Дан Браун
Цифрова крепост (104)

103.

Стратмор излезе през люка в пода, както Лазар се връща от мъртвите. Дрехите му бяха подгизнали, но походката му бе лека. Тръгна към „Възел 3“… и Сюзан. И към бъдещето.

Залата на „Крипто“ отново бе окъпана в светлина. През димящия TRANSLTR отново течеше фреон, както през човешкото тяло тече наситена с кислород кръв. Стратмор бе наясно, че след няколко минути охладителната течност ще стигне до дъното на корпуса и ще предотврати запалването на най-ниско разположените процесори; знаеше, че е направил каквото трябва навреме. Пое с облекчение дъх, без изобщо да предположи истината… че вече е безнадеждно късно.

„Такива като мен не се предават“, мина за стотен път през главата му. Без да поглежда зеещата дупка в стената на „Възел 3“, той тръгна към електронна врата. Тя със съскане се отвори пред него и Стратмор влезе.

Сюзан стоеше пред него, мокра и загърната в сакото му. Изглеждаше като първокурсничка, изненадана от дъжда. Той, от своя страна, се чувстваше като абсолвент, дали назаем пуловера си. За първи път от години се чувстваше млад. Мечтата му бе на път да се сбъдне.

Но когато се приближи до нея, видя, че гледа в очите една жена, която не познава. Погледът й бе леденостуден. Мекотата в него бе изчезнала. Сюзан Флечър стоеше, без да помръдва, като непоклатима статуя. Единственият забележим признак на живот в нея бяха плувналите й в сълзи очи.

— Сюзан?

Една-единствена сълза се търколи по потрепващата й буза.

— Какво има? — примоли се командър Стратмор.

Локвичката кръв под трупа на Хейл се бе разляла по мокета като бликнал от кладенец петрол. Стратмор погледна притеснено трупа, после върна погледа си върху Сюзан. „Нима е разбрала?“ Не, нямаше начин. Стратмор знаеше, че се е погрижил за всичко.

— Сюзан? — Той пристъпи към нея. — Какво има?

Но тя не помръдваше.

— За Дейвид ли се безпокоиш?

Горната й устна леко потрепери.

Стратмор се приближи още малко. Искаше му се да я докосне, но се колебаеше. Споменаването на Дейвид бе отприщило сдържаната й печал. Беше като пробив в язовирна стена… помръдване на мускул, потреперване. И после изведнъж през тялото й премина разтърсваща вълна на мъка. Неспособна да овладее треперещите си устни, Сюзан отвори уста, но не издаде нито звук.

Без да откъсва ледения си поглед от Стратмор, тя извади ръката си от джоба на сакото му и я протегна към него.

Стратмор нямаше да се изненада дори ако видеше насочената към корема му берета. Но пистолетът все още бе в безжизнената ръка на Грег Хейл. Сюзан държеше нещо по-малко. След миг той разбра всичко.

Гледаше, загубил представа за реалността, времето сякаш бе спряло. Чуваше ударите на собственото си сърце. Мъжът, който години наред бе печелил битки с гиганти, беше унищожен за миг. Убит от любовта… и собствената си глупост. Тласкан от чувство на кавалерство, беше дал на Сюзан сакото си, а заедно с него и собствения си SkyPager.

Ръката на Сюзан трепереше. Пейджърът падна на пода. С поглед, чието изумление Стратмор никога нямаше да забрави, тя изтича навън покрай него.

Той я остави да мине, после бавно се наведе и вдигна пейджъра. Нямаше нови съобщения — Сюзан бе прочела всички новопостъпили. Стратмор отчаяно прелисти списъка.

ОБЕКТ: ЕНСЕЙ ТАНКАДО — ТЕРМИНИРАН

ОБЕКТ: ПИЕР КЛОШАР — ТЕРМИНИРАН

ОБЕКТ: ХАНС ХУБЕР — ТЕРМИНИРАН

ОБЕКТ: РОСИО ЕВА ГРАНАДА — ТЕРМИНИРАН

Списъкът продължаваше. Стратмор се ужаси. „Мога да й обясня! Тя ще разбере! Чест! Родина!“ Но имаше още едно съобщение, което досега не бе виждал… съобщение, което не можеше да й обясни. Разтреперан, той го прочете:

ОБЕКТ: ДЕЙВИД БЕКЪР — ТЕРМИНИРАН

Главата на Стратмор клюмна. Мечтата му бе умряла.