Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 218 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

109.

Командният център на главната база данни на АНС представляваше умалено копие на центъра за управление на полети на НАСА. Дванайсет компютърни работни станции бяха подредени срещу видеостена с размери девет на дванайсет метра в дъното на залата. По екрана пробягваха числа и диаграми, появяваха се и изчезваха, сякаш някой си играеше с дистанционното на телевизор. Техници бягаха по работните станции и влачеха дълги разпечатки. Всички ръкомахаха и крещяха. Цареше пълен хаос.

Камерата беше разположена на 75 метра под земята и така беше защитена както от атомен взрив, така и от електромагнитна бомба, чийто поразяващ импулс изважда от строя всякаква електроника.

Една от работните станции бе монтирана на издигнат подиум в центъра на залата. Пред нея стоеше Джаба и ръмжеше заповеди на подчинените си. Беше величествен като древен крал. На екрана пред него бе изписано съобщение. Съобщение, което бе до болка познато на Сюзан. Букви с размер, достоен за билборд, заплашително предупреждаваха:

САМО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ СПАСИ СЕГА… ВЪВЕДЕТЕ КЛЮЧОВАТА ФРАЗА:

Като впримчена в сюрреалистичен кошмар, Сюзан последва Фонтейн към подиума. Светът около нея се бе свил в малка топка с размити очертания.

Джаба ги видя и се извърна към тях като побеснял бик.

— Не създадох „Гонтлит“ за удоволствие!

— „Гонтлит“ вече го няма — отговори Фонтейн.

— Нищо ново, директоре — изръмжа Джаба. — Ударната вълна ме събори на пода по задник! Къде е Стратмор?

— Командър Стратмор е мъртъв.

— Нищожно възмездие.

— По-спокойно, Джаба — сряза го директорът. — Кажи ми как стоят нещата. Колко е опасен този вирус?

Джаба изгледа началника си и избухна в смях:

— Вирус ли? — Острият му глас проехтя в подземната камера. — Мислите си, че е вирус?

Фонтейн си замълча. Дръзкото поведение на Джаба беше в разрез със служебната йерархия, но Фонтейн разбираше, че нито моментът, нито мястото са подходящи да го постави на мястото му. Тук, долу, Джаба стоеше по-високо и от Бог. Защото компютърните проблеми имаха свойството да не се съобразяват с длъжност и пост.

— Не е ли вирус? — с надежда попита Бринкерхоф.

Джаба изсумтя презрително.

— Вирусите имат механизъм за репликация, симпатяго! Това нещо няма.

Сюзан пристъпи напред. Все още не можеше да се съсредоточи.

— В такъв случай какво става? — попита Фонтейн. — Мислех, че имаме вирус.

— Вирусите… — започна Джаба и изтри потта от челото си. — Вирусите се възпроизвеждат. Те създават клонинги на самите себе си. Те са суетни и глупави… бинарни егоманиаци. Плодят се по-бързо от зайци. Това е и тяхната слабост — човек, който знае какво прави, може да ги кръстоса и да ги прати в трета глуха. За нещастие тази програма няма его и не желае да се възпроизвежда. Тя е абсолютно целенасочена. Допускам дори, че след като постигне целта си тук, тя ще извърши двоично самоубийство. — Джаба почтително разпери ръце към предвиждания хаос на големия екран. — Дами и господа… — той въздъхна, — пред вас е камикадзето на компютърните нашественици — червеят.

— Червей?! — простена Бринкерхоф.

— Да, червей — разгорещи се Джаба. — Никакви сложни структури, най-първични инстинкти: яж, отделяй, пълзи. Това е. Простота. Смъртоносна простота. Прави, каквото е програмиран да прави, и се изнася.

Фонтейн го изгледа строго.

— И какво точно е програмиран да прави този червей?

— Нямам представа — отговори Джаба. — В момента се придвижва и се прикачва към секретните ни данни. След това… след това може да направи всичко. Може да реши да изтрие всичките ни файлове, а може да реши да запише усмихнати личица в определени файлове за случилото се в Белия дом.

