Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 219 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

83.

Веспата на Бекър без никакво съмнение бе най-малкото транспортно средство, движило се някога по пистата на севилското летище. На максимална скорост, някъде около осемдесет километра в час, моторът бръмчеше повече като резачка, отколкото като мотопед и за нещастие се движеше прекалено бавно, за да излети.

Бекър видя в страничното огледало как таксито излиза с поднасяне на пистата, на около триста и петдесет метра зад него. Дистанцията веднага започна да се скъсява. Той погледна напред. Хангарите се очертаваха на нощния небосклон — на около половин миля. Нямаше представа ще успее ли таксито да го настигне, преди да се е добрал до тях. Знаеше, че Сюзан може да пресметне това за две секунди и да изчисли вероятността. Изведнъж почувства страх, какъвто не бе изпитвал никога.

Сниши глава и завъртя ръчката на газта докрай. Веспата очевидно бе на ръба на възможностите си, които и без това не бяха кой знае какви. Според него таксито зад него летеше поне със сто и петдесет, т.е. движеше се два пъти по-бързо. Той впери поглед в трите корпуса пред себе си. „Средният… Там е лиърджетът“.

Един куршум се заби в пистата малко пред него. Бекър пак погледна назад. Убиецът се бе подал от прозореца и се прицелваше. Бекър рязко смени посоката и страничното му огледало избухна в дъжд от парчета. Усети удара на куршума по цялата дължина на кормилото. Приведе се над мотора. „Господ да ми е на помощ… няма да успея…“

Пистата пред него стана по-светла. Таксито явно се приближаваше и фаровете му хвърляха призрачни сенки. Още един куршум — този път рикошира от корпуса на мотора.

Бекър едва овладя машината. „Трябва да стигна до проклетия хангар!“ Питаше се дали пилотът наблюдава приближаването им. „Въоръжен ли е? Ще отвори ли вратата на кабината навреме, за да вляза?“ Но когато наближи хангара и видя осветената му вътрешност, разбра, че тревогите му са напразни — от лиърджета нямаше и следа. Бекър примижа с все още насълзените си очи и се помоли това да е халюцинация. Но не му се привиждаше. Хангарът беше абсолютно празен. „О, Боже! Къде е самолетът?“

Моторът и таксито влетяха едновременно в хангара и Бекър мигновено затърси изход. Но изход нямаше. Задната стена — заварени листове ръждясала ламарина — нямаше нито врата, нито прозорци. Таксито се изравни с него и Бекър хвърли поглед навреме, за да види как Улохот вдига пистолета.

Бекър рефлекторно наби спирачки, но мотопедът не промени видимо скоростта си — подът на хангара бе плъзгав от разлято машинно масло и веспата полетя под наклон.

Таксито до него също се хлъзна: чу се оглушително изсвирване, когато гумите загубиха сцепление с бетона. Колата се завъртя сред облак пушек и димящите гуми минаха на сантиметри вляво от все още плъзгащата се „Веспа“.

Двете машини се понесоха към задната стена. Бекър отчаяно помпаше спирачките, но без никакъв ефект, поради липсата на триене — все едно, че караше по лед. Металната стена се приближаваше застрашително. Таксито се въртеше около оста си до него и Бекър се стегна в очакване на предстоящия удар.

Разнесе се трясък и раздиращо ушите стържене на метал. Но нямаше болка. В следващия миг Бекър установи, че е на открито — по някакво чудо задната стена на хангара сякаш се бе изпарила и веспата подскачаше по затревена поляна. Таксито също беше тук — голям лист закачила се за него ръждясала ламарина се откъсна и прелята като платно над главата на Бекър.

С лудо биещо сърце, Бекър завъртя ръчката на газта и се скри в нощта.