Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Digital Fortress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 218 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

Оформление на корица: Петър Христов, 2004

 

 

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Цифрова крепост

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цифрова крепост
Digital Fortress
АвторДан Браун
Първо издание1998 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
СледващаШестото клеймо
ISBNISBN 9844831039

„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.

64.

Сюзан стоеше сама в полумрака на „Възел 3“. Задачата й бе проста: да влезе в терминала на Хейл, да намери ключа и да изтрие всички следи от кореспонденция му с Танкадо. Никъде не трябваше да остане и намек за „Цифрова крепост“.

Само че отново бе обхваната от страховете да съхрани ключа и да отвори „Цифрова крепост“. Страх я беше да изкушава съдбата, защото разбираше, че до момента бяха имали късмет, но че той всеки момент може да свърши. „Северна Дакота“ по някакво чудо се бе появил под носа им и те бяха успели да го заключат. Единственият оставащ проблем сега бе свързан с Дейвид, който трябваше да намери втория ключ. Сюзан се надяваше, че и той е близо до изпълнението на тази задача.

Тръгна към терминалите. Странно бе, че се чувстваше така особено в това добре познато й място. Но в тази тъмнина всичко във „Възел 3“ изглеждаше някак… чуждо. Само че сякаш имаше и още нещо. Сюзан изпита моментно колебание и погледна назад към затворената врата. Измъкване оттук нямаше. „Двайсет минути“, каза си тя.

Обърна се към терминала на Хейл и усети някаква странна миризма — миризма, която определено не бе присъща на „Възел 3“. Запита се дали при тези проблеми със захранването не се е повредил дейонизаторът. Все пак миризмата смътно й бе позната и заедно с нея Сюзан усети да я побиват тръпки. Тя си представи заключения долу в голямата си гореща килия Грег Хейл. „Дали не е запалил нещо?“ Вдигна поглед към решетките на вентилационната система и подуши… Но миризмата идваше от по-близко.

Този път погледна към вратата на кухничката. И веднага позна миризмата: беше смес от одеколон и пот.

Отскочи неволно, защото не беше подготвена за онова, което видя: две очи я наблюдаваха иззад процепа на вратата. Трябваше й само миг, за да осъзнае вледеняващата истина: Грег Хейл изобщо не бе заключен долу, той беше във „Възел 3“! Явно бе успял да се измъкне от шахтата, преди Стратмор да заключи капака. И беше достатъчно силен, за да отвори вратата на „Възел 3“ самичък.

Бе чувала, че истинският ужас е парализиращ — сега вече можеше да каже от собствен опит, че това е мит. В мига, в който мозъкът й схвана какво става, тя вече бе в движение назад към вратата на „Възел 3“ с едничката мисъл някак да избяга.

Зад гърба й нещо изтрещя — Хейл изскочи в залата и затича след нея.

Сюзан събори някаква лампа зад себе си в опит да препъне приближаващия се Хейл. Усети го, че я прескача без усилие.

Когато дясната му ръка я обхвана изотзад през кръста, усещането бе сякаш се бе ударила в стоманен прът. Мускулестото му тяло се притисна в гърба й.

Сюзан се задърпа и замаха с ръце. Лакътят й се удари в нещо, което изхрущя. Хейл я пусна, хвана се за носа с две ръце и изкрещя:

— Мамка му…

Сюзан се хвърли към плъзгащата се врата — молеше се за чудото в този момент Стратмор да възстанови захранването и вратата да се отвори. Нищо подобно не се случи и тя само безсилно заудря с юмруци по дебелото стъкло.

Загубил малко от пъргавината си, Хейл тежко закрачи към нея. Лицето му бе плувнало в кръв. Миг по-късно ръцете му отново я обхванаха — едната върху лявата й гръд, другата — през корема.

Тя изпищя.

Хейл я влачеше назад, токата на колана му болезнено се впиваше в гърба й. Сюзан просто не можеше да повярва, че едно човешко същество може да е толкова силно. Той продължаваше да я тегли и от триенето в мокета обувките й се изуха. Без никакво усилие Хейл я вдигна във въздуха и я стовари на пода до нейния терминал.

Сюзан лежеше по гръб, полата й се бе набрала до кръста й. Горното копче на блузката й се бе разкопчало. В безсилен ужас тя гледаше как Хейл я възсяда — притисна я с тежестта си към пода. Не можеше да разчете нищо в очите му. Или… или може би страх? Или гняв все пак? Очите му се забиха в тялото й. Обхвана я нова вълна на паника.

Хейл се намести върху нея и я загледа яростно, В главата й се стрелкаха откъслечни образи на онова, което я бяха учили за самоотбраната. Опита се да се противопостави, но тялото й отказваше да реагира. И тя престана да се бори. Просто затвори очи.

„Господи, моля те… не!“