ щеше да се превърне в международен стандарт за едно денонощие.

— Толкова лесно? — обади се Сюзан. — Интересно… Дори „Цифрова крепост“ да стане достъпен безплатно, повечето компютърни потребители ще задържат старите алгоритми от съображения за удобство. Защо да теглят нов?

Стратмор се усмихна.

— Много просто. Ще пуснем слух. Целият свят най-сетне ще разбере за TRANSLTR.

Сюзан зяпна от удивление.

— Много лесно, Сюзан: ще позволим на истината да стигне до улицата. Ще разкажем на света, че АНС разполага с компютър, който може да разбие всеки друг шифър с изключение на „Цифрова крепост“.

Сюзан наистина беше удивена:

— Значи всички ще се въоръжат с „Цифрова крепост“… без да подозират, че ние можем да го разбиваме?

— Точно така — кимна Стратмор. Възцари се продължителна тишина, след което той продължи: — Съжалявам, че те лъгах. Да се препише „Цифрова крепост“ е голяма работа и аз не исках да бъдеш замесена в това.

— Разбирам… — каза тя след малко, все още замаяна от гениалността на плана. — Не бих казала, че си лош лъжец.

— О, имам години практика — засмя се Стратмор. — Лъжата беше единственият начин да те държа извън играта.

— И колко е голяма играта?

— Мисля, вече можеш да прецениш и сама.

За първи път от цял час Сюзан се усмихна.

— Страх ме беше, че ще ми отговориш именно по този начин.

Той сви рамене.

— Щом инсталираме променената версия на „Цифрова крепост“, ще информирам състава.

Сюзан наистина беше впечатлена. Планът на Стратмор представляваше разузнавателен ход с глобално значение, който нямаше равен на себе си. И той се опитваше да го осъществи сам, без ничия помощ. На всичко отгоре изглеждаше като че ли беше на прага на успеха. Защото ключовата фраза бе под краката им. Танкадо бе мъртъв. Партньорът на Танкадо бе разкрит.

Сюзан се замисли.

Танкадо бе мъртъв. Това изглеждаше някак прекалено… удобно. Сети се за всички казани от Стратмор лъжи и изведнъж я побиха тръпки. Погледна началника си неуверено.

— Ти ли уби Танкадо?

Въпросът й го изненада. Той поклати глава.

— Разбира се, че не. Нямаше никаква необходимост. Точно обратното — аз бих предпочел да е жив. Смъртта му може да хвърли съмнения върху легитимността на „Цифрова крепост“. В моите намерения влизаше подмяната да стане гладко и абсолютно незабележимо. Всъщност първоначалният ми план беше да направим подмяната и да оставим Танкадо да продаде ключа си.

Това звучеше логично. Танкадо не би имал никакви причини да заподозре, че алгоритъмът му в интернет е подменен. Никой не би имал достъп до него, освен той и „Северна Дакота“. Ако Танкадо не провереше автентичността на собствената си програма след нейното пускане за всеобщ достъп, никога не би заподозрял наличието на „задна врата“. А той бе превивал гръб над „Цифрова крепост“ толкова дълго, че едва ли би желал някога отново да погледне този програмен код.

Сюзан постепенно осмисляше по-тънките моменти на плана. Сега вече разбираше защо началникът й се бе държал така потайно. Задачата, която сам си бе възложил, бе толкова времепоглъщаща и деликатна — да създадеш задна врата в сложен алгоритъм и да осъществиш незабелязана подмяна на файл, достъпен в интернет. Тук най-важното бе да знаят минимум хора. Защото дори най-беглото съмнение, че с „Цифрова крепост“ нещо не е наред, щеше да сложи край на плана на нейния началник.

Едва сега тя разбираше защо Стратмор бе оставил TRANSLTR да продължава да работи. Ако „Цифрова крепост“ станеше новото чедо на АНС, той искаше да е сигурен, че алгоритъмът наистина е неразбиваем!

— Е, още ли искаш да си ходиш? — попита я той.

Сюзан вдигна поглед. Изведнъж осъзна историчността на момента — тя седеше в полумрака в компанията на великия Тревор Стратмор — и от страховете й не остана и следа. Пренаписването на „Цифрова крепост“ бе шанс да се сътвори история, възможност да се направи изключително добро и… Стратмор се нуждаеше от нейната помощ. Сюзан неуверено се усмихна.

— Какъв е следващият ни ход?

Стратмор се усмихна широко, протегна ръка и я сложи на рамото й.

— Благодаря. — После премина по същество: — Ще слезем долу заедно. — Той многозначително поклати беретата. — Ти ще започнеш да търсиш в терминала на Хейл. А аз ще те пазя.

Сюзан настръхна пред перспективата отново де се озове долу.

— А не е ли по-разумно да почакаме Дейвид да се обади и да каже, че е намерил копието на Танкадо?

Стратмор поклати глава.

— Колкото по-бързо направим подмяната, толкова по-добре. А и нямаме никакви гаранции, че Дейвид ще се добере до другото копие. Ако по някаква прищявка на съдбата пръстенът попадне в чужди ръце, бих предпочел вече да сме приключили с нашата част в играта. По този начин, в чиито и ръце да попадне ключът, той ще свали нашата версия на алгоритъма. — Стратмор се изправи. — Трябва ни ключът на Хейл.

Сюзан се умълча. В съображенията на началника й имаше логика. Нуждаеха от ключа, притежание на Хейл. Нещо повече — нуждаеха се от него сега.

Изправи се. Краката не я държаха. Вече съжаляваше, че не бе ударила Хейл по-силно. Погледна оръжието в ръцете на Стратмор и й призля.

— Наистина ли би застрелял Грег Хейл?

— Не — каза Стратмор и тръгна към вратата. — Но нека се надяваме, че той няма да се досети за това.