— Можеш ли да го спреш? — попита все така спокойно Фонтейн.

Джаба въздъхна и се обърна към екрана.

— И за това нямам представа. Всичко зависи от това колко ни е ядосан авторът му. — Той посочи подканващото съобщение на стената. — Може ли за начало някой да ми каже какво означава това?

САМО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ СПАСИ СЕГА… ВЪВЕДЕТЕ КЛЮЧОВАТА ФРАЗА:

Джаба чакаше за отговор, но никой не каза нищо, така че той продължи:

— На мен ми се струва, че някой се опитва да ни го начука, директор Фонтейн. Най-обикновено изнудване. Не съм виждал по-откровено написана бележка с искане за откуп.

В този момент се обади Сюзан Флечър. Гласът й беше тих, дрезгав, и кух.

— Това е… Енсей Танкадо.

Джаба я изгледа изненадано.

— Танкадо?!

Сюзан безсилно кимна и каза:

— Той искаше да си признаем… за TRANSLTR… но това му струва…

— Признание? — прекъсна я смаяно Бринкерхоф. — Танкадо е искал да си признаем за TRANSLTR? Според мен вече е малко късно за това!

Сюзан отвори уста, но Джаба я изпревари.

— По всичко личи, че Танкадо е използвал кил-код — каза той, загледан в съобщението на екрана.

— Кил-код? — повтори Бринкерхоф.

Джаба кимна.

— Да. Това е ключът, който спира червея. Казано просто, ако признаем, че притежаваме TRANSLTR, Танкадо ще ни даде кил-кода. Въвеждаме го и спасяваме базата данни. Добре дошли в ерата на цифровото изнудване.

Фонтейн стоеше като вкаменен.

— И с колко време разполагаме?

— Около час — отговори Джаба. — Колкото трябва, за да свикаме пресконференция и да изпеем, каквото се иска от нас.

— Препоръки? — настоя Фонтейн.

— Препоръки? — Джаба сякаш не вярваше на ушите си. — Искате препоръка? Ще ви дам препоръка! Ето я: спрете да се ебавате с хората!

— Я по-кротко! — изсумтя Фонтейн.

— Шефе! — възкликна Джаба. — Точно в този момент Енсей Танкадо е пребарал нашата база данни. Дайте му каквото иска! Щом иска светът да научи за TRANSLTR, обадете се в Си Ен Ен и си смъквайте гащите. И без това в момента TRANSLTR е свършил… какво ви пука, по дяволите?

Възцари се тишина. Фонтейн, изглежда, обмисляше предложението сериозно. Сюзан понечи да каже нещо, но Джаба отново я изпревари:

— Какво чакате, шефе? Свържете се с Танкадо по телефона. Кажете му, че сме съгласни. Този кил-код ни трябва, иначе смятайте, че утре няма да ни има.

Никой не помръдваше.

— А бе вие луди ли сте?! — изкрещя Джаба. — Обадете се на Танкадо! Кажете му, че свиваме знамената. Дайте ми килкода! Веднага!!! — Джаба извади мобилния си телефон и го тръсна, за да го отвори. Дайте ми номера му! Лично ще се обадя на тоя никаквец.

— Спри — прошепна Сюзан. — Танкадо е мъртъв.

Джаба я изгледа изумено, все едно го бяха пронизали с куршум в корема. Изглеждаше готов да рухне на пода.

— Мъртъв?! Но тогава… значи… не можем да…

— Значи, че ни трябва нов план — съвсем спокойно заяви Фонтейн.

Джаба ги гледаше като обезумял. Изведнъж някой се разкрещя като луд:

— Джаба! Джаба!…

Беше Соши Кута. Тичаше към подиума и носеше дълга разпечатка.

— Джаба! — ужасено потрети тя. — Червеят… Току-що разбрах какво е програмиран да направи! — И напъха разпечатката в ръцете му. — Изтеглих това от файла със системните заявки. Изолирахме командите на червея — виж тези фрагменти код.

Шефът на Сис-сек заби поглед в разпечатката и ахна:

— О, Господи! Танкадо… копеле мръсно!